№ 1205
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901023 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за изключително
представителство за България на престижната европейска верига „Cofee Fellows“ през
м. 02.2020 г. Това наложило търсене за наемане на подходящо помещение за целите на
договора за франчайз, а именно кафене, което да отговаря на специфичните изисквания
за местоположение, квадратура, интериор. В тази връзка бил сключен договор за наем
с ответното „Р.К.“ООД на 01.10.2020 г. за обект – кафе-сладкарница, находящ се в гр.
София, бул. *******, с площ от 140 кв.м. Сочи се, че били предприети съответните
действия по ремонт и обзавеждане на помещението за привеждането му във вида
според специфичните изисквания на веригата. Така за ремонта бил сключен договор с
„Г.“ООД, като извършените СМР възлизат на 71 855.48 лв., без ДДС; за доставката,
монтажа и поддръжката на машини и оборудване, необходими за заведението и трайно
прикрепени към пода и стените, бил сключен договор с „Т.“ООД на стойност от 59
548.30 лв.; за климатизацията бил сключен договор с „К.“ на стойност от 29 140.75 лв.;
за охрана с „Форс Делта“ООД, като била изградена охранителна система на стойност
от 529.05 лв.; били сключени договори за доставка на охладени и дълбоко замразени
продукти, за наем на хладилно помещение. Били направени и допълнителни разходи за
декориране и обзавеждане на помещението, като стойността за обзавеждане на
помещението по договор с Б. възлизало на 54 000 лв. и по допълнителен анекс към
него на 9600 лв. Бил извършен и разход за заплащане на франчайз такса в размер на 75
000 евро или 146 687.25 лв., като в договора за франчайз било предвидено, че в случай,
че в предвидените срокове кафенето не стартира работата си, вноската остава за сметка
на „Е.“ЕООД. В хода на извършване на дейностите по ремонт и оборудване, ищецът
установил, че наетото помещение няма статут на кафе-сладкарница, като заявление за
промяна на предназначението било подадено от наемодателя до СО – район Триадица
на 21.09.2020 г., който бил поел задължението да снабди наемателя с такова до края на
2020 г., като ищецът твърди, че процедурата не била завършена към момента на
подаването на исковата молба. В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.01.2021
г. имотът бил посетен от ЧСИ В. И.а за извършването на опис и оценка, с оглед
насочено принудително изпълнение срещу него след наложена възбрана върху имота
1
на 13.01.2014 г. Впоследствие била проведена и публична продан в периода до
12.04.2021 г., която приключила с обявен купувач за цена от 2 948 000 лв., като
високата продажна цена ищецът твърди, че се дължи на извършените от него
подобрения в имота. При отнемане правото на собственост от наемодателя бил
прекратен и процесният договор за наем. В тази връзка ищецът твърди, че с
прекратяване договора за наем за него са настъпили преки вреди, изразяващи се в
извършените разходи за ремонт, обзавеждане и оборудване на помещението с трайно
прикрепени елементи към пода и стените, които не могат да бъдат отстранени за
последващата им употреба без да се наруши целостта на стените и пода.
Освен горепосочените разходи, за привеждане на помещението в съответствие
със специфичните изисквания за бранда било необходимо извършването и на други
такива, а именно за закупуването на плочки от Zahna-Fliesen GMBH – 3 505.89 евро
или 6 866.29 лв., паркет Adler Parkett - 2 926.15 евро или 5 730.86 лв., декоритивни
плочки от Diffusion Ceramique – 679 евро или 1 329.82 лв., стенни панели от New York
Ceilling - 1 190.40 евро или 2331.40 лв., лампи от Lampenwelt GMBH – 9 457.38 евро
или 18 522.28 лв., облицовка от състарено дърво от ZEG – 1 115.82 евро или 2 185.33
лв., кафе машина от Coffee Fellows – 6 966.88 евро или 13 644.63 лв. , обзавеждане от
Coffee Fellows – 12 900.70 евро или 25 266.02 лв. Сочи се, че към посочените разходи
се прибавят и такива за строителни материали, както и за закупените малотрайни
продукти, доколкото заведението не е могло да заработи и възлизащи на обща стойност
от 10 366.23 евро или 20274.57 лв. За специфичното обзавеждане и оборудване от
Германия били направени и разходи за транспорт, възлизащи на 4 530 лв.
Ищецът излага твърдения, че общата стойност на инвестицията му за ремонт,
обзавеждане и оборудване на процесния обект възлиза на 502 500.20 лв., с която сума
ответното „Р.К.“ООД в качеството му на собственик на имота се е обогатил. Сочи, че
стойността на процесния имот се е увеличила със сумата от 1 748 984 лв., равняваща се
на разликата между първоначалната цена при оценката и цената, на която е
осъществена публичната продан на имота.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 527
304.77 лв., представляваща по-ниската стойност от извършените трайни подобрения и
увеличената стойност на имота /от 1 748 984 лв/. При условията на евентуалност
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 527 304.77 лв. –
обезщетение в размер на претърпяната загуба в резултат неизпълнение от страна на
наемодателя на договора за наем.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК е постъпила молба от
ответното „Р.К.“ООД, в която сочи, че не разполага с книжата по извършената
публична продан на имота и не е в състояние своевременно да изложи възраженията си
в тази връзка.
По делото не са постъпили допълнителна искова молба и писмен отговор по нея
в установените за това процесуални срокове.
Предявени са от „Е.“ ЕООД против „Р.К.“ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. последно вр. с чл. 82 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за наем, сключен на 01.10.2020 г.
между ищцовото Е. ЕООД – в качеството му на наемател и ответното Р.К. ООД –
наемодател, страните са договорили предоставяне за временно и възмездно ползване на
следния недвижим имот - търговски обект – кафе-сладкарница, находящ се в гр.
София, бул. *******, с площ от 140 кв.м. срещу заплащането на наемна цена в размер
2
на 5000 евро, без ДДС, със срок на договора до 30.11.2023 г. – чл. 5.1. Съгласно
клаузата в чл. 4.1 наемодателят е длъжен да предостави наетия имот в състояние, което
да изпълнява предназначението, за което е нает. Приложен е Приемо-предавателен
протокол, двустранно подписан от страните на 01.10.2020 г. относно предаването на
обекта на наемателя, описан като „магазин“, находящ се на адреса, посочен в договора.
Представено е Обявление изх. № 191/09.03.2021г. на ЧСИ В. И.а, рег. № 778 на
КЧСИ по изп.д.№ 20207780400080 относно насрочена публична продан на недвижим
имот, собственост на Р.К. ООД и представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.486.1.18, с предназначение – жилищна сграда за търговска дейност, която
да се проведе в периода 12.03.2021г. – 12.04.2021г. при начална цена от 1 119 960 лв.,
представляваща 80% от оценката на вещото лице. С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 22.04.2021г. по изпълнителното дело имотът предмет на публичната
продан е възложен в полза на Е. ЕООД. Отразено е вписването му в Служба по
вписванията с Акт № 7, т. LXXXII , д. № 2454/2021 г.
Представена е Нотариална покана, връчена чрез нотариус К.Б., рег. № 043,
адресирана от Е. ЕООД до Р.К. ООД – чрез представляващите ги управители, връчена
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление на 23.03.2021 г. относно
предприемане на действия за спиране на изпълнението срещу имота – обект на
договора за наем, както и относно снабдяването с разрешение за строеж и
удостоверение за промяна на предназначението на помещението.
По делото е представена Фактура № RE201096075 от 13.10.2020 г., с издател –
„Л.“ООД и задължено лице по нея – Е. ЕООД, като в описанието за поръчката са
посочени и индивидуализирани по вид, количество и стойност осветителни тела и
технически съоръжения за осветление при обща стойност от 9 457.38 лв.
Представен е Договор за строителство от 30.09.2020 г., по силата на който
възложител Е. ЕООД е възложил на Г. ЕООД – в качеството му на изпълнител, да
извърши СМР на обект: „Смяна на предназначение на магазинна клетка, част от
комплекс от 3 бр. магазинни клетки, от магазин за готово облекло в кафе-сладкарница,
находящ се в гр. София, бул. *******, като за стойността на отделните видове работи е
приложена Количествено-стойностна сметка, от която е видно, че общата стойност на
включените в нея такива възлиза на 71 855.48 лв.
Представен е Договор за продажба, доставка и монтаж от 24.10.2020 г., сключен
между Т. ООД – в качеството на изпълнител и Е. ЕООД – в качеството на възложител,
по силата на който изпълнителят е приел да изпълни срещу възнаграждение продажба,
доставка и монтаж на кухненско и барово оборудване и съоръжения. Приложена е
Количествено-стойностна сметка за възложените работи, от която е видно, че същите
възлизат на обща стойност 59 548.30 лв. с ДДС, като са приложени и издадени от
изпълнителя фактури за дължимите плащания по извършените доставки.
3
Представен е Договор за СМР от 08.09.2020 г., сключен между Е. ЕООД –
възложител К. ЕООД – изпълнител и по силата на който последният се е задължил
срещу възнаграждение да изпълни СМР по част ОВК на обект: Смяна на
предназначение на магазинна клетка в кафе-сладкарница COFFEE FELLOWS при обща
сума на възнаграждението за договорените количества СМР, възлизаща на 29 140.75
лв. с ДДС. Приложени са и фактури, издадени от доставчика К. ЕООД.
Представен е Договор 01/090920 за производство, доставка и монтаж на
обзавеждане, сключен на 14.09.2020 г. между Е. ЕООД – възложител и Б. ЕООД –
изпълнител, по силата на който последният се е задължил да проектира, съгласува,
произведе, достави и монтира обзавеждане на обект кафе-сладкарница COFFEE
FELLOWS в гр. София, бул. *******. Към договора е приложена Спецификация –
двустранно подписана на 09.09.2020 г. с описание на видовете обзавеждане, брой на
отделните елементи, единична и обща стойност, като последната възлиза на 54 000 лв.
с ДДС. С допълнителен Анекс № 1 от 20.11.2020 г. към договора е възложено
извършването на допълнителни работи, както и Спецификация на същите и тяхната
стойност при обща такава от 9600 лв. Приложени са и издадени от доставчика – Б.
ООД фактури.
По делото е представен и Договор № 241499 Абонат № 1499 от 08.01.2021г.,
сключен между Е. ЕООД – възложител и Ф.-Д. ООД – изпълнител с предмет за
охраняван обект /абонат/ - находящ се в гр. София, бул. *******, при месечен
абонамент от 50.40 лв. с ДДС плюс допълнителна такса от 2.88 лв. с ДДС. Приложени
са фактури за извършените услуги и такси по договора, съответно от 21.01.2021г. за
сумата от 529.05 лв. и от 05.02.2021г. за сумата от 53.28 лв., с ДДС.
Видно от представения по делото Международен мастерфранчайз договор /в
превод на български език/, същият е бил подписан на 10.02.2020 г. в София от Е. ЕООД
и на 17.02.2020 г. в Мюнхен от К.Ф. ГмбХ, като съгласно договора на българското
дружество е предоставено правото да управлява бизнес формата чрез свои собствени
Франчайз магазини и да ползва правата на интелектуална собственост на
Мастерфранчайзодателя в срока на действие на договора. В § 13 е предвидено, че
действието на договора продължава за 5 години, считано от датата на подписването му.
По делото е представено Разрешение за строеж № 53/11.12.2020 г., с което се
разрешава на Р.К. ООД, съгласно одобрените на 12.10.2020 г. инвестиционни проекти
да извърши „преустройство и смяна на предназначението на магазин за готово облекло
в кафе-сладкарница“, находящ се в гр. София, бул. *******.
По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не е било оспорено от страните, като същото е
изготвено въз основа на материалите по делото, проверка на проектната документация
и издадените разрешителни за обекта и извършен оглед на място на процесния
4
търговски обект. От заключението по експертизата се установява издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 294/14.04.2022 г. за обект
„Преустройство и смяна на предназначението на магазин за готово облекло в кафе-
сладкарница“, с което окончателно е променено предназначението на помещението.
При огледа на място от вещото лице е констатирано, че процесното помещение е
изцяло завършено и функциониращо по предназначение като заведение от веригата
„Coffee Fellows“. В табличен вид са изложени извършените видове СМР, които са в
съответствие с проектната документация, като е посочена обща сума на стойността им
от 338 685.68 лв. с ДДС. Според експертизата общата стойност на извършените СМР е
136 185.83 лв. без ДДС, а общата стойност на изпълнените подобрения и обзавеждане с
мебели, изготвени по проект и с технологично оборудване във вид на електроуреди,
свързани с дейността на заведението, възлиза на 282 238.06 лв. без ДДС. В
заключението се сочи, че изпълнените СМР отговарят на пазарните цени към момента
на извършването, като се отчита задължението за закупуване на строго определени
материали и оборудване във връзка със сключения договор за франчайз. В
счетоводната част на заключението по експертизата е посочено, че при проверка в
счетоводството на Е. ЕООД се установява, че извършените разходи, вложените
материали и направените подобрения в наетото помещение отговарят на стойността,
която е представена във фактурите в размер на 522 586.37 лв. В устното си изложение
вещото лице Т. е уточнило, че обзавеждането в обекта е брандирано с логото „Coffee
Fellows“, което го прави строго специфично за този обект.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установи,
че на 01.10.2020 г. между страните е сключен договор за наем с предмет предоставяне
за временно и възмездно ползване на следния недвижим имот - търговски обект –
кафе-сладкарница, находящ се в гр. София, бул. *******, с площ от 140 кв.м. срещу
заплащането на наемна цена в размер на 5000 евро. В договора е предвиден срок на
действие до 30.11.2023 г. – чл. 5.1. Наемател по договора е ищцовото Е. ЕООД, а
наемодател е ответното Р.К. ООД. От представения по делото Приемо-предавателен
протокол се установява изпълнение задължението на наемодателя за предоставяне във
фактическата власт на наемателя на имота – обект на договора на датата на
сключването на договора – 01.10.2020 г.
По делото се установи категорично и сключването на Международен
мастерфранчайз договор, който е бил подписан преди сключването на процесния
договор за наем, а именно на 10.02.2020 г. в София от Е. ЕООД и на 17.02.2020 г. в
Мюнхен от К.Ф. ГмбХ, като съдът приема за доказани твърденията на ищеца относно
целта за наема на процесното помещение и необходимостта от извършване на
подобренията. Според предмета на договора мастерфранчайзодателят предоставя на
мастерфранчайзополучателя изключителното право да управлява бизнес формата чрез
свои собствени франчайз магазини, както и да управлява франчайз системата, като
използва правата на интелектуална собственост по време на действие на договора.
Мастерфранчайзополучателят се задължава да управлява бизнес формата строго в
съответствие с франчайз наръчниците – чл. 7.5 от договора, както и да закупи
5
оборудването на магазините изключително от доставчици, одобрени от
мастерфранчайзодателя или одобрени от последния местни доставчици – чл. 7.8.
Предвиденото в договора е съответно на характера на договора за франчайз, за
уреждане правата и задълженията на страните по който не е предвидена специална
правна уредба, но в практиката е установен предметът му свързан с предоставяне
срещу възнаграждение на съвкупност от правата на интелектуалната или
индустриалната собственост, отнасяща се до търговски марки, ноу хау, дизайн,
авторско право, които се ползват при продажбата на стоки или предоставянето на
услуги. При упражняване на дейността си франчайзополучателят действа от свое име и
за своя сметка, като ползва предоставената му чужда търговска марка. От друга страна
същият е задължен да осъществява дейността съобразно утвърдените стандарти и
правила на франчайзодателя за запазване доброто име и индивидуалността на марката.
За изпълнение на това свое задължения по процесния договор за франчайз, ищцовото
Е. ЕООД е предприело необходимите правни и фактически действия по смяна на
статута на помещението, както и извършването на ремонт в същото и снабдяването му
с необходимото оборудване и обзавеждане.
Видно от съдържанието на подписания между страните приемо-предавателен
протокол, в изпълнение на договора за наем е бил предаден обект с предназначение за
осъществяваната в него дейност – „магазин“, от което съдът приема за установено, че
помещението се е намирало в този вид към момента на подписването на договора.
Съгласието на наемодателя да бъде извършено преустройство и смяна на
предназначението на отдадения под наем процесен имот в „кафе-сладкарница“ съдът
приема за установено от предприетите от Р.К. ООД действия по снабдяването с
Разрешение за строеж № 53/ 11.12.2020 г., като без значение е последващо
извършените такива по отмяна на издаден от административния орган акт, за които
ответникът излага твърдения да е налице висящо съдебно производство. Относно
изразеното в този смисъл съгласие е посоченото описание в договора за наем на
помещението, за което е сключен като „търговски обект кафе-сладкарница“ /част от
комплекс от 3 броя магазинни клетки/, от което съдът приема за доказано договореното
между страните за ползване на помещението с такъв статут. При това положение съдът
приема за установено и изпълнение на договора от страна на наемателя относно
правото му да извършва трайни подобрения в имота само след изричното съгласие на
наемодателя, като страните са договорили, че трайните подобрения остават в полза на
наемодателя – чл. 3.10 от договора.
Безспорно се установи по делото от писмените доказателства и изслушаната
експертиза, че в имота са извършени подобрения чрез строително – ремонтни дейности
и монтиране на обзавеждане и техническо оборудване. В тази връзка по делото са
представени Договор за строителство от 30.09.2020 г. с възложител по него Е. ЕООД е
изпълнител - Г. ЕООД; Фактура № RE201096075 от 13.10.2020 г., с издател – „Л.“ООД
и задължено лице по нея – Е. ЕООД; Договор за продажба, доставка и монтаж от
24.10.2020 г., сключен между Т. ООД – в качеството на изпълнител и Е. ЕООД – в
качеството на възложител, по силата на който изпълнителят е приел да изпълни срещу
възнаграждение продажба, доставка и монтаж на кухненско и барово оборудване и
съоръжения, като са представени и фактури от чуждестранни доставчици за други
доставени материали и оборудване. От експертизата в техническата й част категорично
се установи изпълнение на възложените СМР по процесните договори, доставките и
монтажа на оборудването, като съдът кредитира така изложеното в заключението,
доколкото констатациите в този смисъл са извършени от вещото лице, както въз основа
на извършения оглед, така и при съобразяване на извършеното с проектната
документация. За стойността на извършените подобрения в наетото помещение съдът
кредитира посочената такава в заключението в частта му по съдебно-счетоводната
6
експертиза, в която са включени осчетоводените разходи от ищцовото дружество по
приложените по делото фактури относно направените подобрения в общ размер на
522 586.37 лв. В хода на производството ответникът не е провел оспорване относно
реалното изпълнение на договорите с доставчиците и извършените СМР, както и
относно стойността им по отразеното в приложените по делото фактури да отговаря на
действителната им такава.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установи
предприетите изпълнителни действия срещу ответното Р.К. ООД по изп.д.№
20207780400080 по описа на ЧСИ В. И.а, рег. № 778 на КЧСИ и което е било насочено
срещу притежавания от дружеството в собственост недвижим имот с идентификатор
68134.1001.486.1.18, част от който е и имотът – обект по процесния договор за наем.
Видно от представеното по делото Обявление изх. № 191/09.03.2021г. относно
насрочената публична продан върху имота, изпълнителните действия в този смисъл са
били предприети след сключването на договора за наем и в периода на действието му.
След провеждане на публичната продан е било издадено Постановление за възлагане
на недвижим имот от 22.04.2021г., върху което е отбелязано влизането му в сила на
13.05.2021 г., като в приложение разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от този момент
купувачът по проведената продан е придобил всички права, които длъжникът е имал
върху имота. С оглед прехвърлителния ефект на постановлението за възлагане, същото
е вписано в Службата по вписванията с Акт № 7, т. LXXXII , д. № 2454/2021 г. При
това положение и с оглед настъпилото прехвърляне правото на собственост от
наемодателя в полза на купувача по публичната продан, е прекъсната облигационната
връзка по процесния договор за наем, който се счита за прекратен поради липса на
предмет, а именно – предоставения под наем имот, правото да се разпорежда и
управлява с който е погасено за наемодателя.
По делото е безспорно, че към момента на извършване на публичната продан в
имота са били извършени подобренията, включително и монтажа на оборудването по
процесните фактури, а и който факт съдът приема за установен, с оглед датите на
издаването им, предхождащи периода на провеждане на проданта /12.03.2021г. –
12.04.2021г./. В този смисъл подобренията в имота са били извършени в периода на
действие на договора за наем. С оглед предназначението на обекта, както и ползването
му в изпълнение на договора за франчайз, съдът приема за установено, че вложеното в
него е строго специфично за марката, която наемателя ползва, като не може да бъде
ползвано за друг обект, доколкото това би довело до нарушение правото на
интелектуалната собственост. Освен това, с оглед характера на част от подобренията –
кухненско барово оборудване, осветление, охранителна система, същите са трайно
прикрепени към имота, като не могат да бъдат ползвани по предназначението им за
друг обект, доколкото по този начин би се нарушила целостта им. Такъв е характерът и
на извършените СМР за привеждането на обекта във вида, в който да отговаря на
изискванията на франчайзингодателя.
От друга страна, безспорно е, че с подобренията стойността на имота се е
увеличила, като доколкото по делото не е доказан фактът на размера на увеличението
на стойността, при преценка относно размера на сумата, с която наемодателя се е
обогатил следва да бъде взета предвид сумата на разходите за извършване на
подобренията в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
В случая, установи се настъпило разместване в имуществената сфера на всяка от
страните по договора, като в притежавания от наемодателя недвижим имот са останали
7
подобренията, които наемателят е извършил за собствена сметка. Стойността на
подобренията се установи, че възлиза на 522 586.37 лв. от счетоводната част в
заключението по комплексната експертиза, като с този размер на извършените разходи
съдебният състав приема, че наемодателят се е обогатил без основание за сметка на
разходите, с които имуществото на наемателя е намаляло и същият се е обеднил.
Предявеният осъдителен иск за с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен за размера от 522 586.37 лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния
претендиран такъв от 527 304.77 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в
размер на стойността на извършените в процесния имот - обект на договора за наем.
С оглед основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, не се дължи произнасяне по
основателността на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за
производство съобразно уважената част от иска, като от общия размер от 22 092.19 лв.
/21 092.19 лв. – внесена държавна такса и 1000 лв. – заплатен депозит за вещо лице/
следва да бъдат присъдени 21 894.50 лв.
Ответникът не претендира разноски, а и не се установява да е сторил такива в
хода на производството, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.К.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „*******, да заплати по предявения иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, на „Е.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******“№ 1*******, сумата от 522 586.37 лв. – обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на стойността на извършените подобрения в кафе-сладкарница,
находящ се в гр. София, бул. *******, с площ от 140 кв.м. – обект на сключения
между страните Договор за наем от 01.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 527 304.77 лв.
ОСЪЖДА „Р.К.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Е.“ЕООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сумата от
21 894.50 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8