МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260005 от 26.01.2021 г.
по НОХД № 1447/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу И. *** за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 09.11.2020 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да
не се събират доказателства
за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу
подсъдимия и намира за категорично установено извършеното от него престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда. Предлага на И.И. на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години. Изтъква, че той бил с
чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, работел. Единственият
минус били нарушенията му по ЗДвП преди инкриминирания случай. На следващо
място, прокурорът предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 15 месеца, както и да му бъде наложена „глоба“ към минимума от 200 лева.
Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на деянието. Моли
при определяне на наказанието съдът да съобрази чистото съдебно минало на
подсъдимия, положителната му характеристика, проявената критичност и направеното
самопризнание. С оглед на тези обстоятелства счита, че предложеното от
прокурора наказание се явявало справедливо. Настоява единствено предвиденото „лишаване
от право да управлява МПС“ да бъде за по-малък срок.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Моли за най-малкото наказание.
Съдът като взе предвид
всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.Х.И. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, със
средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с
положителни характеристични данни по местоживеене.
На 09.11.2020 г. около 00.40 часа автопатрул
на РУ-Кърджали към ОДМВР-Кърджали, в състав П.К. и св.В.В., спрели движещ се
по бул.„Христо Ботев“ в гр.Кърджали – до бл.11 на кв.„Възрожденци“, лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Стило“ с peг. № К 7945 ВА. При извършената проверка установили, че автомобилът се управлява от
подсъдимия И.Х.И.. Проверяващите усетили силен мирис на алкохол,
идващ от водача. Поради тази
причина бил повикан патрул от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали, за извършване на проверка
за употреба на алкохол от водача.
Дошлите на мястото служители И.Г. и св.С.С. изпробвали водача за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7410“, фабр. № ARSM-0061. При пробата апаратът
отчел наличие на алкохол 1,50 на хиляда
в издишания от
подсъдимия въздух. На И.И. бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 263695/09.11.2020 г. и бил издаден Талон
за медицинско изследване
№ 079126.
Подсъдимият
И.
бил отведен в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.Кърджали. Там отказал да даде
кръв за анализ, което било надлежно удостоверено от лекаря и подписано
от подсъдимия.
Със Заповед за задържане на лице Peг.№ 194733323/09.11.2020 г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, И.Х.И. бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Кърджали към ОДМВР-Кърджали, за времето от 00.50 часа до 13.45 часа на 09.11.2020 г.
Със Заповед № 20-1300-000570/09.11.2020 г. на упълномощен мл. автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Кърджали, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия И. било временно отнето, до решаване на въпроса
за отговорността му.
Видно от справката за нарушител от региона
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали, подсъдимият е правоспособен
водач на МПС, категории В, М и АМ. Бил е наказван за нарушения на ЗДвП.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и
категоричен начин от: обясненията
на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, в които
той се признава за виновен и описва
случилото се на процесната
дата; показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели С.С. и В.В., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни
и взаимно допълващи се; Заповед за задържане на лице от 09.11.2020 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 263695/09.11.2020 г.; копия на Свидетелство за управление на МПС и Контролен талон; Талон за изследване
№ 079126; Протокол за
медицинско изследване от 09.11.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000570/09.11.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000571/09.11.2020 г.; Справка за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха от 01.04.2020 г.; Справка за нарушител/водач на
подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на
подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание,
одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият И.Х.И. от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 09.11.2020 г. в гр.Кърджали е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег.№ К
7945 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50
на хиляда, установено по надлежния ред. Установяването на употребата на алкохол
е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,
като умисълът се обективира в неговото
поведение.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи
на И.Х.И., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно
целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто
е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай
на постановяване на осъдителна
присъда в производството по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието „лишаване от
свобода” като се ръководи
от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява
така определеното наказание
с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за
престъплението от съответния
вид; степента на обществена
опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието – незачитане на установените със ЗДвП правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебното минало на подсъдимия, положителните характеристични
данни, с които се ползва по местоживеене, както и направеното още на
досъдебното производство самопризнание (извън одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно
следствие); липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание
предвидено в закона се явява несъразмерно
тежко и приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, която е и по-благоприятна
за дееца. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския
предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. И.Х.И. не е осъждан на „лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер, а срока на наложеното му наказание е под три
години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето
на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това, на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наказанието „лишаване от
свобода” бе отложено за срок от 3 години.
На подсъдимия бе наложено и
кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер от 200 лв., съобразно
обуславящите отговорността обстоятелства. На основание
чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр.
чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът постанови деецът да изтърпи и наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца предвид съдебната практика и
количеството на установения алкохол в кръвта. На основание чл.59, ал.4 от НК бе
приспаднато времето през което И.Х.И. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 09.11.2020 г.
Така наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи и
достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно въздействие
върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Съдия: