Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                              29.07.2020г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 34 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата П.К. твърди, че между нея и „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит №3136992 от 26,01,2018г., по силата на който й е предоставена сумата от 750 лева. Тя изпълнила задължението си и върнала същата, но кредиторът издал удостоверение за активен кредит, в което посочил, че дължи още 672,49 лева. Тъй като липсва правно основание за заплащането й, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на него, че не дължи тази сума.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ ЕАД оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен договор за заем с №3136992, по силата на който е предал на ищцата сумата от 750 лева. Твърди, че тя се е задължила да върне същата ведно с договорна лихва от 40%, който процент е фиксиран, или 105,10 лева или общо да заплати сумата от 855,10 лева на 34 седмични вноски от 25,15 лева.

Освен горното тя се е задължила в тридневен срок да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Тъй като не е изпълнила това следва да заплати уговорената неустойка в размер на 590,92 лева също на вноски, всяка от 17,38 лева, дължима на падежната дата на погасителната вноска. Това задължение не се включа в ГПР, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение. Ето защо общото задължение по договора е 1446,02 лева, а след заплащане на сумата от 773,53 лева размерът му е 672,49 лева.

ГПР е 48,56% и не надвишава допустимият по закон процент, като същият е посочен като обща сума за плащане по договора от 855,10 лева. Липсва законово изискване механизмът му на изчисление да се съдържа в закона. Договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като съдържа погасителен план, в който са отразени размерът, броят и периодичността на плащане на погасителните вноски, както и останалата информация, посочена в чл. 11, ал.1 от ЗПК. Същият отговаря и на изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК.

Твърди, че не са били налице предпоставките на чл. 38 от ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, поради което оспорва претенцията за разноски.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 26,01,2018г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцата е сключен договор за паричен заем №3136992, по силата на който на П.К. е предоставена сумата от 750 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 21,09,2018г. От представения препис от същия е видно, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, ГПР – 48,56%, както и уговорка, че сумата се дължи на 34 вноски по 25,15 лева, като общият размер на задължението е 855,10 лева. Освен това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение, като липсват доказателства, че е направил това. В този случай е предвидено, че се дължи неустойка в размер на 590,92 лева, като страните са постигнали съгласие да бъде заплатена на 34 равни вноски по 17,38 лева, заедно с погасителните вноски.

Не са представени преки доказателства, че ищцата е запалтила сумата от 750 лева, но това признание се съдържа в издаденото от ответника удостоверение за активен кредит, в което е посочено, че ищцата е заплатила сумата от 773,53 лева и дължи още 672,49 лева. Ето защо съдът приема този факт за установен. От същият документ произтича и правният интерес на ищцата от предявения иск, доколкото от него е видно, че ответното дружество счита сумата от 672,49 лева за дължима.

Сключеният между страните договор е основанието, на което ответникът основава възражението си, че това действително е така. Същият е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

За извършване на преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 40%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна. Ето защо от нея не е породено задължението на ищцата да заплати сумата от 105,10 лева

Възражението за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също е основателно. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица - поръчители или банкова гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка е нищожна. По изложените съображения се налага изводът, че ищцата не дължи и сумата от 590,92 лева.

Сборът от двете задължения – за договорна лихва и за неустойка е 696,02 лева, но предвид диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до предявения размер, като се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 672,49 лева.

На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева, заплатена държавна такса.

 От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В тежест на ответника е да посочи доказателства в подкрепа на възражението си, че не са били налице основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Такива не са събрани, поради което същото е неоснователно.

В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Или с нея се има предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен иск. Тъй като общият размер на претендираните суми е 672,49 лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100 лева. Тъй като размерът се определя от съда, то релевантен е нормативният акт, действащ към настоящия момент, а не този, действал към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие. Аналогия със случаите на заплатено адвокатско възнаграждение и възражение за неговата прекомерност не може да бъде направена, тъй като в тези случаи размерът на адвокатското възнаграждение е определен от страните и е напълно логично той да е съобразен с действащата към този момент нормативна уредба. Именно поради това, че в закона не е предвидено обратно действие, то размерът на дължимото в настоящия случай възнаграждение следва да се определи съобразно действащата към момента нормативна уредба.    

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че П.П.К., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от общо 672,49 лева (шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) по договор за паричен заем №3136992 от 26,01,2018г.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на П.П.К., ЕГН ********** ***, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на П.П.К., ЕГН ********** ***4/2020г. по описа на АРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: