Р Е Ш Е Н И Е
Номер 914 Година 23.06.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С.
Х.
Прокурор: Христо
Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 892 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на ОД на МВР гр.Бургас против решение № 260186/26.02.2021г., постановено по н.а.х.д. № 5087/2020г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-746/27.10.2020г.
издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Не споделя мотивите на съда, с които е обоснована
отмяна на издаденото наказателно постановление и излага доводи за
съставомерност на констатираното деяние. Счита, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и правомерно е ангажирана отговорността на лицето. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – С.С.Р. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави
искане за оставяне в сила на съдебния акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за отмяна на първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е отменил наказателно постановление № 251а-746/27.10.2020г., издадено от директора на
ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2-ро от Закона за
здравето (ЗЗ), вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на С.Р. е наложена глоба в
размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е установил допуснато съществено нарушение при
издаване на АУАН, досежно пропуск в
правната квалификация на деянието, както и липса на ясно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, което ограничава правото на
защита на санкционираното лице. Приел е, че се
касае за хипотеза на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, при липсата на каквито и да е вредни последици.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
Правилно първоинстанционният съд е
отменил наказателното постановление, преценявайки конкретното деяние като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН, независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от
ЗЗ.
В случая, административнонаказващият
орган е приел, че деянието не представлява „маловажен случай“ с оглед на
усложнената епидемична обстановка и необходимостта от спазване на въведените
противоепидемични мерки, целящи недопускане на разпространение на заразата на COVID-19. Тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай,
конкретния нарушител, ситуацията и подбудите му, каквото следва да се прецени
съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй
като се установи, че ответникът по касация Р. е знаел за задължението си за
носене на защитна маска или друго подобно средство и е имал такава в себе си.
Освен това
не се установява в близост до него да е имало други лица, бил е сам, излизайки от мястото където живее, тоест непосредствено е бил излязъл на
обществено място. Също така, следва да се има предвид и обстоятелството, че се
касае за младеж с трайно намалена работоспособност и плащането на наложената глоба значително би го затрудни. При
тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е следвало не да издаде
наказателно постановление, а да приложи чл.28 от ЗАНН,
като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, както правилно е приел и районния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че касационният състав на
съда не споделя мотивите за съществени процесуални нарушения допуснати при
съставяне на АУАН, относно правната квалификация на деянието. Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от
ЗЗ, в редакцията на която норма, действала към момента на извършване на
нарушението (ДВ бр.34/2020г.,
в сила от 9.04.2020г.), се предвижда
глоба от 300 до 1000 лв. за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на
министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, в
приложимата редакция, при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион. В съставения АУАН и в издаденото НП е
посочена заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването,
изменена със заповед №РД-01-236/24.04.2020г., като действително в съставения
акт правната квалификация не е посочена прецизно, тъй като липсва позоваване на
т.9 от заповедта, с която са били въведени конкретните противоепидемични мерки
на територията на страната. Този пропуск да се посочи приложимата в случая т.9
от заповедта, при съставяне на АУАН не е съществено процесуално нарушение,
доколкото тя е посочена в издаденото наказателно постановление и пропуска е
преодолян с оглед нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260186/26.02.2021г., постановено по н.а.х.д. № 5087/2020г.
по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.