№ 20304
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110119654 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. СТ.
М., обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
От служебно изготвена от съда справка е видно, че настоящият адрес на
ответника е в гр. Бургас.
Съгласно чл.113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес -
по постоянния. Съгласно чл.119,ал.3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание. Или в случая се касае за задължителна
местна подсъдност, за която съдът следи служебно, като поредността на
алтернативните адреси е уредена в закона императивна – при наличие на
настоящ адрес, делото се явява подсъдно пред съда по настоящ адрес на
лицето без значение неговия постоянен адрес.
Въпросът за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението
й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени по новия ГПК от
ВКС определения, в които се приемало, че особената местна подсъдност се
прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата,
уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на
потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията,
произтичащи от установените норми от Европейския съюз, осигуряващи
специална защита на потребителите. Тъй като именно с този закон /ЗЗП/ се
въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват
се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете
уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с
него. Или, както е посочено в определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч.
т. д. № 514/2009г., I т. о., приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от
1
характера и вида на предявения иск, който за да бъде потребителски следва да
произтича от уредените изрично възможности за това в Закон за защита на
потребителите.
В случая няма спор, че по твърдения в исковата молба ответникът се
явява потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.), според която потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. Характерът на предявените
искове касае спор с потребители на топлинна енергия, поради което и е
налице задължителна местна подсъдност по настоящ адрес на ответника.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 19654/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 48 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2