Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
19.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №8642 по
описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с
правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Т.Г.,
действащ чрез законните си представители Т.С.Г. и Г.П.Д., твърди, че е
пострадал от ПТП, реализирано на 12.04.2015 г. в с. Т., вина за което има водачът
на л.а. „Опел Вектра” с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял увреждане на здравето – разкъсно-контузна рана в областта
на лицето, като му е извършена операция на склерата на лявото око и имуществени
вреди, изразяващи в разходи за оперативна намеса, за транспортиране, за
поставяне на протеза и за психолог, в размер на сумата от 30 000,00 лв., като в
рамките на настоящето производство претендира сумата от 26 000,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 24.06.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените
разноски.
Ответникът
З. „Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения
иск. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача
на л.а. „Опел Вектра“. Релевира и възражение за съпричиняване. Оспорва размера
на сочените от ищеца вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест
на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 12.04.2015 г. в с. Т. е реализирано ПТП между л.а. „Опел Вектра“
с рег. № *******, управляван от Н.М.М. и ищеца, като пешеходец.
Това обстоятелство се установява и от представените по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.04.2015 г., съставен
от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието и АУАН №588226 от
13.03.2015 г.
От
показанията на свид. Н.М. се установява, че при процесното ПТП бащата на ищеца
се е качил върху капака на л.а. „Опел Вектра“, а автомобилът е бил ограден от
други лица и водачът не е имал никаква видимост, като през цялото време се е
движел бавно и не е видял къде се е ударил ищецът.
От
показанията на свид. М.С. се установява, че при процесното ПТП бащата на ищеца
се е качил върху капака на л.а. „Опел Вектра“, като преди това ищецът е играел
на полянка край пътя и е ударен вляво.
От
приетото по делото заключение на комплексната СМАТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при бавно движение от
страна на водача на л.а. „Опел Вектра“, върху предния капак на който се е качил
бащата на ищеца, а автомобилът е бил заобиколен от хора, като ищецът е играел
на поляна в дясно от платното за движение и е тръгнал да свали баща си от
автомобила. Вещото лице сочи още, че ищецът е ударен с предната част на
автомобила. От заключението се установява още, че причините за настъпване на
процесното ПТП са спиране на автомобила от страна на бащата на ищеца и
качването му върху предния капак и потеглянето от страна на водача на л.а.
„Опел Вектра“ с човек на предния капак, като водачът се е поставил в
невъзможност да управлява автомобила си безопасно при ограничена видимост,
довела до удара на ищеца.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Опел Вектра” с рег.
№ ******* е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите
на чл.116 и 117 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 12.04.2015 г. между ответника и собственика на л.а.
„Опел Вектра” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка
с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него
разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатени лекарства и
медикаменти.
По делото е представена епикриза, издадена от МБАЛ „Бургас”
АД по ИЗ №9453, от която се установява, че ищецът е постъпил в болнично
заведение на 12.04.2015 г. по повод претърпяно ПТП, като окончателната диагноза
е VLC фацией /окули синистра ет оса назалия/. В епикризата се
сочи, че на ищеца е проведено медикаментозно и оперативно лечение – ревизио на
назални кости, сутура на меки тъкани, като ищецът е изписан от болничното
заведение на 14.04.2015 г. По делото е представена и епикриза, издадена от МБАЛ
„Лайф Хоспитал” по ИЗ №50022, от която се установява, че ищецът е постъпил в
болнично заведение на 18.04.2015 г. по повод вулнус лацеро контузум фацией
/окули синистра ет оса назалия/. В епикризата се сочи, че на ищеца е проведено
медикаментозно лечение. Представени са също епикриза, издадена от болница
„Аджъбадем – Маслак“ – Турция, от която се установява, че ищецът е постъпил в
болничното заведение на 16.04.2015 г. по повод претърпяно ПТП, като му е
поставен диагноза – проникваща рана в очната ябълка без чуждо тяло и е изписан
на 17.04.2015 г. и епикриза, издадена от болница „Аджъбадем – Маслак“ – Турция,
от която се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 11.05.2015
г. по повод загуба на зрението в лявото око и фрактура на пода на орбитата,
като му е извършено оперативно лечение – присадка на орбиталното дъно /вляво/ и
е изписан на 12.05.2015 г.
По делото
е представен медицински доклад на лекар при болница „Аджъбадем – Маслак“ –
Турция от 09.09.2015 г., от който се установява, че е дадена препоръка за три
сесии на лечение с фракциониран карбодиоксиден лазер, заедно с локално
приложение на силиконов гел между сесиите за подобряване вида на наличните
белези.
Видно от
представеното по делото експертно решение №0680 от 041 от 29.02.2016 г., на
ищеца е определено 52 % неработоспособност, като водещата диагноза е травма на
окото и очната орбита.
Представени
са също психологическа оценка и протокол на медицинска комисия.
Представени
са още фактура №Т787740 от 12.05.2015, издадена от болница „Аджъбадем – Маслак“
– Турция, за сумата от 22 862,51 турски лири - за операция, такси за стая и придружаване, орбита база на
присадката или разположение биоматериал, евиесцерация, фактура №907/13.05.2015
г., издадена от „ВС Моделс“ ООД, за сумата от 4000,00 лв. за извършване на
услуга – транспортиране на ищеца от гр. Бургас до гр. Истанбул, фактура
№АР687108 от 22.06.2015 г., издадена от болница „Аджъбадем – Маслак“ – Турция,
за сумата от 4585,46 турски лири – за приложение на очен имплант /протеза/.
От
приетото по делото заключение на комплексната СМАТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че описаните по-горе фактури са за извършени на ищеца
операция, за приложение на очен имплант и за преглед и имплантиране на очна
протеза, като на 12.05.2015 г. в болница „Аджъбадем – Маслак“ – Турция на ищеца
е извършена операция за отстраняване на цялото съдържание на очната ябълка при
запазване на склерата на лявото око, която операция се извършва и в България
във всички болници с Очни клиники и е по клинична пътека, за която се заплаща
от НЗОК. Вещото лице сочи още, че по време на операцията, след почистване на
склералната кухина, в нея се поставят импланти, които при децата се сменят с
растежа, като тези манипулации също се извършват в България.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
От
описаните по-горе фактури се установи, че разходите са извършени не от ищеца, а
от трето лице, което е дарило на ищеца паричните суми за процесното лечение, за
което по делото не се спори. Според общото законово правило на чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ирелевантно за деликтната отговорност на деликвента, от която е функционално
обусловена пряката отговорност на застрахователя, сключил с него застраховка
„Гражданска отговорност”, са извършените в полза на ищеца дарения на
необходимата за лечението му в Турция парична сума. Липсва изрично предвидена от
законодателя правна възможност за освобождаване на деликвента от законовата
повеля да обезщети пострадалия при осъществен от него деликт, когато последният
е придобил впоследствие средства от дарение, конкретно насочени за отстраняване
на последиците от същия. Освен това, никъде в КЗ не е предвидено, че за да се
заплатят имуществени вреди от застрахователя на пострадалия последният следва
да доказва произхода им – дали са от банков кредит, дали са заеми от роднини,
близки, приятели, продажба на недвижим имот или дарения.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и за транспортиране до лечебното заведение по
описаните по-горе фактури, които вреди са в общ размер на сумата от 21 784,30
лв.
Неоснователна
е обаче претенцията на ищеца за сочените разходи за психолог. По делото ищецът,
чиято е доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства, че
е извършил такива разходи, респ., че същите са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Неоснователно е възражението на
ответника, че претенцията за вреди е прекомерна, тъй като разходите за лечение
и транспортиране в чужбина не са дължими от застрахователя, тъй като лечението
на ищеца е можело да бъде извършено в България. При
извършването на медицински манипулации, съгласно добросъвестната медицинска
практика, е гарантирана възможността на всеки пациент да избере своето лечебно
заведение, ведно с предпочитания лекуващ лекар или екип, като извършените
разходи за осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и
ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски извън
оказваната медицинска помощ, поради което заплатеното възнаграждение за избор
на лечебно заведение при извършване на необходимите медицински манипулации,
свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични увреждания на
ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен разход, поради което
той е и правно обоснован. В този смисъл, разходите за лечение в Турция, вкл. и
транспортирането му, представляват имуществени вреди, които са в причинно -
следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране
на обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
заключението на комплексната СМАТЕ и показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи безспорно и категорично, че ищецът е изтичал внезапно към
автомобила през платното, без да се съобрази с движещия се по платното, макар и
с бавна скорост, автомобил, поради което с поведението си обективно е
допринесъл за резултата, тъй като е нарушил установените с чл.114 и чл.113 ЗДвП правила за пресичане. При определяне приноса на малолетния ищец следва да се има предвид, че районът на
местопроизшествието е жилищна зона,
което несъмнено налага изключително внимание от страна на водача на процесния
лек автомобил и като се отчитат
спецификите на конкретния механизъм на настъпилото ПТП и общата разпоредба на
чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, чието тълкуване
показва, че законът вменява по- голям обем от задължение за внимание и
предпазливост у водачите на МПС, съдът намира, че приносът на водача на л.а.
„Опел Вектра“ е значително по-голям от приноса на малолетния пешеходец, който следва
да бъде определен на 25 %.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата
страна и определения общ размер от 21 784,30 лв., на пострадалия е
дължима сума от 16 338,23 лв.,
паричен еквивалент на понесените от нето имуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 16 338,23 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 987,84 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 653,53 лв., представляваща държавна такса и сумата от 251,36 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от
иска в размер на сумата от 148,64 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата
от 89,18 лв., представляваща депозити за свидетели и сумата от 854,68 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Г.Т.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез законните си представители Т.С.Г.
и Г. П. Д., на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 16 338,23
лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.06.2015 г. до окончателното заплащане, като част от общо
претендираната сума от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано на 12.04.2015 г. в с. Т. ПТП имуществени вреди – разходи
за лечение и транспорт в Турция, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 26 000,00 лв., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 653,53 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 251,36 лв., представляваща депозити за вещи
лица.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.Д., адрес: ***, полуетаж
4, офис 4, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 987,84
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез законните си представители Т.С.Г. и Г. П. Д., да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1092,50 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: