Р E Ш Е Н И
Е
№ 03.05.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИНА КЪНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело №3317 по описа на съда за 2018
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр.с чл.99,
ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 11.05.2017 г.
било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г. сключен
между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК” ЕАД срещу
ответника С.Р.К., произтичащо от Договор за стоков кредит № 207615/23.08.2016
г. било прехвърлено в собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което
вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.05.2017 г.
към Допълнително споразумение от 11.05.2017 г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г. В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК”
ЕАД, с изх. № УПЦ-П-ДС К/207615 от 17.05.2017 г. посредством „Български пощи”
ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване
„Пратката не е потърсена от получателя”. В резултат на което на ответника било
изпратено уведомление за цесията втори път с изх. № УПЦ-С-ДСК/207615 от
05.01.2018 г., посредством куриерска фирма „Лео Експрес” с товарителница №
67609914 и известие за доставяне, което писмо отново се върнало в цялост с
отбелязване „Отсъствие на получател”. И двете писма били изпратени до ответника
на посочения в Договора за кредит постоянен и настоящ адрес,***. Съгласно
раздел 5, чл. 10, ал. 4 от Общите условия /ОУ/ към Договора за кредит
/Договора/, Кредитополучателят се задължил да уведоми кредитора си при промяна
на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните били
договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от
Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес,
се считали за връчени. Ищецът счита, че уведомлението за цесията е получено от
ответника на 10.01.2018 г., като се позовава и на постановеното по реда на чл. 290
от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо
връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за
откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г.,
при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността”. В случая следвало да се
има предвид, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия, ищецът, в
качеството на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от „Банка
ДСК” ЕАД.
Към исковата молба ищецът прилага заверено копие от
уведомленията за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД, с изх. №
УПЦ-П-ДСК/207615 от 17.05.2017 г. и с изх. № УПЦ-С-ДСК/207615 от 05.01.2018 г.,
като моли съда да връчи на ответника същите, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о. съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтичало от сключен на 23.08.2016
г. между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и ответника С.Р.К. /кредитополучател/
Договор за стоков кредит № 207615 /Договора/, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят
заявил, че му е била предоставена своевременно преддоговорна информация по
смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение
за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/. Съгласно т. 1 от
Договора, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит
в размер на 1 817,83 лв. за закупуването от Техномаркет България АД /Търговец/
на телевизор SAMSUNG - 1 /един/ брой с цена 1 599,00 лв., както и за сключване
на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 218,83 лв. В т. 3 от Договора,
кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за
закупуване на стоката да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка
на Застрахователя. Извършването на плащанията по посочения начин съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговецът
издал Фактура № **********/23.08.2016 г., в която бил посочен начин на плащане
1599,00 лв. - ДСК кредит, а застрахователят
издал Сертификат с № 207615. Погасителните вноски, които кредитополучателят се
задължил да изплаща на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за
кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на кредитора.
Страните били постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора
кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 21,2 %,
като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се
заплащала месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 638,91 лв., а общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 2 456,74 лв. Кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок от 36 месеца или до 23.08.2019 г. на 36 бр.
месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от
Договора, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 35 вноски били в размер на 68,67 лв. всяка, а последната погасителна
вноска била в размер на 53,29 лв. Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора,
при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната
й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в
размер на 138,26 лв. за периода от 15.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, която представлявала съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не бил изплатил дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 45,12 лв., като след датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК не били погасявани претендираните
суми. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
23.08.2019 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, на основание т.12.1 от ОУ към Договора, съгласно
която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението за
цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е съобщил на същия, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го
кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи
задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми”. Ищецът счита, че
Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост, е получено
от ответника на 10.01.2018 г., съгласно вече цитираните раздел 5, чл. 10, ал. 4
и раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, както и на постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т, д. № 601/2014 г., 1 т.о.,
ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
Ищецът твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение
чл. 410 от ГПК за горепосочените суми по ч.гр.д. № 663 на 15-ти гр. с-в по
описа му за 2018 г. На 01.06.2018 г. ищецът получил съобщение с указание на
съда, в съответствие с чл. 415, ал. I от ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което обусловило интереса му от предявяване на
настоящите искове.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът С.Р.К. като кредитополучател по Договор за
стоков кредит № 207615 от 23.08 2016 г. дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 663/2018 г.
на 13-ти гр. с-в на Районен съд - гр. Стара Загора, а именно:
- сумата 1 772,71 лв. - представляваща неизплатената
главница по месечните вноски за период от 15.10.2016 г. до 23.08.2019 г., по
отношение на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора била обявена
предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда;
- 246,37 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 15.09.2016 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.04.2017 г. /дата на настъпване на предсрочна изискуемост/;
- 138,26 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 15.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, както и 118,15 лв. - присъдени
разноски по ч.гр.д. № 663/2018 г. на 15-ти гр. с-в на РС - гр. Стара Загора.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Р.К.,
като кредитополучател по Договор за стоков кредит № 207615 от 23.08.2016 г. да
плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- 1 772,71 лв. - представляваща неизплатената главница
по месечните вноските за период от 15.10.2016 п до 23.08.2019 г.;
- 525,83 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 15.09.2016 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до датата на подаване на исковата молба;
- 138,26 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 15.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /27.06.2018 г./ до окончателно погасяване на
дълга.
Ищецът твърди, че с настоящата искова молба уведомява
ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 27.06.2018 г.
главници по вноски от № 23 до № 36, включително, съгласно погасителния план към
Договора, равняващи се на общата сума от 832,92 лв., която сума била включена
към претендираната в осъдителния иск главница от 1 772,71 лв. Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от адв. Й.М. - назначена за особен представител на ответника С.Р.К.,
която заявява, че предявените искове са допустими, но оспорва изцяло като
неоснователни, както кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, така и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове. Оспорва изцяло всички изложени в исковата молба твърдения и
обстоятелства, на които се основават предявените искове.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото
заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника С.Р.К. – адв. М. моли исковете да бъдат отхвърлени, поради това, че
ответникът не е бил уведомен за настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 663/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 1 772,71 лв. -
представляваща неизплатената главница по договор за стоков кредит № 207615 от
23.08 2016 г.; 246,37 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 15.09.2016 г. до 20.04.2017 г.;138,26 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 15.10.2016 г. до 06.02.2018г. и законна лихва върху
главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателно погасяване на дълга, както и
118,15 лв. - разноски.Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
От представените по
делото договор за стоков кредит №
207615 от 23.08.2016 г. (л.6-7 от делото), данъчна фактура
**********/23.08.2016г. (л.15), издадена от „Техномаркет България“ АД и от съгласие
за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучатели по стокови кредити от 23.08.2016 г., както и
сертификат за това (л. 16 и сл. от делото) се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на С.Р.К. заемна
сума в размер на 1817,83 лева за закупуване на телевизор SAMSUNG
на цена 1599 лева и за погасяване на еднократна застрахователна премия в размер на
218.83 лева, при годишен процент на разходите 23,35%, годишен лихвен процент 21.20
%, с краен срок на договора 23.08.2019 г.. Представен и е погасителния план към
договора, в който са отразени падежите на вноските и размерите на вземанията,
включени във всяка отделна вноска. (л.8). Приложени са Общите условия, които
съгласно договора са неразделна част от него
Видно от рамков договор от 20.04.2017г. за продажба
на вземания, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания задължения“ ЕАД и от Приложение към него от 11.05.2017г., вземането
на Банката, произтичащо от договор за стоков кредит с кредитополучател- ответника,
е било прехвърлено на ищеца. Банка ДСК” ЕАД е упълномощила „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по
горепосочения договор от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия, видно от пълномощно, на л.37 от делото. По делото са
представени два броя уведомления от ответника, изхождащи от Банката, чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, в които е обективирано и
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.05.2017г.,
поради забавяне в плащанията на погасителните вноски по него (втора страница от
уведомленията, л. 38 и 40 от делото). Видно от известие за доставяне на „Български
пощи“ ЕАД, уведомлението не е доставено, като е отбелязано, че пратката не е
потърсена (л.39). Последващо изпратеното уведомление също не е получено от
ответника, видно от товарителница и обратна разписка към нея, издадени от „Лео
Експрес“ ЕООД с отбелязване: отсъствие на получател и дата 10.01.2018 г.
(л.41-42).
Видно от заключението на съдебно – икономическата
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и
съответно на писмените доказателства по делото, заемната сума по горепосочения договор
за стоков кредит в размер на 1817.83лв. е била предоставена на ответника по
следния начин: на 23.08.2016г. еднократно безкасово, чрез превод по банковата
сметка на Търговеца /Техномаркет България АД/ - 0000000012243430 с реф.
№23082016 0099 000820 021177, с отбелязване: 1599.00лв. - кредит ДСК и 4.28лв.
- в брой, а еднократната застрахователна премия в размер на 218.83лв. е била
платена на 23.08.2016г. безкасово, чрез превод по банковата сметка на застрахователя
- 0000000022468803 с реф. №23082016 0099 000820 021179, за което е издаден
сертификат с № 207615 от застрахователя. Вещото лице е посочило още, че по този
договор в счетоводната система на „Банка ДСК“ЕАД е отразено едно плащане от ответника
в размер общо на 68.67лв., на 15.09.2016г. /реф.№ 005 15092016 0050012 54190/,
с което е погасена първата вноскас падеж: 15.09.2016г., в т.ч.: 45.12лв. -
главница и 23.55лв. – лихва. Вещото изчислило, че след приспадане на тази сума главницата
за непогасените вноски по процесния договор до крайния срок на договора възлизат
на общо 1772,71лв., договорната лихва за непогасените вноски
от датата на забава на плащанията до 20.04.2017г. (датата, която кредиторът
сочи като дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем) е общо в размер
на 246.37лв., а лихвата за забава върху неплатените суми /просрочена главница и
договорна лихва/ за периода от 15.10.2016г. - датата на забава на плащанията до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е
138.26 лева. Вещото лице е изчислило още, че договорната лихва за непогасените
вноски от процесния договор, от датата на забава на плащанията до крайния падеж
на договора 23.08.2019г. е общо 615.36лв, а лихвата за
забава от датата на забава на плащанията до датата на получаване на исковата
молба от особения представител на ответника, върху просрочената главница е общо
225.91лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
От
представените по делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ по
безспорен начин се установява възникналото заемно правоотношение между Банката, като кредитор и ответника,
като кредитополучател, както и предаването на сумата по кредита, чрез извършени парични преводи на 23.08.2016
година - превод на сумата от 1599.00лв. по банковата сметка на „Техномаркет
България“ АД - 0000000012243430 с реф. №23082016 0099 000820 021177 и превод на
сумата от 218.83лв. по банковата сметка на застрахователя - 0000000022468803 с
реф. №23082016 0099 000820 021179 или общо сумата от 1817,83 лева.
Ищецът признава, а и
от заключението на вещото лице по СИЕ, се установява, че по горепосочения
договор ответникът е заплатил само първата погасителна вноска по кредита в
размер на 68,67 лева.
Ищецът се позова на
факта на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди в исковата
молба, че същата е настъпила на 20.04.2017г. на основание т.12.1 от ОУ към
Договора, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, т.е.
позовава се на предсрочна изискуемост на кредита, настъпила преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. А в случай, че съдът приемел, че същата е настъпила
с връчването на уведомленията към исковата молба на ответника, то заявява, че
предявява осъдителни искове и моли същите да бъдат уважени. Именно основното
възражение на особеният представител на ответника е, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда, поради това, че ответникът не бил уведомен за нея. Съдът намира, че
първо следва да разгледа и да се произнесе по тези доводи и възражения на
страните, доколкото те имат пряко отношения към размера на претендираните
вземания.
Съобразно т. 18 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в
т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е ищеца /в този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014
г. на II т. о. на ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г.
на СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС –
Пловдив, Решение № 918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна,
Решение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – Враца, Решение № 105 от
26.05.2015 г. по в. гр. д. № 41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва основание да
се приеме, че настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките
следва да бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и
кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от решение № 12 от
02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансови
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на
потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Кредитирането е
правно регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат
еднакви правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта,
който отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно
съдържанието на материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може
да настъпи при условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е
уведомен за това. Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския
съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока.
По отношение на другия спорен въпрос относно връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост на ответника, съдът намира следното: Видно от
представените по делото доказателства 2 броя уведомления за извършената цесия,
в които са обективирани и изявления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, са били изпратени на посочения от ответник адрес за кореспонденция,
съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес (виж служебно изисканата от съда
справка за адрес на л. 58 от делото)– чрез „Български пощи“ ЕАД и чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“ ЕООД. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.04.2019г. по т.д.№ 917/2018 год.
ВКС-ТК, І т.о. уведомяването на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит
може да бъде инкорпорирано и в покана за доброволно изпълнение или в
уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, както е сторено в случая. Предвид това, съдът
намира, че е осъществена хипотезата на фингирано връчване на уведомлението.
Видно от Общите условия към договора, които са
неразделна част от него и са подписани от ответника, страните са
уговорили (чл. 15), че всички уведомления, изпратени от кредитора на
кредитополучателя на последния посочен от него адрес се считат за връчени.
Индиция за това, че в случая кредиторът е положил дължимата грижа, както
изисква установената на ВКС съдебна практика, при наличие на уговорка между
страните за фингирано връчване (както уговорка е налице в случая), е и
невъзможността на съда да открие длъжника и да му връчи лично книжата по делото,
въпреки множеството справки и усилия в тази посока.
Ето защо, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда с фингираното
връчване на второто по ред уведомление от дата 10.01.2018г. (виж отбелязана
дата на л. 42).
С оглед горното и като изходи от изчисленията, направени от вещото лице
по СИЕ, съдът намира, че неплатената главница по процесния договор за кредит
възлиза на 1772,71 лева, 246,37 лв. е договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 15.10.2016 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска, която се явява втора по ред от погасителния план/ до 20.04.2017 г. /макар
съдът да констатира, че по – късно е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, с оглед диспозитивното начало приема тази по – ранна крайна дата за
изчисляване на договорната лихва, което е изцяло в полза на ответника/ и 138,26
лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 15.10.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Освен че по гореизложените съображения, съдът счита за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за ненастъпване на
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
то намира за нужно да отбележи, че в случай че бе приел, че същата е настъпила
с връчването на уведомленията за това, приложени към исковата молба на особения
представител (решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС), то
тогава дължимите суми за договорни лихви от ответника щяха да бъдат много по
–високи, такива, каквито ги е претендирал с предявените, при условията на
евентуалност, осъдителни искове. Защото договорни лихви се начисляват само до
датата на предсрочна изискуемост на кредита ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело
3/2017г. на ОСГТК на ВКС. А в исковата претенцията за мораторни лихви е
начислена само върху просрочените главница
и договорна лихва (виж заключението на
СИЕ).
По отношение на извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл.
99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не
са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че
договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден.
Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като
това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на
уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено както преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, така
и на особения представител на ответника с преписа от исковата молба, съдът
приема, че цесията е надлежно съобщена (решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д.
№ 193/2018г. на ВКС).
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от
1 772,71 лв. - представляваща неизплатената главница по договор за стоков
кредит № 207615 от 23.08 2016 г., обявен за предсрочно изискуем, сумата от
246,37 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
15.10.2016 г. до 20.04.2017 г., сумата от 138,26 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 15.10.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното й погасяване.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство в общ размер на 543,14 лева (43.14
лева – за ДТ, 100 лева – възнаграждение за вещо лице, 300 лева –възнаграждение
за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
на представителя на ищеца, определено от съда на основание на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП). С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 118,15 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.К., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, за следните
суми: сумата от 1 772,71 лв. - представляваща неизплатената главница по
договор за стоков кредит № 207615 от 23.08 2016 г., обявен за предсрочно
изискуем, сумата от 246,37 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 15.10.2016 г. до 20.04.2017 г., сумата от 138,26
лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 15.10.2016 г. до 06.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г.
до окончателното й погасяване, за
които суми е издадена заповед № 418/08.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 663/2018г. по описа *** Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН **********,***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 543,14 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 118,15 лева - разноски по ч.гр.д. № 663 / 2018 г. по описа на PC – Стара
Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, а именно:IBAN: ***; BIC: *** –
„Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: