Р Е
Ш Е Н
И Е № 237
01.11.2016г., гр.Хасково
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Хасковският
административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря А.Л.
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №531 по описа на съда за 2015г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ПРИМА ТУР”ЕООД, с.С. против
Уведомително писмо /УП/ изх.№02-260-2600/11005 от 29.09.2015г. на Зам.
Изпълнителния Директор на ДФЗ-РА за извършена финансова оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г.,
с което на жалбоподателя е отказано изплащане на пълно финансово подпомагане за
декларирани от него площи и са му наложени санкции за бъдещ период по СЕПП и му
е отказано изплащане на финансово подпомагане по мярка СПП в размер на 1977,55лв.
Жалбоподателят сочи, че в качеството си на земеделски
производител, подал заявление с УИН 26/280514/25589 за кампания 2014г. по СЕПП,
СПП и НР2. С жаленото от него УП му било отказано изплащане на финансово
подпомагане за описаните в акта парцели, тъй като било счетено, че били заявени
площи, които не се стопанисват и попадат извън слоя ПДЗС за съответната
кампания. На дружеството дори на осн. чл.58 от Регламент 1122/2009г. била
наложена и санкция за бъдещ период в размер на 4854,64лв. По СПП също бил
налице частичен отказ от финансиране, тъй като била изплатена сума, намалена с
1977.55лв., отново след прилагане на чл.58 от Регламент 1122/2009г. На стр.5 от
писмото се сочело, че имало разлика между декларираната и установената площ на
БЗС/парцел в размер на 4.96 ха, но не се посочило за кое БЗС става въпрос, нито
как и на какво основание била установена тази разлика.
По НР2 също било налице частично финансово подпомагане
за описаните в писмото парцели, като отново било счетено, че стопанинът
декларирал площи, по големи от стопанисваните и непопадащи в слоя ПДЗС за
кампания 2014г.
Тези твърдения не били верни, тъй като всички
декларирани парцели били стопанисвани и ползвани, поддържани в добро земеделско
състояние през 2014г. и то в цялата си площ. Стопанинът бил извършил всички
необходими дейности за превеждането им в съответствие с Наредба №5/2010г. От
жаленото писмо не ставало ясно как било счетено, че площите не се стопанисвали
и ползвали, нито на какво основание били изключени от слоя ПДЗС. В УП се сочели
само правни основания, но не и фактически, което правело акта немотивиран. Това
сочело на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на писмото,
а именно чл.35 и чл.36 от АПК. Писмото било издадено без да се установят всички
факти от значение за случая и не били събрани служебно доказателствата от
значение за случая.
Заявените парцели не били обект на проверка на място,
поради което изключването им от
подпомагане следвало да става само, ако били налице безспорни
доказателства, че площите не отговарят на изискванията за подпомагане. В тежест
на органа било да установи фактите, твърдени от него в писмото, като в този
смисъл се цитира и практика на ВАС.
Жалбоподателят, редовно призован за с.з., се
представлява от адв.К.-ПАК, който поддържа оспорването в заявените му части,
вкл. и в частта на наложената санкция за бъдещ период.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.П.,
който оспорва жалбата. В молба становище излага съображенията си за
неоснователността на оспорването. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази приетите по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното: „ПРИМА
ТУР”ЕООД, с.С. с УРН-564084, подало в ОСЗ на 12.05.2014г. Заявление за
подпомагане 2014, форма за ЕТ/ЮЛ, с
приложени в табличен вид на използваните парцели 2014г. за различни физически
блокове /БЗС/ с обща заявена площ от 41.17ха, находящи се в землището на с.Коларово,
ЕКАТТЕ 38011 – 1.79ха, землище на с.Тънково, ЕКАТТЕ 73585 – 23.69 ха и землище
на с.Черна могила, ЕКАТЕ 80827 – 15.69 ха, които
заявило за подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за
преразпределително плащане /СПП/ и Схема за национално доплащане на хектар
земеделска земя /СНДП/, НР2 и АЕП, л.82.
Подписани били декларации, относими към
заявените мерки, вкл. и че заявените за подпомагане площи са в добро земеделско
състояние по см. на Наредба №5/2010г. Към заявлението били приложени 6 броя
карти на блоковете на земеделското стопанство, подписани от заявителя.
Заявлението било регистрирано с Уникален идентификационен номер /УИН/ 262805142559
в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
След подаване и регистриране на това заявление
била извършена административна проверка
в ИСАК – Регистър „Директни плащания” и видно от разпечатката /л.91/ от
проверените БЗС, подписана от заявителя, било установено, че към 12.05.2014г. в
пет заявени за подпомагане БЗС има площ от над 0,05 дка, която излиза извън
площите, подходящи за подпомагане по директните плащания за площ ДПП, а именно:
7355-13-1 – 0,31857ха; 80827-230-1 – 5.64242 ха; 73585-11-1 – 7.26638 ха; 80827-184-1
– 10.05169 ха и 73585-29-3 – 1.00869 ха. При същата автоматизирана проверка
било установено и наличие на 5 броя фермерски блокове без ФБ.
По делото се удостоверява, че под рег.№70-621/16.02.2015г.
дружеството подало възражение до Министъра на земеделието и храните срещу
обхвата на специализирания слой „ПДЗС“. С писмо изх.№70-621 от 25.02.2015г.,
подписано от Гл.директор на ГД”ЗРП” „ПРИМА ТУР”ЕООД било уведомено, че слоят
ПДЗС бил одобрен със Заповед на Министъра на земеделието и храните
№РД-09-807/05.12.2014г., като част от СИЗП, който бил актуализиран за кампания
2014 чрез дешифрация на новата ЦФОК на страната по самолетно/сателитно
заснемане и чрез отразяване на терените проверки, проведени през годината. В
писмото се сочи, че възражението не било подадена в срока, указан в заповедта
на министъра. Адресатът бил информиран, че за района на заявените площи била
извършена цялостна актуализация на СИЗП.
По делото се представят още: Протокол №66 от
заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014г. и Протокол №70 от заседание на УС на ДФЗ
от 27.11.2014г.; Заповед №03-РД-323/11.03.2015г. на Изп.Директор на ДФЗ за
делегиране на правомощия; Заповед №РД-46-408/18.11.2014г. на Министъра на
земеделието и храните за одобряване слой „Постоянно затревени площи, част от
ДИЗП за кампания 2014г., ведно с приложение №1 към заповедта; Заповед
№РД-09-807/05.12.2014г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на
осн. чл.16б от Наредба №105/2006г. на обновения специализиран слой „Площи в
добро земеделско състояние” за Кампания 2014, като част от СИЗП; писмо рег.
№02-0400-540 от 04.03.2015г. до Изп.директор на ДФЗ за предаване на пакет от
цифрови географски данни; Писмо с вх.№02-400/540-2 от 13.03.2105г. за предаване
на окончателни за кампания 2014г. цифрови географски данни за специализиран
слой „ПДП“; Заповед № РД-46-288/06.03.2015г. на Министъра на земеделието и
храните за одобряване на окончателния слой „Постоянно затревени площи“; Заповед
на Министъра на земеделието и храните №РД-46-287 от 06.03.2015г. за одобряване
на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”;
На 29.09.2015г. под изх. № 02-260-2600/11005 до „ПРИМА
ТУР”ЕООД било издадено процесното УП за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., с което
по СЕПП било отказано изцяло изплащане на финансова субсидия и била наложена
санкция за бъдещ период в размер на 4854.46лв., по мярка СПП била оторизирана
сума в размер на 2009,45лв. и отказано изплащане на сума в размер на 1977.55лв.,
а по мярка НР2 била оторизирана сума в размер на 3428,13лв. и отказано
финансиране в размер на 60.23лв. Писмото
било получено от жалбоподателя на 12.10.2015г., видно от приложеното копие на
известие за доставяне /л.46/, а жалбата против него е подадена 23.10.2015г.
По делото съдът назначи основна и допълнителна съдебно-техническа
и една съдебно-агротехнически експертизи.
Съгласно заключението по
съдебно-агротехническата експертиза, изготвена от ВЛ А.Р. се установява, че ВЛ
обходило заявените с искането за експертиза като спорни БЗС 80827-184-1-1 от
10.05ха и 80827-230-1-1 от 5.64ха в землището на с.Черна могила, като на място
установил състоянието на тревната плътност и преброил наличните дървета и
храсти.
В заключението се сочи, че от наличните данни в
МЗХ почвата на двете БЗС била десета категория, като съгласно относимия
норматив те се определяли като слабопродуктивни пасища. Тези земи не били обект
на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено се ползвали за
екстензивна паша, не се косели или се косели по екстензивен начин. В тези две
БЗС следвало да се извършват дейности, като премахване на храсти и дървета до
допустимия в Наредба №5/2010г. брой. При огледа на тези БЗС, извършен от ВЛ,
последният установил, че били извършвани дейности по премахване на
храстовидната растителност, имало отсечени пънове, като поради потъмнелия слой
на същите, следвало, че не били сечени през 2015 или 2016г. Отсечените части от
храсти и дървета били на купчинки. Дърветата, оставени в парцелите били с
отрязани ниско стоящи клони, с цел осъществяване на свободна паша и пладнуване
на животните. Тревостоят в парцелите се състоял от многогодишни житни треви,
детелина и други видове треви, характерни за естествените ливади. Почвената
повърхност била с изразен чим. Поради неосъществена дейност през 2015-16г. в
парцелите се наблюдавал нов подраст на храстовидна растителност. В парцелите се
наблюдавало мозаечно разположени малки
ерозирали участъци без почва /1-2 кв.м./, както и различна плътност на тревната
растителност в зависимост от дебелината на почвата.
В обследваните парцели били налични 35-40
дървета, основно нискостеблен дъб. Отново поради неосъществяване на дейност в
парцелите през 2015-16г. в тях се наблюдавал нов подръст на храстовидна
растителност-хвойна и къпина, като за тази година той бил около 50 % от
хвойната или около 250-300 бр.храсти.
На последно място в САЕ ВЛ Р. сочи, че при
прегледа на ортофотокартата, приложена по делото, участъците, в различни
цветове по нея, били в следствие на различната плътност на тревостоя, мозаечно
разположените ерозирали участъци, наличните дървета и храсти. При огледа на
място установил, че почвата в парцелите е светла /глинено бяла/, следователно
не всички петна по ортофотокартата на
двете БЗС можело да се определят като недопустими участъци.
Допълнително в с.з. при разпита, ВЛ сочи, че
установените от него 35-40 дървета се отнасяло и за двата парцела общо, вкл. и
посочения от него брой от 250-300 храсти също важал за двата парцела. И двата
обследвани парцела се използвали като пасища и върху тях била осъществявана
дейност по почистване. Тъй като земята била най-ниската категория, тези парцели
били слабопродуктивни и за тях изискванията били занижени. Там не се изисквало
косене или такива дейности, единствено се ползвали за екстензивна паша.
Ерозиралите участъци от терените според ВЛ били
определено по малко от 20 % от общата им площ. Ерозията била от много години.
Според експерта процента на недопустимост е към 13-15 относно ерозиралите
участъци. На последно място ВЛ агроном сочи, че има разлика между имот, който
не се стопанисва и имот, който не е в добро земеделско състояние, като визира и
в какво се състои разликата.
Съгласно основната съдебно-техническата
експертиза, изготвена от ВЛ инж.К.-геодезист, дружеството заявила за
конкретната кампания 6 парцела с обща площ от 41.17ха по СЕПП и четири парцела
с обща площ от 25,48 ха по НР2 в землищата на общините Харманли и Стамболово. ВЛ
изготвя и таблица за заявените парцели, с размер на парцела и заявена култура.
В таблица към отговора по т.2 от експертизата, ВЛ инж.К. посочва за всеки от
заявените площи какви
допустими/недопустими площи установява ДФЗ-РА.
В отговора на задача трета ВЛ сочи, че при така
установената недопустима площ по СЕПП процента на наддеклариране бил в размера
на 64,42 % , а по НР2 – 1.76%. Допустимите по СЕПП първи 30 ха били допустими
за подпомагане и по СПП. При такъв процент на наддеклариране по СЕПП
санкционираната площ била равна на установената площ – 25,04ха, а по НР2 нямало
санкционирана площ.
В отговора по задача 4 от заключението ВЛ сочи,
че при определяне на недопустимите граници от ДЗФ са използвани границите на
допустимите, респ. недопустимите площи, определени от МЗХ, като използваните от
ДФЗ недопустими площи се припокривали географски с определените от МЗХ. Установеното
е дадено в подробна таблица към отговора по т.4.
По т.5 ВЛ
сочи, че наддекларираните площи по заявлението на жалбоподателя не се дължало
на двойно заявени площи. За кампания 2014г. за територията, в която попадали два
от процесните парцели с недопустими площи било налично сателитно ортофото заснемане
от 14.07.2014г. Границите на допустимите площи за тези парцели са определени
чрез дешифриране на актуалната ЦФОК. Останалата част от границите на допустимия
слой, касаещ три от процесните парцели, са определени въз основа на
специализирани теренни проверки, извършени на 16.09.2014г. и документирани с
протокол, който ВЛ прилага към заключението си.
При изслушване на това заключение в с.з. на
28.03.2016г. инж. К., пояснява, че във ФБ, в който попадали три от БЗС-та с
недопустими площи /73585-11-1-1, 73585-13-1-1, 73585-29-3-1/ е извършвана
теренна проверка на място, правени са измервания и на тяхна база са коригирани
границите на допустимите площи на ФБ. В следствие на тези корекции са се
получили допустимите, съотв. недопустимите площи от парцелите. ВЛ сочи, че в
протоколите за проверката пишело, че методът на контрол бил визуален. Доколкото
си спомнял, проверяващите имали в началото на проверката недопустимите площи, и
в последствие били очертани площите, които трябвало да се добавят към
допустимия слой и корекции в границите на ФБ, които се налагало да се правят.
Тези данни били от дати, близки на проверката, според протокола-16.09.2014г.
Според ВЛ
много често не се налагало чертаенето на контури на дадени площи, а по
крайни топографски елементи се определяли размерите. ВЛ не установило в
протоколите да имало извършени измервания. Инж.К. сочи, че обект на проверка са
били ФБ, а основанията за недопустимост следвало да се сочат в последната
колона на протокола.
Допълнително се пояснява, че част от
недопустимата площ попадала във ФБ 512, който бил на стр.4 в протокола, като се
сочат и подробности относно същия и недопустимата площ. Инж.К. сочи, че е видял
сателитните снимки от заснемането на площите от 14.07.2014г. и той извършил
дешифрацията, като от същата се потвърждавала дешифрацията на органа. Много
малки корекции можели да се направят, но те нямало да променят картинката по
цялото заявление. Направило му впечатление, че част от площите били оголени
терени, области с бедна растителност. Дешифрацията била по сателитна снимка,
като качеството не било така добро, като от самолет, но ясно се виждали неравни
повърхности, не личели следи от косене и от поддръжка, които били характерни и
се забелязвали дори и от некачествени снимки.
ВЛ инж.К. изготви и допълнителна СТЕ, като в
констативната част, сочи кои са слабопродуктивни пасища и кои продуктивни пасища и какви са
изискванията за подпомагане към тези площи, съгласно Наредба №5/2010г., отм.
Във връзка с данните по делото и твърденията, че заявените площи са
слабопродуктивни пасища от 10 та категория, при дешифрирането на ЦФОК за
допълнителната експертиза, ВЛ приема, че парцели 80827-184-1-1 и 80827-230-1-1
са слабопродуктивни пасища с категория на земята между осма и десета.
Сателитната снимка от 14.07.2014г. била с лошо качество, като за по-точно
интерпретиране на информацията от нея били използвани и сателитни снимки от
20.10.2013г. и от 15.08.2015г. С оглед на това ВЛ дава заключение, съгласно
таблицата на стр.трета за всеки от заявените парцели. По отношение на парцел 80827-184-1-1 инж.К. приема, че сравнително
чисти и отговарящи на условията на допустимост за слабопродуктивни пасища са
пет отделни участъка с площ от общо 1.9 ха. По отношение на парцел
80827-230-1-1 инж.К. сочи, че сравнително чисти и отговарящи на условията на
допустимост за слабопродуктивни пасища са пет отделни участъка с площ от общо
0.9 ха. При това положение допустимата за подпомагане площ по СЕПП става 27.85 ха
и недопустима 13.32 ха или 47.8% наддеклариране. По НР2 няма промяна. По СПП
инж.К. коригира допустимата площ на 27.85 ха, което прави 7.7% наддеклариране
или 2.15 ха недопустима площ.
При разпита в с.з. на 31.05.2016г. ВЛ инж.К.
сочи, че оголените участъци от парцели 80827-184-1-1и 80827-230-1-1, които се
виждат на черно-бялата снимка фактически са оголени участъци, като можело да се
определи колко е процентното им
съотношение спрямо цялата площ, но той изчислил допустимите участъци, тъй като
били по-малки. На снимката не се виждали недопустими елементи. Това, което се
сочело на снимката, били по-скоро дървета и високи храсти. Според ВЛ на
снимката се виждало, че броя на храстите бил повече като брой, тъй като върху
много големи територии се виждала явно неравна повърхност с различни цветове,
което предполагало, че там не се извършвала обработка, т.е. нямало следи от
машинно почистване. Нямало високи храсти, но самата неравна повърхност и
различно оцветяване сочело, че това са терени с неразрешена растителност.
Според ВЛ от снимката трудно можело да се
определи вида на храстите и тяхната височина, но според него тя била над 50см.,
тъй като се виждали.
На последно място ВЛ инж.К. определя, че
оголените терени на големия парцел са около 20-30%, а на по-малкия пак са над
20%. Разликите в допустимите, недопустимите площи, дадени от него при първата и
с допълнителната експертизи, се дължала на факта, че обследваните площи
първоначално не били зачетени като слабопродуктивни, а вече при изготвяне на
допълнителната експертиза, това било отчетено и оказало влияние при определяне на процента наддекларирана
площ.
Съгласно изрично изявление на адв.К.,
пълномощник на жалбоподател в с.з. доверителят му не е обжалвал Заповед
№РД-46-287/06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните, с която е
одобрен окончателния слой „ПДП“ за кампания 2014г.
При така установеното от фактическа страна, от
правна съдът намира следното:
По допустимост-жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния
срок от съобщаването на уведомителното писмо, което е направено на
12.10.2015г., вж. пощенското известие на л.46, а жалбата е подадена директно в
съда на 23.10.2015г., вж. пощенския плик. Оспорването е насочено срещу годен за
съдебен контрол индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно
правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената
защита, като оспорването е направено пред местно компетентния административен
съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК. Ето защо
спорът следва да се разгледа по същество.
При извършената от съда преценка на
доказателствения материал по делото, както и на валидността, и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, същият счита жалбата за изцяло основателна.
Съгласно чл.11, ал.2, т.3 от ЗПЗП ДФ„Земеделие”
изпълнява функциите на разплащателна агенция от датата на издаване на акта за
акредитация, а в чл.11а от ЗПЗП се сочи, че Разплащателната агенция /РА/
извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата
селскостопанска политика – т.2. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП се дефинира, че
„Разплащателна агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който представлява същата. С ДВ бр.12/2015г. нормата е допълнена,
като с нова ал.4 е предвидена възможността Изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото се представя акт за
делегиране на права /л.27/ от Изп.Директор на ДФЗ в полза на Зам.Изп.директор Ж.
Т.Ж., за който също така се удостоверява, че с Решение от заседание на УС на
ДФЗ от 29.08.2014г. е избран за такъв. Доколкото, считано от изменението на
чл.20а от ЗПЗП, е налице изрична законова възможност материално компетентният
орган да делегира предоставените му от закон правомощия в полза на
Зам.изп.директор и за това са налице изрични писмени доказателства, то съдът
намира, че за конкретният издател на процесното уведомително писмо се доказва
компетентност да постанови акт като процесния и съотв. не е налице основание за
обявяването му за нищожен.
В писмената защита, представена по делото след
приключване на съдебното дирене, жалбоподателят претендира, че писмото не е
надлежно мотивирано, тъй като от изложеното в него и конкретно в таблиците и
отделните колони от тях, не може да се установи конкретно кое е основанието за
постановения отказа за финансиране на заявените БЗС от жалбоподателя по СЕПП, СПП и НР2. Сочи, че заявените площи
били определени като недопустими по неясни критерии, но не се обективирало кой
от тези критерии се прилагал в крайна сметка. Тези критерии следвало да се
уточнят от ответника в производството по издаване на УП, но това не било
направено и така съществено се нарушило правото на защита на дружеството.
Цитира се практика на ВАС. Сочената като недопустима площ в УП не се
потвърдила, нито чрез СТЕ, с която било направено разчитане на ЦФОК, така и
чрез приложения протокол от теренна проверка на три от заявените парцели. След
извършена проверка на място ВЛ агроном установило, че направената сателитна
снимка не отговаряла на реалното състояние през 2014г. на заснетите парцели.
Според пълномощника на жалбоподателя, както в
УП, така и в протоколите от проведените теренни проверки, не се съдържали данни
по какъв начин била дешифрирана ЦФОК и какви са констатациите от това. Мотивите
на акта не можело да се сочат едва в съдебната производство по повод
оспорването на същия, тъй като така се нарушавало правото на защита на
засегнатото лице да узнае от съдържанието на акта защо по този начин се засягат
правата му и да организира адекватна защита. Липсата на мотивираност се
следвала и от сочените правни основания за отказ – чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от
ЗПЗП и се излагат доводи в това отношение.
Съдът, като съобрази тези доводи намира, че
такова нарушение е допуснато в това производство, като се мотивира така:
отчитайки повдигнатите възражения за нарушения на общите изисквания за
съдържание на административния акт, съдът следва да прецени дали данните от
посочените в уведомителното писмо таблици могат да се определят първо: като
мотиви /фактически/ на административния акт, второ- обосновани ли са тези
фактически записвания, стават ли ясни от акта фактическите основания, въз
основа на които органът приема наличие на несъответствия с изискванията за
подпомагане за единица площ, и ако да, опровергават ли се тези обстоятелства от
жалбоподателя в хода на проведеното съдебно дирене чрез приетите доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорваният
акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизити, задължителни
за един властнически акт, вкл. фактически и правни основания за издаването си.
Съдържанието на процесното писмо е обективирано по един по-различен от общо
приетия за това начин, като конкретни фактически данни се излагат от органа в
отделни таблици по всяка една от заявени от земеделския стопанин схеми и мерки
за подпомагане – СЕПП, СПП и НР2. В табличен вид са отразени данни за
констатирани несъответствия по отношение на заявените от жалбоподателя площи за
подпомагане /частично или изцяло от тези площи/, които са констатирани от ответника
след извършените административни проверки на заявлението на този земеделски
стопанин. Така в отделни две таблици по заявените мерки СЕПП и НР2 се сочат констатирани
несъответствия, по първата мярка - по отношение на пет от заявените шест БЗС/парцели,
а по втората мярка, несъответствията касаят три от заявените БЗС. Тези
несъответствия се обективират, като данни за установени разлики между заявените
за подпомагане от жалбоподателя площи и действително установените такива при
извършените административни проверки от ДФЗ-РА. В отделните колони от таблиците
се сочи на какво основание и каква площ от заявените БЗС по съотв. мерки се
приемат за недопустими за подпомагане-било като двойно заявени /кол.3/ или
действителни площи на заявените БЗС след извършване на всички административни
проверки по заявлението-кол.5. Под таблиците се съдържат обяснения за
значението на изнесените конкретни данни от всяка една от колоните, като на тях
е дадена и определена правна обосновка.
Безспорно е, че именно в таблиците на стр.2 и 3
от УП се съдържат конкретни фактически данни от значение за настоящия спор, а
именно какъв е размера на площите на заявени БЗС, за които има установени
несъответствия, както и се съдържат данни за действително установената площ на
тези БЗС /в следствие на извършени административни проверки и/или проверки на
място/, вкл. и се сочат данни за размера на площта от същите парцели, която
органът приема за недопустима за подпомагане.
Отделно
в писмото е налице и друга таблица /стр.5 от него/, в която ответникът определя
на осн. чл.58 от Регламент 1122/2009г. какво е процентното съотношение между
установената недопустима за подпомагане площ и допустимата такава по двете
заявени мерки, като съобразно на определения такъв се сочат данни за извършени
съответни намаления /редукции/ на помощта, за наложени санкции за бъдещ период,
като отново под таблицата на стр.5 от писмото се прави коментар на тези данни,
както и се сочат правните основания за извършване на редукциите и санкциите за
бъдещ период.
В този ред на мисли формално възражението, че
липсва фактическа мотивировка в жаленото писмо, не се явява основателно.
Напротив има конкретни данни, а именно налице е яснота относно това за кои БЗС
и по кои схеми се приема от ответника, че има несъответствия, в какъв размер е
несъответствието и на каква причина се дължи, вкл. е налице и яснота относно
въпроса при тези установявания какъв процент на наддеклариране се следва и
налице ли са основания за налагане на редукции на земеделския стопанин и/или
санкции за бъдещ период, съотв. какъв е техният процент и размер.
Друг е въпросът, че на тези все пак налични
конкретни фактически данни в таблиците по двете схеми макар и да е дадена една
правна обосновка, то тя не се подкрепя в пълна степен от тези факти,т.е. фактическата
мотивировка на органа е недостатъчна /непълна/. Това важи особено за данни в
колона 5 от двете таблици, където се визират площите на парцелите, установена
след извършване на всички административни проверки. Видно от обясненията на
органа под таблиците, на тези факти от колона 5 се дава следната правна
обосновка - чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП. В тази насока много основателно се
възразява от пълномощника на жалбоподателя, че това са две самостоятелни, с
отделно действие правни основания за санкциониране на земеделския стопанин, за
приложението на които следва в акта да са изложени и обстоятелствата, които ги
обосновават, а те са различни по своето проявление. Дори и да се приеме, че за
приложението на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП е достатъчно да е налице само
твърдението, че посочената в колона 5 площ не се стопанисва, т.е. те не са
допустими, защото при проверките е установено, че в тези площи изобщо не е
осъществена земеделска дейност, то за да е налице приложение на хипотезата на
чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, не е необходимо само да се посочва, че имотът не е в
слоя ПДП. За да е пълна и ясна обосновката на административния акт, т.е. на
властническото волеизявление и да не се нарушава правото на защита, органът е
длъжен в тази хипотеза да сочи и по каква причина съответната площ от заявения
парцел не е включена в този слой, като конкретно визира и текста от Наредба
№5/2010г., понастоящем отменена от Наредба №2/2015г., който определя
предпоставките, при които една площ се изключва от слоя ПДП, като се отчете и
спецификата на категорията земеделска земя и нейната диференциация в нормата. Такова нещо в това УП липсва, а от него не се
препраща към друг документ от преписката, за да се извлекат тези релевантни
факти.
Ето защо съдът намира за изцяло основателно
възражението, че УП не обективира в себе си всички релевантни за спора факти, чрез които органът да обосновава своя
извод, че на този стопанин посочените площи от заявените от него парцели по
СЕПП, СПП и НР2 се явяват недопустими за подпомагане. Още повече и от писмото и
чрез другите данни по делото става ясно, че санкционирането не е поради
неразрешаване на двойно заявени площи.
В този случай при липса на визиране на всички
релеванти факти в самия акт, безспорно
следва извод, че това съставлява нарушение на императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и то е съществено по своя характер, защото води до нарушаване правото на
защита на засегнатото лице, което не е наясно, защо части или цели заявени от
него площи, се определят за недопустими. От друга страна липсата на конкретни
фактически обосновки в процесния акт, релевантни за спора ограничава
възможността съдът да проконтролира правилността на същия чрез съотв.
процесуални способи, като провери наличието/липсата на същите, а от там и
правилността на дадената от органа правна квалификация на тези факти.
Тези съображения водят до извод за наличие на основание
за отмяната му на осн. чл.146, т.2 от АПК.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че следва
да посочи и, че при извършения от него цялостен контрол за законосъобразност на
процесното УП чрез използваните процесуални способи за това установява, че
ответникът неправилно изгражда извод за наличие на площи, недопустими за
подпомагане в така посочените размери по схемите-СЕПП, СПП и НР2, тъй като тези
му твърдения не се доказват еднопосочно, а напротив се опровергават.
Материално-правните предпоставки за получаване
на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2014г. се установяват в чл.43, ал.1 от ЗПЗП и те са:- бенефициентът да ползва и
извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи, да ползва земеделски
площи в определен размер и земеделските площи да са включени в специализирания
слой по чл.33а, ал.1 от закона.
В
осем точки на чл.43, ал.3 от ЗПЗП законодателят установява предпоставки, при
наличие на които ДФЗ-РА отказва изцяло или отчасти изплащане на финансово
подпомагане.
Не се спори, че жалбоподателят е бенефициент по
заявените от него схеми за директни плащания и има качеството на земеделски
производител. Налице е редовно и в срок подадено заявление за подпомагане
/плащане/. В следствие на установените от административните проверки по чл.37
от закона данни по заявлението на жалбоподателя /вж. таблиците по двете схеми/
ДФЗ-РА отказва изцяло и частично изплащане на заявеното финансово подпомагане
по мерки СЕПП и НР2, вкл. и налага санкция за бъдещ период по СЕПП, тъй като органът
приема, че изцяло или за част от заявените по двете схеми и мерки шест парцела
/ идентифицирани в таблиците/ са налице основания за отказ от заплащане на
исканата субсидия и след прилагане на чл.58 от Регламент 1122/2009г. отказва
такава.
Наличието или липсата на такива основания се
установяват чрез способите на извършване на административни проверки по реда на
чл.37 от ЗПЗП или на такива на място /чл.37, ал.3 от ЗПЗП/. По заявлението на
жалбоподателя има извършени само административни проверки по данни в ИСАК и
СИЗП, без да е извършвана проверка на място, но данните от тази проверка е
надлежно документирана и в съответствие на нея има установени още към дата на
заявлението на жалбоподателя различни несъответствия по отношение на пет от
декларираните БЗС/парцели /вж.л.91/. Така още при извършените автоматични
проверки на въведените данни по заявлението се установява от които заявени от
дружеството, каква площ излиза извън площта допустима за подпомагане, като част
от тези данни се сочат и в таблиците на стр.2 и 3 от процесното писмо.
По делото не е спорно, а това се установява и
чрез признанието на самия жалбоподател, че актът на министъра, с който е
одобрен окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” за кампания
2014г. не е обжалван нито пред съда, нито по административен ред. Друго
безспорно установено по делото обстоятелство е, че границите на въпросния слой
за районите, в които се намират заявените за подпомагане площи през 2014 не са
определени само чрез сателитно или самолетно заснемане, а и чрез теренни
проверки и в частност чрез т.нар. „визуален метод”, извършван от служители на съответната
ОбС”Земеделие”. Така за парцели 73585-11-1-1, 73585-13-1-1 и 73585-29-3-1 /вж.
заключението на СТЕ/.
В тази насока и предвид възражения на
жалбоподателя, съдът следва да посочи следното: с ТР № 8 от 11.12.2015г. по
т.д. №1/2015г. ВАС прие, че заповедта по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г.
съставлява общ административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване
пред съд. Т.е. при липса на оспорване от засегната от този акт страна, същият
влиза в сила и произвежда свързаните с него правни последици, а именно
одобреният слой „ПДП“ става задължителен за ДФЗ-РА при определяне на средствата
за финансово подпомагане за площ, тъй като ответникът действа в условията на
обвързана компетентност и прилагайки го той определя съответните средства,
които следва да се изплатят на земеделския стопанин само за тези площи, които
са включени в този специализиран слой. Това обаче не може да лиши съответната
страна в това производство при оспорване вече на конкретния индивидуален
административен акт-уведомителното писмо за извършени оторизации на средства за
финансово подпомагане за съотв. кампания, да поиска чрез допустими
доказателствени средства отново проверка на правилността на одобрения
специализиран слой „ПДП“, въпреки липсата на проведено от нея съдебно оспорване
на общия административен акт по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г. Така в
Решение №1473/11.02.2016г., постановено по а.д. №8245/2015г. състав на ВАС,
четвърто отд. приема, че „…съдът намира възражението …, че в съдебното
производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на
заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на
специализирания слой, за неоснователно. ВАС вече е имал повод да посочи –в
решение № 7593 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 4928/2015 г., ІV отд-е, че е
вярно, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи
заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил
специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност
земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо, да
докаже-чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост
за подпомагане, …..“.
Ако се възприеме становището на ДФЗ-РА, че щом
заповедта по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г. не е оспорена и по този начин
едва ли не се преклудира възможността съдът в това производство да извършва
проверка относно правилността на извършената от този орган дешифрация на
данните от приетия окончателен слой „ПДП“ за съответната кампания, така би се
стигнало от една страна до недопустимо ограничение на правата на засегнатите
земеделски стопани да искат проверка на тези действия на ответника, доколкото
ще липсва ефективно средство за правна защита, и на второ място до обезсмисляне
на настоящото съдебно производство, което е изрично установено в закон и
неговата задача е именно проверка на законосъобразността на конкретния
индивидуален административен акт-уведомително писмо за извършени оторизации на
финансови средства по съответните схеми и мерки за кампания 2014г., част от
което се явяват и конкретните данни за извършени редукции по отношение на част
или изцяло от декларираните парцели/БЗС, поради непопадането им в одобрения за
съотв. кампания специализиран слой „ПДП“.
Дали правилно са извършени редукции за част от
заявените парцели и дали определените за недопустими площи от тях, или части от
площи, действително следва да се определят за такива е въпрос, чийто отговор
обосновава и извода относно това съответно ли е или не на приложения материален
закон процесното уведомително писмо. Когато обследва законосъобразността на УП
с оглед текста на чл.146, т.4 от АПК съдът има за задачата да провери и
установи дали действително са налице площи недопустими за подпомагане, дали
посочените размери на такива площи от ответника се потвърждават при извършения
съдебен контрол, дали е правилна дадената на конкретните в таблиците данни
правна обосновка или данните от таблиците на стр.2, 3, 5 се опровергават изцяло
или отчасти от доказателствата по делото.
По отношение данните по мярка СЕПП, съдът
установява следното: за тази мярка ответникът претендира, че след извършените
от него административни проверки по реда на чл.37 от ЗПЗП се констатира, че пет
от заявените по тази схема шест парцела/БЗС са изцяло или отчасти с площи,
недопустими за подпомагане, като в нарочна таблица от УП на стр.2 обективира за
кои точно БЗС/парцели се установява недопустимост за подпомагане. Визира се в
таблицата и поради коя причина те се явяват недопустими-било поради
наддеклариране /кол.5/, поради двойно заявяване, /кол.3/, или и по двете
основания, съотв. се визира какъв е размера /площта/ на това наддеклариране,
съотв. на двойно заявената и неразрешена по реда на чл.17, ал.7 от Наредба №
5/2009г. площ /ред. от ДВ бр.22/2014г./.
В подробните обяснения, дадени под таблицата на
стр.2 от писмото за значението на данните от всяка от колоните, ответникът в УП
определя и конкретно правно основание за отказа си да изплати изцяло заявената
субсидия по СЕПП за посочените в таблицата БЗС/парцели. Според обясненията за
кол.3 в нея се определя площта от конкретно заявеното БЗС, за която е доказано
от бенефициента правно основание за ползване след изпълнение на процедурата по
чл.17, ал.7 от Наредба №5/2009г. /ред. от ДВ бр.22/2014г./. Видно от писмото от
заявените от този стопанин парцели/БЗС няма площи, които се явяват недопустими,
поради заявяването им и от други стопани и това не е отстранено.
В таблиците на стр.2 и стр.3 от писмото /а и
това се сочи и от СТЕ/ ответникът
визира
и по СЕПП, по СПП и по НР2 основно, като фактическо основание за отказа си
това, че част от тези площи или целия парцел не попадат в границите на одобрения
за кампания 2014г. слой „ПДП“ или не се стопанисват. Тези данни са дадени в
кол.5 от таблиците от писмото, където се съдържат данни за установени редукции
на площи от заявените БЗС, като според обясненията за кол.5 под таблицата,
установяванията са резултат на извършване на всички административни проверки,
вкл. след пространственото сравняване на заявените имоти с одобрения
окончателен слой на ПДП, съгласно заповедта на Министъра на земеделието и храните
по чл.16а от Наредба №105/2010г., и след изпълнение на чл.17, ал.6 и чл.18 от
Наредба №5/2009г.
Така според данните от кол.5 от таблицата по
СЕПП общият размер на установената площ след извършване на всички
административни проверки се равнява на 16.13ха. В констативната част от СТЕ подробно ВЛ дава
описание на установяванията му след извършените проверки по отношение на
процесните шест БЗС/парцели по мярка СЕПП. В нарочна таблица ВЛ геодезист сочи
кои са тези 6 парцела, в кое землище се
намират, каква е заявената за подпомагане площ и заявената култура.
Основният спор между страните в крайна сметка се
свежда до две БЗС – 80827-184-1-1 с площ от 10,05ха и 80827-230-1-1 с площ от
5,64ха, находящи се в землището на с.Черна могила и заявени като постоянно
затревени площи /ливади за косене/ по мерки СЕПП и СПП. Именно тези два парцела
са изцяло отказани от финансиране, тъй като са определени като недопустими за подпомагане на две основания - поради
нестопанисването им и като попадащи извън слоя „ПДП“.
Чрез основната СТЕ ВЛ геодезист потвърждава
първоначално тезата на органа, че всички пет парцела, сочени в таблиците са
недопустими за подпомагане, вкл. и горепосочените два от землището на с.Черна
могила. След изясняване на факта, че почвата на тези два парцела е от 10-та
категория, т.е. това са слабопродуктивни земеделски площи, факт безспорно
установен и чрез експертиза и чрез писмени доказателства, в допълнителната СТЕ
инж. К. за тези два парцела вече определя, че за първия е налице допустима площ
от 1,90ха, а за втория – 0,90ха, като съответно на това се променят и размерите
на недопустимите площи, а от там и процента на наддеклариране, като по СЕПП той
става 47,8%, а по НР2 – 7,7%. Това допълнително заключение се прие от страните,
а и съдът го кредитира също, като компетентно и безпристрастно.
То сочи на първо място, както се възразява и от
пълномощника на жалбоподателя, че ответникът напълно формално определя за тези
два парцела недопустимата им площ, без да съобрази всички релевантни за
неговата решаваща воля факти, а от друга страна сочи, че не се потвърждават
фактите от УП за размера на недопусимата площ на тези парцели, така както се
претендира от административния орган.
Нещо повече, съгласно оспорването на
жалбоподателя и проведеното от него доказване, чрез назначената повторна САЕ,
тази страна оборва изцяло изводът на ответника, че тези два парцела са изцяло
недопустими за подпомагане. Заключението на ВЛ Р., нито не се обори от
ответната страна, нито се възрази в с.з. За да постанови това заключение, ВЛ
агроном извърши проверка на място на двете БЗС, вкл. и разчитане на ЦФОК за
тях, съгласно поставените му задачи. Същественото е, че при извършения оглед на
място на тези парцели, ВЛ установи, че те са от десета категория земи и се
определят от Наредба №5/2010г., отм. за слабопродуктивни пасища, като в тях
единствено трябва да се извършва премахване на храсти и дървета до допустимия
брой да парцелите, според относимия за кампанията норматив.
Ответната страна не оспори заключението, че
двата парцела са със следи от извършвани дейности по премахване на храстовидна
растителност, вкл. и по премахване на дървесна такава /наличие на пънове и то
сечени преди 2015г., както пояснява в с.з. ВЛ. Ответната страна също така не обори
и заключението, че тревостоят в парцелите се състои от многогодишни житни
треви, детелина и др., характерни за естествените ливади, нито обори и
заключението, че в парцелите се наблюдават малки и мозаечно разположени
участъци с ерозирала почва, не по-големи от 1-2 кв.м., които съставляват под 20
% от цялата площ на парцелите, като съгласно чл.16, ал.2 от наредба №5/2010г.,
отм. именно това е максимално допустимия процент за слабопродуктивните пасища
/виж. разпита на ВЛ в с.з. от 29.09.2016г./.
В същата насока и не оборени от ответната страна
са и данните от САЕ, че в двата парцела общо са наблюдавани около 35-40 дървета
и то нискостеблен дъб, при максимално допустим брой за този вид земи от 75 бр.
дървета /чл.16, ал.5 от Наредба №5/2010г./.
ВЛ сочи, че установените в парцелите храсти са
следствие на неосъществяване на дейност в тях през следващите две години и
различните оцветявания по ЦФОК се дължат на различната плътност на тревостоя,
мозаечно разположените ерозирали участъци, наличните дървета и храсти, както и
от факта, че почвата е глинено бяла, като на места изглежда като скални
участъци, което може да се определя при разчитането на снимката и като
недопустим участък, но не всички определени за недопустими участъци в парцелите
са такива.
Особено същественото, което сочи ВЛ при разпита
си в с.з. на 29.09.2016г. е, че двата парцела не са имоти, които не са
стопанисвани, т.е. че в тях изобщо не е извършвана земеделска дейност, което
сочи, че основанието по чл.43, ал.2, т.4 от ЗПЗП, което визира органа, не е
налице и по отношение на същото УП се явява несъответно на закона.
Що се отнася до другото основание, това по
чл.43, ал.2, т.6, то съдът намира, че чрез събрания пред него доказателствен
материал, се опровергава твърдението на ответника, че заявените от дружеството
земи и в частност тези два парцела са изцяло недопуситми, тъй като не са
включени в слоя ПДП. По делото обаче се доказва, че невключването на площите от
тези парцели в слоя ПДП за кампания 2014г. е извършено неправилно и в нарушение
на норматива, предвид установяването на факти, сочещи, че тези парцели са с
изцяло допустими площи, доколкото за тях са налице предпоставките на чл.16, а липсват
условията за изключването им от слоя ПДП за кампания 2014г., посочени в чл.15
от Наредба №5/2010г., отм.
При това фактическо положение, което се
установява пред съда и като се приеме, че площта на визираните и обсъждани
по-горе БЗС от землището на с.Черна могила следва да се определя като изцяло
допустима за подпомагане, дори и да се възприеме твърдението на ответника, че за
други три БЗС по мярка СЕПП се доказват съответните размера на недопустимата
площ, то се променя драстично крайният размер на същата, тъй като от нея следва
да се изключат площите от БЗС
80827-184-1-1 от 10,05ха и 80827-230-1-1 от 5,64ха. Така по СЕПП недопустимата
площ следва да е в размер едва на 0,44 ха, което прави общо установена площ за
подпомагане от 40,73 ха и процента на наддеклариране от едва 1,08 %, което,
съгласно правилото на чл.58 от Регламент 1122/2009г. означава, че не се налагат
редукции, още по-малко се следва и санкция за бъдещ период, каквато е
определена с процесното УП за мярка СЕПП.
При установена допустима за подпомагане на площ
по СЕПП в размер на 40,73 ха, то тогава по СПП на субсидиране подлежат първите
30ха, допустими за подпомагане, които са налице, като така се опровергава
отново твърдението, че по СПП на подпомагане подлежат само 25,04ха и съразмерно
на това се следва субсидия само за тях. Напротив при установени над 30 ха
допустими за подпомагане площи по СЕПП, то по СПП, следва да се подпомогнат
първите 30ха такива площи.
Що се отнася до мярка НР2 и предвид
обстоятелството, че в с.з. на 12.01.2016г.пълномощникът на ответника заявява,
че оспорва УП във всичките му части на извършени редукции и като отчита, че
съгласно УП по НР2 има наложена редукция за площ от 0,44ха и не е изплатено
финансово подпомагане в размер на 60,23лв., съдът приема, че и в тази си част е
налице оспорване, което също следва да се възприеме като основателно,
единствено по доводите за допуснати съществени нарушения на формата на административния акт, които се
визират по-горе в настоящото решение.
Новите фактически установявания, ведно с извода
за допуснати съществени нарушение на общите изисквания за съдържание на
административния акт, налагат пълна отмяна на УП, като след нея следва
преписката да се върне на органа, който при новото си произнасяне е длъжен да
се съобрази с приетото от съда в това решение.
При така приетото от съда относно заявените оспорвания
на жалбоподателят се следват поисканите своевременно разноски по делото. Жалбоподателят
претендира разноски в размер на 1850лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, от
които разноски за един адвокат в размер на 1500лв., ДТ в размер на 50 лв. и
депозит за ВЛ в размер на 300лв.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира
че искането за разноски се явява основателно за размер от 506лв., от които
разноски за ДТ /л.4/, разноски за ВЛ /л.121 и л.219/. Що се отнася до искането за присъждане и на разноски за
един адвокат в размер на 1500лв., съдът намира, че по делото липсва писмено
доказателство за извършено плащане по банков път по сметка на адв.К., на
уговореното с договора на л.12 възнаграждение от 1500лв. Видно от същото
страните се съгласяват за този размер на адвокатско възнаграждение, което ще се
заплати на две вноски по банков път по посочената банкова сметка. ***, поради
което съдът намира, че искането за присъждане на разноски за един адвокат в
този размер е неоснователно, предвид липсата на безспорни доказателства по
делото, че жалбоподателят действително е заплатил 1500лв. по банков път на адв.К..
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
по
жалба на „ПРИМА ТУР“ЕООД, със седалище с.С., обл.Хасковска УП изх. №02-260-2600/11005
от 29.09.2015г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ-РА и ВРЪЩА преписката на органа за издаване на нов акт, съобразно
указанията, дадени от съда в решението.
ОСЪЖДА
ДФЗ-РА
да заплати на „ПРИМА ТУР“ЕООД, със седалище с.С., обл.Хасковска, ЕИК ********* разноски
по делото в размер на 506 /петстотин
и шест лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: