МОТИВИ към Присъда № 89 от 17.05.2016 г.,
постановена по НЧХД № 2868/2015 г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас
Съдебното производство по делото
е образувано по частна тъжба на С.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***–адв.Б.П.,
с която против подсъдимия И.В.С. ЕГН ********** ***, са повдигнати обвинения за
извършени престъпления, подлежащи на наказателно преследване по тъжба на
пострадалия, както следва:
І. За това, че на 22.11.2013 г.,
около 23:00 часа, в гр.Бургас, непълнолетен, но като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, казал унизителни
за честта и достойнството на С.К.Г., ЕГН ********** думи - „мишка”, „жена” и
„гей”, в негово присъствие - престъпление
по чл.146, ал.1, предл. първо, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК, и
ІІ. За това, че на 22.11.2013 г.,
около 23:00 часа, в гр. Бургас, в условията на реална съвкупност с деянието по
пункт I, непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, чрез
нанасяне на удари с юмрук по лицето и главата, причинил на С.К.Г., ЕГН **********
лека телесна повреда - контузия на лицето, контузни рани по носа и левия долен
клепач, счупване на носните костици, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление
по чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.23, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, тъжителят С.Г.
се явява лично и с повереник-упълномощен адвокат. В последното съдебно заседание
повереникът поддържа и двете повдигнати с тъжбата обвинения, счита ги за
безспорно доказани от събраните доказателства, пледира подсъдимият И.С. да бъде
признат за виновен по тези обвинения и да му бъдат определени справедливи
наказания, и предявените от тъжителя граждански искове с правно основание чл.45
и чл.52 от ЗЗД за обезвреда на причинените имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие извършените от подсъдимия престъпления, в
размер на 5000 лева за всяко деяние, да бъдат уважени изцяло, ведно лихвите и
разноските.
Подсъдимият С. участва в производството
лично и с упълномощен защитник-адвокат, дава подробни обяснения по обвиненията,
като описва фактическа обстановка, съответстваща в преобладаващата си част на
фактите, посочени в тъжбата и установени от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, включително относно възникналото
между него и тъжителя Г. сбиване, поддържа, че именно тъжителят е инициатор на
сбиването, тъй като пръв го е нагрубил и ударил два пъти в областта на тялото,
а той самият е бил поставен в позиция само да се брани, като изразява
съжаление, че е ударил тъжителя.
Защитникът в пледоарията си излага
доводи за недоказаност на всяко от обвиненията, твърди недостоверност на
показанията на свид.Х., която обосновава с показанията на другите разпитани по
делото свидетели, не отрича факта на възникналия между тъжителя и подсъдимия
инцидент, прераснал в размяна на удари, и получените от Г. при тези удари
телесни увреждания, но специално относно обвинението по чл.130 ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.4 от НК поддържа теза, че подс.С. е действал в условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, поради което деянието не е
общественоопасно, нито престъпно. На изложените основания моли за оправдателна
присъда по наказателните обвинения, и съответно отхвърляне на предявените срещу
подсъдимия граждански искове.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът прецени всички събрани по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, и прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.В.С. ЕГН **********
е роден на *** ***, и е българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, ученик в 10-ти клас във Вечерна гимназия „З.”***. Към
инкриминираната по делото дата - 22.11.2013 г., подс. С. бил непълнолетен, а
при настоящото съдебно разглеждане на делото е вече пълнолетен.
Към м.ноември 2013
г. подс. С. и тъжителят Г. били приятели. По това време двамата заедно
посещавали фитнес зали, за да тренират. Приемали и стимуланти-анаболи, които ги
карали да се чувстват силни и да се държат агресивно. Подс. С. в същия период
обичайно излизал в компанията на тъжителя Г. и свид.Т.Б., но постепеннно започнал
да ги отбягва, като вместо тях започнал по-често да се среща със свидетелите Н.Л.
и Г.Г..
През деня на
22.11.2013г. подс. И.С. се уговорил със свидетелите Н.Л. и Г.Г. същата вечер да
излязат заедно на кафе. По тази причина, след 22.00 часа на споменатата дата, Л.
и Г. дошли да търсят подсъдимия в дома му на адрес ***, където живеел с леля си. Последната им
съобщила, че подс. С. е излязъл, поради което свидетелите Л. и Г. решили да го
изчакат на пейка пред единствения вход на бл.* в ж.к.„С.”. Седнали на пейка,
ориентирана с лицевата част към входа на блока, и със задната си част към
локалното платно, преминаващо на няколко метра пред входа на блока. Лелята на
подсъдимия съ свързала с него по телефона и му съобщила, че цитираните
свидетели са дошли да го търсят и го чакат пред входа на блока. По това време
подс. С. бил на гости у други свои приятели в ж.к. „С.”, и щом разбрал, че свидетелите
Н.Л. и Г.Г. са дошли да го търсят и го чакат пред блока, тръгнал пешком към бл.67
в ж.к.„С.”. Пътьом минал покрай бл.75 в същия жилищен комплекс, и на паркинга
пред него заварил познатия си свид. Г.И. (л.49,50 от съдебното следствие),
който изчаквал приятелката си да слезе, за да я отведе до дома й в
ж.к.„Изгрев”. Подс.С. помолил свид.И. да го откара с автомобила си до неговия
блок, тъй като било късно и студено. Свид.И. се съгласил при условие, че първо
откарат приятелката му до автобусна спирка, находяща се срещу спортна зала
„Младост”, от страната на ж.к.„Изгрев”. Свид.И. качил приятелката си и подс.С.
в автомобила си „Рено Меган Сценик”, тъмносин на цвят, превозил приятелката си
до посочената автобусна спирка, след което се отправил обратно към ж.к.”С.”, за
да откара подсъдимия до неговия блок.
Междувременно,
тъжителят Г. и свид. Т.Б. *** и заедно вървели от СОУ „Антон Страшимиров” в
посока към бл.* в същия комплекс. Достигайки до бл.67, двамата видели познатите
им свидетели Н.Л. и Г.Г. да седят на пейката пред входа на блока, и от тях
узнали, че очакват идването на подс. С.. Макар тъжителят и свид. Б. да нямали
уговорки с подсъдимия да се срещат същия ден, те решили да останат при
свидетелите Л. и Г. до идването на подсъдимия. Докато очаквали идването на С.,
тъжителят в присъствието на останалите трима свидетели казал по адрес на
подсъдимия „само се крие4, „жена” и други в същия смисъл (показания на свид. Г.,
гърба на л.96, абзац първи).
След 22.30 часа на
същата дата свид. Р.Х. (гърба на л. 45-л.47) пътувал към дома си в ж.к.
„Слаейков”, бл.9 с личния си лек автомобил, цвят тъмнозелен металик. Движел се
по бул.„Стефан Стамболов” от кръговото движение на изхода на гр.Бургас за гр.
София в посока кръговото движение пред хотел „Мираж”. На регулираното със
светофар кръстовище при магазин „Технополис” извършил десен завой, навлязъл в
ж.к.”С.” и продължил движението направо. Докато се движел в казаната посока и
наближавал нивото на отстоящия вдясно бл.* в ж.к.„С.”, и магазин „Технополис”,
отстоящ през улицата вляво по посока на движение на свид. Х., двигателят на
автомобила му неочаквано изгаснал. Автомобилът продължил движението си по
инерция и спрял окончателно на около 10 метра от отстоящия вдясно бл. 67,
приблизително на нивото на разположеното вляво Т-образното кръстовище с улицата,
водеща към спортна зала „Младост” в ж.к.„С.”. Свид. Х. излязъл, отворил капака
на двигателния отсек, застанал отляво на автомобила си, т.е. с лице към бл.* и
потърсил причината за изгасване на двигателя на светлината на отстоящата на
няколко метра пред автомобила улична лампа. Междувременно забелязал, че пред
входа на бл.* също свети лампа, която осветява площадката пред входа и
разположените пред входа няколко пейки. Видял, че на една от пейките седят две
момчета (свидетелите Н.Л. и Г.Г.), а пред пейката прави стоят други две момчета
– тъжителят С.Г. и свид. Т.Б., и четиримата си говорели. Свид. Х. разпознал Г.,
когото познавал поради обстоятелството, че сестрата на Г. и синът на Х. били
съученици в един и същи клас, и се случвало двамата да се срещат при водене
децата на училище. Останалите трима свидетели били непознати за свид. Х.. При
оглед на двигателя на автомобила свид. Х. установил, че електрически проводник
се е разкачил. Свидетелят поставил проводника от мястото му, огледал двигателя
за други нередности и се канел да затвори капака на двигателния отсек.
В този момент,
тъжителят Г., свидетелите Б., Л., Г. и Х., първите четирима от мястото около
пейката пред входа на бл.67, а свид. Х. –от мястото, където се намирал
автомобилът му, възприели по локалното платно, преминаващо покрай бл.67, да се
приближава управлявания от свид.Г.И. л.а. „Рено Меган Сценик”, който малко
подминал входа на блока и спрял с работещ двигател на самото локално платно, недалеч
от кръстовището с улицата, на която се намирал автомобилът на свид. Х.. От
автомобила слязъл подс.И.С. и по пътека, дълга около 10 метра, извеждаща от локалното
платно до площадката пред входа на бл.67, се отправил към входа и мястото,
където се намирали тъжителят Г. и свидетелите Б., Л. и Г., а на свид.И. останал
в амтомобила на мястото на водача. Подсъдимият
се приближил към намиращите се на и пред пейката свидетели с намерение да ги
поздрави, като „се чукнат” – изработен в техния приятелски кръг особен поздрав
с ръце. С. най-напред поздравил свид.Б., след което се обърнал и към тъжителя Г..
Последният без видима причина бутнал ръката на подсъдимия, демонстрирайки, че
не приема поздрава, като казал на С. „Жена”, и „На много голям ли ми се правиш”.
Подс.С. попитал тъжителя какво иска, и заявил, че с Г. са приятели и не иска да
се занимава с глупости. Размяната на реплики била възприета от намиращите с в
непосредствена близост свидетели Б., Л. и Г., както и от свид. Х., който бил
отворил вратата на автомобила, за да се качи и потегли, но поради късния час и
липсата на движение в района дочул цитираните фрази и те привлекли вниманието
му. Размяната на обиди продължила, като свой ред подс.С. нарекъл Г. „мишка”,
„жена” и „гей”, а Г. бутнал подсъдимия. Подсъдимият и тъжителят се намира
фронтално един срещу друг на разстояние, по–малко от метър, на приблизително
също около метър разстояние странично от тях се намирал свид. Б., а свидетелите
Л. и Г. продължавали да седят на пейката пред входа на бл. 67, на около 2 метра
от тъжителя и подсъдимия. Тъжителят Г. посегнал и нанесъл удар с юмрук на подс.
С. ***. С. отново казал, че не желае да се занимава с глупости. Независимо от
това, тъжителят посегнал и ударил още веднъж подсъдимия с юмрук в областта на
тялото, този път по-встрани. Продължавайки да си разменят обидни реплики, С. и Г.
скъсили разстоянието помежду си така, че застанали непосредствено един срещу
друг и опрели челата си едно о друго, като междувременно се придвижили към
разположените в края на площадката пред блока храсти в посока към магазин
„Технополис” и мястото, където се намирал свид. Х.. Тъжителят замахнал
странично с лявата си ръка да нанесе удар с отворената длан в главата на подс.С.,
който вдигнал дясната си ръка да се предпази. При контакта между лявата ръка на
тъжителя и дясната ръка на подс.С., последният изтървал няколко монети, които
до този момент държал в дясната си длан, и те се разпръснали на площадката.
Подс. С. се ядосал, посегнал и с лявата си ръка нанесъл удар с юмрук в лицето
на тъжителя, в резултат от който Г. загубил равновесие и политнал назад към
разположените в непосредствена близост зад него храсти, повличайки и подсъдимия
със себе си. Непосредствено след първия удар, още докато падали, подс.С. отново
с дясната си ръка нанесъл още един удар с юмрук в лицето на тъжителя, след
което двамата се приземили – тъжителят по гръб и отдолу, а подсъдимият върху
него, с лице един към друг, и започнали да се дърпат и боричкат. Свид.Г.И.,
който се намирал в този момент близо до автомобила си, бързо се приближил и се
намесил, като най-напред вдигнал и издърпал подс.С. и го отделил от падналия по
гръб Г.. След това вдигнал от земята и тъжителя, като полагал усилия да държи
двамата на разстояние. Г. продължавал да е агресивен и да търси физическо
единоборство с подсъдимия, но постепенно напрежението между двамата участници в
сбиването се уталожило. Подс.С. и свид.И. обърнали внимание, че едното око на
тъжителя Г. е подуто и от носа му тече кръв. Подс.С. няколко пъти предложил на
тъжителя да се качат в жилището му в бл.67, където Г. да се измие. Вече напълно
успокоени, подсъдимият и тъжителят демонстрирали приятелски отношения и заедно
се качили с асансьора до жилището на С.. Преустановяването на боя вследствие
намесата на свид. И., кръвотечението от лицето на Г. и влизането на всички
свидетели и подсъдимия във входа на бл.67 било наблюдавано и възприето от свид.
Х., който по време на целия инцидент продължавал да се намира на мястото,
където спрял автомобилът му. След като групата влязла във входа на блока, свид.Х.
привел двигателя в работен режим и потеглил. В жилището на подсъдимия тъжителят
се измил, а С. му дал пакет замразени зеленчуци, които да постави на лицето си,
за да ограничи отока. Лелята на подсъдимия възприела състоянието на Г. и се
притеснила. Взело се решение подсъдимият да съпроводи тъжителя до болница,
където последният да бъде прегледан.
Подсъдимият и
тъжителят слезли обратно пред входа, където ги очаквали свидетелите Б., Л., Г.
и И.. Подсъдимият помолил свид. Г.И. със своя автомобил да ги откара заедно с
тъжителя до спешното отделенение на „МБАЛ Бургас” АД. Свидетелите Н.Л. и Г.Г.,
както и свид.Т.Б. и лелята на подс.С. ги последвали с таксиметрови автомобили. След
полунощ, вече на 23.11.2013г., тъжителят Г. бил приет и прегледан в спешното
отделение на „МБАЛ Бургас” АД (лист от прегледа на л.7 от материалите по НЧХД №
5134/ 2013 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас), при което били констатирани
оток и деформация на носната пирамида и кръвонасядане на горен и долен ляв
клепач. След рентгенова снимка, тъжителят бил освободен, но по-късно същият ден
(23.11.2013г.) отново постъпил в същата болница, където бил подложен на оперативно
лечение – репозиция на носните костици и предна тампонада, с обща анестезия.
Тъжителят престоял в лечебното заведение до 26.11.2013г., когато бил изписан в
добро общо състояние и без кървене (епикриза на л.10 от НЧХД № 5134/ 2013 г.).
В деня на
изписването му от болницата-26.11.2013г. тъжителят посетил съдебен лекар и бил
освидетелстван (съдебномедицинско удостоверение № 558 от 26.11.2013г. на л.8,9
от НЧХД №5134/ 2013 г.). В документа били удостоверени следните телесни
увреждания: счупване на носните костици, оток и деформация на носната пирамида,
рани на носа и на ляв долен клепач, кръвонасядане клепачите на лявото око, оток
на лявата ябълчна кост, които травми са могли да бъдат причинени от удари с
твърди тъпи предмети, каквито са и юмруците на човек, и имат за резултат
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Няколко дни след
случая от 22.11.2013г., свид.Х. срещнал майката на тъжителя Г. в училището,
където учели децата им, и споделил с нея видяното от него. От нея узнал, че
след сбиването Г. е бил приет в болница и му е извършена операция.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в частната
тъжба, обясненията на подс.И.С., показанията на свидетелите Р.Х., Т.Б.
(включително показанията му по НЧХД № 5134/ 2013 г., приобщени по реда на чл.281
ал.1 т.1 от НПК), Г.И., Н.Л. (включително показанията му по НЧХД №5134/ 2013 г.,
приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК), и Г.Г., и събраните при първото
разглеждане на делото в съдебното производство по НЧХД № 5134/2013 г., писмени
доказателствени материали - Съдебномедицинско удостоверение № 558 от
26.11.2013г., Епикриза от 27.11.2013г., фактура № 53163 от 26.11.2013г.,
фактура № ********** от 23.11.2013г. и фискален бон към нея, справка за
съдимост на подс. С., и копия от материали по преписка вх. № ЗМ-02-1315/ 2013
г. по описа на ІІ РУ на МВР-гр.Бургас (прикрепени от вътрешната страна на
задната корица на НЧХД № 5134/2013 г.), приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След анализ на
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, съдът не сподели тезата на
защитника на подс.С., че свид.Р.Х. всъщност не е очевидец на инцидента, и съответно
не възприе искането на защитата показанията на този свидетел да не бъдат
ползвани при решаване на делото, защото свидетелите Б., И., Л. и Г. в
показанията си твърдели, че не са видели автомобил, спрян на главната улица,
преминаваща между бл.67 и магазин „Технополис” с вдигнат преден капак. При
настоящото второ по ред разглеждане на делото е установено, че свид.Х. бил
просто познат на тъжителя Г. във връзка с факта, че неговият син и сестрата на
тъжителя били съученици, и се случвало да се срещнат при воденето на децата на
училище. Извън тези неангажиращи контакти, не са налице твърдения и доказателства
Х. и тъжителят, или член на неговото семейство, да се намират в родствени или
по сватовство връзки, или да поддържат приятелски, делови, съседски или други
близки отношения, които биха могли да дискредитират, или най-малко да породят
съмнение относно точността, добросъвестността и достоверността на показанията
на Х.. За сравнение, всички останали свидетели познават и имат изградено
конкретно лично отношение към двамата участници в инцидента - свидетелите Г.И.
и Г.Г. сочат, че и с двамата поддържат приятелски отношения преди инцидента и
понастоящем, свид.Н.Л. сочи, че преди инцидента и понастоящем е приятел с
подсъдимия, но не и с тъжителя, когото бегло познава, а свид. Т.Б. споделя, че
преди инцидента бил в приятелски отношения с двамата, но след случилото се останал
приятел само на подсъдимия, но не и на тъжителя, и критикува решението на
последния да инициира наказателно преследване срещу подсъдимия (гърба на л.48,
абзац трети). Действително, свидетелите Т.Б., Г.И., Н.Л. и Г.Г. сочат, че не са
видели наличието на лек автомобил, включително такъв с вдигнат преден капак, спрян
на улицата, водеща от кръстовището с бул.„Стефан Стамболов” към вътрешността на
ж.к. „С.” и преминаваща покрай бл.67 и магазин „Технополис”, но липсата на
такива възприятия у тези свидетели обективно не изключват възможността свид.Х.
действително да се е намирал именно на тази улица и да е възприел лично
случилото се, както твърди. В тази връзка съдът съобрази, че след извършения от
свид.Х. *** към споменатата улица, преминаваща покрай бл.67 (отстоящ вдясно по
посока на движението на Х.) и покрай магазин „Технополис” (отстоящ вляво по
посока на движението на Х.), двигателят на автомобила му изгаснал, т.е. движението
му е продължило по инерция, без да е съпроводено със светлини и обичайния шум
от работещ двигател, който да привлече вниманието на намиращите се пред входа
на бл.67 свидетели. Следващото обстоятелство касае мястото, където автомобилът
на свид.Х. окончателно се е установил – малко преди пешеходната пътека, положена
преди пресечката с улицата вляво, която преминава от горната страна на магазин
„Технополис” и води до спортна зала „Младост”. Това местоположение,
конкретизирано от Х., е след нивото на магазин „Технополис” и след кръстовището
с локалното платно, преминаващо пред входа на бл. 67 (гърба на л.46, абзац
втори и трети отдолу нагоре), от което следва, че автомобилът на Х. не е спрял
точно отстрани на бл.67, а отчасти е подминал мястото, откъдето може да се
наблюдава самия вход на блока, запазвайки видимост само към площадката пред
него, разположените срещу входа пейки и храстовата растителност, находяща се от
страната на блока срещу пейките, на една от които седели свидетелите Л. и Г., а
пред тях прави се намирали тъжителят Г. и свид. Б.. Никой от свидетелите Т.Б., Г.И.,
Н.Л. и Г.Г. на практика не се е ангажирал с твърдение, че на мястото, конкретно
идентифицирано и посочено от свид. Х., със сигурност не е имало спрял
автомобил, и в частност лек автомобил тъмнозелен металик, какъвто цвят е
автомобилът на Х.. При отговора на този въпрос преобладаващата част от
свидетелите насочват вниманието и спомените си по-скоро към паркинга,
разположен срещу входа на бл.67, от другата страна на локалното платно, където
спрял автомобила си свид. Г.И., а не към локацията, установена от свид. Х..
При внимателната оценка
на фактическите обстоятелства, съдържащи се в показания на свид. Х., и съпоставяне
на твърденията му с тези на подсъдимия и останалите свидетели съдът се убеди,
че този свидетел е очевидец на случая, предмет на делото, лично е възприел и възпроизвежда
сведения за всички съществени факти, попадащи в предмета на доказване по
смисъла на чл.102 от НПК, с изключение на определени действия и изявления на
тъжителя Г.. В показанията си свид. Х. свидетелства точно за мястото, където се
е разиграл инцидентът, за наличието на общо четири лица от мъжки пол, две от
тях седящи на пейката пред входа на бл. 67, другите две-изправени пред тях,
водещи разговор, едно от изправените лица бил тъжителят Г., когото Х. познавал
отпреди случай, а останалите трима виждал за пръв път, за идването по локалното
платно пред бл. 67 на лек автомобил „Рено Меган Сценик”, тъмносин цвят, от предната
дясна врата на който излязъл подс. С., до момента непознат на Х., за изречените
от С. обидни думи - „мишка”, „жена” и „гей” по посока на намиращите пред хода
лица, за които с оглед последвалото поведение на подсъдимия свид. Х. останал с
впечатление, че са адресирани конкретно и само към тъжителя Г., тъй като
подсъдимият ги изрекъл непосредствено преди да стигне до тъжителя и свидетелите,
но тъжителят се намирал най-близо до подсъдимия, и последният се изправил лице
в лице именно с него, за възникването на скарване между тъжителя и подсъдимия и
ударите, нанесени от С. на Г., последвани от падането на двамата на земята и
намесата на свид.И., наличието на кръвотечение по лицето на тъжителя и
влизането на цялата група лица, включително участниците в инцидента, във входа
на бл. 67. Пак в показанията на самия Х. се съдържа възможно и логично
обяснение за липсата на възприятия за изявленията и ударите, нанесени от
тъжителя на подсъдимия – от гледната точка на Х., тъжителят бил обърнат с лице
към свидетеля, а подсъдимият стоял фронтално срещу Г., т.е. между него и Х.,
така, че свидетелят наблюдавал подсъдимия в гръб. Именно позиционирането на
подс.С. между тъжителя и свидетеля обективно е осуетило възможността Х. да
възприеме и поведението на Г., преди С. да му нанесе ударите в лицето.
Взети в цялост,
всички събрани по делото свидетелски показания очертават по близък и еднотипен
начин основните моменти от инцидента и поведението на тъжителя и подсъдимия.
Разбира се, между показанията на различните свидетели, а и между показанията на
едни и същи свидетели, събрани при настоящото и при първото разглеждане на
делото (Б. и Л.), както и между свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия се установяват се и някои фактически несъответствия, като например:
при кой от ударите на Г. подс. С. е изтървал монетите, които дължал в ръката
си, колко точно удара е нанесъл Г. на С., и колко удара е нанесъл С. на
тъжителя, какъв цвят е автомобилът на свид. Г.И., дали свид. Г.И. се е намирал
в автомобила си, когато е видял подсъдимият и тъжителят да се боричкат на
земята и се е намесил, или този свидетел вече е бил до пейката при останалите
свидетели и на път обратно към автомобила си чул сбиването и се е върнал
обратно, за да разтърве биещите се, дали подс.С. е изрекъл по адрес на тъжителя
думите „мишка”, „жена” и „гей” още докато се е движел от автомобила на свид. И.
към компанията пред входа му, или това е станало след като вече е достигнал
тъжителя и свидетелите около пейката. По тези въпроси, съобразно изложената
по-горе фактология, съдът възприе за установени и доказани тези и такива
обстоятелства, относно които е налице близост, съвпадение и взаимно допълване
между всички или повечето доказателствени източници–подс.С. изтървал монетите
си при неутрализиране на третия пореден удар на тъжителя (в този смисъл
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б. и Л.), размяната на
обидни реплики между подсъдимия и тъжгителя, включително изречените от
подсъдимия думи „мишка”, „жена” и „гей”, се е случила, след като подсъдимият вече
се намирал до пейката пред входа на бл.67, където са сго чакали тъжителят и
свидетелите Б., Л. и Г. (съгласно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Х., Б. и Л.), тъжителят нанесъл на подс.
С. два удара с юмрук в областта на тялото и се е опитал да го удари с отворена
длан в главата, преди подсъдимият в ответ да му нанесе два удара с юмрук в
лицето (в този смисъл обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х.,
Б., Л. и Г.), свид. Г.И. се е намирал в автомобила си, или непосредствено до
него, когато видял, че тъжителят и подсъдимият са на земята в храстите и се
боричкат, и веднага се придвижил до тях и ги разтървал. Прочее, за съда,
посочените несъвпадения и противоречия не са резултат от недобросъвестно
отношение или неверни показания от страна на свидетелите, а се явяват
естествена последица от редица обективни
фактори - от датата на инцидента са изминали повече от две години, твърде
краткото (в рамките на минута-две) времетраене на самият инцидент, което явно затруднява
свидетелите да си спомнят и възпроизведат всички събития в тяхната правилна
последователност, възприемането на фактите в тъмната част на денонощието, при
недостатъчно добро електрическо осветление, различното местоположение и гледна
точка на всеки от свидетелите, и естествено индивидуалните особености на
субективните им възприятия относно едни и същи факти.
Единствено в
показанията на свид. Иван Д. (л.47 от настоящото съдебно производство) съдът не
откри твърдения за факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по
делото. Този свидетел разказва за случай отпреди Коледа на 2013 г., когато бил
помолен да помогне на вуйчото на тъжителя Г. да пренесат хладилник до жилището
му в ж.к.„С.”, бл.4, където по това време живеел и самият тъжител. При това
посещение на адреса, свид.Д. свидетелства да е възприел фейсбук кореспонденция,
при която потребител с имена „Г.И.” изпратил до тъжителя съобщение в смисъл, че
И. (подс.И.С.) си намерил добър адвокат, и всички присъствали на инцидента щели
да се наговорят да свидетелстват, че Г. е „скочил” (т.е. нападнал) на
подсъдимия, със съвет тъжителят да не започва дело, което ще загуби. В хода на
съдебното следствие, въпреки частичното съвпадение между профилното име на
изпращача на цитираното съобщение, и две от имената на свид. Г.Д.И., не се
доказа тъкмо този свидетел да е автор на въпросното съобщение до тъжителя.
Съдът, държейки
сметка за двуяката природа на обясненията на подсъдимия, ги намира за искрени,
достоверни и точни, подкрепени в огромната си част от анализираните по-горе показания
на свидетелите Р.Х., Т.Б., Г.И., Н.Л. и Г.Г.. В разказа на С. не се съдържат
единствено данни той да е изрекъл спрямо тъжителя думите „мишка”, „жена” и
„гей”-предмет на обвинението за обида, но участвайки в съдебното производство в
процесуално качество на подсъдим, той разполага с гарантираната от закона
свобода и възможност да избира обема и съдържанието на обясненията си в унисон
с възприетата линия на защита. Този дефицит в обясненията на подсъдимият по
убеждението на съда е напълно преодолян чрез събраните, проверени и обсъдени
показания на свидетелите–очевидци.
Възприетата от
настоящият съдебен състав фактическа обстановка кореспондира и с фактите,
изложени в заявлението и сведенията на тъжителя Г., сведенията на подс. С., на
свидетелите Г.И. и Т.Б. и доклада на полицейските служители, посетили спешното
отделение на „МБАЛ-Бургас”АД по сигнал във връзка с нараняванията на тъжителя,
съдържащи се в горецитираната преписка вх. № ЗМ-02-1315/ 2013 г. по описа на ІІ
РУ на МВР-гр.Бургас.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Въз основа на обсъдените по-горе
доказателствени източници, съдът достигна до следните правни изводи:
І. По отношение на обвинението по чл.146 ал.1 предл. първо вр. чл. 63 ал.1
т.5 от НК.
Престъплението по чл.146 ал.1
предл. първо вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК, предмет на първия пункт от обвинението,
е налично и доказано както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна се доказа, че
именно подс.И.С. е изрекъл по адрес на тъжителя С.Г. изразите „мишка”, „жена” и
„гей”, които с оглед съдържанието и значението им действително са от естество
да засегнат в отрицателен аспект чувството за чест и собствено достойнство на
пострадалия, самоопределението му като лице от мъжки пол, както и положителната
представа за него сред близките и познатите му, а и в обществото като цяло.
По-нататък, обидните изрази са изречени в присъствие на Г., който ги е възприел
ясно и веднага, т.е. противоправният резултат от стореното е настъпил незабавно.
Най-сетне, при осъществяване на обсъденото деянието, подс. С. е бил
непълнолетен, което обосновава правната квалификация на стореното във връзка с
чл.63 ал.1 т.5 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2
предложение първо от НК. С оглед предисторията и конкретните обстоятелства,
съпътстващи извършеното, съдът е склонен да счита, че се касае за внезапен
умисъл, възникнал спонтанно у подсъдимия непосредствено преди деянието, породен
изключително от поведението на пострадалия. Няма съмнение, че до инкриминирания
момент тъжителят и подсъдимият са се познавали добре и са поддържали близки
приятелски отношения, но непредизвиканата вербална и физическа агресия,
проявена от тъжителя Г. спрямо подс. С. още със самото му идване пред входа на
блока, мотивирала ответна реакция у подсъдимия, която намерила отражение и в
инкриминираните по делото обидни изрази.
По делото бе установено по
несъмнен начин, че в рамките на същия инцидент, на същата дата и място
тъжителят Г. също е извършил посегателство срещу честта и достойнството на
подс. С., като пръв го е нарекъл с обидни изрази - „жена”, „глупак”, и
демонстративно отблъснал ръката му и отказал да го поздрави. Посоченото
поведение на Г. с оглед събраните доказателства, е било съвършено неочаквано и
необяснимо, и не е било предизвикано от С. нито с думи, нито с действия. Впрочем,
в хода на съдебното следствие тъжителят не отрече, че е изрекъл пръв спрямо
подсъдимия казаните обидни думи и че демонстративно е отблъснал поздрава му,
нито ангажира доказателства, с които да обори тези факти.
В контекста на установеното по
делото поведение на подсъдимия и на тъжителя, съдът прие, че в случая са налице
материалноправните предпоставки, предвидени в чл.146 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, и спрямо подс.С. следва да намери приложение институтът на реторсия. В
настоящия случай тъжба е подала само едната страна, което не освобождава съда
от задължението да изследва освен деянието на подсъдимия, и поведението на
тъжителя с оглед съставомерността му като престъпление по чл.146 ал.1 от НК,
което бе категорично доказано в съдебното следствие. Без фактическо и правно
значение е, коя от двете страни първа е извършила посегателство срещу другата,
дали и двете страни са подали съответни тъжби, или това е сторила само една от
тях. При доказано извършени по едно и също време, на същото място и
непосредствено едно след друго, две насрещни престъпления против честта и
достойнството, всяко от които осъществява в пълнота престъпния състав на
обидата по смисъла на чл.146 ал.1 от НК, за съда не съществуват фактически и
правни пречки да приложи реторсията едностранно, като освободи от наказание
само подс.С., тъй като само той е привлечен към наказателна отговорност за
стореното. По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.146 ал.1
предл. първо вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК но тъй като по същото време тъжителят С.Г.
е отвърнал веднага на подсъдимия с обида, на основание чл.146 ал.2 от НК на подс.С.
не следва да се налага наказание.
ІІ. По отношение на обвинението по чл.130 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК.
В контекста на резултатите от доказателствения
анализ и съобразявайки закона съдът счете, че подс.С. е осъществил престъпния
състав по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 вр. чл.12
ал.2 вр. ал.1 от НК, а не този по чл.130 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК, както
твърди обвинението.
От обективна страна, на тъжителя действително
са причинени травми, локализирани в лицевата област – на носа, на клепачите на
лявото око и на лявата ябълчна кост, за които не се спори, че са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън предвидените в чл.128
и чл.129 от НК случаи, поради което настъпилият престъпен резултат се явява
съставомерен именно по чл.130 ал.1 от НК. Авторството на деянието също е
установено по несъмнен начин, признава се и от подсъдимия.
Предвид установените по делото действия
на тъжителя Г. преди подс. С. да му нанесе процесните увреждания, пред съда
възникнаха следните въпроси от съществено значение за правилната правна оценка
на поведението на подсъдимия:
-налице ли е било непосредствено
противоправно нападание от страна на тъжителя срещу подсъдимия, преди последния
да му причини телесни увреждания?
-поведението на подсъдимия
осъществява ли признаците на неизбежна отбрана срещу предприетото от тъжителя
нападение?;
-осъществената от подсъдимия
защита срещу тъжителя надхвърлила ли е необходимите за отблъскване на
нападението предели, т.е. налице ли е превишаване пределите на неизбежата
отбрана?
Най-напред, анализирайки доказателствената съвкупност, съдът прие
наличието на нападение, осъществено от страна на пострадалия спрямо подсъдимия.
Нападението е било осъществено от пострадалия с активни действия – Г. нанесъл
два удара с юмрук в тялото на подс. С., и посегнал да му нанесе трети удар в
областта на главата с отворена длан (плесник, шамар). Съгласно тезисите,
възприети в ППВС №12/1973 г., т.І.2., нападението следва да изхожда от човек, и
обичайно се осъществява с активни действия - нахвърляне, връхлитане и др., които
пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени
интереси, личността или законните права на гражданите. По делото безспорно се
установява, че пострадалият е инициирал конфликта с непредизвиканото си агресивно
поведение към подсъдимия. На следващо място (т.І.3. от ППВС № 12/1973г.), нападението
следва да бъде общественоопасно и противоправно, без да е задължително то
винаги да осъществява състав на престъпление. В случая пострадалият, чрез
нанесените удари, е насочил своите неправомерни действия към увреждане здравето
и телесния интегритет на подсъдимия. Нападението е било непосредствено, защото
действията, с които Г. го е осъществил, са започнали, т.е. поставено е било
началото на увреждането на здравето на подсъдимия чрез нанасяне на удари, като
е създадена и реална опасност за личността му, съгласно т. І.4. от ППВС.
Нападението е продължило да бъде непосредствено и към момента, когато
подсъдимият предприел действия да се защити, и не е било преустановено, тъй
като не е било отблъснато от нападнатия или трети лица, тъжителят сам не се е отказал
да го завърши, и към момента на защитата все още не го бил завършил-т. І.5 от
постановлението. Именно поради заплахата за телесната си неприкосновеност
подсъдимият предприел действия по своята защита, изразяващи се в нанесените от
него ответни удари на тъжителя Г.. Съгласно цитираното по-горе постановление,
нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, сиреч
да бяга и да се укрива, да търси помощ от държавните и обществени органи или
трети лица. С нанесените на тъжителя два удара, подс. С. осъществил признатото
му от закона право на защита, при която е допустимо да бъдат причинени вреди на
нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Същественото в случаи
като разглеждания е неизбежната отбрана да е в пределите на допустимото, и явно
да съответства на нападението.
След достигане на положителни отговори на първите два от поставените
въпроси, съдът обсъди и последният –
дали осъществената от подс. С. отбрана е в рамките на необходимите предели, и
дали е била съответна на характера и опасността на нападението. Фактическият
състав на превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 ал.
2 от НК предпоставя положение, при което защитата явно да не съответства на
характера и опасността на нападението. Меродавни за такава преценка са опасността
на нападението, неговата интензивност, начините и средствата, с които се
извършва, броя на нападателите и средствата за нападуние, обстановката при
която е извършено, за да се отговори на въпроса надхвърля ли защитата
необходимото за отблъскване на нападението, и ако такова несъотвествие е
налице, то следва да бъде явно, да е изразено ясно и да не възбужда съмнение.
Цялостната преценка на всички обстоятелства, свързани със силата,
интензивността и средствата на нападението и защитата обосновава извод, че
защитата на подсъдимия в конкретния случай не съответства на характера и
интензитета на нападението, тъй като той не само се е отбранявал, но е и
превишил пределите на своята защита. И нападанието, и защитата срещу него са
осъществени посредством удари с ръце, което изисква да се изясни характера и
опасността поотделно на нападението и на защитата. Тъжителят е нанесъл на
подсъдимия два последователни, през малък интервал от време, удара с юмрук в
предната и странична част на торса, като при един от тези удари подс. С., съгласно
обясненията му, усетил болка, а според показанията на свид. Л. подсъдимият се присвил,
но не се предпазил. Опитът на Г. да нанесе трети удар на подсъдимия е бил
насочен към главата на последния, но замахът бил с отворена длан, а не с юмрук.
Изложените факти сочат, че двата удара с юмрук в тялото на подсъдимия, и замахът
за нанасяне на трети удар с отворена длан в главата му не се отличават с голям
замах, сила, рязкост и фокус, нанесени са през разграничими, макар и непродължителни
интервали от време, през които двамата участници продължавали да си разменят
фрази и обиди. Нанасянето на тези удари от страна на тъжителя първоначално било
възприето от С. и от присъстващите свидетели по-скоро като възгруба закачка,
неуместно предизвикателство между приятели, отколкото като начало на наистина
сериозно и опасно нападение. Изводът на съда е, че предприетото от тъжителя
нападение е непосредствено и противоправно посегателство срещу телесния
интегритет и здравето на подс. С., което нападение разкрива признаците на
престъпление евентуално от вида на това по чл.130 ал.2 от НК, а обществената му
опасност е в рамките на обичайната за този вид престъпления. Нападанието не се
отличава и с висока степен на опасност, тъй като бележи една по-ниска степен на
интензивност, осъществено е импровизирано и с голи ръце, налице е паритет между
участниците в боя и отсъства числено превъзходство в полза на нападащите, двата
ефективно нанесени от тъжителя удари са били насочени в корпуса на подсъдимия, където
жизненоважните органи са предпазени от костите на гръдния кош и масивни
мускулни групи, мастна и съединителна тъкан. Само единият от тези удари е
причинил болезнено усещане на подсъдимия.
Срещу така оцененото нападение, след като блокирал опита на тъжителя
да го удари в главата с отворена длан, подс.С. осъществил защитата си чрез два
последователни удара с юмрук в лицевата част на главата на тъжителя, нанесени
без забава един след друг, попаднали в областта на носа, лявото око и лявата ябълчна
кост на Г., според медицинските находки. Още след първия удар тъжителят загубил
равновесие и започнал падане назад, в което междинно положение подсъдимият му
нанесъл вторият удар с юмрук отново в лицето, след което паднал върху него на площадката
пред блока, и двамата започнали да се дърпат и боричкат до намесата на свид.Г.И..
При оценката на силата и интензивността на защитата съдът констатира, че
ударите на подсъдимия също са нанесени с юмруци, т.е. с ръце, но са насочени и
са попаднали в лицето на тъжителя. Ноторен факт е, че в лицевата част на
главата са разположени важни сетивни органи – очи, нос, уста, непосредствено
зад черепната стена е разположен мозъкът, лицевите тъкани са значително по-кръвоснабдени и
чувствителни, кожата на лицето е по-тънка и между нея и лицевите кости на
черепа отсъстват мускулни, съединителни или мастни тъкани, които биха могли да
поемат и разсеят част от силата на удара. Доказателствата сочат, че още първият
нанесен от подсъдимия удар, освен непосредствени увреждания на лицевите тъкани,
е бил достатъчен да лиши тъжителя от равновесие и да го повали. Възприятията на
очевидците, освен падането на Г. и наличието на оток в областта на лявото му
око и скула, категорично установяват и обилно кръвотечение от открити рани на носа
и под лявото око на тъжителя, които са също резултат от нанесените му от С. два
удара.
При изложените фактически данни относно насочеността, силата и
интензитета на нападението и защитата срещу него съдът намира за доказано, че
подсъдимият е излязъл извън рамките на пределите, необходими за отблъскване на
нападанието на тъжителя, съгласно разрешеното му с разпоредбата на чл.12 ал.1
от НК. При осъществяване на защитата С. употребил сила, прекомерна с оглед
характера и опасността на нападението, при отсъствие на обстоятелства, налагащи
противодействие с такава интензивност, и съответно причинил на нападателя вреди,
които не са били необходими за отблъскване на нападението. Този извод директно
следва от установените телесни увреждания на тъжителя, водещи до неопасно за
живота разстройство на здравето с фрактура на носната пирамида и отоци по
лицето, и сравнението на тези увреждания с изнесените твърдения за преживяното
от подсъдимия усещане за болка при един от ударите на тъжителя в тялото му. Обсъдените
обстоятелства очертават очевидно несъответствие на защитата с характера и
опасността на нападението, при което подсъдимият не само се е бранил срещу
нападението на тъжителя, но конкретно чрез втория нанесен на Г. удар с юмрук в
лицето, докато последният е падал на гърба си, самият подсъдим е преминал към
нападение. Несъответствието между нападението и защитата е явно и не поражда
съмнение поради отчетливите различия в насочеността, интезивността и опасността
на нападението, осъществено от Г., и аналогичните характеристики на защитните
действия, предприети от подс. С.. По тези съображения съдът прие, че
подсъдимият е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
От субективна страна, превишаването от страна на подсъдимия на
пределите на неизбежната отбрана е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
съзнавал е, че отблъсква нападението на пострадалия по несъответстващ начин,
предвиждал е неизбежното настъпване на общественоопасните последици – причиняването
на пострадалия на разстройство на здравето, неопасно за живота, и е искал
настъпването на тези последици. Както при обвинението за обида, и за настоящото
деяние съдът намира, че умисълът за извършване на престъплението е възникнал
спонтанно у подсъдимия непосредствено преди посегателството, като е предизвикан
единствено от насилието, упражнено спрямо него от тъжителя, и необходимостта да
се брани срещу него. Съзнаването на неизбежното настъпване на съставомерния от
гледна точка на телесните увреждания резултат се обективира от същите
характеристики, придаващи годност на деянието от обективна страна – насочеността
на ударите на подсъдимия в лицевата част на главата на тъжителя, силата, броя и
интензитета на ударите в изключително чувствителна зона на човешкото тяло.
По
делото отсъстват предпоставки
за приложение разпоредбата на чл.12, ал.4
от НК, тъй като не са релевирани твърдения, нито са
ангажирани доказателства деянието да е извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, водещи до ненаказуемостта му.
Самият подсъдим не изнася данни да се е чувствал уплашен или дезориентиран, такива
твърдения липсват и в свидетелските показания, а поведението на С. по време на
инцидента и след него изглежда съвсем осъзнато и адекватно на случилото се и
последиците от него.
С
оглед изложеното, подс.И.С. следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление – причиняване на неопасно за живота временно разстройство на
здравето на тъжителя Г. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, с
правна квалификация по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.4 вр. чл.12 ал.2 вр. ал.1 от НК, което налага признаването му за невинен и следващото
от това оправдаване по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.4 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.132 ал.2
вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 3 месеца или „Пробация” до 6 месеца. Приложението на привръзката с чл.63
ал.1 т.4 от НК в конкретния случай не облагодетелства подсъдимия, тъй като
предвидените в чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НК наказания са по-леки от
определеното в чл.63 ал.1 т.4 от НК – „Лишаване от свобода” до 2 години, като
замяна на наказанията „Лишаване от свобода” до 5 години, предвидени в особената
част на НК, но не повече от предвиденото в закона. Към инкриминираната дата,
подс.С. е бил непълнолетен, но бил навършил 16-годишна възраст, поради което
спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл.63 ал.1 т.6 от НК.
Принципно взето, с оглед своята наказуемост престъплението по чл.132 ал.2 вр.
ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК попада в предметния обхват на чл.78а от НК. В
случая обаче, освен това престъпление, и в условията на реална съвкупност с
него, подс. С. е осъществил и обсъденото по-горе престъпление по чл.146 ал.1
предл. първо вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК, за което е признат за виновен и чийто
престъпен характер не се заличава, въпреки освобождаването на подсъдимия от
наказание поради реторсия. Доколкото двете престъпления формират множество по
смисъла на чл.23 ал.1 от НК, по делото е налице забраната на чл.78а ал.7
предложение трето от НК, препятстваща възможността подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
никое от тях.
Съдът констатира, че по делото не
са налице многобройни, или изключителни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, годни да обосноват приложението на привилегирования състав на
чл.55 ал.1 т. 2 б.”б” предложение второ алтернатива втора от НК. При
индивидуализацията на наказателната отговорност за престъплението по чл.132
ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 вр. чл.12 ал.2 вр. ал.1 от НК, като смекчаващи вината обстоятелства по отношение личността на подсъдимия, съдът
взе предвид необременото му съдебно минало към инкриминираната дата, коректното процесуално поведение и приноса му за
установяне на обективната истина по делото чрез дадените подробни и достоверни обяснения,
настоящата му ангажираност със завършване на средно образование, и много
младата му възраст както при извършване на деянието, така и при разглеждане на
делото. По отношение на деянието съдът съобрази инцидентния му характер от
гледна точка на подсъдимия, както и че установената от доказателствата обществена
опасност на стореното съответства на обичайната за този вид престъпления
опасност. С оглед коментираните обстоятелства относно дееца и деянието съдът
счете, че наказанието за това конкретно престъпление следва да се определи по
реда на чл. 54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства по втората
алтернатива, предвидена в чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК - по
вид „Пробация”, с приложение на следните мерки:
1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”***, за срок от шест месеца, при периодичност два пъти седмично,
на основание чл.42б, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК;
2. „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от шест месеца, на основание чл.42б, ал.2, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК, и
3. „Включване в програми за
обществено въздействие” за срок от шест месеца, на основание чл.42б, ал.4, вр.
чл.42а, ал.2, т.4, предл. второ. и ал.3, т.1 от НК.
Така определеното по вид, и отмерено по размер и срок наказание
съответства в пълна степен на естеството и обществената опасност на извършеното
престъпление, и на личните характеристични данни на дееца, който вече е
навършил пълнолетие, и съдържа потенциал да способства за постигане целите на
наказанието, прогласени в чл. 36 от НК – да въздейства поправително, превъзпитаващо
и предупредително върху подсъдимия, и да му отнеме възможността да върши други
престъпления, и едновременно с това да упражни общо възпитателно и
предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. Специално
третата селектирана пробационна мярка има за цел върху личността на дееца да се
окаже профилирано корекционно въздействие без лишаване от свобода, в насока
създаване на убеждение и потребност от съблюдаване на закона и добрите нрави,
възпитаване на търпимост и повишаване устойчивостта му на предизвикателства, и
наред с това следва да бъдат идентифицирани и стимулирани личните му приоритети
и предимства.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В наказателното производство
тъжителят С.Г. е предявил срещу подс. И.С. граждански искове за обезвреда на
причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, в размер на 5 000
лева за престъплението по чл.146 ал.1 предл. първо вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК, в
размер на 5 000 лева за престъплението по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр.
чл.130 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 вр. чл.12 ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в размер на
176.00 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от второто
престъпление, представляващи сторените разноски за закупуване на медицински
консумативи за лечението му.
Предвид решението по въпросите
относно деянието, вината и отговорността, с осъществените от него две отделни
деяния в условията на реална съвкупност, реализиращи съставите на различни
престъпления, подс.С. виновно и противоправно е причинил на тъжителя неимуществени
и имуществени вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Независимо от освобождаването
на подсъдимия от наказание за извършеното престъпление по чл.146 ал.1 предл.
първо вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК, с поведението си той е осъществил фактическия
състав на граждански деликт, и съдът дължи произнасяне по предявената
гражданска претенция на основание чл.307 от НПК. Допълнителен довод за това
решение е фактът, че освобождаването на дееца от наказателна санкция се дължи
единствено на приложение на института на реторсията, поради поведението и на
пострадалия, а не на липса на извършено деяние, или недоказаност на авторството
му. По делото бе доказано, че подсъдимият е казал в присъствието на тъжителя
думи и изрази, унизителни за неговите чест и достойнство, и наред с това, при
превишаване пределите на неизбежданата отбрана, му е причинил и неопасно за
живота временно разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, придружено с хирургическа интервенция - репозиция и тампониране на носната
му пирамида и обработка на откритите рани по лицето. Деецът следователно е
длъжен да възмезди така причинените увреждания, поради което гражданските
искове с предмет-обезщетение за неимуществени вреди вследствие извършените две
престъпления, съдът намира за доказани по основание.
При индивидуализация размера на
обезвредата, съдът изходи от общата разпоредба на чл.52 ал.1 от ЗЗД, въвеждаща
критерия за справедливост при обезвреда на неимуществени вреди, като съобрази
по реда на чл.52 ал.2 от ЗЗД обстоятелството, че и при двете престъпления,
тъжителят е предизвикал извършването на деянията, като пръв е обидил, и пръв е
нанесъл удари на подсъдимия. При обсъдените обстоятелства, отчитайки и доказаното
по делото дейно участие на пострадалия в конфликта, съдът намери сумата от 300 лева
за съответна и достатъчна да възмезди претърпените от тъжителя неимуществени
вреди вследствие нанесената му от подс.С. чрез изразите „мишка”, „жена” и
„гей”, обида, предмет на обвинението по чл.146, ал.1, предл. първо, вр. чл.63,
ал.1, т.5 от НК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането-22.11.2013 г. до
окончателното й изплащане. Гражданският иск бе отхвърлен над уважения размер от
300 лева, до предявения размер от 5000 лева, като неоснователен и
недоказан.
При съобразяване на същите
обстоятелства, както и относително краткия период за възстановяване на тъжителя
от причинените му телесни увреждания, и липсата на ангажирани доказателства в
подкрепа на немалката претенция от 5 000 лева, подсъдимият бе осъден да
заплати на тъжителя С.Г. обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат от престъплението по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.4 вр. чл.12 ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 1 200 лева, ведно обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-11.07.2013г.,
до окончателното й изплащане. Предявеният граждански иск бе отхвърлен за
горницата над уважения размер от 1 200 лева, до предявения размер от 5 000
лева, като недоказан и неоснователен.
Казаното за неимуществените
претенции в пълна степен се отнася и за предявеният срещу подс.С. граждански
иск за имуществени вреди, изразяващи се заплатената от тъжителя сума в размер
на 176.00 лева за закупуване на медицински консумативи – 2 бр. тампони „Рино
Рапид” 750. В този случай, искът е доказан изцяло по основание и размер,
доколкото няма спор, че закупените на цитираната стойност тампони обслужват
тампонадата на носната пирамида на пострадалия след нейната хирургическа
репозиция. По тези съображения, съдът уважи изцяло тази претенция, като осъди
подс. С. да заплати на тъжителя нейната стойност в пълен размер.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за
вината, отговорността и по гражданските искове, подс.И.С. бе осъден на основание
чл. 189 ал. 3 вр. ал. 1 от НПК да заплати на С.Г. сторените в производството
разноски в общ размер на 722,44 лева, от които:
- по НЧХД № 5134/2013 година по
описа на Районен съд гр. Бургас – разноски в общ размер на 615,14 лева,
включително възнаграждение на повереника в размер на 550,00 лева;
- по ВНЧХД № 158/2015 година по описа на Окръжен съд
гр. Бургас – разноски в общ размер на 6,00 лева;
- по НЧХД № 2868/2015 година по
описа на Районен съд гр. Бургас -
разноски в общ размер на 101,30 лева, от които възнаграждение на
повереника в размер на 100,00 лева.
На основание чл.88, ал.1 от НПК, във
връзка с чл.78, ал.6 от ГПК, подс. И.С. бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск за престъплението по чл.146 ал.1,
предл. първо, вр. чл. 63, ал.1, т.5 от НК, 50 лева държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск за престъплението по чл.132 ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.130 ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.12, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, както и
държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, общо в размер на 105 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.