МОТИВИ
към Присъда № 91 от 09.04.2019 г.
по НОХД № 1151/2019 година
по описа на
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав
В Районен съд Варна е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Варна, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Л.Г.П. за извършено от него престъпление, наказуемо по чл.354а ал.3 т.1 от НК
затова, че на 11.10.2018 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0,07 грама, с процентно
съдържание на активен наркотично действащ компонент - диацетилморфин
26,4 % на стойност 4,50 лева.
Първоначално обвинителния акт е бил
внесен в Районен съд Варна от Районна прокуратура Варна на 22.10.2018 г. и по
него е било образувано НОХД № 4737/2018 г.
С Присъда № 277 от 30.10.2018 г. на
Районен съд, 45 състав, П. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а ал.3 т.1 и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца.
С Решение № 54/07.03.2019 г. на
Окръжен съд Варна, Наказателно отделение по ВНОХД № 57/2019 г. е отменена
изцяло присъда № 277 от 30.10.2018 г. на Районен съд Варна, 45 състав, по НОХД
№ 4737/2018 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Районен съд Варна.
Образувано е НОХД № 1151/2019 година по описа
на Районен съд Варна, разпределено на 11.03.2019 г. на Пети наказателен състав.
В разпоредителното
заседание защитникът на подсъдимия – адв.А.А. направи
искане, подкрепено и от подсъдимия, за провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на глава
ХХVІІ чл.371 ал.2 от
НПК.
Съдът определи
съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК, разясни на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства
на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2
от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
В съдебно заседание
подсъдимият Л.Г.П. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като установи,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните при досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на
присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на
Варненска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, моли съда за
осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода под минималния размер,
предвиден в закона.
Защитникът на
подсъдимия пледира, че не оспорват авторството на деянието и фактическата
обстановка по делото, но счита, че следва да се промените квалификацията на
деянието, като се наложи наказание за по-леко наказуемото престъпление. Според
защитата разпоредбите на чл.354а от НК охраняват важни социални ценности, свързани
със здравето на гражданите, но следва да се съобрази в конкретния случай
степента на засягане на тези обществени отношения, както и обществената
опасност на деянието и дееца. Моли съда да приеме, че е налице маловажен случай
по смисъла на чл.93 т.9 от НК и да квалифицира деянието по чл.354а ал.5 вр.ал.3
т.1 от НК с оглед начина на извършване на деянието, стойността на предмета на
престъпление, вредните последици, данните за дееца, всички особености по
отношение степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и степента
на морална укоримост на извършеното. В настоящия
случай се касаело за държане на наркотично вещество за лична употреба с общо
нетно тегло 0.07 грама на цена 4.50 лева. Веществото е било в такова малко
количество, че при извършената експертиза същото е изразходвано. Наистина подсъдимият
е бил осъждан, но при преценка за прилагане на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК
водеща роля имали оценката на степента на обществена опасност на деянието и на
втори план обществената опасност на дееца. Въпреки по-високата обществена
опасност на дееца с оглед миналите му осъждания, подсъдимият сам пред
полицейските служители е признал, че държи наркотични вещества и многократно е
изразил съжаление за извършеното. Като мотиви и ръководещи подбуди защитата
соча тежко социално и семейно положение. Подсъдимият е дал пълни обяснения,
оказвал е пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Изразява
дълбоко разкаяние за извършеното от него. Моли за квалифициране на деянието
като маловажно и налагане на присъда за такова деяние.
Подсъдимият Л.Г.П. в последната си дума се
признава за виновен и съжалява за постъпката си.
На основание чл.373
ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и
самопризнанието, направено от подсъдимия Л.Г.П., съдът приема за
установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:
На 11.10.2018 г. около 08:10 часа
подс. Л.Г.П. бил спрян
за проверка от свидетелите Иван П. Д. и К. Н. К. – полицаи в Първо РУ при ОД на МВР
Варна, които установи, че същият се издирва с оглед съпричастност в извършено
престъпление и го отвели в сградата на полицейското управление. Когато го запитали
дали има в себе си вещи, чието притежание е забранено от закона, подс.П. им
казал, че има едно пакетче хероин.
С протокол за доброволно
предаване от 11.10.2018 г./л.43 от досъдебното
производство/ДП/ подс.П. предал на полицията един брой хартиена рекламна
брошура, многократно сгъната под формата на квадрат и съдържащо се вътре
кафеникаво прахообразно вещество с пояснение, че това е хероин.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимическа експертиза по Протокол № 533/12.10.18 г./л.17-19 от ДП/ от експерт Ц. Й. Г. в БНТЛ при ОД МВР Варна
е видно, че кафявото
прахообразно вещество представлява хероин с технологични примеси с нетно тегло
0,07 грама със съдържание на диацетилморфин
26,4 %, като представеното за изследване вещество е изразходвано по време на
анализите без остатък. Хероинът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол
в Списък № 1 към
чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и
прекурсорите – „Растения и вещества
с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
От протокол за оценка на наркотични
вещества/л.21 от ДП/ е видно, че стойността на наркотичното вещество възлиза общо
на 4,55 лева.
Във фазата
на досъдебното производство е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, изготвено от
вещото лице д-р Р. Б./л.11 от ДП/ сочи, че подс.П. по време на
инкриминираното деяние не е страдал от психично
заболяване, не е била налице зависимост към психоактивни вещества. Има данни за
вредна употреба на канабиноидни/марихуана/. Към момента на
извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се позовава
на направените самопризнания на подс.Л.Г.П. по чл.371 т.2 от НПК, които
се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на
чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите И.П. Д. и К. Н. К.; заключенията на съдебната физико–химическа
експертиза и на съдебно-психиатрична експертиза; протокол за оценка; протокол
за доброволно предаване, свидетелство за съдимост, които съдът
кредитира изцяло, като прие, че
са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото. Съдът кредитира и обясненията на подс.Л.Г.П., доколкото същите са логични, последователни и не противоречат на другите доказателства по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
При така
установената фактическа обстановка по делото,
съдът намира, че с деянието си подс. Л.Г.П. е
осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, тъй като на 11.10.2018 г.
в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество
– хероин с нетно тегло 0.07 грама, с процентно съдържание на активен наркотично
действащ компонент – диацетилморфин 26.4 % и на обща
стойност 4.50 лева, като случаят е маловажен.
От обективна
страна, на 11.10.2018 г. в
гр. Варна, подсъдимият държал наркотично
вещество – хероин. Фактическата
власт подсъдимият установил в предходен момент, като същата продължила до
намесата на органите на реда. С това същият е осъществил
една от формите на изпълнителното деяние по визирания текст, а именно „държане” на наркотично вещество - хероин.
По делото
безпротиворечиво е установен
характера на наркотичното вещество – хероин. Хероинът има
наркотично действие и е под контрол съгласно
списък 1 и списък IV на Единната Конвенция
на ООН за наркотичните средства от 1961 год., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол
на наркотиците и
прекурсорите, хероинът е включен в Приложение
№ 1 към чл.3 ал.2 "Растения
и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната
медицина“. Ето защо, следва да се приеме,
че горепосочените действия подсъдимият осъществил по отношение на
високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. Доколкото по делото не се установи подс. Л.Г.П. да е придобил или държал високорисковото наркотично вещество - хероин, въз основа на лицензия
за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същото, издадена
при реда и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП, то следва
да се приеме,
че посочените действия са осъществили
незаконно, в нарушение на установения за това ред
и без надлежно разрешение за същото.
Съдът намира, че в
конкретния случай правилна се явява квалификация по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, изискваща случая
да е маловажен. За да се приеме,
че едно престъпление е маловажен
случай, следва да се извърши
комплексна преценка, в съвкупност на всички
основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност на деянието /преди
всичко вредните му последици/, моралната укоримост на психическото отношение на дееца
към престъпния резултат и опасността на личността на
дееца. В процесния случай от една
страна стойността на високорисковото наркотично вещество е 4,50 лева, която е по-скоро незначителна, а от друга страна следва да се
направи заключение, че случая е маловажен,
като се отчете
и това, че вредните последици са не
само имуществените, а и тези които се
причиняват на обществото. В случая
не може да
се приеме, че деянието е причинило
или е било в състояние да причини
сериозна вреда. Освен стойността на вещите
следва да се вземе предвид
и интензитета на деянието,
упоритостта при извършването му, все обстоятелства които налагат извод
да се приеме
маловажност на деянието.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав прецени, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна
страна всички признаци на състава
на престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е осъществено виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично
вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите
действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
Като причини
за извършване на деянието, съдът
отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и разпространението на наркотични вещества.
Относно размера
на наказанието на подс. Л.Г.П.:
За престъплението
по горепосочената квалификация законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. Същевременно се установи, че подсъдимият,
който е пълнолетен, е осъждан, което съдът отчете като единственото отегчаващо
вината обстоятелство. С оглед
определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете
относително високата степен на обществена опасност на дееца с оглед предишните
му осъждания и сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието с
оглед незначителното количество и ниската стойност на наркотичното вещество. Изложените
обстоятелства мотивираха съда, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати като на подсъдимия бъде наложено наказание глоба към
максимално предвидения в закона размер, а именно 900 лева.
Съдът счита,
че наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление. Същото дава възможност
на подсъдимия да се поправи
и превъзпита към спазване на законите
и добрите нрави, както и да се
въздейства предупредително върху него и да
му се отнеме
възможността да върши други престъпления.
Съдът прецени, че наказание
в този размер би се оказало
достатъчно за постигането на целите по чл.36 ал.1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът намира, че същото
ще даде възможност
да подсъдимия да осмисли извършеното.
На основание
чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение
по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
На основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът групира наложените наказания на осъденото
лице Л.Г.П. по НОХД № 4815/2018 г. по описа на PC – Варна, НОХД № 4354/2018 г.
по описа на PC – Варна, НОХД № 5463/2018 г. по описа на PC – Варна и по
настоящото НОХД № 1151/2019 г. по описа на РС – Варна, като му определи общо
наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок
от единадесет месеца при първоначален строг режим, както и наказание глоба в
размер на 1 000 лева.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия беше
осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата.
По гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :