РЕШЕНИЕ
Гр. София, 17.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 15646 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20198630402222 по описа на ЧСИ С.Х.срещу
постановление от 05.11.2019 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал
да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е
определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за
представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани
изпълнителни действия. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят в
производството Е.П.С.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление. Моли жалбата
да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Х.е представила подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20198630402222 по описа на ЧСИ С.Х.е
образувано по молба от Е.П.С.от 28.10.2019 г., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 30.08.2019 г. по гр.д. № 77537/2018 г. по описа на СРС, 35 състав, с
който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Е.П.С.сумата от 400 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие от 24.10.2019 г., с който взискателят и упълномощения
адвокат К.А.С.са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, която
е платена към датата на сключване на договора.
В Поканата
за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от
350 лева – разноски по изпълнението.
На 04.11.2019
г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното
производство в частта относно адвокатското възнаграждение.
С
Постановление от 05.11.2019 г. ЧСИ С.Х.е постановила отказ да намали приетите
по делото разноски.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 05.11.2019 г., по изпълнително дело № 20198630402222 по описа на ЧСИ С.Х..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. Настоящият съдебен
състав намира, че уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и с оглед размерите, определени в чл.
10, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС, то
следва да бъде намалено до минималния размер от 240 лева.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, „Т.С.“ ЕАД, *** - длъжник по изпълнително
дело № 20198630402222 по описа на ЧСИ С.Х.Постановление от 05.11.2019 г., с
което е оставено без уважение искане за намаляване на адвокатско възнаграждение
поради прекомерност за сумата над 240 лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 24.10.2019 г. между
взискателя Е.П.С.и адв. К.А.С.до размер от 240 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.