№ 363
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000355 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от А.Г. ООД, ЕИК
*********, представлявано дружество чрез управителя Е.Д.Т., действащ чрез
процесуалния си пълномощник адвокат С.С., срещу постановеното решение
№15 от 22.03.2022 г. по търг.дело №106/2021 г. по описа на О.С.Х., с което е
отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на Г.Б.
ООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното решение, като
счита, че то е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Първо, не е съгласен с извода на
първоинстанционния съд, че вземането му е погасено по давност. Счита, че
конкретно негово действие - искане до ЧСИ през 2015 г. за установяване на
длъжници чрез дневниците за продажби, е прекъснало давността, както и че
образуването на ново изпълнително дело №**/**** г. на ЧСИ К.А. е действие,
с което отново е прекъсната давността, като се позовава на чл.426,ал.2 от
1
ГПК, съгласно който задължителен реквизит за образуване на изпълнително
производство е посочен способ за изпълнение, какъвто е посочен от него в
искането му до ЧСИ. Позовава се и на обстоятелството, че не е отразено като
приход в счетоводството на длъжника погасеното по давност вземане, защото
с него се намалява задължението на дружеството.
На следващо място, не е съгласен с мотивите за липса на
неплатежоспособност, като излага съображения, че счетоводството на
ответника не е водено редовно, че в търговските му книги не е отразено
вземането на напусналия съдружник Е.Т., че неправилно са изчислени
коефициентите за ликвидност, тъй като вещото лице не е взело предвид
частта от дългосрочните задължения, които са били дължими и са останали
неплатени през текущата или предходните години, че счетоводно се водят на
каса 38 000 лв., които в действителност ги няма. Направил е искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като посочва, че е поискана
допълнителна експертиза пред първата инстанция, която не е допусната от
съда, и се позовава на чл.266,ал.3 от ГПК.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи молбата за
откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество Г.Б.
ООД.
Ответникът Г.Б. ООД, представлявано дружество от управителя Х.Х.,
действащ чрез адвокат К.Г., е представил отговор, в който счита въззивната
жалба за неоснователна. Изложил е съображения за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение за отхвърляне молбата за
откриване на производство по несъстоятелност срещу него.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 11.04.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 18.04.2022 г. съгласно служебна справка в
сайта на куриер Е., което е в рамките на едноседмичния срок по чл.633,ал.2 от
ТЗ. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи
към преценяването и по същество.
2
Видно от делото, предявена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност на търговско дружество на основание чл.608,ал.1 и ал.4 от
ТЗ. Молителят - А.Г. ООД твърди, че е кредитор на ответника длъжник
Г.Б. ООД, както и че ответното дружество е неплатежоспособно.
Посочва, че е кредитор на ответника на основание договорно
правоотношение, произтичащо от договор за наем между тях, сключен на
03.08.2009 г., надлежно вписан в С.В. под дв.вх.рег.№**** от 15.08.2011 г.,
том втори, акт №***, допълнен с анекс от 02.12.2011 г. Съгласно договора,
наемодателят Г.Б. ООД му е отдал под наем, като наемател, целия първи
етаж от недвижим имот, находящ се в ****, състоящ се от 17 бр.обекти –
търговски помещения, срещу заплащането на наемна цена за определен срок.
С анекса била уговорена неустойка при положение, че наемодателят не е
изпълнил задължението си да обезпечи несмущаваното ползване на наетия
имот – 3 500 лв. на месец за периода, в който наемателят или неговите
контрагенти не могат да ползват наетия имот или негови отделни части
несмущавано.
Поради неизпълнение на уговореното задължение в анекса, се е
достигнало до заповедно производство на основание чл.410 от ГПК. Първо е
образувано ч.гр.д.№659/2012 г. на Районен съд С., по което е издадена
заповед за изпълнение №839 от 21.09.2012 г. за сумата от 10 500 лв. и
разноски. След това и ч.гр.д.№1077/2012 г., по което е издадена заповед за
изпълнение №1160 от 04.12.2012 г. Двете заповеди за изпълнение не са
оспорени, влезли са в сила, след което са издадени изпълнителни листове от
08.11.2012 г. и от 03.01.2013 г.
Въз основа на тях е образувано изп.дело №***/**** г. по описа на ЧСИ
Л.М., с район на действие О.С.П., а впоследствие изп.дело №1582019 г. по
описа на ЧСИ К.А., с район на действие О.С.Х.. По изпълнителните дела не е
постъпило плащане, тъй като не са открити активи, срещу които да се насочи
изпълнение.
С нотариална покана, връчена на ответника та 11.05.2021 г. същият е
поканен да изпълни задълженията си с предупреждение, че ако не изпълни,
ще се приеме, че е неплатежоспособно дружество.
Въз основа на горните твърдения молителят се позовава на чл.608,ал.1 от
3
ТЗ, посочва начална дата на неплатежоспособност 08.11.2012 г., когато е
издаден първият изпълнителен лист, както и се позовава на презумпцията на
чл.608,ал.4 от ТЗ- неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт
на кредитор с молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало неудовлетворено в
6-месечен срок след получаване поканата или съобщението за доброволно
изпълнение.
Ангажирал е писмени доказателства – наемен договор и анекс, два
изпълнителни листа, нотариална покана, посочени в молбата по чл.625 от ТЗ,
както и съдебно счетоводна експертиза.
Ответникът оспорва така подадената молба в следния смисъл: не
оспорва, че не е изпълнил задълженията, описани в молбата за
несъстоятелност, но възразява, че същите са погасени по давност, тъй като в
продължение на повече от 5 години след издаване на изпълнителните листове,
не са предприети съответните изпълнителни действия, с които да се прекъсва
давността. Счита, че в случая следва да намери приложение тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка са приложени копия от посочените от молителя
изпълнителни дела.
На база фактите и обстоятелствата в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност се установява, че молителят се позовава на
чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ, според която неплатежоспособен е този търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, което е
породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване,
разваляне или последиците от прекратяването и. В чл.625 от ТЗ са посочени
лицата, които са легитимирани да подадат молба за откриване на
производство по несъстоятелност, измежду които са и кредиторите на
длъжника по търговска сделка. Настоящият молител посочва, че е кредитор
на ответника по търговска сделка, което подлежи на установяване.
Фактическият състав, на който той се позовава, представлява сложен
фактически състав. Включва следните елементи: търговско правоотношение
между търговци, неизпълнение на парично задължение по това
правоотношение, което е ликвидно и изискуемо, и не е погасено по давност,
4
състояние на неплатежоспособност, които елементи следва да са налице, за да
се открие производство по несъстоятелност. Липсата, на който и да е от тях,
води до отхвърляне на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ се отнася за лицата, имащи
качеството търговец по смисъла на ТЗ, каквото качество е налице за
ответника, вписан като търговско дружество с ограничена отговорност в
Търговския регистър на Агенция по вписванията.
От приложените доказателства се установява, че между него и
молителя е налице наемно правоотношение с търговски характер, тъй като е
сключено между лица, имащи качеството търговци, а и с оглед отдаваните
под наем обекти. Въз основа на неизпълнение на задължение на наемодателя
да обезпечи ползването на наетите имоти от наемателя и уговорена
неустойка за неизпълнение на посоченото задължение, се е достигнало до
образуване на две заповедни производства по чл.410 от ГПК, издаване на два
изпълнителни листа от 08.11.2012 г. и от 03.01.2013 г., образуване въз основа
на тях на изп.дело №***/**** г. на ЧСИ Л.М., а впоследствие на изп.дело
№**/**** г. на ЧСИ К.А.. Страните не спорят, че задължението по издадените
изпълнителни листове не е изпълнено. Основният спор между тях е дали то е
погасено по давност, тъй като в продължение на повече от 5 години след
издаване на изпълнителните листове, не са предприети съответните
изпълнителни действия, с които да се прекъсва давността. В тази връзка от
значение са приложените изпълнителни дела.
Изп.дело №***/**** г. е образувано по искане на А.Г. ООД на
29.01.2013 г., като е прекратено на 02.05.2018 г. също по негово искане. От
данните по делото се установява, че е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена на 31.01.2013 г., че е поискано от
взискателя да се наложи запор върху вземания на длъжника от трети лица, че
са изпратени 7 бр. запорни съобщения върху вземания на длъжника от тези
трети лица, че на 07.02.2013 г. е поискано налагане на запор върху вземане от
конкретно посочено лице, който е наложен на същата дата, че са изпратени
запорни съобщения върху банковите сметки на длъжника в О. АД, С. АД на
05.03.2013 г., писмо от О. АД за наложен запор от 29.03.2013 г., че поискано
от взискателя на 26.09.2013 г. да се пристъпи към изпълнение на касова
5
наличност, което е оставено без уважение. По делото са правени искания до
НАП, С.В., КАТ, свързани с установяване на активи на длъжника, както и са
подавани молби от взискателя А.Г. ООД за изискване на документи за
установяване на длъжниците на Г.Б. ООД, вкл. дневници за продажби от
НАП от 12.12.2014 г., 15.04.2015 г., 04.06.2015 г. Делото е прекратено по
молба на взискателя, на който са върнати изпълнителните листове.
Наложените запори върху банкови сметки на длъжника и върху негови
вземания от трети лица не са довели до постъпване на средства по
изпълнителното дело и до разпределението им на взискателя.
Изп.дело №**/**** г. е образувано по искане на А.Г. ООД на
05.02.2019 г. Основание на образуването му са същите изпълнителни листове,
за които е било образувано предходното дело. От данните по делото се
установява, че е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 06.03.2019 г. Също така взискателят с искането е посочил
изпълнителен способ - запор върху банкови сметки на длъжника, а
впоследствие е представил молба от 04.03.2019 г. също за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника и насочване на изпълнение. Няма данни
за наложени запори.
Прекъсването на давността е уредено в чл.116 от ЗЗД. Съгласно ал.3,
тя се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Въпросът за прекъсването на давността е и разгледан в т.10 от
тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съгласно чл.130,ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. С тях се преодолява
неправилната и противоречива практика по тълкуването и прилагането на
закона. Целта им е да се уеднакви съдебната практика, поради което не може
да се прави разделение и да се прилага само за права, които са възникнали
след тяхното приемане. С приемането им стават задължителни по
тълкуването и прилагането на закона за всички случаи, по които има висящи
съдебни дела. Съгласно решението, давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
6
всяко изпълнително действие, изграждащо съответният способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Насочването на изпълнението към налагане на
запор върху парични суми и вземания на длъжника е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва давността. В
същото време набавянето на документи и проучване на активите на длъжника
не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Въз основа на гореизложеното и проследявайки извършените
действия по изп.дело №***/**** се установява, че последното изпълнително
действие е налагането на запор от 29.03.2013 г., а искането от взискателя,
направено на 26.09.2013 г., да се насочи изпълнение към касова наличност на
длъжника, попада в исканията за прилагане на определен изпълнителен
способ и би следвало да прекъсне давността при провеждане на
изпълнителното действие. То е оставено без уважение.
Установява се, че е образувано изп.дело №**/**** г. на 05.02.2019 г.,
по което са постъпили искания за прилагане на конкретен изпълнителен
способ – запор върху банкови сметки на длъжника, като няма предприети
действия за принудително изпълнение, няма надлежно извършено
изпълнително действие.
Съгласно закона, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудителното изпълнение от съдебния изпълнител, но в същото време за
давността е от значение поведението на взискателя, който следва да поддържа
със свои действия изпълнителното производство – да посочва различни
изпълнителни способи, да внася съответните такси за тях. В случая
последното изпълнително действие е налагането на запор от 29.03.2013 г. С
него се прекъсва давността и по силата на чл.117 от ЗЗД започва да тече нова
давност, която изтича на 29.03.2018 г. Дори да се приеме, че е от значение
последното искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ от
26.09.2013 г., което е оставено без уважение, както счита жалбоподателят,
новата давност изтича на 26.09.2018 г. Новото изп.дело е образувано след
посочените моменти. Доколкото не са предприети изпълнителни действия
след 29.03.2013 г. и са вдигнати наложените запори, както и не се е
7
достигнало до резултат от предприетите изпълнителни действия до
образуване на настоящото производство, няма пречка ответникът да направи
защитното си възражение. Давността не се прилага служебно и е необходимо
възражение за изтекла давност, а в същото време в изпълнителното
производство съдебният изпълнител е обвързан от издадения изпълнителен
лист, удостоверяващ изпълняемо право, и следва да го зачете.
С оглед гореизложеното, установява се, че вземането на молителя е
погасено по давност, както твърди ответникът – длъжник, а оттук и не се
установява негово изискуемо вземане по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ. Липсва
един от елементите на посочения по-горе фактически състав, което води до
неоснователност на подадената молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
Не следва и не е необходимо да се обсъжда състоянието на
неплатежоспособност при положение, че вземането на молителя е погасено по
давност. За пълнота следва да се отбележи, че не е допуснато твърдяното
нарушение на чл.266,ал.3 от ГПК с неназначаване на допълнителна
експертиза от първата инстанция. Настоящият съд е отговорил на този въпрос
с определението си за насрочване на делото и по искането за назначаване на
експертиза, като е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира
задачата си, като посочи кои са неосчетоводените задължения, които
длъжникът има към други лица, и кога същите са възникнали, както и е
посочил, че има възможност при постъпване на информация и сам да
изчисли коефициентите за ликвидност, имащи значение за състоянието на
неплатежоспособност. Ето защо, не се налага отмяна на хода по същество,
както е поискал жалбоподателят след приключване на съдебното дирене и
устните състезания.
С оглед гореизложеното и тъй като първоинстанцонният съд е
достигнал до същия краен резултат, неговото решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №15 от 22.03.2022 г. по
търг.дело №106/2021 г. по описа на О.С.Х., с което е отхвърлена молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на Г.Б. ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9