Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........6.11........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................тринадесети...октомври….......................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 397
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на Р.Ж.М. *** чрез пълномощника й адв.М.,*** против решение № 176/10.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 2156/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС отношение на ответника Р.Ж.М., ЕГН **********,***,кантора 205,чрез адв. М.-ЯАК, че М.Г.П.,ЕГН
**********,***, кант.27, чрез адв. К.-ЯАК е собственик на
1/10 ид.ч. от недвижим
имот,представляващ застроено и незастроено дворно място,находящо се в с.К.,общ.Тунджа,обл.Я.,цялото от 990 кв.м.-неурегулирано,а урегулирано -1070 кв.м.,съставляващо
парцел № XII-147,в кв.23 по плана на с.Кукорево,както и на 1/10 ид.ч. от
построеното в това дворно място жилищна сграда,с площ от 60 кв.м. и 1/10 ид.ч.
от построения в същото дворно място обор,целия с площ от 42 кв.,при граници на
целия парцел : улица,И. С.Г.,Т. Ж. Г.,С. И. К. и Г.И. К..
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху
недвижим имот,придобит по давност № 147,том 1,рег.№ 2133,дело № 138/16.05.2019
г. на нотариус с рег.№ 170 по регистъра на НК и с район на действие-ЯРС,на
основание постановление от 16.05.2019 г.,издадено въз основа на обстоятелствена
проверка,извършена по нотариално дело № 137/16.05.2019 г. и съгласно чл.587 ГПК
и чл.79 ЗС,одобрил представения му проект за нотариален акт,в частта за 1/10
ид.ч.,с който признава Р.Ж.М. за собственик по давност на следния недвижим
имот,находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“*********“ № **,представляващ ПИ 594 от 990 кв.м.,който участва в УПИ XII-147,целият от
1070 кв.м. в кв.23 по плана на с.К.,заедно в построените в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП от 60
кв.м.,жилище/лятна кухня/ с площ от 42 кв.м. и второстепенна сграда /обор/ с
площ от 42 кв.м.,при граници на УПИ XII-147;улица; XIII-145; IX-148; XI-147, на
осн. 537,ал.2 ГПК. Присъдени са и разноски
в полза на ищцата.
Иска се отмяна изцяло на постановеното решение и прекратяване на делото поради недопустимост на иска или предявеният иск като да бъде отхвърлен, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Счита се, че заведения пред районния съд иск е недопустим, тъй като
въззиваемата няма правен интерес от водения установителен иска, а въззивницата,
която е ответница в първата инстанция не притежава пасивна процесуална
легитимация да е ответник по иска, тъй като се е разпоредила с процесния имот в
полза на друго лице преди завеждане на иска. Искът е и неоснователен, тъй като
е недоказан, а първоинстанционния съд неправилно е приел, че са налице
доказателства за това, че ответницата не е отблъснала владението на останалите
съсобственици, въпреки, че същата през 20 годишния период е демонстрирала пред
всички, че е единствения собственик на целия имот. Единствено тя е изпълнявала
задълженията по алеаторния договор, по който е придобит имота, а не и съпругът
й, който е починал скоро след придобиването и на който е наследник ищцата.
Съдът не е следвало да цени показанията дадени от свидетеля на ищцата, който е
неин съпруг и предубеден.
В съдебно заседание докладът по делото пред
въззивния съд бе допълнен с твърдението на въззивницата, че е придобила
процесния имот като съпругът й няма принос за придобиване на имота в режим на
СИО.
В законоустановения срок ищцата по делото М.Г.П. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. По безспорен начин е установено, че липсват предпоставките за придобиване по давност на процесния имот от страна на ответницата.
Страните, редовно призовани за
съдебно заседание не се явяват, а чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на М.Г.П. *** с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответницата Р.Ж.М. ***, че ищцата е
собственик на 1/10 ид.части от недвижим имот, представляващ застроено и
незастроено дворно място, находящо се в с.К. цялото от 990 кв.м неурегулирано,
а урегулирано 1070 кв.м, съставляващо парцел № XII-147, в кв.23 по плана на с.Кукорево, както и на 1/10
ид.ч. от построеното в това дворно място жилищна сграда с площ от 60 кв.м и
1/10 ид.ч. от построения в същото дворно място обор целия с площ от 42 кв.м, при
описани граници. Иска се също на основание чл.537 ал.2 ГПК отмяна на нотариален
акт № 147, том 1, рег.№ 2133, дело № 137/2009 г. на Нотариус с рег.№ 170 на НК
до размера на притежаваната от ищцата 1/10 идеална част от посочения процесен
имот. Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка и в режим на СИО с баща й Г.
Т. М. са закупили през 1995 г. 6/10 ид.ч. от процесния имот, състоящ се от
дворно място, жилищна сграда и обор срещу задължението за гледане и издръжка на
продавачката М. И. Т.. Ищцата счита, че като наследник на починалия през 1996 г.
неин баща и съпруг на ответницата, притежавала 1/10 ид.ч. от процесния имот. През
2019 г. при заплащане на дължимия данък, ищцата установила,че едноличен
собственик на имота е ответницата по давност съгласно документ за собственост
нотариален констативен акт. Според ищцата придобивна давност в полза на
ответницата не би могло да има, тъй като тя дълги години помагала на своята
майка да стопанисва имота и да го поддържа в добър вид, годен за ползване. Грижила
се дори за баба си със своя съпруг В.П., продължили да стопанисват мястото като
засаждали и отглеждали различни зърнени култури, плодове и зеленчуци, тъй като
никой не живеел в него. Ответницата не живее и не ползва имота от дълги години,
но въпреки това се снабдила с констативен нотариален акт, без да е упражнявала
владение - постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
Ответницата Р.Ж.М.
е депозирала в срок писмен отговор като счита иска за недопустим, тъй като не
била процесуално легитимирана да бъде ответник по настоящото дело с оглед обстоятелството,
че се разпоредила с имота преди вписването на исковата молба. От друга страна е
предявен установителен иск за собственост, за който ищцата няма правен интерес,
тъй като е налице осъдителен иск да защити правото си на собственост.
Искът се
оспорва и като неоснователен, тъй като повече от 20 години от смъртта на
съпруга си ответницата демонстрирала пред всички по несъмнен начин и с
конклудентни действия, насочени, както спрямо имота, така и към трети физически
и юридически лица, че тя била единствения собственик на целия имот и имала
твърдото намерение да го владее лично и само за себе си. През 1998 г. сама
изкупила и останалите 4/10 ид.ч. от имота. Отделно от това ответницата
прехвърлила на дъщеря си - ищец по настоящото дело друг недвижим имот, с което
изцяло осигурила нейните и на семейството й жилищни нужди. След смъртта на баща
си ищцата не била демонстрирала или упражнявала полученото по наследството право
на собственост, както твърди. По никакъв начин не била ползвала или владяла
лично и/или чрез други лица имота или някаква част от него, а било налице пълна
липса от нейна страна на материален или правен интерес към него и изоставянето
му като собственик. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
Пред районния
съд ищцата М.Г.П. е представила нот.акт № 42 т.IV д.№ 938/95 г., по който е отразена сделка
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с
която М. И. Т. продава на дъщеря си Р. Ж.М. 6/10 ид.ч. от 745/1070 ид.ч. застроено
и незастроено дворно място, находящо се в с.К. цялото от 990 кв.м неурегулирано,
а урегулирано 1070 кв.м, съставляващо парцел № XII-147, в кв.23 по плана на с.К., заедно с 6/10 ид.ч. от
построената в това дворно място жилищна сграда с площ от 60 кв.м и 6/10 ид.ч.
от построения в същото дворно място обор целия с площ от 42 кв.м, при описани
граници. От удостоверение за наследници № 094/22.05.2019 г. се установява, че Г.Т.
М. е почина на ***** г. и е с наследници – преживяла съпруга Р.М. и две дъщери М.П.
и Д. Х.. След смъртта на съпруга си, Р.М. е придобила чрез покупко-продажба от
майка си М. Т. по нот.акт № 43 т.I д.№
938/98 г. останалите 4/10 ид.ч. от процесното дворно място, жилищна сграда и
обор.
През 2002 г.
ответницата М. *** недвижимия имот като едноличен собственик, за което е
представила данъчната декларация. Съгласно нот.акт № 147 т.1 рег.№ 2133 д.№
137/2019 г. Р.Ж.М. е призната за собственик по давностно владение на целия
недвижим имот, представляващ ПИ 594 от 990 кв.м, който участва в УПИ XII-147, целия от 1070 кв.м в кв.23 по плана на с.К.,
заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП 60 кв.м, жилище
/лятна кухня/ с площ 42 кв.м и второстепенна сграда /обор/ с площ 42 кв.м. От
ответницата М. е представен нот.акт № 181 т.1 рег.№ 2480 д.№ 168/2019 г., по
който е продала на трето лице – С. И.Г. целия недвижим имот, в подкрепа на
възражението си, че не е легитимирана да е ответница по делото.
Представения
от ответницата нотариален акт, по който през 1990 г. заедно със съпруга си са
продали на дъщеря си М.Г.П. друго дворно място със сгради в с.К., съдът не
обсъжда като неотносим към спора.
В първата
инстанция са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните по искане на
страните свидетели: В. М. П. – съпруг на ищцата и С. Ж. С.– сестра на
ответницата.
Свидетелят П.
е заявил, че познава имота в с.К., същия бил отдаден под наем от 2014-2015 г. от
съпругата му и тъщата му с цел да се поддържа, тъй като в него постоянно от
1999 г. никой не живеел. През 1999 г. първоначално спорния имот бил отдаден под
наем на една рускиня със съпруга й за една година, но не бил поддържан и се
изнесли, след което му направили ремонт. Разходите за ремонта били за тяхна
сметка - съпругата на свидетеля плащала. Съпругата му сама носила рамките на
прозорците, за да се остъклят в гр.Ямбол, след което ги връщала. В периода от
2002 г. до 2012 г. свидетеля и съпругата му гледали животни като през това
време сеели процесния имот, предмет на спора с различни култури - царевица, люцерна
и т.н. през различните години и ги използвали за изхранване на животните. Р. в този
момент била само на една пенсия и те поддържали всичко, били тогава в добри
отношения. Нито с думи, нито с действия Р. е показвала, че иска да свои целия
имот. Лично свидетеля платил данъците за 2015 и 2016 г. За последната година
вече не били в добри отношения и поискал от Р. част от парите за данъците, които
платил. През 2018 г. Р. решила да продаде имота и се обадила на съпругата му и
другата й дъщеря да подпишат за извършване на покупко-продажба, но те не се
съгласили и тогава Р. предприела действия за придобиване на имота по
обстоятелствена проверка. Свидетелят не знае съпругата му и нейната майка да са
си създавали пречки помежду си за ползване на имота, даже през 2003 г. за малко
да го продадат на английски граждани, имало платено капаро, но сделката
пропаднала, тъй като другата дъщеря на ответницата отказала да подпише, защото
били в лоши отношения.
Свидетелката
С. заявила, че починалия съпруг на сестра й - Г. Т. М. не бил полагал грижи за
майката на Р., която й продала имота. Познава имота в с.К. на ул.“*******“,
това било жилището на майка й и на баща й. М. не била се грижила за баба си и
не била издържала същата, не била давала никакви средства за имота на ул.“********“,
за него се грижела сестра й сама. М. не била се грижила за имота като стопанин,
като не била правила поддръжка, сгради, огради и т.н. Р. се грижила за майка си
докато била жива десет години. В имота имало квартиранти, но Р. не вземала наем
от тях, само да имало хора в имота. Може би повече от десет години били
настанени наемателите и давали сметка за имота на сестра й. Ремонти били
правени в този имот на къщата, на сградите, на оградите, на вратата, а за един
теч сестра й извикала водопроводчик и това й струвало много скъпо. През
последните десет години свидетелката не била виждала ищцата и другата й
племенница да ходят в имота и да правят нещо там. Отношенията между М. и сестра
й били лоши, но свидетелката не знае кой на кого пречи, М. винаги тормозила
сестра й.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
ЯОС счита, че правната квалификация
на предявеният иск е чл.124 от ГПК – положителен установителен иск за
собственост, а не чл.108 от ЗС, което обаче не променя формираните от районния
съд крайни изводи и резултат, тъй като производството е водено по установителен
иск за собственост, дадените указания с доклада са за този иск и страните са се
защитавали по такъв иск. Постановеното решение от първата инстанция се приема
за правилно, а изложените във въззивната жалба оплаквания и възражения за
неправилни.
Правилно районният съд е приел искът
за установяване на собственост за допустим поради наличие на правен интерес за
воденето му от ищцата. Относно наличието на
правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да
предяви осъдителен иск за същото право, ВКС се е произнесъл положително с ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г.
на ОСГК, като е прието, че и когато ищецът има възможност да предяви осъдителен
иск, за него е налице правен интерес от предявяване на установителен такъв.
Съгласно т.3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС - налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба, какъвто е процесния случай.
Предвид цитираната тълкувателна практика на ВКС, възраженията на въззивницата
за недопустимост на иска се преценят за неоснователни.
Не е установено в настоящото
производство въззивницата М. да е станала едноличен собственик на целия
недвижим имот в с.К., така както е призната за собственик по давностно владение, съгласно
нот.акт № 147 т.1 рег.№ 2133 д.№ 137/2019 г. От събраните писмени доказателства се установява, че през 1995 г. ответницата
М. е придобила в режим на СИО със съпруга си Г. Т.М. собствеността
върху 6/10 ид.ч. от недвижим имот, състоящ се от дворно място, жилищна сграда и
обор срещу задължение за издръжка и гледане, а на следващата година съпругът й
починал. При алеаторен договор, какъвто е договорът за прехвърляне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността преминава
върху преобритателя със сключването му. При неизпълнение на задължението за
издръжка и гледане от преобритателя, прехвърлителят по алеаторната сделка има
възможност да върне собствеността си върху имота като поиска разваляне на същия
по съдебен ред. В настоящия случай липсват данни за водено съдебно производство
по разваляне на договора за издръжка и гледане, въз основа на който ответницата
и съпругът й са придобили 6/10 ид.ч. от процесния имот. Цитираната от
въззивницата съдебна практика във връзка с твърдението й, че съпругът й не е
станал собственик на тази част от имота, тъй като е починал на следващата
година след прехвърляне на собствеността и не е изпълнявал задължението за
издръжка и гледане по договора, касае водени дела за разваляне на такива
договори. С исковата молба съдът е сезиран с друг иск, а за водено производство
за разваляне по съдебен ред на договора за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, не се и твърди. По тези съображения съдът приема за
неоснователни възраженията на въззивницата, че е едноличен собственик на 6/10
ид.ч. от имота.
Не е установено едноличното придобиване на имота
от М. и въз основа на давностно владение. При направените по-горе изводи е
установено по делото, че 6/10 ид.ч. от недвижимия имот са придобити в режим на
СИО от Р.М. и покойният й съпруг Г.Т., като неговата 1/2 ид.ч. от същите се
наследява от съпругата му и двете му дъщери – по 1/10 ид.ч. Т.е. налице е
съсобственост, при която Р.М. претендира да е станала собственик и на
наследствените части на другите наследници по давностно владение. За да е
налице придобиване на собственост по този начин следва да е установено, че
претендиращия да е собственик е упражнявал фактическа
власт върху чуждите идеални части и е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си – ТР № 1/6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Преди постановяване на
това тълкувателно решение с решение по реда на чл.290 от ГПК - № 549/30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, е прието, че сънаследникът, превръщайки се от
държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот,
следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите
съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Доказателства за тези обстоятелства не са
представени от Р.М.. Твърденията й, че единствено тя се е грижила за имота и го
е стопанисвала като свой /които съдът приема за недоказани/, не са достатъчни,
за да установят правото й на собственост в случая, придобито по давност.
Свидетелката С. заявява обстоятелства в подкрепа на това, че сестра й Р. е правела през годините
ремонти в имота, а през последните десет години не била виждала ищцата и
другата й племенница да ходят в имота и да правят нещо там. В обратния смисъл
са показанията на свидетеля П. – че той и съпругата му /ищцата по делото/ през
годините са правили ремонт в имота, сеели са различни култури, плащали са
данъците и нито с думи, нито с действия Р. е показвала, че иска да свои целия
имот. От тези показания съдът не може да направи извод, че въззиваемата се е
дезинтересирала от имота до степен, че същият е останал на грижите единствено
на нейната майка ответницата по делото. Не е установена и другата предпоставка
за придобиване на имота по давност – М. да е отблъсквала претенциите на останалите
съсобственици спрямо този имот. Няма такива твърдения от нейна страна – да е
демонстрирала намеренията си да владее целия имот и едновременно с това да
отблъсква по какъвто и да е начин същото намерение у ищцата. Без едновременното
осъществяване на двете действия – да владее за себе си и да отблъсква
останалите съсобственици, ответницата не би могла да придобие еднолично
собствеността и върху идеалните части на другите съсобственици.
При така направените
изводи съдът приема, че като наследник на баща си Г.М.ищцата М.Г.П. е
собственик на 1/10 ид.ч. от имота в с.К., а тъй като ответницата М. не е
установила да е придобила собствеността върху тази част, констативният
нотариален акт, с който е призната са собственик на същата следва да бъде
отменен в тази част. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата направените пред
настоящата инстанция разноски в размер 610 лв.
На основание изложеното,
ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/10.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 2156/2019 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Р.Ж.М., ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.П., ЕГН ********** *** направените пред
въззивния съд разноски в размер 610 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.