Р Е
Ш Е Н
И Е
№480 25 .11.2020
г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на
десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И. ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА административно дело №271
по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 129, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Образувано
е по жалба на „Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр. Казанлък, ул. „Старозагорска“ №1,
представлявано от изпълнителния си директор С.П.М., чрез пълномощника адвокат Т.К.
от САК, против заповед №РД-0139 от 15.04.2020 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Плевен /РИОСВ – Плевен/. С оспорената
заповед на дружеството – жалбоподател е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ на основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО във връзка с чл. 2, т. 35
и чл. 24, т. 3 от Регламент (ЕО) №1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци,
като в основанието за издаване на ПАМ е посочена и заповед №РД-648 от 26.0.2014
г. на Министъра на околната среда и водите на РБ.
Със
оспорената заповед на дружеството е наредено да извърши екологосъобразно
третиране на неопасни отпадъци, представляващи, текстилни отпадъци, смесени с
други неопасни отпадъци, обект на превоз от Република Италия до Република
България, находящи се на площадка в община Червен бряг, с. Горник. Разпоредено
е, след връчване на заповедта и в 7-дневен срок от отмяната на извънредното
положение в РБ, отпадъците да се транспортират и предадат за последващо
третиране на лице, притежаващо разрешение за дейности с отпадъци, издадено по реда на Глава пета,
раздел I от ЗУО или комплексно
разрешително , издадено по реда на Глава седма, раздел II от ЗУО. Указано е също, че
след връчване на заповедта дружеството не следва да извършва дейности с
отпадъците на площадката, до предаването им за оползотворяване. В заповедта е
съдържа и допълнително разпореждане, според което в 7-дневен срок след
получаване на заповедта дружеството следва да представи в РИОСВ-Плевен
удостоверение, че отпадъкът е приет за екологосъобразно третиране.
С
депозираната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на издадената
заповед, поради наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила в производството по издаването й, противоречие с относимите
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
актът е необоснован и вътрешно противоречив. Излагат се доводи за липса на
материална компетентност на органа издал оспорената заповед. Оспорват се
правните и фактически основания, съдържащи се в заповедта, представляващи в
същността си и изложените мотивите на административния орган, довели до формиране
и на крайното му изявление, чрез което непосредствено се осъществява и
държавната принуда по смисъла на ангажираната в случая норма на чл. 127, т. 2,
б. „а“ от ЗУО. Жалбоподателят излага аргументирани съображения за липсата в
случая на изискващите се отрицателни предпоставки, които да доведат до
обоснован извод за наличието на незаконен превоз по смисъла на чл. 2, параграф
35 от Регламент
(ЕО) №1013/2006, като в тази връзка твърди, че извършваният превоз на
отпадъци е следвало и е осъществен посредством процедурата, регламентирана в чл.
18 от регламента, при която и с оглед характера на отпадъците не е необходима
писмена нотификация, издадена от органа по изпращане. Излага доводи, че отпадъците
са били придружени със съответната необходима документация, в която коректно е
отбелязан, видът на отпадъците, дейностите, които ще се извършват с тях,
начинът на превоз, местоназначението на отпадъците и техният конкретен вид. В
тази връзка се заявява, че отпадъците, които са били предмет на превоз от РИ
към РБ и за които се представят международните товарителници и приложения №VII – Анекс VII, съгласно чл. 3, параграф 2 и 4 от регламента, са описани
коректно, съобразно възприетата кодификация, като отговарят на тези, намерени
при извършените от контролните органи проверки. Твърди се също, че на
площадката в с. Горник не са налице смесени и други нетекстилни отпадъци, а
твърдените за намерени от контролните органи такива, представляват опаковъчните
материали, необходими за транспортиране и съхранение на отпадъците. Излагат се
съображения, че дружеството извършва дейности по управление на отпадъците
изцяло и само, съобразно издаденото му разрешение /регистрационен документ/ №08-РД-360-00
от 08.10.2019 г. – дейности по съхраняване, посочени с код R13, поради което счита за неоснователни доводите на административния
орган, че не разполага с необходимите мощности за третиране и оползотворяване.
Не на последно място изтъква, че в хода на проверката не са събрани достатъчно
и безспорни доказателства за това, че на площадката са открито отпадъци,
различни от тези предмет на осъществените превози и посочени в придружаващите
ги документи, както и смеси на тези отпадъци или други неопасни отпадъци, както
и е не са събрани и представени достатъчно доказателства, че намерените
„смесени и други отпадъци“ са били предмет именно на твърдените за незаконни
превози. От съда се иска отмяна на заповедта, чрез която е обективирана ПАМ,
като незаконосъобразна.
В провелото се на 10.11.2020 г. открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и
не се представлява. По делото от адв. К. е представено подробно писмено
становище, чрез което се поддържат изцяло основните защитни тези от жалбата.
Застъпва се и становище, че дадените показания от разпитаните по делото
свидетели, присъствали и на извършената проверка в дружеството, са
противоречиви и несъответстват на обстоятелствата и фактите, констатирани в
протоколите от проверките. Отправя се искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, както и възнаграждение за осъществена
адвокатска защита и съдействие.
Ответникът
– директор на РИОСВ-Плевен, редовно и своевременно призован за открито съдебно
заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено
становище се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Поддържа се, че при извършената проверка на площадката в с. Горник са
установени несъответствия на заявените за превоз кодове на отпадъци – 19 12 08
и 04 02 22 с наличните и съхранявани там, като същите са класифицирани в
съответната позиция от приложенията по регламента, но видът и съставът им не
отговарят на описанието, дадено в съответната позиция. Заявява се също, че
дружеството не разполага с мощности за оползотворяване и рециклиране на
отпадъците, като нему са разрешени единствено дейности по временно съхранение
на текстилни отпадъци с код 19 12 08 и 04 02 22 и то приемани само от
юридически лица от РБ. Това противоречало на посочените кодове на заявените
дейности в документите, придружаващи превозите. В този смисъл се твърди, че
площадката не отговаряла на нормативните изисквания за внос на отпадъци,
съдържащи се в ЗУО. Сочи, се че намерените на площадката отпадъци с оглед
съдържанието и състоянието им представлявали такива, за които следвало да бъде
извършен внос чрез нотификация, тъй като същите били смесени, замърсени и
находящи се ведно с други отпадъци. Излагат се съображения, че съхраняваните от
дружеството отпадъци имали характер и на смесени битови отпадъци, за които били
в сила същите разпореждания, като тези за отпадъците, подлежащи на
обезвреждане. Като цяло се поддържат мотивите на административния орган издал
оспорената заповед, като се заявява, че същата е правилна и законосъобразна,
издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.
Посочва се също, че разпореденото задължение за предаване на отпадъците, за
екологосъобразно третиране следва да бъде изпълнено в седемдневен срок от
изтичане на извънредното положение, а удостоверението,
че отпадъкът е приет за екологосъобразно третиране
следва да бъде представено пред РИОСВ – Плевен в 7-дневен срок след настъпване
на обстоятелствата от диспозитива на заповедта.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
На
основание чл. 78, ал. 10 от ЗУО във връзка с чл. 35, ал. 3 от същия закон на
„Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък е издаден от директора на РИОСВ -
Плевен регистрационен документ №08-РД-360-00 от 08.10.2019 г., с който на
дружеството е разрешено да извършва дейности по управление на отпадъци с код R13 /съгласно приложение №2 към §1, т. 13
от ДР на ЗУО/ по съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите
с кодове от R1 до R12 с изключение на временното
съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им.
Конкретизирани са и видът - наименованието и кодът на отпадъците – „Отпадъци от отработени текстилни влакна“ 04
02 22; „Текстилни материали“ 19 12 08; „Текстилни материали“ 20 01 11,
разрешеното количество – 3000 т. /вероятно годишно/, както и произходът им –
юридически лица. Определена е площадката, на която следва да се извършва
разрешеното третиране на конкретните отпадъци, а именно: площадка №1 с
местонахождение област Плевен, община Червен бряг, с. Горник, поземлен имот
039015 с площ от 1460 кв. м., представляваща складово помещение №9, обозначено
с акт 1446 на Община Червен бряг. В регистрационния документ съдържателно са
посочени конкретните методи и технологии за третиране на отпадъците по видове
дейности, вид и капацитет на съоръженията. Записано е, че разрешените,
класифицирани по кодове отпадъци, са получени от различни дейности на
текстилната промишленост, като представляват изрезки от предприятията за кроене
на дрехи и производството на други текстилни продукти, генерирани по време на
производствения процес на място- сортирани и смесени, като е подчертано, че
отпадъците би следвало да са практически чисти. Забранен е вносът на замърсени
текстилни отпадъци. Отбелязано е, че дружеството принципно разполага с мощности
за рециклиране и оползотворяване на същите текстилни отпадъци, за което
притежава отделни регистрационни документи, относими за различни работни
площадки. Очертани са основните изисквания на които площадката следва да
отговаря, както и условията, при които следва да се извършва третирането на
отпадъците.
С
уведомителни писма от Оперативния център за контрол на трансграничния превоз на
отпадъци в РИОСВ-Плевен е получена информация за преминали през граничните
контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, товарни автомобили, превозващи
отпадъци, като са представени и сканирани копия на придружаващите превозите
документи – Анекс VII /Приложение
№VII, съгласно
чл. 3, §2 и §4 на Регламент (ЕО)
№1013/2006/ и международни товарителници /CMR/ с посочен
получател на отпадъците - „Индъстри
Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък и посочена площадка за оползотворяване на
отпадъка – тази, находяща се в с. Горник, Община Червен бряг. Документите
обхващат информация за преминали превози през пропускателните пунктове в
началото на месец март на 2020 г. /04.03-07.03/ и конкретно на два основни
товара, касаещи отпадъци от текстил с код 19 12 08 в количество, съответно от
22 470 куб. м. и от 25 360 куб. м с отбелязан код на дейностите R13 и произход на вноса – Република Италия. По повод подадената
информация са изпратени от директора на РИОСВ-Плевен уведомителни писма /л. 80
и л. 81/ до МФ и МОСВ, с които ведомствата са запознати с установените превози,
както и с разрешителния режим на дружеството, като е изразено становище, че
поради липсата на мощности за оползотворяване и неразрешени от РИОСВ дейности
по третиране на отпадъци от текстил, заявеният внос на отпадъци, на територията
на РИОСВ – Плевен е недопустим. С писмо изх. №05-08-676 от 11.03.2020 г. /л.
91/ Заместник- министъра на околната среда и водите е указал на директора на
РИОСВ-Плевен, че е необходимо да бъде извършена проверка на място на площадката
в с. Горник, която проверка следва да установи, къде и как ще се извърши
крайното оползотворяване на отпадъците, има ли площадката капацитет да приема
отпадъците, съхраняваните отпадъци отговарят ли на заявения код 19 12 08 и имат
ли дружествата извършващи транспорта, съответните регистрационни документи за
това.
На
17.03.2020 г. е извършена извънредна проверка на площадката в с. Горник,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол №УО-иб-09 от
17.03.2020 г. /л. 97/. Проверката е извършена от експерти към РИОСВ-Плевен в
присъствието на служители от РУ на МВР, гр. Червен бряг. Като основание за
извършване на проверката е посочен чл. 119 във връзка с чл. 116, ал. 2 от ЗУО и
писмо изх. №05-08-676 от 11.03.2020 г. на МОСВ, като е уточнено, че действията
са във връзка с упражняване на текущ контрол от страна на проверяващите.
Установено е, че при извършване на проверката на площадката не присъства лице,
отговорно за управлението на дружеството, като единственият присъствал е Р.Г. –
пазач, на когото изготвеният впоследствие протокол е връчен срещу подпис. В
хода на проверката се е установило, че дружеството не разполага с мощности за
оползотворяване и рециклиране на текстилни отпадъци на площадката в с. Горник,
като е констатирано, че съобразно издадения регистрационен документ са
разрешени само дейности с код R13,
за третиране на отпадъци с код 19 12 08, 04 02 22 и 20 01 11. При проверката на
място се констатирало, че в склад с обща площ от приблизително 1460 кв. м. са
разположени приблизително 1300 куб. м. отпадъци, които не отговаряли на
кодовете, посочени в приложения №VII, изпратени на РИОСВ от координационния център. Посочва се,
че при извършване на проверката се е установило наличието на смесени битови
отпадъци, както в складовото помещение, така и пред него, балирани и в насипно
състояние. По-надолу се доуточнява, че са налични и отпадъци от полиетилен,
смесени, битови, текстилни и нетекстилни отпадъци. Посочва се също, че в хода
на проверката не са били представени никакви документи, удостоверяващи
произхода на отпадъците. Направено е крайно заключение за наличието на
недопустим внос на отпадъци, основаващо се на гореизброените констатации. С
писмо изх. №1864 от 18.03.2020 г. /л. 96/ на директора на РИОСВ – Плевен и на
основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО, на изпълнителния директор на дружеството са
дадени предписания да представи в 7 – дневен срок, от датата на получаване на
предписанието, документи за произхода на отпадъците, констатирани на
площадката, копия на договори за предаване на отпадъци за оползотворяване и
рециклиране, ведно с копия на договори за приемане на отпадъците на обекта в с.
Горник, както и отчетна книга за отпадъците. С писмо вх. №1987 от 26.03.2020 г.
в РИОСВ – Плевен е получено становище на представляващия дружеството, ведно с
копия на Анекс VII и CMR, копия на договори по чл. 18, §2 от Регламент
(ЕО) №1013/2006 и извадка от отчетна книга, заверена от директора на РИОСВ
– Плевен. В становището се съдържат възражения по отношение констатациите на
контролните органи, като се твърди, че дейността на дружеството е съобразена с
разрешената му такава и че на площадката не се съхраняват, различни от
заявените отпадъци по кодове, като описаните от контролните органи
полиетиленови отпадъци, представляват всъщност опаковките за транспортиране на
тези с код 19 12 08.
След
извършен анализ на установените в хода развилото се административно
производство факти и обстоятелства директорът на РИОСВ-Плевен е издал и
оспорената понастоящем заповед №РД-0139 от 15.04.2020 г. /л. 149/, в която е
обективирана ПАМ за екологосъобразно третиране на отпадъци. В обстоятелствената
част на акта са описани хронологично всички извършени действия от контролните
органи на РИОСВ в т.ч. документални и такива на място. Детайлно е описано
предметното съдържание на представените в хода на проверката 10 бр. договори,
34 бр. копия на Анекс №VII и 32
бр. международни товарителници. Посочено е, че в един от „анексите“ са
отбелязани заявени дейности по третиране на отпадъци с код R3- рециклиране/възстановяване на
органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез
компостиране и др. процеси на биологична трансформация, 10 бр. „анекси“ със
посочени дейности, с код R12 и 6 бр. „анекси“ с дейности, с код R13 за площадката в с. Горник, Община Червен
бряг. Посочено е, че при извършената на място проверка са открити приблизително
1300 куб. м. отпадъци, които не отговарят на кодовете, посочени в “анексите“, като на площадката са
съхранявани смесени отпадъци, балирани и в насипно състояние, като са налични и
отпадъци от полиетилен и др. смесени битови отпадъци, текстилни и нетекстилни
отпадъци. Административният орган възприема, че с оглед събраните доказателства
отпадъците, намиращи се на площадката са в резултат на извършен „незаконен
внос“ по смисъла на чл. 2, §35, буква „ж“ iii от Регламент (ЕО)
№1013/2006. За да аргументира този свой извод директорът на РИОСВ-Плевен е
изложил редица съображения, а именно: 1.
налице несъответствие на заявените за превоз кодове на отпадъци /19 12 08 и 04
02 22/ с наличните и съхранявани на площадка, като независимо, че последните
били класифицирани правилно, видът и съставът им не отговарял на описанието,
дадено в съответната позиция от приложенията на регламента, като в тази връзка
е отбелязано също, че за целите на превозите в рамките на ЕС, смесите на
отпадъци подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие
по чл. 3, §1, б. „б“ iv от регламента; 2. на площадката нямало налични документи, относно
отчетността, произхода на отпадъците, както и кога и с каква цел са постъпили –
нарушение на чл. 18 от регламента; 3. площадката не разполагала с ресурс за изпълнение
на дейностите по оползотворяване, включително по „временно оползотворяване“,
като били заявени и дейности с код R3; 4. превозът на отпадъците
бил извършен по начин, който фактически не бил посочен в документите, като не е
съпроводен с документи за превод и документи за нотификация; 5. в документите -
Анекс VII /Приложение №VII, съгласно чл. 3, §2 и §4 на Регламент
(ЕО) №1013/2006/ липсвала съществена информация по отношение с каква цел са
постъпили отпадъците на площадката, като в този смисъл липсвали и договори за
оползотворяване, сключени между лицето, което урежда превоза и получателя на
отпадъците; 6. при проверките не били предоставени копия на договори за
предаване на отпадъци за оползотворяване и рециклиране, с които да се уточнява
целта на приемане. Въз основа на така изложените мотиви органът с цел
преустановяване на вече извършеното нарушение по Регламент (ЕО)
№1013/2006 и преодоляване на вредните последици от него е задължил на
основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО във връзка с чл. 2, т. 35 и чл.
24, т. 3 от Регламент (ЕО)
№1013/2006 „Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък да извърши
екологосъобразно третиране на отпадъците, намиращи се на площадката в с.
Горник, както и да преустанови всякакви действия по управление с тях. В
заповедта е посочено, че на дружеството са съставени актове за извършени
административни нарушения по ЗУО. Заповедта е връчена на представляващия
дружеството – С.М. на 21.04.2020 г.
Въпросът
за допуснатото по силата на чл. 129, ал. 5 от ЗУО предварителното изпълнение на
административния акт е разрешен чрез Определение №131 от 30.04.2020 г.,
постановено по адм. д. №271 по описа на АС-Стара Загора за 2020 г., като е
оставено без уважение искането на дружеството в тази насока т. е. в настоящото
съдебно производство ще бъде разгледан административноправният спор за
законосъобразността на заповедта по същество.
По делото
са представени и приети всички писмени документи, съдържащи се в
административната преписка по издаване на акта. От страна на ответника са
представени и приобщени като доказателства по делото заверени преводи на Анекс VII /Приложение №VII, съгласно чл. 3, §2 и §4 на Регламент
(ЕО) №1013/2006/ и международни товарителници /CMR/, част от които се отнасят за извършени международни превози на
отпадъци с краен получател дружеството-жалбоподател за период от месец 09.2019
г. до месец 03.2020 г., както и заверени преводи на договори по чл. 18 от
регламента - за оползотворяване на
отпадъци и за превоз на товари с такива отпадъци /л. 230-472/. По делото
са представени и доказателства за материалната компетентност на издателя на
акта – директор на РИОСВ – Плевен – заповед №РД-648 от 26.08.2014 г. /л. 152/ и
заповед №РД-131 от 11.02.2020 г. /л. 215/ на Министъра на околната среда и
водите на РБ.
По
делото са разпитани в качеството им на свидетели лицата – И.Б.Х.-*** и М.И.И. ***
и двете участвали в извършената на 17.03.2020 г. физическа проверка на
площадката в с. Горник.
Свидетелката
Х. потвърждава, че е участвала в проверката на стопанисваната от „Индъстри
Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък площадка, находяща се в с. Горник, Община
Червен бряг. Твърди, че на дружеството,
съобразно издаденото му разрешение, е позволено единствено временно да
съхранява текстилни отпадъци. Заявява, че при проверката на място е
констатирано, наличието на около 1300 куб. м. отпадъци, които не отговаряли на
митническите документи, като били констатирани смесени битови отпадъци
нетекстилни отпадъци- памперси, хартиени, пластмасови и др. текстилни отпадъци.
Част от отпадъците били в бали, а друг разсипани и изнесени пред помещението.
Потвърждава, че при проверката не са били представени никакви документи за
отпадъците, като такива са представени на по-късен етап. Свидетелката посочва,
че за текстилните отпадъци трябва да има документ за третиране и съответно
дружеството да разполага с необходимите производствени мощности. Потвърждава,
за наличието на несъответствия в отчетните книги за отпадъци, като в тях били
отбелязвани дейности и количества, предназначени и за другите обекти на
дружеството. Заявява, че е извършена последваща проверка по изпълнението на
ПАМ, която е констатирала, че разпорежданията на директора на РИОСВ-Плевен не
са изпълнени, а напротив: докарани още отпадъци. По-нататък посочва, че е
установен незаконен внос, поради което ПАМ е обоснована и законосъобразна. На
въпрос, как контролните органи са установили идентичността на описаните в
митническите документи видове и количества отпадъци с тези находящи се на
площадката на 17.03.2020 г., свидетелката заявява, че не знае откъде са дошли,
като потвърждава, че за намерените смесени отпадъци е необходима писмена
нотификация. Х. посочва, че незаконният превоз се установява, чрез подадена от
Националният координационен център информация до съответните РИОСВ, за
територията на които е предназначен товара, като още на границата, на
съответната митница товарът се проверява от тамошната компетентна РИОСВ, която
дава експертно становище - в случая това била РИОСВ – Русе, която била
извършила конкретна проверка. Така в РИОСВ – Плевен било изпратено уведомление
за установен незаконен превоз на смесен отпадък, за който следвало да има
нотификация и съответен разрешителен документ за третиране.
Свидетелката
И. твърди, че проверката е осъществена на територията на складово помещение, в
което самата тя, заедно с колегите си от РУ – Червен бряг и експертите от
РИОСВ-Плевен са били въведени от пазача Р.Г.. И. е видяла в помещението
различни „текстилни неща“, отпадъци, якета, като едни били разхвърляни и
разкъсани, а други били пресовани в пликове. Според нея били текстилни
отпадъци. Други отпадъци, хартиени и полиетиленови не си спомня да е виждала.
Заявява, че помещението било голямо, слабо осветено, като проверяващите е
нямало как да влязат по-навътре към дъното, където се виждали и други завързани
в бали отпадъци. Твърди, че машини в склада е нямало, както и че документи не
са били представяни.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание намира за
установено следното:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от материално и териториално компетентен орган – директора на РИОСВ-Плевен.
Заповедта е издадена на правно основание чл. 127, т. 2, б. "а" от ЗУО
във връзка с чл. 2, т. 35 и чл. 24, т. 3 от Регламент (ЕО)
№1013/2006 и заповед №РД-648 от 26.0.2014 г. на Министъра на околната среда
и водите на РБ. Съгласно тази норма
министърът на околната среда и водите или оправомощени от него
длъжностни лица могат да разпореждат извършването на екологосъобразно третиране
на отпадъците в случаите по чл.
24, параграф 3 от Регламент (ЕО) №1013/2006 при внос или превоз към
Република България. Същите тези лица могат и да спират дейностите по събиране,
съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци,
както и експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на
отпадъци. Видно от приложената заповед №РД-648 от 26.08.2014 г. на ресорния
министър, на основание чл.
127, чл.
157, ал. 4 и 5
и чл. 158 от ЗУО е оправомощил в т. 2 от заповедта директорите на регионалните
инспекции да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.
127, т. 1 и т.
2 б. "а" от ЗУО. По делото е приложена и коментираната по-горе
заповед №РД-131 от 11.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите на РБ,
с която на основание чл. 25, ал. 1, 2 и 4 от Закона за администрацията и чл. 7
от Закона за обществените поръчки, Стефан Цанков Цанев, на длъжност началник
отдел „Превантивна дейност“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ е
упълномощен да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ-Плевен в пълен обем
до назначаването на директор на регионалната инспекция. Така изложеното придава
на заповед №РД-0139 от 15.04.2020 г. характера на валиден административен акт,
издаден в рамките на делегирана компетентност от централен, едноличен орган на
изпълнителната власт.
Заповедта
е издадена и в предвидената за подобен тип актове писмена форма и съдържа
реквизитите,
посочени в чл.
129 от ЗУО. Съдържат се както фактически, така и правни основания за
постановяването й.
|
|
|
|
|
Жалбата
срещу заповедта е подадена в законоустановения за това срок, от активно
легитимирано за това лице - засегнат неблагоприятно от заповедта нейн адресат,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
се явява и основателна.
Превозът на отпадъци в рамките на Европейския
съюз се в т. ч. и видът третиране, което се прилага
върху отпадъците на тяхното местоназначение се извършва при условията и
реда на Регламент (ЕО)
№1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно
превози на отпадъци. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът има
пряко приложение, по отношение интегрирането му, в националното законодателство
на РБ и по дефиниция не се изисква транспониране на съдържащите се в него норми
в съществуващите закони, част от вътрешното ни национално право. Регламент (ЕО)
№1013/2006 е задължителен за всички държави членки и пак по дефиниция
съдържа правни норми, които се характеризират със своя директен ефект т. е.
същите създават безусловно и непосредствено определени права и задължения на
своите адресати, като предполагат осъществяване на тяхната защита от страна на
всяка държава членка. Независимо от последното в ЗУО и в останалите относими,
подзаконови нормативни актов са приведени в съответствие с вътрешното ни
законодателство редица от възприетите с регламента правила и принципни
положения.
Дейностите по
превоз на отпадъци са регламентирани в Раздел IV на Глава втора от ЗУО. Министърът на околната среда и водите
или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за Република
България по прилагането на Регламент
(ЕО) №1013/2006 по смисъла на чл. 53 от същия регламент, като той, съгласно
чл. 95, ал. 3 от ЗУО води регистър на издадените съгласно регламента
нотификации за превоз на отпадъци от, за и през територията на РБ, в т. ч. внос
или износ от или към трети страни. В правомощията на този компетентен орган
влиза и това да изготвя план за инспекции относно превоза на отпадъци,
съобразно изискванията на Регламент
(ЕС) № 660/2014, установяващ процедури и режими
за контрол върху превоза на отпадъци, в зависимост от произхода,
местоназначението и маршрута на превоза, вида на превозваните отпадъци и вида
третиране, което се прилага върху отпадъците на тяхното местоназначение.
Съгласно чл.
99, ал 1 от ЗУО превозът на отпадъци за РБ се извършва, когато получателят на отпадъците, съответно
операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците притежават
разрешение или комплексно разрешително по чл.
35, ал. 1 от закона или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с
отпадъците - обект на нотификация; съоръжението за оползотворяване на
отпадъците има достатъчен капацитет в съответствие с издадените разрешителни;
операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците извършва третиране
на остатъците от оползотворените отпадъци или осигурява третирането им по екологосъобразен
начин, както и когато превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в
случай че са регистрирани в РБ, притежава/т разрешение или регистрационен
документ за транспортиране на отпадъци. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършването на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС)
№1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от закона или съответно комплексно
разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Съгласно
чл. 35, ал. 3 от ЗУО за дейностите посочени, като изключение в чл. 35, ал. 2,
т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета,
раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV от закона. Съгласно изложеното
нарочна регистрация по смисъла на чл. 78 и сл. е необходима и за дейности по
оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на
газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се
използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение
№ 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ,
отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори , излезли от употреба
моторни превозни средства и дейности по разглобяване на употребявани
автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли
и вещества с последващото им съхранение и/или продажба. По аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗУО издаденото по реда на чл. 78, ал. 10
решение за регистрация включва данни за вида /код и наименование/, количество и
произход на отпадъка, вида на разрешената за извършване дейност с отпадъка по приложение
№1 към § 1, т. 11 от ДР на ЗУО и/или приложение
№2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО -обезвреждане или оползотворяване, начина на
транспортиране на отпадъка и метода на третиране на отпадъка.
Съгласно кодовата
номенклатура, предоставена в приложение №2 с код R 3
се обозначават дейностите по рециклиране/възстановяване на органични вещества,
които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други
процеси на биологична трансформация, с код R 12 - размяната на отпадъци за
подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11, а с код R 13 – дейностите по съхраняване на отпадъци до извършването на някоя
от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Така представената
номенклатура е отражение на дейностите по оползотворяване посочени в Приложение I към
Директива 2008/98/EO на
Европейския парламент и на съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за
отмяна на определени директиви. Подобна кодификация на дейностите се съдържа и
в приложение №IA от регламента – „операции по
оползотворяване“.
С Наредба
№2
от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, издадена съвместно от Министъра на околната среда
и водите и Министъра на здравеопазването се
определят условията и редът за
класификация на отпадъците по видове и
свойства, като пряката цел на наредбата е на ефективно и адекватно
класифициране на отпадъците, осигуряващо
екологосъобразното им управление в съответствие със ЗУО и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В приложение №1 към чл.
5, ал. 1 и чл.
6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" от наредбата е
представена коментираната класификация на отпадъци, чрез съответен шестцифрен
код, по групи, която класификация е отражение на тази, съдържаща се и в пряко
приложимото европейско законодателство.
С оглед конкретиката на повдигнатия по делото административноправен спор
е необходимо да се посочи, че в коментираното приложение с основен код 04 -
„отпадъци от кожарската, кожухарската и текстилната промишленост“, с подкод –
04 02 22 са отбелязани отпадъци от обработени текстилни влакна, с основен код
19 – „отпадъци от съоръжения за
обработване на отпадъци, пречиствателни станции за
отпадъчни води извън мястото им на образуване и от водното стопанство за подготовка на вода за питейни нужди и за
промишлена употреба“, с подкод 19 12 08 са отбелязани текстилни материали, а с
основен код 20 - „битови отпадъци /домакински отпадъци и сходни с тях отпадъци
от търговски, промишлени и административни дейности/, включително разделно
събирани фракции“, с подкод 20 01 11 са отбелязани текстилни материали.
Както бе
отбелязано по-горе превозът на отпадъци в рамките ЕС, редът и предпоставките за
неговото извършване, както и последващото третиране на отпадъците в т. ч.
тяхното обезвреждане и оползотворяване и класификацията на отпадъците по видове
и характеристики са предмет на уредба преимуществено и то със скрепен по
дефиниция задължителен характер, от първичното и вторично право на ЕС в т. ч.
Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци
и тяхното обезвреждане, Регламент (ЕО) №1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета
от 14.06.2006 г., Директива 2008/98/EO на
Европейския парламент и на съвета от 19.11.2008 г., Директива 2006/12/ЕО на ЕП
и на съвета от 05.04.2006 г. относно отпадъците /отм. в сила 12.12.2010 г./
В дял трети
от Регламент (ЕО)
№1013/2006, в Глава 1 и Глава 2 е поместен редът за осъществяване на превози, като
съответно са описани двете основни процедури, при които се осъществяват
дейностите по транзит на отпадъци между държавите членки в съюза, коментирани
от административния орган в провелото се пред него административно
производство. По-тежката и формална процедура е тази, изискваща предварителна
писмена нотификация и съгласие, която съответства и е възпроизведена в чл. 96 и
сл. от ЗУО и при която за извършване на дейностите, лицето определено като
нотификаторът по чл.
2, параграф 15 от Регламент (ЕО) №1013/2006 следва да изпрати конкретна
информация за нотификацията, ведно с документи за предстоящия превоз на
отпадъци до „компетентния орган по изпращането" по смисъла на чл. 2,
параграф 19, който от своя страна и при удовлетвореност издава документа за
нотификация т. е. налице e
необходимостта от предоставянето на своеобразно одобрение за даден превоз, като
тази процедура на контрол, чрез нотификация се отнася, както за еднократно
извършвани превози, така и за многократно извършвани превози – обща
нотификация. Изрично в чл. 4, параграф 1 от регламента е посочено, че
нотификацията се прави с помощта на следните документи: документ за
нотификация, описан в приложение IA и документ за превоз,
описан в приложение IБ. Съгласно чл. 5, параграф 1 от регламента всички превози на отпадъци, за които се
изисква нотификация, са предмет на изискването за сключване на договор между
нотификатора и получателя за оползотворяването или обезвреждането на
отпадъците, за които е нотифицирано. Доказателство за този договор или
декларация, удостоверяваща неговото съществуване в съответствие с приложение
IA, се доставя на заинтересованите компетентни органи по време на
нотифицирането. Копие от договора или доказателство за него се предоставя на
компетентния орган от нотификатора или получателя срещу поискване от
компетентния орган. В чл. 18 от регламента е поместена уредбата по отношение
трансграничните дейности с отпадъци,
които трябва да бъдат придружавани само от определена информация в контекста на
предвидените за това общи информационни изисквания, като това в общия случай са
отпадъците по чл. 3, параграф 2 и 4 от регламента. С
цел да се помогне за проследяването на превозите на тези отпадъци, лицето под
юрисдикцията на страната изпращач, което урежда превоза, обезпечава отпадъците
да се придружават от документа, който се съдържа в приложение
VII, като документът се подписва от
лицето, което урежда превоза преди започването му и се подписва от съоръжението
за оползотворяване или лабораторията и получателя, когато се получат въпросните
отпадъци. Лицето, което урежда превоза или получателят предоставят копие от
договора срещу поискване от заинтересования компетентен орган.
Важно е да се
посочи, кои в действителност са отпадъците, за които не се изпълнява
процедурата по нотификация и които са предмет на общите информационни
изисквания, определени в член
18, а именно: отпадъците, изброени в приложения
III в т.ч. и по приложение IX на Базелската конвенция
/приложение №V от Регламента/ или IIIБ
от регламента, смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение
III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение
III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното
им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение
IIIA, в съответствие с член
58, както и специфичната хипотеза на параграф 4 и то във всички случаи,
когато отпадъците са над 20 кг. В регламента ясно е посочено, че превозите на
смесени битови отпадъци /позиция за отпадъци 20 03 01/, събрани от частните
домакинства, включително когато такова събиране обхваща и такива отпадъци от
други производители, до съоръженията за оползотворяване или обезвреждане, е
предмет, в съответствие с настоящия регламент, на същите разпоредби, както
превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане. С цел онагледяване и конкретизиране
е необходимо да е посочи, че в приложение №V от Регламента с посочен код
В3030 е отбелязана категория „Текстилни отпадъци“, включените в която категория
отпадъци, съобразно по-гореизложеното не подлежат на процедура по нотификация.
Съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО)
№1013/2006 „смес от отпадъци" означава отпадъци, които се получават в
резултат на умишлено или неумишлено смесване на два или повече различни вида
отпадъци и за която смес не съществува единствена позиция в приложения
III, IIIБ,
IV
и IVA.
Отпадъци, превозвани с един и същ превоз, състоящи се от два или повече
различни вида отпадъци, които обаче са отделени един от друг, не представлява
смес от отпадъци. В този ред на мисли е
необходимо да се посочи, че съгласно чл. 3, параграф 1, б. iv от регламента превозите на смеси на отпадъци, които не са
класифицирани в нито една позиция в приложения
III, IIIB,
IV
или IVA,
освен изброените в приложение
IIIA, ведно с тези /виж по-горе/, които не са квалифицирани по нито една
позиция от приложения
III, IIIБ,
IV
или IVA
подлежат винаги на по тежката процедура по предварителна нотификация.
Във връзка с
горното е необходимо да се вземе предвид, че със своя заповед №РД-543 от
11.09.2018 г. Министърът на околната среда и водите на основание § 17 от ПЗР на
Наредба за изменение и допълнение на визираната вече Наредба №2 от
23.07.2014 г. за класификация на отпадъците е утвърдил Ръководство за класификация на
отпадъците, което е общодостъпно на следната официална електронна страница на
МОСВ на Република България: https://www.moew.government.bg/bg/otpaduci/klasifikaciya-na-otpaducite/.
Пак с оглед
конкретиката по делото следва да се посочи, че по смисъла на чл. 2, параграф 35
от регламента, за целите на същия този регламент „незаконен превоз"
означава всеки превоз на отпадъци, извършен: 1. без нотификация до всички
заинтересовани компетентни органи съгласно настоящия регламент; или 2. без
съгласието на засегнатите компетентни органи в съответствие с настоящия
регламент; или 3. със съгласие, получено от заинтересованите компетентни органи
чрез фалшифициране, невярно съдържание или измама; или 4. по начин, който
фактически не е посочен в нотификацията или документите за превоз; или 5. по
начин, който води до оползотворяване или обезвреждане в нарушение на правилата
на Общността или международните правила; или 6. в противоречие с членове
34, 36,
39,
40,
41
и 43
от регламента; или 7. който, във връзка с превози на отпадъци, посочени в член
3, параграфи 2 и 4,
е в резултат на: 1. отпадъци, за които се установява, че не са изброени в приложения
III, IIIA
или IIIБ,
или неспазване на член
3, параграф 4, както и превоз, извършен по начин, който фактически не е
посочен в документа описан в приложение
VII. С оглед последиците на установени правонарушения следва да се
отбележи, че съгласно разписаното в чл. 24, параграф 3 от регламента, норма
която органът ангажира, като приложимо основание, ако установеният незаконен
превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение /чл.
2, параграф 20/ гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или
обезвредени по екологосъобразен начин от получателя или ако е неизпълнимо от
самия компетентен орган или от физическо или юридическо лице от негово име,
като това правило е в контекста на предвиденото обратно вземане при незаконен превоз и установеното тясно
сътрудничество между отделните държави членки и техните органи по смисъла на
чл. 2, параграф 19 и 20 от регламента, като това се потвърждава и от параграф 1
на чл. 24, според който, когато даден компетентен
орган открие превоз, който счита за незаконен, той незабавно информира
останалите заинтересовани компетентни органи. При прилагането на принципа на
„обратното вземане“ е съществено да се разграничи действително чия отговорност
е установения за незаконен превоз, тъй като съгласно чл. 24, параграф 2 от
регламента съществува и друга хипотеза, при която отговорността е на
нотификатора и това следват други задължения по отношение действията на
компетентния орган по изпращането.
Съобразно
разпоредбата на чл. 113 от ЗУО директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на
отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ,
за дейностите, свързани с
образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ и съоръженията и
инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци, като Въз основа на
констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен
срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения. Съгласно чл. 116, ал. 1 от
ЗУО министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът
на Агенция "Митници" контролират трансграничния превоз на отпадъци по
този закон и по Регламент
(ЕО) № 1013/2006 съобразно своите правомощия, като този контрол за целите
на чл.
50, параграф 3 от Регламент (ЕО) №1013/2006се
извършва чрез компетентните ръководители на съответните ведомствени учреждения
и длъжностни лица и чрез упълномощени от тях други длъжностни лица- директорите
на РИОСВ, митнически органи, органите на Главна дирекция "Гранична
полиция" , на МВР, длъжностни лица в структурите на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна
администрация" и др. В случаите на съмнение за съответствието на товара с
придружаващите документи, съмнение за класификацията на товара като отпадък или
вида на отпадъка органите посочените по-горе органи незабавно уведомяват
съответната РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на
решение по класификацията на товара и отпадъка. Контролните
органи при съответната РИОСВ извършват проверки по документи и/или проверки на
място съобразно своята компетентност. Ако при проверката на място бъде
констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените
изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето
им, като за извършените проверки се съставят констативни протоколи и/или актове
за установяване на административни нарушения. При констатирани нарушения
контролните органи дават задължително предписание и определят срок за
отстраняване на нарушенията.
Съгласно чл. 126 от ЗУО за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения по този закон и Регламент
(ЕО) №1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица
прилагат принудителни административни мерки, като, както вече бе споменато
по-горе съобразно разпоредбата на чл. 127, т. 2, б. „а“ и б. „б“ министърът на
околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица разпореждат
извършването на: 1. екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл.
24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към РБ; 2.
обратно вземане на отпадъците в РБ и тяхното последващо екологосъобразно
третиране за случаите по чл.
22, параграф 2 или чл.
24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при износ или превоз от РБ.
Съгласно чл. 128, т. 2 от ЗУО директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице спира дейностите по събиране,
съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. В
срок до 7 работни дни след получаване на заповед за прилагане на мярка по чл. 127, т. 2 лицето, на което е приложена
мярката, представя на компетентния орган удостоверение, че отпадъкът е приет за
екологосъобразно третиране.
В конкретния случай спорът се свежда до
това дали действително и с оглед констатациите от извършената проверка е установено
извършено, съответно извършващо се нарушение, на относимото и съобразено
по-горе законодателство, регулиращо управлението на отпадъците в рамките на
общността и в частност България. Това е и основната предпоставка, която води
след себе си законосъобразното ангажиране на предвидената в случая от
законодателя държавна административна принуда, чрез която от една страна следва
да се преустанови продължаването на вече констатираното нарушение, както и да
се възстановят вредните последици от същото това резултатно по своя характер
нарушение – т. е. да се възстанови статуквото от преди извършване на
нарушението. Както бе посочено вече, административният орган обосновава крайния
си извод с доказан, според него, незаконен превоз по смисъла на чл. 2, параграф
35 от регламента за целите на отстраняване на правонарушенията, визирани в чл.
24, от Регламент (ЕО) № 1013/2006, чиито параграф 3 възлага в задължение на
компетентния орган по местоназначението поправяне на вредите, чрез нарочно
възлагане на адекватни мерки по екологосъобразно оползотворяване или
обезвреждане на отпадъците, предмет на установения незаконен превоз.
На първо място съдът счита, че в
оспорената заповед е обективирана повече от една принудителна административна
мярка, независимо, че не е посочено конкретно правно основание за това – тази
по чл. 127, т. 1, б. „а“ от ЗУО – спиране на дейностите по събиране,
съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци,
което недвусмислено се извлича от разпореждането на органа – „…Индъстри
Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък да не извършва дейности с отпадъците на
площадката в с. Горник, Община Червен бряг, ПИ №039015, до предаването им за
оползотворяване.“. С оглед обаче наведените в жалбата съображения, които
отчитат и това разпореждане, съдът счита, че адресатът на акта, а и той самият
потвърждава това, е неблагоприятно засегнат от тази ПАМ и съответно е упражнил
правото си на защита срещу нея, като е изложил конкретни съображения за
незаконосъобразността й.
Не се споделят изложените аргументи, че
разпореждането за извършване на екологосъобразно третиране отпадъци и в
частност транспортирането им за последващо третиране от правоимащо лице е
противоречиво и неясно с оглед посочените от органа крайни срокове за това. В
действителност волята на директора на РИОСВ-Плевен, обективирана в процесната
заповед е описаните действия да се извършват в срок от 7 календарни дни,
считано от изтичане на извънредното положение, като след изтичането на този
срок, дружеството в срок от 7 работни дни следва да представи на РИОСВ -Плевен
удостоверение, че отпадъкът е приет за екологосъобразно третиране. Друго
тълкуване на дадената конструкция от разпореждания не е възможно, още повече,
че поставеното под условие и то от органа, изпълнение на първото указание,
повлича след себе си и отложено изпълнение на второто указание, което апропо е
и законово определено задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 129, ал. 6
от ЗУО.
На второ място съдът счита, че с оглед
всички събрани доказателства, както в хода на провелото се административно
производство, така и в хода на провелото се съдебно производство остават недостатъчно
аргументирани изложените фактически и правни основания, представляващи
съображенията на административния орган, довели до формирането на крайния му
извод, съответно разпореждането, с което се насочва административната принуда.
Както вече подробно бе разгледано, законодателят изчерпателно е посочил
хипотезите, при които превозът на отпадъци в рамките на договорен внос или
износ от и за териториите на държавите членки, се приема за незаконен по
смисъла на чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) №1013/2006. В случая
изложените, както от извършилите проверката длъжностни лица, така и от директора на РИСОВ – Плевен, фактически и
правни констатации са в голямата си степен крайно противоречиви и
взаимоизключващи се, като не се подкрепят от доказателствата по административната
преписка. Административният орган многократно заявява, че дружеството не е
представило необходимите митнически документи, които следва да съпътстват
извършените превози на отпадъци, като в последствие отбелязва обаче, че същите
не съдържат необходимата информация, относно начина на превоз и целта на
превоза. В обстоятелствената част на заповедта веднъж се посочва, че
съответните митнически документи - съдържащи
се в приложение
№VII, както и описани в приложение № IБ от регламента, не съдържат необходимите
реквизити и че описаните в тях кодове на отпадъци и дейности по третирането им
са в противоречие с разрешителния режим на „Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр.
Казанлък, а по-нататък се изтъква, че независимо от наличието на документите е
необходимо и наличието на документи за нотификация. В този ред на мисли органът
многократно заявява също, че е установил несъответствие между заявените за
превоз отпадъци, досежно тяхната класификация и тези, съхранявани на площадката
в с. Горник. В действителност съдът отчита, че измежду приложените по делото „анекси“
и международни товарителници за извършени превози на отпадъци с посочен
получател „Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък и предназначени за
съоръжението в с. Горник се наблюдават и такива със заявен код на дейности R3 и R12
/л. 269 и сл., л. 467 и др./. В действителност също, измежду всички приложени митнически
документи преобладават тези, които сочат, че за площадката в с. Горник са били
предназначени основно и само отпадъци с кодове 19 12 08, 04 02 22 и 20 01 11.
Но с оглед периодът за който се отнасят превозите /м. 09.2019 г. – м. 03.2020
г./ остава неподкрепено с достатъчно доказателства твърдението, че именно тези
отпадъци, установени при извършената на 17.03.2020 г. проверка са в резултат на
коментираните превози. За това говори и факта, че по време на проверката на
площадката са открити около 1300 куб. м. отпадък, а само превозът от 04.03.2020
г. /л. 247/, дори и посочен в кг., е в размер на приблизително 23 т., при все,
че по административната преписка се съдържат доказателства за извършени
множество превози. В този смисъл остава недоказано и твърдението, че намерените
при проверката отпадъци представляват смеси по смисъла на чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО)
№1013/2006 или че намерените текстилни отпадъци са били силно замърсени,
което също се сочи от органа. Не се доказа безспорно и твърдението, че на
площадката са се съхранявали и битови отпадъци, както и друго хартиени,
полиетиленови или нетекстилни отпадъци, за които следва превозът да бъде
извършван чрез предвидената за тях по-формализираната процедура, като
по-конкретно не се установиха доказателства, които да доведат до обоснован
извод, че „непозволените“ отпадъци са в резултат на визираните превози или че
са в резултат на умишлена дейност от страна на дружеството. Следва да се има
предвид и фактът, че отпадъците, превозвани с един и същ превоз, състоящи се от
два или повече различни вида отпадъци, които обаче са отделени един от друг, не
представлява смес от отпадъци.
Необходимо е да се отчете също, че с
оглед представените от страна на административния орган, както и от страна на
жалбоподателя документи, касаещи извършването на внос на отпадъци от РИ в т. ч.
и договори по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, договори за
физически превоз, както и придружаващите отпадъците митнически документи съдът
не намира за неизяснени произхода, целта, предназначението, начина на превоз и
видът на отпадъците, като това заключение все пак трябва да се разглежда в
контекста на обхвата, на извършената проверка, която е посочена, както и като
извънредна, така и текуща във връзка с писмото от 11.03.2020 г. на Министъра на
околната среда и водите. Подобно становище е застъпено в оспорената заповед,
като многократно се посочва, че е неясен произходът на отпадъците, както и кога
те са постъпили на площадката в с. Горник. Свидетелката Х. поддържа, че
контролните органи не са били информирани за превоза на отпадъците.
Свидетелката заявява също, че от страна на РИСОВ-Русе, на чиято територия са
намира ГКПП, през което са преминали отпадъците, е извършила първоначална
проверка на товара, като е установила незаконен превоз, за което междувременно
по делото не са представени конкретни писмени доказателства. Съдът счита, че
съобразно приетата от органа фактическа обстановка, изложена и в административния
акт, същият е бил наясно с произхода на товарите, както и с реалните дати на
доставките, като аргумент за това са изпълнените реквизити в митническите
документи, в които е посочено, както генераторът на отпадъците, така и реалната
дата на експедицията /доставката/. Изложените в тази насока съображения на
органа са неправилни, като не се основават на фактите от обективната
действителност. Мотивите на административния орган, които в същността си
представляват изложените фактически и правни основания за издаването на акта се
явяват погрешни, като изведените в тази връзка съображения за ангажирането на
административна принуда са неоснователни и не съответстват на целта на закона –
последното самостоятелно основание за законосъобразността на административния
акт. Така, заповедта е издадена в несъответствие с целта разписана в чл. 126
от ЗУО, за която е предвидено налагането на ПАМ - нареждане за
екологосъобразно третиране на отпадъци, когато са предмет на незаконен превоз -
да се преустановят и предотвратят тези нарушения на ЗУО и Регламент /ЕО/ №1013/2006
г., да се отстранят и предотвратят вредните последици от тях. Същите тези коментирани
мотиви по дефиниция би следвало да представляват конкретните съображения за
издаването на административния акт, съставна част от който са те и чието
издаване трябва да обосноват. В мотивите органът следва да подложи на анализ и
преценка всички доказателства от съществено значение за конкретния случай, като
неточността, недостатъчността и вътрешната противоречивост на мотивите, както е
и в конкретния случай водят до изначална невъзможност да се разбере от какви
съображения се е ръководил органа, което се приравнява по мнение на настоящия съдебен състав на пълна липса на
мотиви, което е друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на
процесната заповед – неспазване на установената по закон форма на административния
акт.
Във връзка с гореизложеното е необходимо
да се отбележи, че основен елемент от фактическия състав на ангажираното от
органа материалноправно основание за налагане на конкретната административна
принуда се съдържа в разпоредбата на чл.
24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, а именно: установен и
безспорно доказан незаконен превоз на отпадъци и то такъв, който е вменен в
отговорност на получателя. Както бе посочено вече легалната дефиниция за незаконен
превоз се съдържа в разпоредбата на чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО)
№1013/2006. Тълкувайки систематично и логично тези норми е видно, че за да бъде
приложена, съдържащата се в чл. 127, т. 1, б. „а“ от ЗУО ПАМ е необходимо
административният орган да докаже безспорно наличието на извършен незаконен
превоз на отпадъци и да обоснове вменяването му в отговорност на получателя на
отпадъка, т. е. да докаже, че незаконният превоз е вследствие на умишлени
действия от страна на получателя. В тази връзка посочените, като открити от
органа нередности на площадката, експлоатирана от дружеството-жалбоподател,
както и тези свързани с издаденото разрешение по чл. 35 от ЗУО следва да се
отстранят или санкционират по реда на чл. 113, ал. 3 от ЗУО, като не следва да
бъдат основание за прилагане на ПАМ и да бъдат подвеждани под диспозицията
/правилото за поведение/ на нормата, съдържаща се в чл. 127, т. 1, б. „а“ от
ЗУО. Само в допълнение и без да си позволява да извършва инцидентен контрол по
законосъобразност, съдът следва да отбележи, че дадените от директора на
РИОСВ-Плевен, на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО задължителни предписания с
изх. №1864 от 18.03.2020 г. /л. 96/ не изпълват хипотезата на посочената за
тяхното правно основание норма, тъй като те не са насочени непосредствено и
пряко към отстраняване на констатираните нарушения в определен срок, а чрез тях само са изискани документи,
относими към извършената проверка и установеното от нея. С оглед горното при недоказан
за осъществен фактическия състав на незаконния превоз и при недоказана
отговорност на получателя на този превоз не би могло да се възлага в задължение
на същия този получател, чрез способите на административната принуда,
съответните отпадъци да бъдат оползотворени по екологосъобразен начин. Както бе
вече обсъдено в конкретния случай не се установява безспорно и недвусмислено
наличието на никоя от предпоставките визирани в чл. 2, параграф 35 от Регламент
(ЕО) №1013/2006, като аргументите на административния орган в тази насока са по-скоро
с презумптивен и общ характер и не са подкрепени с достатъчно относими
доказателства за конкретни осъществени факти и обстоятелства, които да изпълнят
съдържателно хипотезата на чл. 2, параграф 35, а от там и да ангажират правните
последици визирани в чл. 127, т. 1, б. ‚а“ от ЗУО във връзка с чл.
24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. Тези съображения на съда са
относими и за административната мярка, приложена от органа по смисъла на по чл.
127, т. 1, б. „а“ от ЗУО – спиране на дейностите по събиране, съхраняване,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, обективирана в
процесната заповед. Видно е, че това разпореждане на органа е обвързано с
разпореждането за предприемане на действия по екологосъобразно третиране на
отпадъците и е производно от него, като преследваната непосредствена цел е
преустановяване на всякакви действия по отношение съхраняваните на площадката
отпадъци. За да разпореди подобно въздържане от действия обаче,
административният орган следва по безспорен начин да установи, че е започнало,
извършва се или е извършено административно нарушение по ЗУО и/или Регламент (ЕО)
№1013/2006. В тази връзка следва да се посочи също, че по административната
преписка не са приложени, посочените в заповедта актове за установяване на
административни нарушения във връзка с твърдяната липса на отчетност на
отпадъците и установени незаконни превози на отпадъци.
Не на последно място следва да се
отбележи, че неправилните фактически констатации на директора на РИОСВ –
Плевен, са довели и до съществен порок в разпоредителната част на заповедта за
прилагане на ПАМ, която част изпълва диспозицията на приложената в случая норма,
а именно: не са конкретизирани нито обемът /количеството/, нито конкретният вид
на отпадъците, съдържащи се в този обем, като само абстрактно и общо са
посочени „…неопасни отпадъци, представляващи текстилни отпадъци, смесени с
други неопасни отпадъци, обект на превоз от Р Италия до Р България, на
площадката в Община Червен бряг, с. Горник…“. Това е така, тъй като, както вече
бе отбелязано в хода на административното производство не са положени
достатъчно усилия да бъдат събрани доказателства в подкрепа на тезата на
органа, че на площадката в с. Горник, вследствие на установен незаконен превоз,
се съхраняват определени по вид и обем отпадъци, чиито третиране не може да се
извършва от жалбоподателя. Изхождайки от правния характер на административната
принуда, която представлява всъщност външно въздействие върху човешкото съзнание и
поведение, при което чрез неблагоприятни последици, от морално, материално или
физическо естество се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като
се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към
определения единствено възможен вариант, е необходимо да се отбележи, че
липсата на индивидуализация, конкретизация, а от там и яснота на
разпоредителното изявление, лишава от възможност адресата на ПАМ, както да
осъществи ефективно своята защита, така и от и да изпълни указаното в акта. В
случая не може да се твърди, че липсва изцяло разпореждане на органа, при която
ситуация автоматично би следвало да бъде прогласена нищожността на акта, а че е
налице неточност и предполагаемост, с оглед изложените в обстоятелствената част
на заповедта мотиви.
Въз основа на всичко
изложено съдът намира, че оспорената
заповед №РД-0139 от 15.04.2020 г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Плевен е незаконосъобразна, като издадена в
несъответствие с относимите материалноправни норми и тяхното предметно
съдържание, в неспазване на предвидената от закона форма и при несъобразяване с
целта на закона – осигуряване на превенция и защита на околната среда и нейните
компоненти, поради което същата трябва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и
направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски в т. ч. договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските /л.
213/, договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно /л. 63, л. 211/
и извлечение от кредитни движения по банкова сметка /***. 214/ в тежест на Регионална
инспекция по околната среда и водите следва да бъде възложено заплащането на
сумата от 1050.00 лв. – 50.00 лв. държавна такса и 1000.00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2, предл. второ и чл.
173, ал. 1 от АПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Индъстри Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. Казанлък, ул.
„Старозагорска“ №1 заповед №РД-0139 от 15.04.2020 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Плевен, с която на дружеството, на
основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от Закона за управление на отпадъците във
връзка с чл. 2, т. 35 и чл. 24, т. 3 от Регламент (ЕО)
№1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно
превози на отпадъци е наложена принудителна административна мярка за
екологосъобразно третиране на отпадъци.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен, гр. Плевен, ул. "Александър Стамболийски" №1А да
заплати на „Индъстри
Ресайклинг Груп“ АД, гр. Казанлък, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. Казанлък, ул. „Старозагорска“ №1 сумата от 1050.00 лв., от
които 1000.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лв.,
платена държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: