РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 24970
гр. София, 20.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Ш.
като разгледа докладваното от С. Ш. Частно гражданско дело №
20211110158801 по описа за 2021 година
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми
страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори).
Вероятно са налице няколко неравноправни клаузи:
1. - според класическото деликтно право (това по отношение на което се прилага
основно ЗЗД), увреденият (в случая финансовата институция, предоставила кредита) може
да избере от кого да претендира: делинквент (недобросъвестен длъжник) или застраховател
(в случая „Файненшъл България“ ЕООД), който го замества в правоотношението (или, както
е уговорено – е солидарен длъжник).
- потребителите обаче са социална прослойка, която се ползва със завишена защита и
това е така не само в местното законодателство, а и в европейското такова (например: т. 18
от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела). Така, съобразно тълкуване принципите на
цитирания регламент, а и на ЗЗП и ЗПК, ако не се потърси плащане от застрахователя
(поръчителя) в хипотеза на неизпълнение (както е в случая), то това предполага излишност
на разхода за застраховане, който вероятно е следствие от икономическа свързаност на
двата субекта (заемодател и застраховател / „солидарен длъжник“). Следва да се приеме, че
вече съществува изискване за поредност (арг. по аналогия от чл. 411, ал. 1 от КЗ, където
правилото вече е уредено изрично, като и там става въпрос за потребител).
1
Изложеното се отнася до третата сума.
При заем от 2 000 лева, то сумата от 904,18 лева, първоначално 1 000 лева, оскъпява
дълга с 50 %, което, ако се събере към обявения ГПР, надхвърля с много 50 %
2. Разходите и таксите за събирането могат да са само такива, сторени в съдебен или
изпълнителен процес. Другото обикновено и само опит за увелечиване на лихвената тежест.
Така, ако договорът е изцяло или частично недействителен – чл. 23 от ЗПК, а се признава, че
има плащания, то не е ясно в какъв размер би била дължимата чиста главница. Арг. в тази
насока са и нормите на чл. 162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК, които са неприложими в това
производство. Съответна аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по
тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на ВКС (например: О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. №
11683/2010г. – в производството по чл. 417 от ГПК не се уважава искане за неустойка, ако тя
е определяема. Същото се отнася и за лихвите - О. на СГС от 02.03.2011г. по ч.гр.д. №
2499/11г.).
С оглед посоченото, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на „фирма” ЕООД, ЕИК .....,
по отношение на Р. Т. Й., ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса
Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2