ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Благоевград, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500174 по описа за 2025 година
съобрази следното:
М. А. Б., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „М. С.“ №, е подал жалба срещу
решение № 500307 от 04.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 250 от
2021 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея
съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Имало неправилна преценка на
материалноправните разпоредби относно придобивната давност. Съдът
неправилно приложил разпоредбите на чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗДС, като приел,
че имотите са горски територии и не могат да бъдат придобивани по давност.
Следвало да се подчертае, че М. А. Б. е осъществявал владение на процесните
имоти трайно, непрекъснато и необезпокоявано. Съгласно разпоредбите на чл.
79 от ЗС, собствеността се придобивала чрез давност, когато владението е
осъществявано с намерение за своене в продължение на повече от 10 години.
Съдът игнорирал обстоятелството, че не са били налице правни пречки за
упражняване на владение върху имотите, и пропуснал да обсъди фактите,
удостоверяващи съществуването на владение. Съдът не назначил съдебно-
техническа експертиза, която би установила дали процесните имоти попадат в
горския фонд и дали са част от държавен горски фонд към момента на
изграждане на обектите. По този начин било нарушено правото на защита на
ищеца, тъй като липсата на експертиза създавала непълнота в
доказателствената съвкупност и лишавала съда от възможност за обективно и
всестранно изясняване на фактите. С решението се игнорирало, че ищецът е
осъществявал владение чрез плащане на данъци и сметки за комунални
услуги, както и чрез наемни договори, доказващи фактическото му владеене и
1
стопанисване на имотите. Тези обстоятелства следвало да бъдат взети предвид
като доказателство за продължителното владение и намерението за своене,
което било в пълно съответствие с изискванията на чл. 79 от ЗС.
Добросъвестността се предполагала до доказване на противното. В период от
20 години упражнявал фактическата власт върху имота явно и непрекъснато,
като на 04.01.2010 г. бил сключен и договор за наем между него и
сдружението с дейност в частна полза с фирма „Ю.Р.гр.Б.. Прекъсването на
давността в подобна хипотеза се изразявало в извършване на действие по
отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или
установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, вкл. и от
друг сънаследник, самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т. е.
във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота
по съдебен ред, но не и във фактически действия, насочени към личността на
упражняващото фактическата власт лице. Започналата да тече в него полза
придобивна давност, следователно, можела да бъде прекъсната чрез
предявяване на иск, посредством който останалите страни заявявали правата
си върху имота, или чрез признаване на техните права. Само по този начин
владението можело да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Словесните
пререкания между лицата, предявяването на претенции в разговори помежду
им, които обаче не били съпроводени с действия, насочени към самия имот и
имащи за последица отстраняването на владеещия собственик от имота, не
прекъсвали започналата да тече в негова полза придобивна давност и не
смущавали владението му. Налице било владение на имота и упражняване на
фактическа власт върху недвижимия имот. Служел си с имота по начин,
показващ намерението му да го „свои“. Фактическата власт била упражнявана
явно, трайно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на
законовоустановения период от време. В имота бил от около 20 години, като
стопанисвал сградата и я ремонтирал. Поради упражняваното владение от
2000 г. до предявяването на иска, а и към настоящия момент, бил налице
необходимият по чл. 79, ал. 1 от ЗС срок, поради което се легитимирал като
собственик на процесния имот. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на претенцията за установяване на право на собственост на М. А. Б.
върху спорните имоти. Моли се да бъде назначена съдебно-техническа
експертиза за установяване на факта, дали процесните имоти представляват
горски фонд, и за събиране на допълнителни доказателства за характера на
имотите към момента на изграждането на съответните сгради, както и се иска
да бъдат допуснати, в режим на довеждане, трима свидетели, които да
изложат факти около фактическото владение на процесните имоти.
Подаден е отговор от Държавата, чрез управителя на област Благоевград.
Въззивната жалба била неоснователна. Решението било правилно и
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Пред
първоинстанционния съд, в хода на съдебното дирене, били ангажирани
редица писмени доказателства и съдът правилно приел с решението си, че
имотът, върху който са построени процесните сгради, представлява
2
дървопроизводителна горска площ за нуждите на горското стопанство и
същата има статут на частна държавна собственост. Важно било да се
отбележи, че пред първата инстанция ищцовата страна не е правила искане да
бъде назначена експертиза. Неназначавайки служебно експертиза,
първоинстанционният съд не бил допуснал съществени процесуални
нарушения. Съгласно диспозитивното начало в ГПК, предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определяли от страните.
Противно на твърдяното от ищеца, съдът обсъдил с решението си твърденията
за плащане на данъци и сметки за комунални услуги, както и наличието на
наемни договори. Решението на първоинстанционния съд било правилно и
постановено при спазване на материалния закон и процесуалните привила, и
при правилна и съвкупна преценка на доказателствата по делото. Моли се за
отхвърляне на исканията за назначаване на съдебно-техническа експертиза и
за допускане на гласни доказателства чрез довеждане на трима свидетели. В
случая била налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, регламентираща
забрана за посочване на нови факти, доказателства и фактически
установявания във въззивната инстанция. Искане за допускане на гласни
доказателства било правено от ищеца и погасено пред първата инстанция,
като там съдът допуснал и възстановяване на срока за ангажиране на гласни
доказателства, от което ищецът не се възползвал. Моли се за потвърждаване
на атакувания с жалбата съдебен акт.
Третото лице-помагач на Държавата - С. Б.Т седалище и адрес на управление
гр. София, р-н "С", бул. В.Л. представлявано от В.С.В. - не е взело отношение
по жалбата.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Доказателствените искания на въззивника следва да бъдат отхвърлени.
Въпросът за характера на имота, в който се намират процесните 2 сгради, е
бил повдигнат и изяснен в първата инстанция. Още в отговора на исковата
молба е посочено, че теренът е „горска територия, която е държавна
собственост“ /лист 101 от делото на РС/. Това твърдение на ответника не е
било оспорено от ищеца, а и в негова подкрепа са били събрани солидни и
многобройни писмени доказателства, които също не са били оспорени от Б..
Последният не е направил искане за назначаване на съответната съдебно-
техническа експертиза от РС. Направеното с въззивната жалба такова искане е
преклудирано. Не е допуснато процесуално нарушение в първата инстанция,
което да трябва да се поправя. Не се налага и служебно назначаване на такава
експертиза. Неоснователно е и искането за допускане на гласни доказателства.
Такива са били поискани пред РС, той е дал възможност за тяхното събиране,
но поради бездействие на ищцовата страна, нейни свидетели не са били
разпитвани. Ищецът дори е поискал възстановяване на срока за ангажиране на
гласни доказателства, но това му искане правилно не е било уважено от
първата инстанция. Искането за свидетели, обективирано в жалбата, не
съдържа никаква обосновка. Не се твърдят допуснати процесуални нарушения
от РС, а и не се установяват такива. Искането е преклудирано и попада в
3
хипотезата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, поради което и то трябва да бъде
отхвърлено.
Следва да се насрочи открито заседание на въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ исканията на жалбоподателя за назначаване на съдебно-
техническа експертиза и допускане на трима свидетели.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
24.04.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /Б. - чрез адвокат В. Б., Държавата - чрез
управителя на област Благоевград, а Сдружение „Български туристически
съюз“ - чрез адвокат К.Р./, като им се връчат и копия на настоящия съдебен
акт, а на Б. и Сдружение „Български туристически съюз“ - и копия на отговора
на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4