№ 971
гр. София, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 16.02.2022 г. на ищцата А. И. И. срещу разпореждането от
8.02.2022 г. по т. д. № 233/2022 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба и е
прекратено исковото производство.
В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел, че предявеният иск по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ е недопустим, тъй като се касаело за оспорване на решение на орган на ответното
събирателно дружество, а чрез предявеният иск се заобикаляла защитата по чл. 74 ТЗ. Сочи се, че
твърдението в исковата молба е за липсата на валидно решение на съдружниците за приемане като
съдружник на П. Б. В., поради което вписването на същото в ТР представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. И. И. с искова молба от 2.02.2022 г., с която
срещу събирателно дружество „Тоби – Б – В. и сие“ е бил предявен иск по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването обстоятелствата, вписани в търговския регистър с
вписване № 20081027115554 по повод заявление № 20081027110101.
В исковата молба се твърди, че ищцата била съдружник в ответното дружество от учредяването
му до момента. Наред с нея първоначален съдружник бил и Б. Н. В., който впоследствие бил
изключен като такъв с влязло в сила на 10.02.2020 г. съдебно решение от 25.10.2017 г. по търг.
дело № 5735/2016 г. на СГС, което е вписано в ТР. В периода, в който бил съдружник, Б. В. заявил
за вписване промяна по партидата на дружеството със заявление № 20081027110101, като такава
била вписана, изразяваща се във вписване на сина му П. Б. В. като съдружник и представител, въз
основа на приложен към заявлението протокол от събранието на съдружниците от 16.06.2008 г. за
1
приемане на същия. Този протокол бил подписан само от Б. В. и П. В., а ищцата не участвала в
това събрание, но за нея била представена пощенска разписка за доставяне на пратка с отбелязване,
че същата не е потърсена от получателя. Твърди се, че това решение за приемане като съдружник
не било валидно, тъй като не е прието единодушно и писмено от съдружниците съгласно
изискванията на учредителния договор. По тези съображения се желае съдът да установи, че
вписването на това обстоятелство е вписване на несъществуващо обстоятелство.
За да постанови обжалваното разпореждане от 8.02.2022 г., с което е прекратил производството,
СГС е приел недопустимост на иска. Приел е, че предвид постановките на ТР № 1/6.12.2002 г. на
ВКС, несъществуващо е обстоятелство, което не е валидно възникнало – липсващо или нищожно
решение на орган на дружеството, което е вписано. Приел е, че в случая ищцата твърди
незаконосъобразност на взето решение относно приемане на съдружник и избора му за
представител, тъй като не са спазени изискванията относно свикването на събранието на
съдружниците и мнозинството при вземане на решение, което можело да се проверява само по
исковия ред на чл. 74 ТЗ, а не и по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Предмет на исковата молба е иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване порочността на
вписани по партидата на ответното дружество в ТР обстоятелства – вписване на 27.10.2008 г. на
лицето П. Б. В. за съдружник и за един от представителите на дружеството. Искът е за
установяване несъществуването на факти с правно значение, като е спазено изискването на чл.
124, ал. 4 ГПК искът да е изрично предвиден в закона.
Както е изяснено и в задължителното за съдилищата ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС
/мотивите към т. 3/ трите възможни порока на едно вписване в регистър са следните: 1)
нищожност на вписването е налице при вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство,
както и ако е извършено въз основа на нищожен акт за вписване, 2) недопустимост на вписването е
налице ако е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или
вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, и 3) вписване на
несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало
валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че
е възникнало вписаното обстоятелство.
Същественото за предмета на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са наведените от
ищеца факти, които според него водят до порок на вписването от вида на визираните в закона
/нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство/, но
не и конкретният наведен порок. Видът на този порок представлява посочена от ищеца правна
квалификация на последиците, до които според него водят наведените факти. Тази правна
квалификация /която може да се даде не само с цифрово обозначаване на съответната нормативна
разпоредба, но и със словесно въпроизвеждане на пороците по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/ обаче не
обвързва съда и не определя предмета на исковата претенция, а тя следва да бъде определена
служебно от съда. По тази причина при произнасянето по подобен иск съдът е длъжен служебно
да прецени дали наведените от ищеца и доказани факти водят до порок на вписването от вида на
някой от релевираните в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и ако установи такъв – да го прогласи. Подобна
преценка обаче съдът следва да извърши едва при произнасянето му по съществото на иска, а не на
2
фазата по допустимостта му. Дали твърдените от ищеца факти водят до порок на вписването и от
кой вид не може да се преценява във фазата по проверка на редовност и допустимост на иска. По
същия начин се процедира и при всеки друг иск – ищецът сочи фактите, от които извежда правни
последици. Дали тези факти са се случили и дали са относими към претендираните правни
последици е въпрос по съществото на спора.
В конкретния случай ищцата е изложила факти, които според нея опорочават вписаните
процесни промени, като според нея видът на порока е „несъществуващо обстоятелство“. Извън
преценката за допустимост на иска е дали фактите са настъпили, а ако са настъпили дали те водят
до претендираните последици – това следва да се прецени с крайното решение по същество.
Друг е въпросът, че в случая се касае до събирателно дружество, в което няма органи на
управление, вкл. общо събрание – такова имат само капиталовите дружества и само при тях се
поставят въпросите за кворум и мнозинство. В събирателно дружество всеки от съдружниците има
право на управление, както и право на вето, доколкото по правило решенията се вземат с
единодушие между съдружниците, ако в учредителният договор не е предвидено друго. По тази
причина в теорията има различни виждания дали редът за оспорване на решенията на ОС по чл. 74
ТЗ въобще е приложим за СД – според едни виждания той не е приложим[1], а според други е
съответно приложим[2]. Ето защо автоматичното пренасяне на последици при пороци на решения
ОС на капиталово дружество при неспазен кворум или мнозинство спрямо решения на общността
на съдружниците в СД не е съвсем удачно, а следва внимателно да се прецени до какъв вид правни
последици води съответния порок с оглед спецификите при персоналните дружества.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е допустим.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] така О. Герджиков, Коментар на ТЗ, книга 1, изд. 2007 г., стр. 410 и 459.
[2] така А. Антонова, Събирателно дружество, изд. 2004 г., стр. 106 – 107.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 8.02.2022 г. по т. д. № 233/2022 г. на Софийския градски съд, с
което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство.
Определението не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3