Р
Е Ш Е
Н И Е №
Град Тетевен, 27.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично
заседание на деветнадесети май ,през две хиляди и двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 864 по описа на Районен
съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: :„А.К.П.З. “ЕООД
Ответник
: Б.Д.Ц., с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем живуща ***
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от ищеца „А.К.П.З.
“ЕООД против ответника Б.Д. Цановаза за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 2194.58 лв.
главница; 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06
декември 2018 г.; 1413.03 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 363.25 лв. за периода от 07 декември 2018 г. - датата следваща датата
на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 септември 2020 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди ,че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е връчена на Б.Д.Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.К.П.З."
ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 3237488 от 30 май 2018 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Б.Д.Ц. като заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават
от ищеца е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения [цесия] от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 октомври 2019 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „А.К.П.З." ЕООД, ЕИК 2*******, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „А.К.П.З.” ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
заемополучателя паричен заем в размер на 3000лв. , като ответника е
усвоил цялата сума. Ответницата се била задължила съгласно условията на договора да заплати сума от 3333,69лв в едно с договорна лихва на 27 седмични вноски всяка в размер на 123,47лв. Твърди и признава
в иска ,че по договора ответницата е
извършила плащане в размер на 1608,00лв, а към настоящия момент главницата била
в размер на 2194,58лв . За ползването на предоставената заемна услуга по сключения Договор за паричен заем 3237488
от 30.05.2018г между страните ответника дължал
договорна лихва в размер посочена в договора , в настоящия случай същата
била в размер на 171,07лв. за периода 07.06.2018г до 06.12.2018г. датата на настъпване на падежа на договора. В
сключеният между страните договор ответницата се била задължила в тридневен
срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от
обезпеченията посочени изчерпателно в договора , като се е съгласил ,че в
случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение , дължи неустойка начислена еднократно след три дни от датата на сключването между страните
договор и се дължи като допълнителна вноска към всяка от погасителните вноски , като към настоящия
момент се дължала неустойка в размер на 1413,03лв. Твърди ,че ответникът е
следвало да заплати целият заем на 06.12.2018г последната падежирана дата ,
като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист , както и на настоящата искова молба ,
сроковете по вс. падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли ,а ответника по делото
продължавал виновно да не изпълнявал
задълженията си поради което виновно дължал
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на
363,25лв от 07.12.208г. до датата на подаване на заявлението
25.09.202г. в едно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението в съда до окончателното му изплащане .
Моли съдът признае за установено, че „А.К.П.З.”
ЕООД има следните вземания срещу Б.Д.Ц.: 2194.58 лв. главница; 171.07 лв.
договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември 2018 г.; 1413.03 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 363.25 лв. за периода от 07
декември 2018 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до 25 септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Моли
да бъде осъдена Б.Д.Ц. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В законово установеният
срок по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба .
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
В районен
съд Тетевен било образувано ч.гр.д. № 591/2020г по заявление на„А.К.П.З.
“ЕООД срещу длъжника Б.Д.Ц., с разпореждане
№260646/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
591 /20г. на ТРС е указано на заявителя да предяви иск на иск
по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, разпореждането
е връчено на 26.11.2020г. , а иска е
подаден 17.12.2020г./ по пощата т.е в
законово установения срок , тоест спазен е едномесечния срок за предявяването на установителния иск в
съда .
Видно от
доказателствата по делото на дата 30.05.2018г. е сключен договор за паричен
заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата Б.Д.Ц. за сумата от 3000лв ,
с погасителна вноска от 123,47лв месечно
за срок от 27 седмици с
погасителен план., с фиксиран лихвен процент 40%,лихвен процент на ден 0,11%,
обща сума дължима от ответницата заемател 333,69лв, годишен процент на
разходите 48,48лв , като с подписване на договора , заемателя удостоверява ,че
е получил изцяло и в брой заемната сума , като договорът имал силата на
разписка за предадената , съответно
получената сума. Съгласно чл.4 от договора заемателя се задължава в срок от три
дни считано от дата на сключване на договора
да представи на заемодателя обезпечения: Две физически лица поръчители , всяко от които да отговаря на следните
изисквания нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв , да работи по
безсрочен трудов договор да не е
заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД , да няма неплатени
осигуровки за последните 2 години , да
няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на
БНБ една година назад да е със статут не
по лош от редовен , поръчителя подписва договор за поръчителство . Да представи
банкова гаранция с бенифициер заемателя
за сумата от 3333,69лв /чл.2 , т.7 от договора / със срок на валидност 30 дни след крайния срок
на за плащане на задълженията по
настоящия договор. При неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1заемателя дължал на заемодателя
неустойка в размер на 2007,99лв , която се заплащала разсрочено заедно с вс. погасителна вноска като към размера на вс. от вноските по чл.2,т.2 от договора се добавяла и сумата от 74,37лв.Видно от рамков договор за прехвърляне на задължения от
дата 30.01.2017г. „Изи Асет мениджмънт “АД е прехвърлило на „А.К.П.З.“ООД вземането си към ответницата,а видно от препис извлечение от приложение
№1 от 01.10.2019г. прехвърлено е
вземането срещу ответницата по делото. Уведомителното
писмо по чл.99 ал.3 от ГПК е връчено на
ответницата с исковата молба по
делото няма данни от , които да е видно ,че същото е връчено на ответницата
преди подаване на иска , като от своя страна „Изи Асет мениджмънт “АД
е упълномощил „А.К.П.З. “ООД да уведомява длъжниците .
В съдебно
заседание ответницата не се явява , редовно е уведомена за заседанието на дата 13.04.2021г. Ищцовата страна не се
явява , депозирала е молба по чл.102 от ГПК . Молят делото да се разгледа в
тяхно отсъствие , поддържа иска и няма възражения по доклада по делото, както и
съдът да постанови неприсъствено решение предвид процесуалното поведение на
ответника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото
не се спори ,че ответницата е сключила договор за паричен заем с „Изи Асет
мениджмънт“АД , както и ,че уведомлението за цесия и е връчено с исковата молба,
същата не е депозира отговор на иска не се е явила в съдебно заседание . Видно
от приетия по делото доклад с определение 260069/07.04.2021г. , ответницата е
уведомена ,че в нейна тежест е да установи всички евентуално наведени от
нея положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително ,че е изправна , както и ,че не сочи доказателства относно
изправността си. По делото се претендират от ищеца 2194.58 лв. главница; 171.07
лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември 2018 г. ,. претендира
се мораторна лихва в размер на 363,25лв
за периода 07.12.2018г. датата следваща
датата на последната погасителна вноска
до 25.09.2020г., неустойка в размер на1413,03лв , законна лихва от
датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК .
По
отношение на претендираната с исковата
молба неустойка по договора от 1413,03лв. , то изхождайки от твърденията в иска
относно съдържанието на уговорките за
неустойка за неизпълнение,следва да бъде изложено,че непротиворечиво и
утвърдено в съдената практика е разбирането,че клаузата за неустойка е
нищожна,когато е уговорена извън присъщите и функции/ТР-1-10-ОСГТК,т.3/ и в
разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските отношения. В
договора е уговорено ,че в срок до три дни от сключването му заемателя следва
да представи на заемодателя за обезпечение поръчителство от две физически лица всяко от които да отговаря на следните
изисквания нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв , да работи по
безсрочен трудов договор да не е
заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД , да няма неплатени
осигуровки за последните 2години , да
няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на
БНБ една година назад да е със статут не
по лош от редовен , поръчителя подписва договор за поръчителство . Да представи
банкова гаранция с бенифициер заемателя
за сумата от 3333,69лв /чл.2 , т.7 от договора / със срок на валидност 30 дни след крайния срок
на за плащане на задълженията по
настоящия договор. Уговорено е ,че при неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1
заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на 2007,99лв , която
се заплащала разсрочено заедно с вс.
погасителна вноска като към размера на
вс. от вноските по чл.2,т.2 от
договора се добавяла и сумата от 74,37лв,
в настоящата искова молба се претендира част от неустойката,а именно сумата от
1413,03лв .Предвид акцесорния характер на това задължение, неизпълнението му не
води до самостоятелни неблагоприятни последици, а единствено парира възможен
механизъм за тяхното избягване. Такъв механизъм, обаче, е бил изначално
несигурен, защото кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само
обезпечаем кредит. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността,
защото уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними задължения.
Кредиторът разполага с достатъчно много източници на информация, за да оцени
предварително кредитоспособността на потребителя .С оглед изводите за нищожност
на уговорките за неустойка за неизпълнение поради противоречие със закона и
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), съдът намира, че за произтичащото от тях
вземания следва да се отхвърли иска .Легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е
предоставен заем. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В договора за
потребителски кредит е било предвидено , че неустойката ще се начислява и
заплаша разсрочено с всяка погасителна вноска
като към размера на вноските по чл.2 т.2 се добавяла сумата от
74,34лв. .Предвид гореизложеното, съдът
намира, че клаузата на чл.4 от договора противоречи на добрите прави по смисъла на чл.
26. ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.Съгласно
пар.1 от ДР на ЗПКр "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия.Съгласно т.2 от договора "обща сума, дължима
от потребителя" е сборът от общия размер на кредита от 3000 лева и
годишния лихвен процент на заема 40%, ,
като годишния процент на разходите е определен на 48,48% , като общата сума дължима от заемателя
съобразно чл.2 т.7 от договора е 3333,69лв.В този смисъл, съдът намира, че посочената
в договора в чл.4 неустойка от общо 2007,99лв , като съобразно ал.2 от
договора неустойката се заплащала от
заемателя заедно с вс. погасителна вноска , като към размера на вс. погасителна
вноска посочена в чл.2 т.2 от договора
се прибавяла сумата от 74,37лв допълнително е и подвеждаща за потребителя и същия не е могъл
да прецени действителният размер на задължението си и последиците от забавата
си. Клаузата на чл.4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите
търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/.
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и
нищожна .За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на
договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на
заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката както и съпоставка
с вредите от неизпълнението, тоест претенцията за неустойка е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Съдът
преценява и извършеното от потребителя плащане на сумата в общ размер от 1608лв лева в срока по
погасителния план , което плащане е признато с исковата молба от ищцовата
страна , макар и да не са посочени падежираните дати на които е платено .
Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а
такава е клаузата на чл.4 от договора . След
като се установи ,че клаузата за неустойка е нищожна , то следва да се изчисли
и какъв е размера на дължимата главница
след като е заплатена от ответника сумата от
1608 лева без към нея да е прибавена
сумата от 73,74лв месечно за неустойка .
Видно от
погасителния план заемът в едно с
лихвите е в общ размер на 3333,69 лв ,
разсрочен на 27 вноски по 123,47 лв. , тоест от общото задължение от 3334,69 лв.
следва да се приспадне платеното от ответницата в размер 1608лв , като
задължението на Б.Ц. в случая по
договора се равнява на 1725,69 лв.,
дължима главница , като до пълния претендиран размер от 2194,58 лв. иска следва
да се отхвърли,а именно за сумата от 468,89лв.
Видно от
представената искова молба претенцията за
мораторна лихва е в размер на 363,25лв за периода 07.12.2018г. датата следваща датата на последната
погасителна вноска до 25.09.2020г., като
същата следва да се изчисли върху дължимата се главница от 1725,69 лв .
Изчислената
лихва от съда за този период с лихвен калкулатор се равнява на 315,79лв , като съобразно чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. (в редакция ДВ бр. 28 от 2020г.), до
отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава ,тоест за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г , като същите изчислени с
лихвен калкулатор се равнява на 29,72
лв., които следва да се приспаднат от общата сума 315,79лв, което е 286,07лв ,
тоест следва да се уважи претендираната сума за мораторна лихва в размер на 286,07лв , като до пълния претендиран размер
от 363,25лв следва да се отхвърли иска ,а именно за 77,18лв
По отношение на
сумата 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември
2018 г. същата е начислена върху главницата и съдът счита ,че е в непроменен
размер .Следва да бъде осъдена ответницата да заплати законна лихва върху
главницата от момента на подаване на
заявлението по чл.41 ГПК , същото е подадено на
02.10.2020г. и е образувано ч. гр.д. № 591/2020г. на ТРС поради което от
този момент следва да бъде осъден ответника да заплати законна лихва върху
главницата до изплащане на вземането .
По делото
се установи наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на
установителните исковете за главница и лихви : облигационна връзка между
страните, и неизпълнение на насрещните задължения на ответника, както и техния
размер: сумата от 1725,69лв. главница
,171,07 договорна лихва за периода 07.06.2018г. до 06.12.2018г., мораторна
лихва в размер на 286,07 лв. за периода 07.12.2018г. датата следваща датата на последната
погасителна вноска до 25.09.2020г., както и законна лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл.41 ГПК в съда на 02.10.2020г. по което е образувано ч. гр.д. № 591/2020г. на ТРС до
окончателно изплащане на вземането .
По
разноските:При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника
Б.Д.Ц. ще следва да заплати направените по настоящото дело разноски съобразно
уважената част от иска за държавна
такса 88,09 лв. , за юрисконсултско възнаграждение 100лв съобразно чл.25 ал.1
от наредба за заплащането на правната помощ, като до претендирания размер от
350 лв. отхвърля ,а именно за 250лв.Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 591/2020г. по описа на ТРС в общ
размер на 132,84 лв., от които 82,84лв
лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответницата Б.Д.Ц. ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес
***, понастоящем живуща ***,ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на ищеца „А.К.П.З. “-ЕООД, ЕИК:2*******,седалище
и адрес на управление: гр.С, улица „**********,представляван от Я.Б.Я.-Управител,чрез
пълномощника по делото юрисконсулт И.К.Т. следните суми : - сумата от 1725,69лв. главница, като до претендираният размер от 2194.58 лв.
отхвърля ,а именно за 468,89лв.; сумата
от 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември
2018 г; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 286,07лв.за периода от 07
декември 2018 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до 25 септември 2020 г. ,като до пълния претендиран размер от
363.25 лв. отхвърля ,а именно за 77,18 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2020г. датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , по което е било образувано ч. гр.д.№591/2020г. на Р.С.-Тетевен до окончателното изплащане на сумата , като за
сумата от 1413,03лв представляваща неустойка отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, Б.Д.Ц. ЕГН ********** , с постоянен и настоящ
адрес ***, понастоящем живуща *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.К.П.З.“-ЕООД, ЕИК:2*******,седалище и адрес
на управление: гр.С, улица „**********,представляван от Я.Б.Я. -Управител,чрез юрисконсулт
И.К.Т. направените по
настоящото исково производство разноски в общ размер на 188,09 лв.
от които: 88,09 лв . заплатена държавна такса върху уважения
размер на иска , 100лв. за юрисконсултско възнаграждение , както и
сторените в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№ 591/2020г.
по описа на Р.С.-Тетевен в общ размер 132,84
лв., от които 82,84лв лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред О.С-Ловеч от уведомяването на страните по
делото,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: