Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261367
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330100018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    №261367                  20.11.2020 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ти гр. състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда. 

Ищецът С.М.Ц., ЕГН ********** е предявил срещу Куултранс ООД, ЕИК *** осъдителен иск за заплащането на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на **** г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от датата на увреждането до окончателното й плащане. Претендира разноски.

     Ищецът твърди, че е работил при ответника на основание сключен трудов доовор на длъжността „***“, като по време на изпълнение на трудовите си задължения е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил множество контузии по рамото, гръбнака, горната част на ръката, лакътя, черепно-мозъчна трамва, от които е търпял и продължава да търпи болки и страдания, като понастоящем все още не е възстановен.

  В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Н. Ш., с който се оспорва претърпените от ищеца болки и страдания да са в пряка-причинна връзка с трудовата злополука. Прави се възражение за съпричиняване на  вредите от ищеца, поради допусната от ищеца груба небрежност, изразяваща се в каране на товарния автомобил от ищеца след падането му от кабината на камиона в рамките на два периода от по 4 часа и 3 часа.

 Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД, застраховател на работододателя по договор за застраховка „Отговорност на работодателя“ е изразил становище за неоснователност на иска. Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, поради допусната от ищеца груба небрежност, изразяваща се в каране на товарния автомобил от ищеца след падането му от кабината на камиона в рамките на два периода от по 4 часа и 3 часа.

 

     Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

                  Страните не спорят относно обстоятелствата ищецът да е работил по трудов договор при ответника като ****, както и че с ищеца е настъпила трудова злополука на ***., за което е налице влязъл в сила адм. акт – разпореждане № ****

                Спорът се свежда до причинените в резултат на трудовата злополука травматични увреждания и тяхното отражение върху живота и здравето на ищеца, търпените болки  и страдания и паричния израз на овъзмездяване на вредите.

                От представената по делото преписка по разследване на трудовата злополука се установява механизма на причиняването й, изразяващ се в подхлъзване на водача на камиона при слизане от кабината и падането му на земята по гръб, вследствие на което е ударил главата си и дясната си ръка, след което е започнало подуване на дясната ръка, усещането на силни болки в същата и каране на автомобила от ищеца в това му състоняие в продължение на 4 часа, след което същият бил сменен от втория шофьор на камиона, а след това продължил да кара камиона още три часа докато пристигнат в Мюнхен, Германия, където ищецът постъпил в болница. При проведените мед. прегледи и образни изследвания са констатирани множество контузии по рамото, гръбнака, горната част на ръката, лакътя, черепно-мозъчна травма.

              По делото е изслушана СМЕ с в.л. З.Н., оспорена от ищеца, от която се установява, че съгласно представената по делото мед. документация на Ц. са причинени контузия на главата, контузия на дясното рамо, контузия в областта на десния лакет със счупване на лъчевата кост в горния край с последвали усложнения – контрактури на лакетната и гривнената става. Според вещото лице болките от получените увреждания първите 10-15 дни са били значителни като постепенно са намалели по сила и интензитет, но поради хронифициране на заболяванията оплакванията са продължили повече от средно-статистическите 3-4 месеца – в случая около 5 месеца, въпреки интензивното лечение и провежданите рехабилитация и физиолечение. В съдебно заседание вещото лице подчертава,че ако веднага след инцидента ръката е била обездвижена, ходът на заболяването е щяло да протече по различен начин, с по-леко протичане на оздравителния процес. Обяснява го с наличието на хематом в мястото на счупване, което допринася за бавното оздравяване.

             От същото вещо лице е депозирано допълнително заключение, допуснато по искане на ищеца, от което се установява, че болките в гърба се дължат на стари дегенеративни заболявания на ищеца – данни за спондилоартрозис вертебре цервикалис /шипове/, което обуславя извода, че болките в гърба не са причинени вследствие на претърпяната трудова злополука.

             Устно в съдебното заседание вещото лице подчертава същите доводи относно липсата на пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и уврежданията по гърба.

             С оглед на така приетите заключения, които съдът цени като компетентно изготвени и безпристрастно дадени, съдът заключава, че вследствие на така описания по-горе механизъм ищецът е получил контузия на главата, контузия на дясното рамо, контузия в областта на десния лакет със счупване на лъчевата кост в горния край с последвали усложнения – контрактури на лакетната и гривнената става, които са довели до временна неработоспособност на ищеца, продължила около шест месеца.

От разпитаните свидетели на ищеца М. и И. се установява, че ищецът е имал оплаквания от болки предимно в дясната ръка, като не  е можел да се обслужва сам, пиел е болкоуспокояващи, като за него се  е грижила сестра му.

Досежно релевираното възражение за допусната груба небрежност от ищеца съдът намира, че такава е налице с оглед поведението на ищеца непосредствено след инцидента, изразяващо се в каране на товарния автомобил четири часа след инцидента. Това е така доколкото според вещото лице ръката е следвало да бъде веднага имобилизирана, за което ищецът като пострадало лице, е следвало да предприеме адекватните за това мерки, и при наличието на друг шофьор в кабината на автомобила, койно е могъл да управлява мвесто него, е продължил да кара няколко часа със счупена ръка, което обективно е довело до забавяне на оздравителния процес. Процентът на съпричиняване съдът приема да е 20%, съобразно приноса на пострадалия.

Съгласно закона и съдебната практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливостПонятието "справедливост"  не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания могат да бъдат: характер на увреждането – тежест на увредата, степен на засягане на организма или отделна негова система, създаване на временна или постоянна опасност за живота и здравето, степен и продължителност на засягане на телесна функция; начина на извършването на увреждането и обстоятелства, при които е извършено – дали е причинено умишлено или непредпазливо, каква е степента на небрежност от причинителя – лека или груба, налице ли е правна регламентация на дейността, която е довела до увреждането, заложен ли е риск в естеството на самата извършвана дейност, допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са други фактори от обективен или субективен характер, отегчаващи или облекчаващи вината и отговорността на делинквента; извършените медицински манипулации – колко на брой и вид медицински интервенции са проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква степен и интензивност са засегнали организма му, какъв е бил рискът при тяхното осъществяване или при непровеждането им; продължителност на лечението – какъв период от време продължава лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването – рехабилитация, лечебна физкултура, поддържаща терапия, хранително диетичен режим, медикаментозно лечение; допълнителното влошаване състоянието на здравето – увреждания на здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото лечение – оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни или системни дефицити и др; перспективата за възстановяване от увреждането – дали се очаква то да бъде окончателно и невъзвратимо, с прогноза за пълно възстановяване или за частично възстановяване на накърнената функция на организма, както и времето, необходимо за това; предвидими в бъдещето болки и страдания – какви ще са бъдещите физически психически и емоционални травми от увреждането при протичане на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и спецификите при конкретния пострадал и тяхната продължителност, възможност за самообслужване; възраст на увреденото лице – в кой етап от личностното развитие на пострадалия, последният е подложен на здравословно и психическо изпитание – в зряла възраст или като дете, което е с още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са по-застрашаващи, приемат се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво; причинени изменения в личността на пострадалия – краткотрайна, дълготрайна или постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в отношението му към близки, роднини и приятели; икономическото състояние на обществото – икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата са фактори, които се отчитат при обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията. Размерът на обезщетението следва да обезпечава реализиране на принципа за справедливост на обезщетението, което следва да покрие цялостно всички претърпени от ищеца вреди.

От приетата по делото СМЕ е установено, че получените в резултат на трудовата злополука счупвания на дясната ръка са причинили на ищеца значителни в началото болки и страдания,които постепенно са отслабвали във времето, като поради хронифициране на заболяванията оплакванията са продължили повече от обикновеното, около 5 месеца, въпреки интензивното лечение и провежданите рехабилитации.

От разпита на свидетелите се установява, че ищецът не е можел да се обслужва сам, като е ползвал помощта на най-близките си, пиел е обезболяващи. Освен това ищецът е в напреднала възраст, в която всяко застрашаващо здравето събитие оказва сериозен негативен ефект върху психиката и работоспособността му, а съществуващите икономически условия в страната, са в процес на непрекъснат и неизменен растеж на цените, което предполага определяне на обезщетение, което да овъзмезди вредите и да е реално на съществущите  в страната икономически процеси.

   Иложеното по-горе обуславя присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, което ще се намали с 20%, поради доказаното съпричиняване от ищеца, или ще му се присъди сумата от 28 000 лева, ведно със  законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, тъй като се претендират вреди от трудова злополука, която, като всяко непозволено увреждане, предполага обезщетението за забава да се дължи от датата на увреждането.

  С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение по съразмерност в размер на 1071,80 лева, а на ответника в размер на 1526,40 лева.

  На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1120 лева. В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 200 лева.

Така мотивиран, съдът

                                          Р  Е  Ш  И :

                  ОСЪЖДА „Куултранс“ ООД, ЕИК **** да заплати на С.М.Ц., ЕГН ********** сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на *** г., ведно със законната лихва върху сумата от 28 000 лева, считано от датата на увреждането – ****. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 28 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, като недоказан и неоснователен.

                  ОСЪЖДА С.М.Ц., ЕГН ********** да заплати на „Куултранс“ ООД, ЕИК *** сумата от 1526,40 лева адв. възнаграждение.

                ОСЪЖДА „Куултранс“ ООД, ЕИК *** да заплати на С.М.Ц., ЕГН ********** сумата от 1071,80 лева адв. възнаграждение.

                ОСЪЖДА Куултранс ООД, ЕИК **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 1120  лева държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 200 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.

                  Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника ЗК „Уника“ АД, ЕИК ***.

                  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Н.Н.