Определение по дело №67/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 131
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20205300600067
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е    131

 

гр. Пловдив, 04.02.2020 г.

           

   ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

                                                           ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

сложи за разглеждане  ВЧНД № 67/2020 год. по описа на ПОС, докладвано от Председателя и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Обжалвано е определение на Асеновградски районен съд, постановено на 16.12.2019г. по ЧНД № 999/2019г., с което е отменено Постановлението на РП-Асеновград за прекратяване на  наказателното производство по дос.производство № 69/2019г. по описа на РУ-гр.Асеновград, водено за престъпление по чл. 206,  ал.1 от НК.

Против определението е постъпил протест от Районна прокуратура –Асеновград с искане за отмяна на същото и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото. Твърди се, че не е налице умисъл у св.Я.Х. при разпореждане с въпросната вещ-метален навес. Твърди се също, че неправилно първоинстанционният съд е определил лицето, пострадало от престъплението.

Недоволен от определението на районният съд е останал и пострадалия И.Г.Т., който чрез повереникът си –адв.Г.Т. изразява несъгласие с мотивите на съда относно собствеността на инкриминираната вещ. Изложени са доводи за неправилен анализ на събраните доказателства в тази връзка, като се иска атакуваното  определението да се потвърди, но и да се измени в частта относно мотивите, като се приеме, че инкриминираната вещ е собственост на жалбоподателя И.Т.. Излагат се доводи и за наличие на други престъпления, които не са били обхванати от проверката на прокурора и за тях липсва произнасяне.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

   Жалбата и протестът са подадени в законоустановения срок, поради което се явяват допустими. Разгледан по същество протестът е неоснователен, както и жалбата на пострадалия Т., доколкото с нея се иска изменение на определението по отношение на мотивите на съда.  

С постановление от 28.11.2019г. Районна прокуратура –Асеновград е прекратила наказателното производство по досъдебно производство69/2019г. по описа на РУ-Асеновград, водено за престъпление по чл.206,  ал.1 от НК, като е прието, че липсват достатъчно доказателства, установяващи субективния елемент от състава на престъплението, за което е водено разследването. Направен е извод, че св.Х. не е съзнавал, че процесната вещ е чужда и не се е разпоредил противозаконно с нея. По повод оплакването за отнемане на електрическо табло и врата, е направен извод за малозначителност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За прекратяване на производството прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно липсата на престъпление.

Първоинстанционният съд  е приел, че прокурорският акт е неправилен, поради неправилен анализ на доказателствата. Поради това постановлението е отменено, а делото е върнато с указания за правилно приложение на материалния закон.

Изложените съображения на районния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция, като според въззивния състав са налице множество противоречия и неясноти в събраните доказателства, които водят до объркване за страните, както по отношение качеството пострадал, така и по отношение на вещите, за които се води разследването.

Фактите по отношение на съществуващите договорни отношения между И. и К.Т., от една страна и от друга-дружеството „***“ЕООД, представлявано от св.Й.Д., а в последствие с дружеството „***“ ЕООД, представлявано от св.Я.Х., са правилно установени и възприети. В тази насока са представени писмени доказателства, които установяват съществувалите наемни отношения. Безспорно е установено и че закупената и монтирана в имота сглобяема конструкция-навес, представляващ ламарини и метални стойки със стелаж, за която е установено, че е поставена от св.Д., е била ползвана от св.Я.Х. като последващ наемател на обекта и след това разглобена от последния и продадена на лицето М.З.

На първо място, предвид несъмнените данни, че въпросния навес е закупен и монтиран в ползвания под наем имот от св.Д. и от още през 2008г., неясно остава как, кога и на какво основание е бил монтиран в ползвания от свидетеля обект под наем. Така св.Д. твърди, че е бил закупен през 2008г., а договорът му за наем със св.Т. е от 20.07.2009г. При това положение не е ясно кога е бил поставен този навес и на какво основание, ако това е станало преди сключване на договора за наем. Неправилно съдът приема и че са налице писмени документи за закупуването му, тъй като видно от приложената по делото фактура, във същата е вписано само сглобяема конструкция, но изрично св.Д. отрича това да касае процесния навес. Изясняването на тези въпроси, както чрез допълнителен разпит на св.Д., така и чрез събирането на допълнителни писмени доказателства, ще даде яснота по отношение на фигурата на пострадалото лице. Във връзка с направените в жалбата на И.Т. оплаквания по отношение на собствеността, следва да се отбележи, че настоящият съд, в това производство, няма правомощията да разрешава спорове за собственост и поради това искането да се приеме, че собствеността върху въпросния навес след прекратяване на договора за наем е преминало към наемодателите по силата на т.8 от Договора, е недопустимо. От гледна точка на наказателното право, пострадал не винаги е собственика на веща. В случая следва да се изясни как св.Х. е ползвал въпросния навес и от кого му е предоставено ползването-дали е имал някакви отношения със св.Д. или със св.Т. в тази връзка.

Конкретно по отношение престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което се е водило досъдебното производство, са правилни изводите на първостепенният съд, че са налице доказателства за извършено разпореждане с чужда движима вещ, което следва да  бъде квалифицирано или като противозаконно присвояване или като повреждане на чужда движима вещ, тъй като св.Я.Х. не е имал право да върши разпоредителни действия с процесния навес-метална конструкция. В показанията си св.Д., е категоричен, че след напускане на имота, е предоставил на св.Х. навеса, единствено за да го ползва, но не и за да го продава. Така че, твърденията на св.Х. в тази връзка са напълно изолирани и неподкрепени от други доказателства. За да се прецени правилната квалификация на извършеното следва да се проведат по-подробни и задълбочени разпити на свидетелите относно съществуващите между наемодател и наематели уговорки по отношение ползването на навеса след изтичане на договора на „***“ЕООД.  В този смисъл постановлението на прокурора се явява прибързано и постановено при непълнота на доказателства.

Встрани от разследването е останал въпросът с „демонтирането“ на електрическо табло и ПВЦ врата в имота и в точност от кого са поставени, ако са налице документи да бъдат представени, съответно дали липсват в имота, от кого са взети или премахнати и т.н. За да се прецени наличието или липсата на престъпления по чл.216, ал.1 или по чл.194 от НК, следва да бъдат изяснени тези въпроси. Показанията на свидетелите по тези въпроси са крайно лаконични и поставят под съмнение изводите на прокурора за малозначителност на извършеното.

  В този смисъл и съобразявайки се с указанията дадени по-горе, както и указанията дадени от състава на районния съд, следва да бъде извършено в рамките на това досъдебно производство, допълнително разследване свързано с установяване на факти и обстоятелства от значение за изясняване на обективния и субективен състав на престъпленията по чл. 206, ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 от НК или всякакво друго престъпление против собствеността. След което е необходимо да се извърши обективна и пълна оценка на целия събран доказателствен материал и да се направят законосъобразни изводи по приложението на закона .

Поради всички изложени по-горе съображения въззивната инстанция, намира, че атакуваният съдебен акт по същество се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден, като се съобразят и указанията дадени в мотивната част на настоящото определение.

             Мотивиран от горното, съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 273  от 16.12.2019г., постановено по ЧНД № 999/2019г. по описа на Районен съд-Асеновград, 4-ти наказателен състав.

            Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

                                                  

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.