ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
гр. гр. София, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3,
предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. В., като защитник на подс. Р.
В. М., срещу протоколно определение от 06.10.2021 г. по нохд № 2639/21 г.
СНС. С посочения по-горе съдебен акт е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
СП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуални правила. Формулирани и обосновани са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Позовава се на
неконстатирани от СНС нарушения на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл.
246 НПК и на ТР № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК. Прави оплакване за
непосочване на факти, които да са обвързани поотделно с всяко едно от
четирите изпълнителния деяния на престъплението по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1 НК – неполагане на грижи за ръководене, управление, стопанисване,
запазване на повереното му, в качеството на кмет на Община К., имущество,
както и липса на твърдения откъде произтича всяко едно от тези правомощия,
какъвто подход изправя подсъдимия да се защитава срещу твърдения за
множество изпълнителни деяния, във връзка с които обвинението не е
посочило никакви факти. Навежда довод за явно противоречие между
фактите на обвинителния акт и неговия диспозитив, в който периодът на
извършване на престъплението е разширен повече от две години. Позовава се
на допусната неяснота относно мястото на извършване на изпълнителното
1
деяние, непосочване на факти за причинно-следствената връзка между
поведението на подс. М. и действията на лицето, разпоредило плащането на
инкриминираната сума, липса на факти за значителни щети в частта относно
твърдяната лихва в размер на 9 790 лв. Неизясняването на тези обстоятелства,
констатирани като процесуални нарушения и с предходно потвърдително
определение на АСНС от 01.07.2021 г., ограничава правото на подс. М. да
разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си.
Моли за отмяна на определението и връщане делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
СП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави
възражение срещу постъпилата частна жалба.
АСНС преценява частната жалба за допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на
правилността на атакуваното определение, АСНС преценява частната жалба
за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и
прилагане на процесуалния закон и задължителните указания на върховната
съдебна инстанция по наказателни дела, въплътени в ТР № 2/2002 г. ОСНС на
ВКС, следва да бъде потвърден. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд намира за законосъобразни констатациите на СНС за
липса на допуснати от прокурора, в стадия „Действия на прокурора след
завършване на разследването“, при съставянето на обвинителния акт,
съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. Р.
В. М..
Неоснователен е поддържаният в частната жалба на адв. Д. В. довод за
липса на факти досежно всяка една от вменените на подсъдимия М. четири
форми на изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 219 НК и непосочване на
източниците, от които произтичат тези правомощия.
Видно от обстоятелствената и диспозитивна части на прокурорския акт
последователно, ясно и безпротиворечиво, цифрово и от съдържателна страна
са посочени нормативните актове и конкретните разпоредби в тях,
регламентиращи задълженията на подсъдимия като орган на местна власт,
неизпълнението на които е в причинна връзка с твърдяния за настъпил
съставомерен резултат, а именно: чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 15 от
ЗМСМА, чл. 11, ал. 1 от Закона за публичните финанси, чл. 92, ал. 3, т. 3 от
ЗДДС, пар. 15г, пар. 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗДЗДДС. Наведени са и конкретни
фактически обстоятелства, изпълващи съставомерния обективен признак на
2
приписаното на подсъдимия престъпление – неполагане на достатъчно грижи
за ръководене, управление, стопанисване, запазване на повереното му, в
качеството на кмет на Община К., имущество, а именно: неупражняване в
срок до 31 юли 2015 г., чрез подаване на декларация-опис по образец, правото
на възстановяване на данъчен кредит за получени доставки като бенецифиент
по водни проекти, подпомагани по Приоритетна ос 1 на ОПОС – „Техническа
помощ за интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. К.“.
Правилно е заключението на СНС, че въпрос по съществото на наказателното
обвинение е решаването дали така описаното от държавния обвинител
престъпно бездействие на подс. М. осъществява която и да е от четирите
форми на обсъжданото изпълнително деяние, едновременно всички или само
част от тях, поради което е отсъдил неоснователност на заявената претенция
на защитата за съществено процесуално нарушение, от категорията на
ограничаващите правото на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
Лишен от основание е доводът на защитата за недопустимо разширяване
в диспозитива на обвинителния акт на периода на обвинението.
Въззивният съд не констатира претендираното процесуално нарушение.
Във фактическото обвинение /л. 1-9 от обвинителния акт/ са детайлизирани
времевите параметри /21.11.2014 г., датата на Писмо на главния директор на
ГД ОПОС за предприемане незабавно необходимите действия за
възстановяването на ДДС по реда и условията на ЗДДС; 31.07.2015 г.,
крайният срок, в който подс. М., като първостепенен разпоредител с бюджет
по бюджета на общината, следвало да упражни правото по пар. 15г от ПЗР на
ЗДЗДДС за приспадане на данъчен кредит; 28.11.2017 г., датата на
превеждане от община К. на ОПОС дължимата сума от 220 836 лв./, в рамките
на които подсъдимият, в длъжностно качество, е дължал активно поведение,
непредприемането на което е в причинно-следствена връзка с настъпилата
щета в особено големи размери. В диспозитивната част на обвинителния акт е
конкретизирана датата на началото на престъпното бездействие на подс. М.
/21.11.2014 г/, както и датата на причиняване на престъпния резултат,
последвалите щети, на която дата е довършено резултатното престъпление по
чл. 219, ал. 1 НК /28.11.2017 г./. Ето защо, както правилно е заключил СНС,
не е налице разминаване на периода на обвинението в обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт и оплакването за ограничаване ефективното
упражняване правото на защита, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
Обоснована е констатацията на СНС за неналичие на твърдяното от
защитата процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагане на фактически
твърдения за причинно-следствена връзка между поведението на подс. М. и
действията на лицето, разпоредило плащането на инкриминираната сума.
Това е така, защото на л. 6 от обвинителния акт държавният обвинител е
3
уточнил началната дата - 14.11.2007 г. и датата на приключване на мандата на
подс. М. - 04.11 2015 г., в рамките на който период /до 31.07.2015 г./
последният е дължал предприемането на следващите се действия, изрично
указани му и с нарочно писмо от главния директор на ГД ОПОС, за
възстановяване на разходи за ДДС по проект „Техническа помощ за
интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. К.“, които той не
предприел, в резултат на което бездействие по служба дължимата сума била
последващо наредена с платежно нареждане от 28.11.2017 г. от встъпилата на
05.11.2015 г., като кмет на община К., св. М.Н.
Несподеляем е защитният довод за липса на фактически твърдения за
действия на подс. М. във връзка с възникване и заплащане на сумата от 9 790
лв., представляваща лихва към главницата от 220 836 лв.
На л. 7 от обвинителния акт прокурорът детайлно е обосновал какво
представлява и от къде произтича преведената на УО на ОПОС на 28.11.2017
г. от Община гр. К. сума от 220 836 лв. - 211 046 лв. главница по
регистрираната нередност за невъзстановени дължими разходи за ДДС по
проект „Техническа помощ за интегриран инвестиционен проект във водния
сектор на гр. К.“ и 9 790 лв. лихви за забава за периода от 15.06.2017 г. до
28.11.2017 г. Именно детайлно изложеното по-горе в прокурорския акт
поведение на подс. М. по престъпно бездействие и невъзстановяване на
заплатения от бенефициента Община К. ДДС във връзка с изпълнението на
цитирания проект е довело до причиняването на описаните от държавното
обвинение щети в размер на 220 836 лв., за забавеното изпълнение на което
парично задължение е начислена и заплатена лихва в размер на 9 790 лв.
Внимателната и задълбочена проверка на обвинителния акт, както в
неговата обстоятелствена, така и в заключителната му част, обосновава извод
за неяснота досежно мястото на извършване на престъплението, като
индивидуализиращ всяко престъпно деяние белег.
Това е така, защото в диспозитива на обвинителния акт за място на
претендираното престъпление е посочена Община К. без допълнителна
индивидуализация на конкретно населено място. Община К., като една от
съставните общини на област В., обхваща не едно, а няколко населени места
/гр. К., административен център и селата Б., Г., К.б., Х./. Територията на
Община К., като административно-териториална единица с местно
самоуправление по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗМСМА, е съвкупност от
територията на включените в нея селища /на административния център гр. К.
и на селата Б., Г., К. б., Х./, така както повелява разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗМСМА.
Ето защо, при очертаване на твърдяната за осъществена от подсъдимото
лице престъпна дейност /за която не са наведени фактически твърдения да е
реализирана на територията на всяко едно от селищата на Община К./, е
4
наложително посочване на конкретното населено място от Община К., сред
съставните пет такива. Според въззивния съд, обсъжданият процесуален
пропуск не е от категорията на съществените такива. Той не злепоставя
процесуалните права на изправеното пред правосъдието лице и би могъл
успешно да се преодолее и в хода на съденото производство пред СНС.
Родовото понятие „Община К.“ му е надлежно предявено, поради което не е
налице недопустимо разширяване на фактическите параметри на
обвинението, което би довело до накърняване процесуалното право на защита
на този подсъдим.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за
законосъобразност на проверяваното определение, обусловила
неоснователност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т.
6 и чл. 338 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.10.2021 г. по нохд №
2639/2021 г. СНС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5