Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 46 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Д.В.К.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е.Н. ***, против Решение от 17.12.2019 год. на
Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1959/2019г. по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001128 от 29.08.2018г.
на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя е наложено, на основание
чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В
жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон - касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се доводи за недоказаност на нарушението. Счита, че съдът е приел
фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните доказателства. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива
доводите си, като излага и съображения за явна несправедливост на наказанието с
оглед характеристичните данни за нарушителя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С
Решение от 17.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е
потвърдил НП № 38-0001128 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което
на Д.В.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева.
Като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е
свързано с неизпълнение на задължението
му по чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.1 от Наредба№ Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТ – като председател на комисия от
технически специалисти във фирма „Данид 11“ ООД, участващ в извършване на преглед за проверка
на техническата изправност на ППС от категория N 1 марка „Мерцедес“ с рег.№ ***, собственост на И.Д.П.с
ЕГН: **********, като в Протокол № 19749786 от 16.07.2019г. не е въвел правилно
данни за собственика на превозното средство, представено за преглед от
румънския гражданин Д.Д.. АНО е приел, че нарушението е извършено на
16.07.2019г., около 09.56 часа и се състои във вписване в протокола на „И.Д.П.с
ЕГН: **********“, вместо „И.Д.П.с ЕГН: **********“.
Нарушението било установено при
извършена проверка на 29.07.2019г. от длъжностно лице към ОО „АА“ - Русе в
контролно технически пункт на фирма „Данид – 11“ ООД, намиращ се в гр.Русе, ул.“Подсдам“
№ 14.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,
което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ -
Русе също приел, че е
налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административно-наказателната отговорност или
за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и
възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената в
акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба
на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че
деянието е безспорно установено и
доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като нарушителят,
в качеството му на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, не е въвел в Протокол № 19749786 от 16.07.2019г. за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС с рег.№ *** верни данни за
собственика на превозното средство. От обективна страна грешното въвеждане на
единния граждански номер е на практика невъвеждане на данни за собственика, тъй
като при такава грешка системата не разпознава никакви други данни за това лице
и допуска извършване на преглед, независимо от липсата на предпоставки за това. Въззивният съд е изложил и съображения
относно приложението на чл.28 от ЗААН
Решението
е неправилно.
Касационният състав не споделя доводите на районния
съд за правилното приложение на материалния закон в процесното НП и
по-конкретно за приложението на санкционната норма. Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията от
технически лица да следи
за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от
страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9,
10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията
на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за
лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия
пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС
е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ
или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид
гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в
този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът
на свидетелството за регистрация. В тази връзка съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя, че нарушението е недоказано, тъй като нито актосъставителя,
нито наказващият орган имали преки впечатления от начина, по който се е
стигнало до тази грешка в ЕГН. Изложените доводи, че данните за собственика на
автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става
чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране
системата допускала грешки, са несъстоятелни. Законът вменява на председателя
на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на
периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в
протокола на съответните данни за собственика на превозното средство, които
следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос
и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението.
Неотносими към предмета на доказване са и фактите дали системата е допуснала да
бъде продължен техническия преглед, дори и след въвеждането на грешните данни
за собственика на превозното средство. Нарушението на разпоредбата на чл. 43
ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредбата е на формално извършване и изпълнителното
деяние се изразява в бездействие, в случая невъвеждане на правилните данни за
собственика на МПС. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
неправилно с цитираната Наредба № Н-32/16.12.2011г. се вменявали на
техническите служби, извършващи годишен технически преглед на МПС да действат
като органи по събиране на местен данък. В случая с посочената разпоредба от
Наредбата е вменено задължение за въвеждане на определени данни, а не за
администриране и събиране на местен данък.
При така изяснената
фактическа обстановка и правилно приложение на материалната норма, която е
нарушена, АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл.
178а ал. 7 т. 1, предл. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за
председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който
допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с
наредбата по чл.
147, ал. 1. От съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя
касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на
периодичен преглед в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. В
настоящия случай нито в АУАН, нито в НП е посочено като елемент от
изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде не се твърди председателят
на комисията да е "допуснал извършването на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1". Поради това и неправилно
жалбоподателя е санкциониран на основание посочената норма.
Според настоящия състав,
приложима при така описаното нарушение би се явила нормата на чл.
178а, ал. 10, пр.2 ЗДвП, съгласно която: "За нарушения на изискванията
за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с
имуществена санкция в размер 500 лв. " Съдът, обаче, не би могъл да измени
НП като наложи визираната имуществена санкция на посоченото ново основание, тъй
като това би означавало да приложи закон, по който жалбоподателят не се е
защитавал.
По този начин, като е потвърдил процесното, НП
въззивният съд е постановил решението си при неправилно приложение на
материалния закон. Следва същото да бъде отменено и да се постанови решение, с
което да се отмени НП.
Воден
от горното и на основание чл.222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. І-во,
предл. ІI-ро
от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 17.12.2019 год. на Районен съд
гр. Русе, постановено по АНД № 1959/2019г. по описа на РРС, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-0001128 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което
за нарушение по чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТ на Д.В.К., на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1500(хиляда и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.