РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. гр. Добрич, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Т.ова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500427 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на Д. Д. Н. от с.Б., общ.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №24/07.03.2023г. по гр.д.№2/2022г. на Т.ския районен съд в частта, в
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – гр.София иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца разликата над 3 000 лева до 15 000 лева, застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания от причинена физическа травма,
настъпили в следствие станало ПТП на 17.05.2017 г., виновно причинено от
И. Р. Ю. при управление на авТ.обил, за който е сключен договор за
застраховка "гражданска отговорност" по застрахователна полица
№BG/23/117000611798. Д. Д. Н. обжалва решението и в частта, в която е
отхвърлено искането му за присъждане на законна лихва върху главното
парично вземане, считано от 05.01.2018г. до датата на предявяване на иска
05.01.2022г.
В жалбата се възразява за постановяване на първоинстанционното
решение при допуснати от съда нарушения на редица процесуални правила.
1
Изложен е подробен анализ на разпоредбите на чл.146 от ГПК, чл.143 ал.2 от
ГПК и чл.145 ал.1 от ГПК, точното съдържание на изискуемото от тях
поведение на съда за изясняване на спора, докладването, разпределянето на
доказателствената тежест и указанията към страните в тази връзка. Според
въззивника, в случая предприетото от първоинстанционния съд по тези
въпроси било формално до степен, че изискванията на посочените разпоредби
въобще не били изпълнени. Изводите в обжалваното решение относно
причинените на въззивника травми, предизвиканите от тях болки и страдания,
били необосновани и формирани при непълно изясняване на фактическата
обстановка, предвид че искането на въззивника заключението на
медицинската експертиза да бъде дадено, след като вещото лице лично го
прегледа, не било удовлетворено. Така действително търпяните от въззивника
болки и страдания останали извън вниманието на съда и присъденото
обезщетение било твърде несъответно на тях. Не били съобразени и
инфлационните процеси, осъществили се в периода след настъпване на
увреждането. Обезщетението било несправедливо ниско, не компенсирало
нито физическите, нито психическите болки и притеснения на въззивника.
Неправилен бил и изводът, че вземането на законна лихва върху присъдения
размер на обезщетение от 3 000 лева било погасено по давност за
претендирания период от 05.01.2018г. до предявяване на исковата молба.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение в неизгодните за въззивника
части и за удовлетворяване на претенциите в пълния им предявен размер, със
съответните на това последици за отговорността на страните за разноските по
делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез
упълномощения юрисконсулт, възразява срещу жалбата и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Първоинстанционно решение е постановено по предявения от Д. Д. Н. от
с.Б., общ.Т., срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” – гр.София иск по 432
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди.
2
Претендирана е и законната лихва върху главното парично задължение,
считано от датата 05.01.2018г. до окончателното му погасяване.
Решението на районния съд не е предмет на въззивно обжалване в частта
на присъденото на ищеца обезщетение в размер на 3 000 лева, ведно със
законната лихва за забава на главното парично задължение, считано от датата
на предявяване на иска 05.01.2022г. до окончателното му погасяване.
Съгласно изложеното и поддържано от ищеца, претендираните от него за
обезщетяване неимуществени вреди били следствие на пътно – транспортно
произшествие, предизвикано на 17.05.2017г. от водача на лек авТ.обил “Опел
Вектра” с ДК №Т**; на пътя гр.Т. – с.Б. посоченият водач нарушил правилата
за движение, поради несъобразена скорост загубил управление, навлязъл в
платното за насрещно движение и се блъснал челно в авариралия и спрян
извън платното за движение лек авТ.обил „Рено Меган Сценик“ с ДКН ***.
В блъснатия лек авТ.обил били неговият собственик и ищецът, управлявал
авТ.обила преди аварирането му.
От удара върху авТ.обила ищецът загубил съзнание, после изпитвал
силни болки в лявата страна на ребрата, дишането му било затруднено, имал
кръв по лицето. Бил приет за лечение в хирургично отделение на болницата в
гр.Добрич. В болничното заведение били установени загубата на съзнание от
ищеца, открити рани на левите вежда, клепач и буза, обработени хирургично,
силни болки в лявата половина на гръдния кош, свързани със силно
натъртване на най-долното ляво ребро, контузия на корема, изпадане в паника
от преживения емоционален стрес. От болницата ищецът бил изписан на
21.05.2017г., в увредено общо състояние и с продължаващи болки и
оплаквания. Болките в гръдния кош, най-силни в долната част на лявото
ребро, продължили и в последствие, проявявали се и до сега при промяна на
времето и при физическо натоварване. Останалите по лявата част на лицето
белези били загрозяващи ищеца, а начинът, по който зарастнали раните по
левите му вежда и клепач, предизвиквали у него дискомфорт при отваряне и
гледане с това око. Произшествието предизвикало у ищеца eмоционални и
психически проблеми, изразяващи се в силен стрес и постоянно
безпокойство; ищецът изпитвал страх при спомена за случилото се, както и
като се погледнел в огледалото; страдал от безсъние.
За лекия авТ.обил, с който било причинено произшествието, имало
3
сключен договор за застраховка гражданска отговорност с ответното
дружество. По искането на ищеца за обезщетение при ответника била
образувана преписка №0411-930-0002-2018г., по която застрахователят
трябвало да се произнесе на 05.01.2018г.
В първоинстанционното производство ответникът „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е оспорвал иска с възражения относно редица
обстоятелства /механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, виновното противоправно поведение на водача на
застрахования при него лек авТ.обил, причинно-следствената връзка между
произшествието и твърдяните от ищеца вреди, за съпричиняване на вредите
от ищеца, пътувал в лекия авТ.обил без поставен предпазен колан/, като
приетото от районния съд по тези обстоятелства е извън обхвата на
въззивната проверка.
И в първоинстанционното производство, а сега и пред въззивната
инстанция спорни са въпросите относно точния вид и степен на проявление
на твърдяните от ищеца физически и психологически травми от
произшествието, справедливия размер за тяхното обезщетяване, началният
момент на възникване на задължението за законна лихва за забава и неговото
евентуално погасяване по давност по възражение на ответника.
Установено е по делото, че на 17.05.2017г. около 19.30 часа на пътя гр.Т.
– с.Б. при управление на лек авТ.обил „Опел Вектра“ с рег.№***, водачът И.
Ю. Р. нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП,
управлявал авТ.обила с несъобразена скорост и предизвикал пътно –
транспортно произшествие – авТ.обилът „Опел Вектра“ с рег.№*** навлязъл
в лентата за насрещно движение и блъснал намиращия се в дясната част на
тази лента спрян лек авТ.обил „Рено Сценик“ c peг.№Т***. Деянието на
водача на лекия авТ.обил „Опел Вектра“ е противоправно и е извършено
виновно. Гражданската отговорност на водача на авТ.обила е била
застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
№BG/23/117000611798г. Когато се случило произшествието, в лекия авТ.обил
„Рено Сценик“ c peг.№Т*** на мястото на водача бил седнал ищецът Д. Д. Н.
/управлявал авТ.обила до спирането му/. Следствие произшествието той
претърпял неимуществени вреди, като в съответствие с чл.478 ал.1 от КЗ и
4
чл.493 ал.1 т.1 от КЗ ответникът – застраховател има отговорността за
тяхното обезщетяване.
Спорният сега въпрос за справедливия размер, в който пострадалият
ищец следва да бъде обезщетен, е предпоставен от вида на причинените му
травми и степента на предизвиканото от тях страдание.
Тук на първо място следва да се отбележи, че противно на въведеното в
исковата молба, ищецът не е губил съзнание при произшествието. Данни за
загуба на съзнание не се съдържат в представените по делото епикриза №6860
и история на заболяването, издадени от хирургично отделение при „МБАЛ –
Добрич“АД, в заключението на медицинската експертиза, назначена по
делото, а също и в показанията на свидетеля Г.Д.К., който бил в ударения лек
авТ.обил заедно с ищеца. Разпитан на 22.05.2017г. като свидетел по ДП
№75/2017г. на РУ – Т., ищецът Д. Д. Н. е дал много точни и съвсем подробни
показания за случилото се и собственото си поведение /преди, по време и
веднага след удара/, което изключва загуба на съзнание от негова страна.
От горепосочените медицински документи и от заключението на първата
и допълнителната съдебно – медицинска експертиза се установява, че при
произшествието ищецът е получил лицева травма - контузно разкъсна рана по
лява вежда с дължина 3.5 см, множество дълбоки ожулвания и драскотини, на
широка площ, някои от които преминали в рани с неравни ръбове и коремна
травма - контузия на корема, множество ожулвания с линеен характер с
дължина 8 - 15 см, косо разположени. След получените травми ищецът бил
на лечение в хирургично отделение на болницата в гр.Добрич за период от
четири дни /постъпил на 17.05.2017г. и изписан на 21.05.2017г./; проведено
било хирургично обработване на раните и назначена медикаментозна терапия.
Оздравителният процес в болничното заведение преминал без усложнения.
Според посоченото от вещото лице травмите от вида на получените от
ищеца преминават за период от 20 - 25 дни. Оздравителния процес на
контузно - разкъсните рани приключва с оформяне на ръбци.
В конкретния случай са оформени един ръбец на лявата вежда, челото и
клепача с обща площ 4/2 см. и /по допълнителното заключение/ един слабо
видим L – образен ръбец на лявата буза с дължина по вертикала 5 см. и по
хоризонтала 2 см.
Както в първоначалната, така и в допълнителната експертиза, изготвена
5
след личен преглед на ищеца, заключението на вещото лице е, че симетрията,
правилният анаТ.ичен строеж и формата на лицето на ищеца не са нарушени.
Не са установени и функционални промени на сетивен орган, в конкретния
случай - горния клепач на лявото око, който изпълнява функцията си
пълноценно. Ръбците по лицето на ищеца са с траен характер и ще останат
завинаги. Няма медицински причини ищецът да изпитва болки, а само е
възможно кожата в областта на ръбците да има по-висока чувствителност при
промени в температурата, изразяващи се в сърбеж, както и усещане за
придърпване на клепача.
Посоченият по-горе свидетел Г.Д.К. е дал показания, според които
ищецът стоял доста в болницата, после два месеца не можел да мръдне от
болки и само лежал, все още имал болки в ребрата, не можел да вдига тежко,
започнал да вдига кръвно, при рязко обръщане му се виело свят, клепачът на
окото му се затварял. Така изнесеното от свидетеля не може да се възприеме.
Свидетелят е близък по сватовство на ищеца и явно не е безпристрастен. Това
следва при съпоставка на горните показания на свидетеля с обективно
продължилия само четири дни болничен престой на ищеца, със заключението
на медицинския специалист относно обичайния възстановителен период при
наранявания от вида на понесените от ищеца, с липсата на твърдения от
страна на самия ищец клепачът на окото му да се затваря, да получава
световъртеж при рязко обръщане, два месеца след изписването му от
болницата да не е могъл да се движи, да е получил проблеми с кръвното.
Показанията на посочения свидетел могат да се възприемат само, доколкото
кореспондират с други доказателства по делото и са обективно обосновани.
Така, следва да се приеме, че ищецът е изпитал уплаха и стрес от случилото
се, но при липсата на други, подкрепящи показанията на свидетеля
доказателства и при съобразяване на невисоката тежест на произшествието и
нараняванията на ищеца не може да се приеме, че същият все още се страхува
и не може да забрави случилото се. Свидетелят не дава показания, няма и
други доказателства ищецът да страда от безсъние, провокирано от
изживяванията при произшествието. Ищецът не е обезобразен, не е и
загрозен, както двукратно е заключило вещото лице и, както е видно от
приложенията - снимки към допълнителната експертиза, дадена след личен
преглед на ищеца. Действително, че има белези на левия клепач и лявата буза,
но те са твърде несъществени и са видими, според обясненото от вещото
6
лице, само при поглеждане от определен ъгъл и отблизо. Следователно, макар
да е нормално ищецът да има известни притеснения, те не могат да са до
степен той да се срамува от външния си вид, както е посочил свидетелят.
Съвкупната преценка на търпените от ищеца болки и страдания,
следствие причинените му при пътно-транспортното произшествие
физическите и психически травми, налага, че е справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД той да бъде обезщетен в размер на 3 000 лева, както е прието от
първоинстанционния съд. Телесните увреждания на ищеца са били леки, а
болките от тях сравнително краткотрайни. Белезите, ръбците по лицето му ще
останат завинаги, но те не му причиняват физическа болка, а само минимален
дискомфорт, изразяващ се в сърбеж по кожата на ръбеца при промяна в
температурата. Ръбецът на клепача може да даде усещане за придърпване на
клепача, но не засяга неговите функции и виждането с това око. Не се доказа
психическите травми, изразяващи се в страх и стрес от случилото се, да са
продължили дълго, да продължават и понастоящем, ищецът да страда от
безсъние, от понижено самочувствие и срам от външния си вид.
Обезщетението в размер на 3 000 лева е напълно адекватно при съвкупна
преценка на обстоятелства, при които е настъпило произшествието, вида на
уврежданията, интензивността на страданията, възстановителния период,
негативните последици в емоционален и психологически план за ищеца,
неговата възраст, а също така и обществено - икономическата обстановка в
страната към датата на произшествието. Следователно присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в този размер не е несправедливо ниско и не подлежи
на увеличаване до размера от 15 000 лева, както неоснователно се претендира
от въззивника.
Частично основателно е оплакването в жалбата за неприсъдената законна
лихва за забава на главното парично задължение за период от преди
предявяването на исковата молба. По правилото на чл.429 ал.3 изр.второ от
КЗ застрахователят дължи лихвите за забавата на застрахования, считано от
по-ранната от двете дати – на уведомяването му от застрахования за
настъпилото застрахователно събитие или на предявяването на
застрахователна претенция от пострадалия. По въведеното още с исковата
молба, но пропуснато от първоинстанционния съд, искане по чл.190 от ГПК
във въззивното производство ответникът е представил преписка по щета
7
№0411-930-0002-2018. В нея се съдържа искане, постъпило при
застрахователя с вх.№99-1659/02.04.2018г., с което Д. Д. Н. заявил претенция
да бъде обезщетен за неимуществените вреди, които водачът на
застрахования при ответника лек авТ.обил виновно му е причинил с
процесното произшествие на 17.05.2017г. По делото няма данни за друга по-
ранна дата, на която застрахователят да е бил уведомен от делинквента за
настъпилото застрахователно събитие или пострадалият да е заявил
претенция за обезщетяване. Следователно за ответника е възникнало
задължение към пострадалия ищец за законната лихва върху
застрахователното обезщетение от 02.04.2018г., а не от сочената от ищеца
по-ранна дата 05.01.2018г. Но, като се има предвид, че исковата молба е
предявена на 05.01.2022г. и в съответствие с чл.111 б.“в“ от ЗЗД,
задължението за периода преди 05.01.2019г. е погасено по давност. За
периода, считано от 05.01.2019г. до датата на предявяване на исковата молба,
задължението не е погасено по давност и следва да бъде присъдено на ищеца
след отмяна на неправилното решение на първоинстанционния съд в тази
част.
В останалите обжалвани части решението на районния съд е правилно и
следва да се потвърди.
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, оказал на
ищеца безплатна правна защита по чл.38 от ЗА, възнаграждение в размер на
200 лева, съразмерно на изгодния за тази страна резултат от въззивното
обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №24/07.03.2023г. по гр.д.№2/2022г. на Т.ския районен
съд в частта, в която е отхвърлено искането на Д. Д. Н. срещу „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – гр.София за осъждане на ответника да заплати на
ищеца законната лихва върху вземането от 3 000 лева за обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 05.01.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба 05.01.2022г., като
8
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД - гр.София, ул.„Света София“
№7, ПК 1000 Център, да заплати на Д. Д. Н. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т.,
***, законната лихва за забава върху сумата 3 000 лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с решение №24/07.03.2023г.
по гр.д.№2/2022г. на Т.ския районен съд, считано от 05.01.2019г. до
05.01.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №24/07.03.2023г. по гр.д.№2/2022г. на Т.ския
районен съд в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Д. Д.
Н. срещу „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца разликата над 3000 лева до 15 000 лева - застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили следствие на пътно-транспортно
произшествие на 17.05.2017г., виновно причинено от водача на авТ.обил, за
който е сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" по
застрахователна полица №BG/23/117000611798 и в обжалваната част, в
която е отхвърлено искането на Д. Д. Н. за присъждане на законна лихва за
забава върху присъденото му обезщетение от 3 000 лева, считано от
05.01.2018г. до 04.01.2019г.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД - гр.София, ул.„Света София“
№7, ПК 1000 Център, да заплати на адвокат Я. В. С. от гр.С., сумата 200 лева
– възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна защита във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д. Д. Н. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., ***, да заплати на
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД - гр.София, ул.„Света София“ №7, ПК 1000
Център, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9