№ 3198
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110166315 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Б. К. срещу „б.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 29.02.2016г. , сключен с ответника,
заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“, отдел „Транспортно
обслужване“. Заявява, че въз основа предизвестие № БТГ-ЧР-изх. 80/11.10.2021г., връчено
на ищеца на 11.10.2021г., и акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 106/14.10.2021г., трудовото
му правоотношение било прекратено, считано от 01.11.2021г. Счита, че уволнителната
заповед не била мотивирана, тъй като не бил цитиран прекратявания трудов договор и не
било ясно посочено уволнителното основание. Отрича да е взето валидно решение за
съкращаване на щата, както и че не била спазена процедурата за съкращаване на щата.
Изтъква, че не били съобразени и конкретните изисквания, предвидени в колективния
трудов договор (КТД), както следва: относно съдържанието на заповедта по чл. I, т. 1.2. от
приложение № 5 към КТД; не била назначена комисия по чл. I, т. 1.3. от приложение № 5
към КТД; не били съобразени критериите за подбор по чл. I, т. 3-7 от приложение № 5 към
КТД; не била изпратена покана до ищеца по чл. II, т. 1 от приложение № 5 към КТД относно
наличието на основания за закрила по чл. 333 КТ; не била взета предвид тежестта на
нарушенията съгласно таблицата по приложение № 5.1. към КТД. Въвежда възражение за
недобросъвестност на ответника при прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че
подборът не бил извършен законосъобразно, тъй като не били включени всички лица със
сходни функции, респ. резултатите от подбора не били извършени в съответствие с
критериите за подбор. Моли уволнението да бъде признато за незаконно, като бъде отменен
акта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор на лек автомобил до 9 места“, отдел
1
„Транспортно обслужване“, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
14412,37 лв. (съобразно допуснатото на 15.11.2022г. изменение на размера на иска),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 01.11.2021г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 22.11.2021г. до
окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно, а основанието за извършването му
(съкращаване на щата) за осъществено. Поддържа, че била спазена процедурата по
приложение № 5 към КТД, в т.ч. относно вземането на решение за съкращаване на щата,
сформирането на комисия по КТД и спазването на критериите за подбор. Позовава се на
изводите на комисията и извършеното от нея класиране на участниците в подбора, което
намира, че съответства на обективните качества на кандидатите. Намира заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение за мотивирана. Счита, че процедурата по
уволнение не страда от пороци, поради което настоява, че оспорената заповед е
законосъобразна. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства (трудов договор №
1073211 от 29.02.2016г. – л. 9-12, допълнително споразумение от 07.01.2021г. – л. 13) се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът Л. Б. К. е заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“
Не се спори и по отношение на това, че на 11.10.2021г. работодателят е връчил на ищеца
писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване
на щата (л. 14), а на 26.10.2021г. му е връчил и акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх.
106/14.10.2021г. (л. 15), по силата на който е прекратено трудовото правоотношение,
считано от 01.11.2021г.
От приложеното щатно разписание на длъжностите на Централно управление „б.“ ЕАД, в
сила от 03.09.2021г. (л. 83-95) е видно, че в управление „Административно“, отдел
„Транспортно обслужване“ са предвидени 12 бр. „шофьор, лек автомобил до 9 места /8+1/“,
1 бр. „шофьор, товарен автомобил“ и 2 бр. „шофьор, автобус“.
От приложените писмени доказателства (докладна записка от и.д. „началник управление
„Административно“ – л. 68-73, доклад на изпълнителния директор на „б.“ ЕАД № 24-00-
2231 от 14.09.2021г. – л. 59-67, протокол от присъствено заседание на Управителния съвет
на „б.“ ЕАД № 555/17.09.2021г. – л. 55-58) е видно, че след анализ на структурата и
организацията на ответното дружество е взето решение от Управителния съвет за
оптимизирането им, като е одобрена нова структура (решение по т. 3 от дневния ред – л. 55-
58) и е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, считано от 01.11.2021г. (т. 3.2. от
2
дневния ред – л. 57). Видно от утвърденото ново щатно разписание (л. 74-82), в сектор
„Транспортно обслужване“, дирекция „Административно обслужване и логистика“ са
предвидени 9 бр. „шофьор, лек автомобил до 9 места /8+1/“ – т. 10.2.10.7, 1 бр. „шофьор,
товарен автомобил“ – т. 10.2.10.8, 2 бр. „шофьор, автобус“ – т.10.2.10.9.
Видно от приложената заповед на изп. директор на „б.“ ЕАД от 01.10.2021г. (л. 180), въз
основа на взетото от Управителния съвет решение е сформирана комисия, на която е
възложено извършването на подбор. Съгласно същата заповед, комисията има следния
състав: Г.Т. – и.д. „Началник управление „Правно“, Е. И. – и.д. „началник управление
„Административно, ръководител отдел „Човешки ресурси“, П.Т. – и.д. „началник
управление „Финансово икономическо“, К.Б. – и.д. „началник управление „техническа
експлоатация“, Р.С. – „инженер, проектант/водещ“ и председател на БС „б.“ ЕАД към
КНСБ, И.Ч. – „машинен оператор/ГРС – газопреносна, газоразпределителна мрежа в СЗЕР
Ботевград“ и председател на ФСО „Подкрепа“ при „б.“ ЕАД, А.М. – „юрисконсулт“, отдел
„Договори и собственост“, управление „Правно“. От приложените удостоверения (л. 250-
251) е видно, че И.Ч. е председател на ФСО „Подкрепа“ при „б.“ ЕАД, а Р.С. - председател
на БС „б.“ ЕАД към КНСБ.
От приложените формуляри за оценка, дипломи за завършено образование и протоколи за
представена документация по проведен подбор (л. 96-179) е видно, че от страна на В.Ф.,
ръководител отдел „Транспортно обслужване“, управление „Административно“ е
извършена оценка на Д.Б., Н.С., В.Г., А.Р., С.В., М.М., М.М., Д.Д., Н.Д., Г.И. и Л. К..
От приложения протокол от 06.10.2021г. от заседание на комисията за извършване на
подбор (л. 199-209) е видно, че лицата, между които е извършен подборът са следните: Д.Б.,
Н.С., В.Г., А.Р., С.В., М.М., М.М., Д.Д., Н.Д., Г.И. и Л. К.. С оглед резултатите им комисията
е предложила съкращаването на щата на двамата служители, получили най-ниски общи
оценки - Л. К. (91 т.) и Г.И. (94 т.).
От показанията на свид. Е. И. и Е. И. се потвърждават обстоятелствата, свързани с
извършеното съкращаване на щата, учредяването на комисията по подбор, нейния състав и
организация на работа.
Между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (л. 210-218) е
видно, че в извършвания подбор не са били включени Й.Т., на длъжност „шофьор, товарен
автомобил“ и А.С. и Е.С., на длъжност „шофьор на автобус“.
От приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява изминаваното от различните категории шофьори разстояние при управление на
лек автомобил, товарен автомобил и автобус, като анализът на вещото лице е основан на
представените от ответника писмени доказателства (пътни книжки и пътни листове – л. 441-
539). От същата става ясно, че никой от служителите на длъжност „шофьор, лек автомобил
до 9 места /8+1/“ (Д.Б., Н.С., В.Г., А.Р., С.В., М.М., М.М., Д.Д., Н.Д., Г.И. и Л. К.), „шофьор,
товарен автомобил“ (Й.Т.) и „шофьор на автобус“ (А.С. и Е.С.) не е управлявал товарен
автомобил. Установява се и това, че независимо от длъжността, на която са били назначени,
3
посочените лица са управлявали единствено леки автомобили, а част от тях и микробуси,
като А.С. е изминал 99 % от изминатите километри на лек автомобил и 1 % при управление
на микробус, Димитър Дешев - 55 % при управление на лек автомобил и 45 % при
управление на микробус, М.М. - 99 % при управление на лек автомобил и 1 % при
управление на микробус и М.М. - 91 % при управление на лек автомобил и 9 % при
управление на микробус.
Изчисленията на вещото лице се потвърждават и от показанията на свид. В.П. и Р.Г., според
които в „Централно управление“ не е имало товарни автомобили и автобуси, като Й.Т., Е.С.
и А.С. нито са имали зачислени товарни автомобили и автобуси, нито са управлявали
такива. Обстоятелството, че основната дейност на Й.Т., Е.С. и А.С. е била свързана с
управлението на леки автомобили се потвърждава изрично и от свид. В.Ф., който също
споделя, че никой от тримата не е имал зачислен автобус или товарен автомобил, но всички
те са имали зачислени леки автомобили. Тези изводи се потвърждават и от приложената
заповед от 19.08.2021г. (л. 421-432), с която на отделните водачи са зачислени леки
автомобили, но не и автобуси и/или товарни автомобили.
Обстоятелството, че основната дейност на Й.Т., Е.С. и А.С. е била свързана с управлението
на леки автомобили не се опровергава по никакъв начин от показанията на останалите
разпитани свидетели – Е. И. и Е. И.. От една страна, свид. И. сочи да е налице разлика във
функциите на водачите на леки автомобили и тези на автобуси и товарни автомобили, но
твърденията й не почиват на конкретни и проверими факти, а единствено на длъжностните
характеристики и условията за заемане на длъжността. Показанията на този свидетел не
съдържат никаква конкретика, въз основа на която да се приеме, че Й.Т., Е.С. и А.С. въобще
някога са управлявали автобус или товарен автомобил. Що се отнася до изявлението на свид.
Е. И., същият изрично подчертава, че няма пряк поглед върху дейността им, поради което
тези показания също не са в състояние да опровергаят изложеното по-горе.
Единствените данни за това, че някое от посочените три лица е управлявало и друг вид МПС
се съдържат в показанията на свид. Георгиев, който заявява, че преди време А.С. бил
командирован да кара с автобус персонала от Варна до Златни пясъци. В тази им част
показанията на свид. Георгиев се потвърждават от приложените писмени доказателства (л.
439-440 и л. 560-571), от които действително се установява, че през 2013г. и 2015г. А.С. е
бил командирован да управлява автобус. В подобен смисъл са и показанията на свид. В.Ф.,
който поддържа, че „като се наложи инцидентно караха и товарен автомобил или автобус
(не всеки ден се случва да карат автобуси или камиони)“, от което също може да се направи
извод, че управлението на автобуси и/или товарни автомобили от посочените лица не е
извършвано системно и редовно, а през периода, за който работодателят е представил пътни
документи (предмет на анализ от в.л.) – въобще.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника; че
същото е прекратено със заповед на работодателя, считано от 01.11.2021г.; че са били
налице основания за ползване от закрила по чл. 333 КТ; обстоятелствата, въз основа на
които твърди да е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност; че е
извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че е съкратена единствената
длъжност от щата на ответника; че са спазени допълнителните изисквания относно
процедурата и конкретните критерии за извършване на подбор, предвидена в КТД и чл. 329
КТ.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът Л. К. е заемал длъжността „шофьор на
лек автомобил до 9 места“, което е било прекратено поради съкращаване на щата, считано от
01.11.2021г.
Спорните въпроси между страните се свеждат до това дали извършеното уволнение отговаря
на изискванията за мотивиране на заповедта, дали съкращаването на щата е извършено
фиктивно или реално, дали е спазена процедурата по извършване на съкращаване на щата,
предвидена в колективния трудов договор, както и дали работодателят е извършил
законосъобразен подбор (в т.ч. дали в подбора са участвали всички лица, заемащи сходна
длъжност и дали оценяването на участниците в подбора е извършено обективно), по които
въпроси съдът намира следното:
По първия от посочените спорни въпроси, следва да се подчертае, че в Кодекса на труда не е
предвидено изрично задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, но в
съдебната практика се приема, че във всички случаи работникът или служителят следва да е
наясно с фактическото основание за прекратяване на трудовия договор. Това изискване е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност
на основанията за уволнение, а несъобразяването му е в състояние да доведе до
неприемливия резултат работникът или служителят да узнае фактическата причина за
прекратяването едва с отговора на исковата молба (в под. смис. вж. мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2017г.,
Решение № 314 от 30.10.2014г. по гр.д. № 840/2014г. на IV г.о, ВКС и мн. др.). Няма
законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма,
тогава, когато тя не предполага различни фактически основания. Решаваща е преценката
дали в рамките на изложените мотиви работникът или служителят е в състояние да разбере
кои са фактите в обективната действителност, въз основа на които трудовото
правоотношение се прекратява. Нито решението за съкращение, нито щатното разписания са
формални актове и законът не изисква опредЕ. форма за валидността и за доказването им. В
такъв случай невръчването на ищеца на заповедта, с която е взето решение за изменение на
щатното разписание, само по себе си не опорочава уволнението, тъй като поначало
5
работодателят не е длъжен да изготвя такъв формален акт.
В настоящия случай от съдържанието на процесния акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх.
106/14.10.2021г. не остава никакво съмнение, че се прекратява трудовото правоотношение
между страните, по което ищецът е заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9
места“ като основанието за прекратяване е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - „съкращаване на щата“.
Неоснователно е тогава становището на ищеца за липса на мотиви в заповедта, тъй като не
бил посочен трудовият договор. Наличието на такъв задължителен реквизит в
уволнителната заповед, противно на поддържаното от ищеца, не е предвиден в закона. В
конкретния случай посочването му е и ненужно, тъй като не се твърди между страните да е
съществувало и друго трудово правоотношение, което да е в състояние да породи някакво
съмнение у ищеца. Отделно от това, индивидуализирането на прекратяваното трудово
правоотношение е извършено в пълна степен чрез посочване на заеманата от ищеца
длъжност, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед позволява в достатъчна
степен на ищеца да установи правоотношението и основанието, на което се прекратява.
По въпроса за това дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
(„съкращаване на щата“) е осъществено реално или не, съдът намира следното:
В съдебната практика многократно е имало повод да се изясни съдържанието на понятията
„щат на предприятието“ и „съкращаване на щата“. В същата се приема, че „щатът на
предприятието“ е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното
вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и
длъжности, а „съкращаване на щата“ по смис. на чл. 328, ал. 1 , т. 2, предл. 2 КТ е налице
както при намаляване на броя заети работници /служители/, така и само при реална промяна
на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание (така напр.
Решение № 184 от 02.06.2011г. по гр.д. № 803/2010 г. на ІV г.о., ВКС и мн.др.). Решението
на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае ефективността на
производствения процес (Решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1456/2011 г. на ІІІ г.о.,
ВКС и др.).
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че след анализ на
структурата и организацията на ответното дружество е взето решение от Управителния
съвет за оптимизирането им, като е одобрена нова структура и ново щатно разписание,
според което в сектор „Транспортно обслужване“, дирекция „Административно обслужване
и логистика“ са предвидени 9 бр. „шофьор, лек автомобил до 9 места /8+1/“, 1 бр. „шофьор,
товарен автомобил“ и 2 бр. „шофьор, автобус“. За разлика от утвърденото ново щатно
разписание, в действащото преди това, в сила от 03.09.2021г. (л. 83-95) са предвидени 12 бр.
„шофьор, лек автомобил до 9 места /8+1/“, 1 бр. „шофьор, товарен автомобил“ и 2 бр.
„шофьор, автобус“. От изложеното следва, че е налице намаляване на броя на заетите
работници като шофьорите на лек автомобил до 9 места /8+1/ са станали от 12 бр. на 9 бр.,
респ. общият брой на шофьорите на лек автомобил, товарен автомобил и автобус е намалял
от 15 бр. на 12 бр. Както бе посочено по-горе, намаляването на броя на заети работници
6
съставлява хипотеза на „съкращаване на щата“ по смис. на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ,
поради което следва да се отхвърли като неоснователно становището на ищеца, че не било
извършено реално съкращаване на щата. Недоказано е и бланкетното възражение за
недобросъвестност на работодателя, доколкото не са въведени конкретни твърдения, а и
доказателства, въз основа на които презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ да се смята за оборена.
По отношение на въпроса дали работодателят е спазил процедурата по извършване на
съкращаване на щата, съдът намира следното:
Не може да се сподели тезата на ищеца за допуснати нарушения, свързани с
предварителната закрила по чл. 333 КТ. Както бе посочено по-горе, наличието на основание
за ползване на закрила по чл. 333 КТ е в доказателствена тежест на ищеца, който нито е
въвел твърдения за осъществяване на някоя от конкретните хипотези на закрила, предвидени
в закона, нито е ангажирал доказателства в тази посока. Неоснователно е и становището му,
че не е получил писмена покана по чл. II, т. 1 от Приложение № 5 на КТД, доколкото от
приложените писмени доказателства (л. 219-220) е видно, че същият не само е получил
такава, но и изрично е декларирал, че не се ползва от закрила по чл. 333 КТ.
В противоречие с обсъдените по-горе доказателства са и възраженията на ищеца, свързани с
учредяването и състава на комисията по подбора, доколкото от представените писмени
доказателства е видно, че преди извършване на уволнението е имало издадена заповед по чл.
I, т. 1.2. от приложение № 5 към КТД за сформиране на комисия по подбор, която в
съответствие с правилата по чл. I, т. 1.3. от приложение № 5 към КТД се състои от 7 члена, в
т.ч. по един представител на КНСБ (Р.С. – л. 251) и ФСО „Подкрепа“ (И.Ч. – л. 250).
По отношение на законосъобразността на извършения подбор съдът намира следното:
Съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на
щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите,
на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по добре. Работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена
щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си
на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при
съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една
длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор.
В съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че при въведен от
работника в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ довод за
незаконен подбор поради обхвата на сравняваните лица, работодателят следва да установи,
че в подбора са били включени всички работници, изпълняващи съответната длъжност. При
довод на работника, че макар и с различно наименование по щатно разписание, определени
длъжности са с идентични трудови функции с тази, от която се съкращават щатни бройки,
работодателят е длъжен да установи, че длъжностите са различни, т.е. че е различно
естеството на възложената работа за длъжността (Решение № 163 от 07.10.2016г. по гр.д. №
7
1262/2016г. на III г.о., ВКС, Решение № 107 от 18.02.2010г. по гр. д. № 3293/2008г. на IV
г.о., Решение № 84 от 23.08.2016г. по гр.д. № 3959/2015г. на IV г.о., ВКС и мн. др.). Когато
се определя кръгът на лицата, които участват в подбора не се изхожда от наименованието на
длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия,
като определящо е дали различията са съществени (Решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр.д.
№ 110/2010 г. на ІV г.о., ВКС, Решение № 167 от 09.04.2012 г. по гр. д. № 218/2011 г. на IV
г. о., ВКС, Решение № 492 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г. на IV г.о., ВКС, Решение
№ 404 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/2013 г. на IV г. о., ВКС ). Иначе казано, за да бъде
изпълнено задължението за подбор, в него трябва да бъдат включени всички лица,
изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции (Решение № 492 от 21.01.2013
г. по гр. д. № 1696/2011 г. на IV г.о., ВКС), като наличието или липсата на съществена
разлика в трудовите функции следва да се прецени с оглед характера и естеството на
възложената работа за длъжността (Решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на
IV г.о., ВКС, Решение № 491 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1451/2011 г. на IV г. о., ВКС).
В настоящия случай между страните не е налице спор, че работодателят е съкратил само
част от заеманите в предприятието длъжности „шофьор“, поради което е бил длъжен да
извърши подбор. Основният фактически спор се свежда до това дали е имало съществена
разлика между функциите на лицата, заемащи длъжността „шофьор, лек автомобил до 9
места /8+1/“ (Д.Б., Н.С., В.Г., А.Р., С.В., М.М., М.М., Д.Д., Н.Д., Г.И., Л. К.) и лицата
заемащи длъжността „шофьор, товарен автомобил“ (Й.Т.) и „шофьор, автобус“ (Е.С., А.С.),
която да изключва добавянето на последните трима като участници в подбора.
Ответникът, чиято е тежестта да установи, че посочените длъжности са различни, се
позовава на разликите в условията за заемане на длъжността (категорията свидетелство за
управление на МПС) и обстоятелството, че на шофьорите на лек автомобил не могло да
бъде възлагано управлението на товарен автомобил и автобус, докато обратното било
възможно. Както бе посочено по-горе, обаче, от значение за определянето на кръга от лица,
участващи в подбора е свързан с фактически изпълняваните трудови функции и естеството
на възложената работа, поради което за законността на подбора е без значение въвеждането
на различни условия за заемане на длъжността на отделните лица.
Що се отнася до фактическата дейност на тези лица, от обсъдените по-горе доказателства е
видно, че нито едно от тях не е управлявало товарен автомобил. Назначеният на длъжност
„шофьор, товарен автомобил“ (Й.Т.) е управлявал единствено и само леки автомобили, като
не са ангажирани никакви доказателства въобще някога на същия да е възлагано
управлението на товарен автомобил. Сходно е положението и с двамата водачи, назначени
на длъжност „шофьор, автобус“ - Е.С. и А.С.. По отношение на първия (Е.С.) въобще няма
данни някога да е управлявал МПС, различно от лек автомобил, а по отношение на втория
(А.С.) се установява, че 99 % от пробега е осъществен на лек автомобил и 1 % - на микробус.
За управлението на микробус изрично следва да се подчертае, че не се твърди да е била
необходима различна категория свидетелство за управление на МПС, която да изключва
управлението им от шофьорите на леки автомобили. Напротив, от изчисленията на вещото
8
лице се установява, че микробуси са управлявали и част от водачите на длъжност „шофьор,
лек автомобил до 9 места /8+1/“ (Димитър Дешев, М.М. и М.М.), като част от тях дори имат
по-дълъг пробег в км. и по-голям процент от общия им пробег на микробус в сравнение със
самия А.С..
От изложеното следва, че не са налице никакви различия във фактически изпълняваните
функции и йерархичното място в структурата на предприятието между лицата включени в
подбора и служителите заемащи длъжността „шофьор, товарен автомобил“ (Й.Т.) и
„шофьор, автобус“ (Е.С., А.С.), които не са били включени в подбора. В частност по
отношение на А.С. следва да се посочи, че различен извод не може да се обоснове и въз
основа на установеното по-горе обстоятелство, че през 2013г. и 2015г. същият е бил
командирован да кара с автобус персонала от Варна до Златни пясъци, тъй като няма
основание да се приеме, че тази дейност е била характерна за заеманата длъжност, а не е
изпълнена инцидентно.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая подборът не е извършен
законосъобразно, което обуславя и извода, че работодателят незаконосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца. Ето защо следва да се приеме, че уволнението е
извършено незаконно, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и
като такъв следва да се уважи.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е
за неопределено време, предявеният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“, отдел „Транспортно
обслужване“ също следва да се уважи като основателен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателността на иска за сумата от 14412,37 лв. (съобразно изменението на иска,
допуснато с определение от 15.11.2022г.), представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа в периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г. е обусловена от установяването
на следните предпоставки: 1/ уволнението на работника или служителя да е признато за
незаконно; 2/ да е налице вреда, съизмеряваща се с пропуснатото от работника или
служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от
шест месеца, а при започване на работа на по-нископлатена длъжност – разликата в
заплатите; и 3/ причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя
без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищеца е незаконно.
По отношение на факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
9
трудово възнаграждение, доказателствената тежест е на ищеца (Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК, ВКС).
В настоящия случай с доклада по делото е указано на ищеца, че установяването на този
факт е в негова тежест, като му е посочено изрично, че не сочи доказателства за него (вж. т.
III.5. от определение на съда от 10.04.2022г. – л. 236). Независимо от това, по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че през периода 01.11.2021г. до 30.04.2022г. ищецът е
останал без работа, а посоченото обстоятелство няма основание да се презумира.
При това положение, предявеният иск следва да се приеме за недоказан, поради което
същият подлежи на отхвърляне. Съвсем отделен е въпроса, доколко искът е доказан и по
размер, предвид поддържаното от ответника изявление, че е изплатил на ищеца
обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ, които следва да бъдат съобразени при присъждане на
обезщетението по чл. 225 КТ (Решение № 770 от 08.12.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на III
г.о., ВКС, Решение № 37 от 07.04.2016г. по гр.д. № 3853/2015г., ВКС и др.).
С оглед акцесорния характер на претенцията следва да се отхвърли и искането на ищеца
за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските: С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове, а
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски, определени съобразно
отхвърлената част от предявените искове. В случая страните не са представили договори за
правна защита и съдействие, в които да се съдържа разграничение на уговореното
възнаграждение за конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по осъдителната
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, поради което разпределението им следва да
се извърши по равно за конститутивните и осъдителните претенции (арг. Определение № 14
от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4132/2020 г. на I г. о., ВКС). Следователно в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1260 лв. с ДДС, а в полза на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Неоснователно е
искането на ответника за разноски за експертиза предвид основателността на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд
дължимата държавна такса в размер на 80 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Л. Б. К., с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „П.“ № 3, извършено с акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх.
10
106/14.10.2021г., с който на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Л. Б. К., с ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „шофьор, лек автомобил до 9 места“, управление
„Административно“, отдел „Транспортно обслужване“ в „б.“ ЕАД, с ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № 3
против „б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес в гр. София, ж.к. „П.-2“, бул. „П.В.“ № 66
осъдителен иск за сумата от 14412,37 ЛЕВА, представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
22.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес в гр. София, ж.к. „П.-2“, бул. „П.В.“ №
66 да заплати на Л. Б. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № 3 сторените по
делото разноски, както следва: 1260 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Л. Б. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № 3 да заплати на
„б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес в гр. София, ж.к. „П.-2“, бул. „П.В.“ № 66 сторените по
делото разноски, както следва: 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес в гр. София, ж.к. „П.-2“, бул. „П.В.“ №
66 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 80 ЛЕВА – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок, считано от днес (28.02.2023г.), съгл. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12