Решение по дело №3222/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 30.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3222 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени  от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***  против Д.Х.М., ЕГН **********, л.к.№******, с адрес за призоваване гр.******, искове с правно основание чл. 240 ал. 4 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2300 лева, представляваща заемна сума, подлежаща на връщане, въз основа на сключен неформален договор за заем от 26.12.2018г., както и сума в размер на 87.53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 20.10.2019г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2020г. до окончателно заплащане на задълженията.

В условията на евентуалност е предявен от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***  против Д.Х.М., ЕГН **********, л.к.№******, с адрес за призоваване гр.******, иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2300 лева, представляваща сума, дадена без основание, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на задълженията.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че на 26.12.2018г. между страните е сключен неформален договор за заем, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника парична сума в размер на 2300 лева, по договора не е уговорен срок, поради което ответникът е бил длъжен да върне процесната сума при покана.

Добросъвестно и в срок, заемодателят е предал на заемателя сумата от 2300 лева в брой. Многократно ищецът е отправял покани за доброволно изпълнение на задължението в разумен срок, но изпълнение не е последвало. На 21.08.2019г. с писмена декларация - частен писмен документ написан и подписан собственоръчно от Д.М. (наименувана от страните договор), ответникът е признал получаването на процесната заемна сума, както и неизпълнението си по договора за заем, като със същия писмен документ, Д.М. се е задължил да предаде сумата от 2300 лева в 60 дневен срок от датата на подписване на документа, т.е. определен е падеж на вземането 20.10.2019г..

Към датата на падежа - 20.10.2019г., задължението не е било изпълнено от ответника, като това инициира поредната покана от страна на ищеца за доброволно изпълнение. В отговор на поканата е последвало съставянето на нов частен писмен документ от 26.01.2020г. от страна на ответника - Д.М., в който той собственоръчно е написал и подписал признанието, че процесната сума не е заплатена на Д.Д..

Към настоящия момент, ответникът не е изпълнила задължението си да върне получената по договор за заем парична сума. С оглед на това, считано от 20.10.2019г., е изпаднал в забава и дължи връщане на гореописаната сума, ведно с дължимите лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото НЕ е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК. 

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът оспорва частично исковете. Признава, че е взел в заем от него сумата от 1600 лв. Твърди, че останалата част от сумата са лихви, като част от лихвите са платени. Признава, че е разписал документите, представени по делото.

         След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предявените по делото искови претенции намират материално правното си основание  в разпоредбите на чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: валидно сключен договор за заем, реално предаване на сумата, уговорена между страните и неизпълнение на задължението за връщане на сумата по заема от ответната страна; настъпил падеж на задължението, съответно забава за плащане след настъпване на падежа.

         Договорът за заем е реален и консенсуален договор, което означава, че не е необходимо да е сключен в писмена форма, като същата представлява единствено форма за доказване, но не и за действителност. За валидността на договора е необходимо реално да е предадена сумата по договора.

         Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже, че е постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем и че е предал заемната сума на ответника, както и падежа на задължението за връщане на заема, а ответникът следва да докаже, изпълнение на задължението за връщане на сумата по заема или правопогасяващи факти.

Ответникът не спори, че е постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем /основанието на вземането/, както и реалното предаване на уговорената сума пари /реалното сключване на договора/, но твърди, че е само за сумата от 1600лв.

По делото липсва писмено доказателство за сключен на 26.12.2018г. писмен договор за заем.

От представеното по делото писмено доказателство обаче – копие от документ /л.6 от делото/, наименован „договор“, е видно, че в него са обективирани признания на факти, осъществени на 26.12.2018г., като признанията са направени на 21.08.2019г. Документа е подписан и от двете страни в производството, като подписите не са били оспорени. Съгласно признанието, направено от него, ищецът е предал на ответника сумата от 2300лв. в заем. Това признание на ищеца, доколкото не е за неблагоприятен за него факт, не може да бъде ценено като доказателство. В същия документ обаче, с подписа си ответникът е удостоверил факта на получаване от ищеца на сумата от 2300лв. в заем на 26.12.2018г. Удостоверил е и неизпълнението на задължението си за връщането им до посочената дата от 21.08.2019г. Определен е и падеж на задължението за връщане на сумата – в срок от 60 дни, считано от датата 21.08.2019г. В частта, в която ответникът е признал неизгоден за себе си факт, а именно получаване на сумата от 2300лв. в заем на 26.12.2018г. от ищеца, съдът намира, че представеното писмено доказателство представлява годно доказателствено средство. Поради това съдът намира за доказано /въпреки изявленията на ответника в откритото съдебно заседание на 06.11.2020г./, че същият е получил сумата от 2300лв. на 26.12.2018г. в заем от ищеца. Възраженията на ответника в о.с.з. не се доказват, доколкото представените писмени доказателства /включващи признанието на ответника/ ги опровергават и доказват твърденията на ищеца.

Падежът на задължението се уговаря между страните. В случай, че не е уговорен падеж на задължението, то е необходима покана за плащане, като задължението за връщане е в едномесечен срок от поканата, на основание чл. 240 ал. 4 от ЗЗД.

Съдът намира, че с подписване на документа от 21.08.2019г. двете страни са сключили анекс към договора за заем /доколкото са налице подписи и на двете страни/, като допълнително са уговорили падеж на задължението за връщане на заемната сума - в 60 дневен срок от датата на анекса. Срокът за изпълнение изтича на 20.10.2019г.

Поради това за периода на забавата, считано от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба в съда, дължимото обезщетение за забава е в размер на 87.53лв.

Ответникът не твърди да е върнал заемната сума. Твърди, че е плащал лихви, но не представя доказателства както за уговорени по договора лихви, така и за платени такива. Оттук съдът намира, че не твърди да е погасил никаква част от задължението си за връщане на  заемната сума. Налице е и признание от негова страна /направено писмено -л. 7 от делото/, че на датата 26.01.2020г. /след датата на падежа/ не е върнал „парите“ на ищеца.  Макар да не е ясно дали това признание се отнася за заемната сума от 2300лв., дадена на 26.12.2018г., съдът намира, че не са налице никакви представени от ответника доказателства за плащане.

Поради това предявените искове – главен и акцесорен, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид пълното уважаване на исковете, на ищеца се следват разноските за производството, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Предвид представения списък на разноските и доказателства за извършени разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 533лв., представляваща заплатени адвокатско възнаграждение и държавни такси.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Д.Х.М., ЕГН **********, л.к.№******, с адрес за призоваване гр.******, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***,  сумата от 2300 лева, представляваща заемна сума, подлежаща на връщане, въз основа на сключен неформален договор за заем от 26.12.2018г., както и сума в размер на 87.53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 20.10.2019г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2020г. до окончателно заплащане на задълженията, на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Д.Х.М., ЕГН **********, л.к.№******, с адрес за призоваване гр.******, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 533лв. /петстотин тридесет и три лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: