№ 49
гр. Перник, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. Е. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищцата твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
17.12.2003 г. за суми в размер на 875,72 лева главница за неплатена топлинна енергия в
периода от 01.12.2001 г. до 30.09.2003 г., ведно със законна лихва от 12.12.2003 г. до
окончателното плащане и 125,62 лева законна лихва за забава в периода от 30.01.2002
г. до 08.12.2003 г., както и направените разноски по делото в размер на 25,00 лева.
Пояснява, че изпълнителния лист е издаден в рамките на гр.д. № 7368/2003 г. по описа
на Районен съд Перник. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано и.д. № 5906/2004 г. по описа на ДСИ с район на действие РС Перник, че
съществували данни по делото, положени върху предна и задна страна на
изпълнителния титул за извършени три броя частични плащания през 2005 г. на
стойност 150,00 лева, с които са погасени по давност чрез плащане присъдените
разноски до размера на сумата 25,00 лева и част от законната лихва, до размера на
сумата 125,00 лева. Твърди, че с Постановление от 29.07.2011 г. е прекратено
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ПДИ е била връчена
на 25.01.2005 г. и последното изпълнително действие е на 19.08.2005 г. Счита, че
остатъка от присъдените с изпълнителния лист от 17.12.2003г. суми са погасени по
давност.
С оглед на изложеното ищцата моли съда да приеме за установено не дължи на
„Топлофикация - Перник“ АД, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение сумата от 876,34 лева, от която 875,72 лева представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ********
за периода 01.12.2001 г. до 30.09.2003 г. и сумата от 0,62 лева представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.2002г. до 08.12.2003г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от 875, 72 лева, считано от 12.12.2003 г. до
окончателното изплащане на сумата, присъдена с изпълнителен лист от 17.12.2003 г.,
изд. по гр. дело № 7368/2003 г. по описа на Районен съд Перник и предмет на събиране
1
по изп. д. №5906/2004 г. по описа на ДСИ при Районен съд Перник.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа иска.
Ответникът признава същия. Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018
г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на „Топлофикация –
Перник“ АД свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд Перник,
постановено по ч.гр.д. № 7368/2003 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
2
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, а и признава иска, поради което
съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 350,00 лева. Не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като съдебната
практика на ВКС, издадена във връзка с тук цитираната разпоредба, изисква
ответникът да признае иска с отговора на исковата молба, а такъв не е подаден в
конкретния случай.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. Д.
Е., ЕГН ********** за сума в размер на 875,72 лева представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******** за периода
01.12.2001 г. до 30.09.2003 г. и сумата от 0,62 лева представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.01.2002г. до 08.12.2003г. , ведно със
законната лихва върху главницата от 875,72 лева, считано от 12.12.2003 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от
17.12.2003 г. по гр. дело № 7368/2003 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
3
АД, ЕИК ********* да заплати на В. Д. Е. сумата от 350,00 лева – разноски по делото
за процесуално представителство и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4