РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2434
Град Пловдив, 25 ноември
2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1880 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК във връзка с
чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от „Еуфория бижу“ ООД,
ЕИК *********, гр.****, представлявано от управителя Й.К.Я., чрез адв. И.М., против
заповед за налагане на ПАМ № 0416223/ 15.05.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности” София в главна дирекция „Фисколен контрол” при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за
незаконосъобразна, като твърди, че налагането на ПАМ не съответства на никоя от
целите в чл.22 от ЗАНН, тъй като запечатването на би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ
за продажба, не би могло да поправи и вредните последици за фиска от неотчитане
на продажба по съответния ред. Счита, че наложената ПАМ следва да е в такъв
обем и вид, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото
за осъществяване на целта на закона. В случая посочва, че ПАМ би ограничила в
значителна степен правата на дружеството, доколкото ще възпрепятства възможността да упражнява търговска дейност
за определено време, а се касае за бързоразвалящи се стоки.Намира също, че
налагането на ПАМ ще възпрепятства плащането на заплати и осигуровки, както и
работата на обекта въобще. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” София в главна
дирекция „Фисколен контрол” при ЦУ на НАП, представлявато
от ст.юрисконсулт З., оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност
на оспорената заповед и неоснователност на жалбата с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Установява се по делото, че жалбата е
допустима - заповедта е връчена на 13.06.2019г., жалбата подадена на 26.06.2019г.
При оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата
е допустима за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” София в главна дирекция „Фисколен контрол” при ЦУ
на НАП. Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед
№ ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП /л.30 по
делото/, с която в т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в
териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект – павилион
за продажба на бижута, находящ се в гр.София, ****, стопанисван от „ЕУФОРИЯ
БИЖУ" ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В заповедта е посочено, че същата се
издава след извършена оперативна проверка на 09.05.2019
г. в 11:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41
от ДР на ЗДДС - павилион за продажба на бижута, находящ се в гр.София, ****,
стопанисван от „ЕУФОРИЯ БИЖУ" ООД с ЕИК *********.
При проверката е констатирано, че
търговецът „ЕУФОРИЯ БИЖУ" ООД с ЕИК ********* в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №
Н-18), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), с което е допуснато нарушение
на разпоредбите на същата наредба и ЗДДС. При извършена контролна покупка на 1
бр. стоманено бижу - пеперуда на стойност 18 лв., не е издаден фискален бон от
фискалното устройство в обекта модел Datecs DP-25 с ИН на ФУ DT521873 и ФП №02521873 или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.
Покупката била извършена преди легитимацията на проверяващите, заплатена в брой
и лева в 11 часа от Мартин Асенов - инспектор по приходите в главна дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Сумата била приета от Камелия Гъорева за сметка на „ЕУФОРИЯ БИЖУ" ООД с ЕИК *********. Посочено е, че след легитимацията на проверяващите, от
ФУ е отпечатан КЛЕН от дата 09.05.2019
г., в който са
отразени всички извършени продажби за деня, от които е видно, че сумата от 18
лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.
Посочено е, че извършеното
нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 97
лв. в повече между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ.
Неизпълнението на установените с
наредбата изисквания обективно представлява нарушение, като в случая
констатациите за извършени нарушения са потвърдени с приложените към КП
доказателства. Установените при проверката факти са квалифицирани за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер
от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено отношение.
Продължителността на срока е определена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели.до
извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност.
Посочва се, че в конкретния случай нарушителят отдавна
извършва търговска дейност и е
наясно с
конкретните изисквания за нея
и с начина на организация на същата. Според административния
орган, въпреки че е запознато с изискванията на този вид дейност, от страна на
дружеството е извършило административно нарушение, с което засяга основния ред
при тази дейност. Направен е извод,че създадената организация в този търговски
обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От
събраните данни може да се направи обосновано предположение, че една от целите
пред търговеца „Еуфория Бижу" ООД е именно отклонение от данъчно облагане
- което винаги води до негативни последици за фиска, поради това, ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение (индиректно
до ново отклонение от данъчно облагане), от което за фиска на държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди. Счита, че срокът на наложена
ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
В оспорената заповед е указано, че
изпълнението й ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидените за
извършените нарушения глоби или имуществени санкции са изплатени изцяло, като
молбата се подава до административния орган, наложил ПАМ.
Въз основа на събраните доказателства
по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна
страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителност на
срока на наложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства,
подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения
резултат или не.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
При указаната доказателствена тежест
за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал.
1 ДОПК.
Установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажба в
обекта на стойност от 18 лева, поради което е налице основание за квалифициране
поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени отношения,
охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на административния орган в
процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация в
търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със
спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на
търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при
отчитане на продажбите.
Подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
/четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП. Издаването на съответен документ за всяка една извършена
продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите
препятства контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване
на фактически реализирания оборот.
ПАМ е приложена своевременно при констатиране
на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по
отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на цялата
търговска дейност на дружеството..
По отношение на възраженията на
жалбоподателя, съдът намира, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с
оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено
без съмнение. В съдебната практика е възприето, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда. В случая наличието на неспазването
на установеното задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата относно задължението
за издаване на фискална касова бележка е безспорно, поради което са налице
установените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и
приложението на чл. 187 ЗДДС. Дали наложената санкция ще доведе до търсената
превантивна защита от по-нататъшното спазване на законодателството в крайна
сметка зависи от самото дружество, субект на нарушението.
Наложената ПАМ има за цел да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигуряват
установените законови правила, по такъв начин, че да се гарантират максимална
прозрачност и обективност на всички реализирани обороти. В този смисъл възраженията
на жалбоподателя относно невъзможността за извършване на търговска дейност след
запечатването са ирелевантни, тъй като управителят на дружеството е бил наясно,
че подобно неизпълнение на данъчните му задължения има за последица именно
наложената превантивна административна мярка. Срокът, който се определя от
административния орган не трябва да е нито достатъчно дълъг, за да попречи на
дружеството да продължи дейността си, нито толкова къс, че да обезсмисли
налагането на самата мярка. В този смисъл съдът намира, че определеният с
наложената мярка срок е оптимален за осъществяване на функцията, за която е
предвиден.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Еуфория
бижу“ ООД, ЕИК *********, гр.****, представлявано от управителя Й.К.Я., чрез адв.
И.М., против заповед за налагане на ПАМ № 0416223/ 15.05.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности” София в главна дирекция „Фисколен контрол” при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Еуфория бижу“ ООД, ЕИК *********,
гр.****, представлявано от управителя Й.К.Я., да заплати на Национална агенция
за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :