РЕШЕНИЕ
№
455
гр.
Враца, 4 .11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 10.10.2019 г.
/десети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря
Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 552 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба
на В.С. *** против Решение №06-РД06-0020/24.06.2019г. на Директора на РДСП-Враца и Заповед №
ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019г. на Директора на ДСП-Мездра. В жалбата се твърди,
че решението е изцяло неоснователно, също и издадената заповед, като
неотговарящи на критериите за законосъобразност и целесъобразност. Твърди се, че в хода на адм.производство са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото
липсват материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Излагат се съображения възоснова на които се
прави искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Иска се отмяна на оспорените актове. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък. Съображения в подкрепа на направеното оспорване са
изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът Директора
на ДСП-Мездра чрез представено по делото писмено становище, изразява становище
за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорения акт.
По делото са събрани
и приложени писмени и гласни доказателства.
Представено е заверено копие от образуваната пред административния орган адм. преписка.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
е майка на малолетното дете К.В.Х.. Живяла
е с бащата на детето В.К.Х. до началото на 2018г., когато същите са се
разделили, като грижи за детето полага неговата майка и до момента, видно от
данните по преписката.
На
12.07.2018г. в ОЗД при ДСП – Мездра е получен сигнал от бащата В.К.Х., който е
съобщил, че жалбоподателката, като майка на детето ограничава контактите с
неговия син К.Х.. Във вр. с получения сигнал служители от ОЗД-Мездра са
осъществили срещи с родителите на детето, от които е станало ясно че
комуникацията между тях е трудна. Изготвена е оценка на постъпилия сигнал за детето, с предложение да бъде отворен случай
за работа с детето К., по чл. 23 ЗЗДет.
- консултации и наблюдение в семейна среда. На 03.08.2018 г. от ОЗД - Мездра е изготвен
социален доклад за оценка на случая на детето, а на 15.08. 2018 г. и план за
действие, като в т.4 от плана за
действие е заложена цел: насочване на
родителите и детето към СУ - ЦОП - Роман. Тези факти не са спорни по делото.
Изготвен е социален доклад от
служители на ДСП-Мездра №
СД/Д-ВР-М/335-003/28.08.2018г., относно насочване детето и родителите към СУ-ЦОП-Роман
и в който е отразено подробно какво е
установено при проведени срещи между родителите и детето /стр.30/. С направление за ползване на социални услуги №НП/Д-ВР-М-058/28.08.2018г. на Директора на
ДСП - Мездра, родителите и детето са насочени за ползване на СУ - ЦОП -Роман,
за срок от 4 месеца, за повишаване на родителския капацитет и отговорност, и
подобряване комуникацията по между им. Детето също е насочено за ползване на
ЦОП – Роман. Направлението е връчено и на двамата родители, видно от направеното
отбелязване върху него/стр.28/. На 29.08.2018г. от служители на ДСП-Мездра е
изготвена и индивидуална оценка на потребностите на детето К.Х. /стр.32/. С
писмо рег.№ 2400-172/3/05.10.2018г. на
Кмета на Община Роман е уведомена ДСП-Мездра
за невъзможността за предоставяне на услугата на г-жа С. и детето й, както и че
в рамките на 30 дни няма сключен договор за ползване на социална услуга ЦОП с
нея. В.С. е отказала да ползва услугите,
предоставяни от ЦОП - Роман за нея и детето, като е изразила мнение, че тя и
синът й, нямат такава необходимост, бащата на детето В. Х., е ползвал услугите на ЦОП – Роман,
видно от изготвен социален доклад от ЦОП-Роман
от 11.12.2018г./стр.36/.
На 1.03.2019г. от ДСП-Мездра е изготвена последваща индивидуална оценка
на потребностите на детето К.Х., с посочена мярка на закрила наблюдение и
консултации с детето и родителите в семейна среда чл.23 ЗЗДет./стр.41/.Във
връзка с насочване на детето и родителите да ползват СУ ЦОП-Враца е изготвен и
социален доклад № СД/Д-ВР-М/335-019/05.03.2019г. от ДСП-Мездра. Посочено е, че
детето е включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила-деца в
риск, описани са констатираните обстоятелствата по проведените срещи и консултации с родителите и детето/стр.44/.
С направление №НП/Д-ВР-М-021/05.03.2019
г. на Директора на ДСП - Мездра, детето К. и родителите му - В.С.С. и В. К. Х.,
са насочени да ползват услугите, предоставени от ЦОП - Враца, за срок от 6
месеца, с цел оказване на професионална подкрепа и консултиране на детето и
родителите му, за решаване на проблеми, настъпили между родителите и влияещи
негативно върху развитието му. Работата с родителите да бъде насочена към
социална и педагогическа помощ, свързана с отглеждането и възпитанието на
детето, работа за улесняване връзката дете - баща, справяне с кризи във
взаимоотношенията между родителите и овладяване на конфликтни ситуации.
Преодоляване на родителското отчуждение и нарушаване правото на детето
на контакт с баща му.
На 17.04.2019 г. в ДСП - Мездра е постъпило предложение с изх.
N9106/16.04.2019 г. от управителя на ЦОП - Враца,
за прекратяване на работа по направление №НП/Д-ВР-М-21/05.03.2019 г. за детето
К.В.Х. и родителите му. В писмото е изложена подробна
информация, че с майката и детето е осъществена само една среща, проведена на
20.03.2019 г. в ЦОП - Враца. Екипът от специалисти, определен да работи с
майката и детето, се е срещнал с тях и ги е информирал за същността на
предоставяната услуга. В.С. е споделила опасенията си, че социалните работници
не отстояват интересите на нея и детето й, а интересите на бащата. Майката
категорично е заявила, че към настоящия момент детето не желае
да контактува с бащата. Тя от своя страна не ограничава тези контакти, като
тяхната продължителност е в рамките на 5-10 минути. Мнението на екипа е, че е в
интерес на детето и неговото правилно развитие, то да има пълноценни контакти с
двамата родители. Майката, като родител, на когото са предоставени родителските
права, следва да подготвя детето за осъществяване на пълноценни контакти дете - баща. Не е в интерес на детето
К. да бъде въвличано в родителски конфликт и да бъде поставяно в условия на
невъзможни избори между двамата си родители. С оглед на отказа на майката да
сключи договор за предоставяне на социална услуга, екипът на ЦОП - Враца й е
дал едномесечен срок да преосмисли решението си, който
е изтекъл/стр.48/.
На 31.05.2019 г. социалният работник, водещ
случая на детето, е изготвил социален доклад с № ДК/Д-ВР-М-128/31.05.2019 г., в
който подробно е описан случаят на детето К., възникналите
проблеми в отношенията между родителите и липсата на контакти на детето с
неговия баща. Докладът завършва със становище, че следва да се
издаде заповед, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., с която майката да
бъде задължена, заедно с детето, да ползват социална услуга - ЦОП –
Враца/стр.50/.
Със Заповед №
ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019г. на Директора на ДСП-Мездра В.С.С. и малолетното дете К.В.Х. са насочени да ползват
краткосрочна социална услуга в срок 3 месеца услугите на „Център за обществена
подкрепа“/ЦОП/ с доставчик Община Враца, за работа със специалисти, с цел оказване на социална и педагогическа помощ
за откриване на преживяни травми и коригиране на негативни последици от
проблеми при взаимоотношения между родителите на детето и консултиране на
майката относно отглеждане и възпитанието на детето, работа за улесняване
връзката дете-баща, справяне с кризи във взаимоотношения между родителите и
овладяване на конфликтни ситуации, както и преодоляване на родителското
отчуждение и нарушаване правото на детето на контакт с бащата. В същата са
посочени подробно правните и фактическите основания за нейното издаване.
Така издадената заповед е оспорена
от В.С. с жалба от 17.06.2019г. пред Директора на РДСП-Враца, който се е
произнесъл с Решение № 06-РД06-0020/24.06.2019г., с което е отхвърлена жалбата,
като неоснователна. В решението са изложени подробни мотиви, в резултат на
които е прието, че оспорената заповед на Директора на ДСП-Мездра е
законосъобразна и е потвърдена, като такава.
Приложено е и писмо от 20.06.2019 г. на Директора на ДСП –
Мездра/стр.26/ до Директора на РДСП-Враца, в което подробно е описан случая на
детето К. Х.. Според изложената в писмото
информация за периода на
наблюдение, въпреки положените усилия от страна на ОЗД при ДСП - Мездра, за
подобряване комуникацията баща - дете, не е постигнат положителен резултат.
В хода на съдебното
производство са събрани и гласни доказателства. Св. Р.С./майка на
жалбоподателя/ дава показания, относно
това, че дъщеря й е оказвала
съдействие на общинските служби винаги когато е била извикана от тях и какво е
било отношението по време на срещите. Според св. не е налице отчуждаване между
бащата и детето, била е свидетелка, когато баща му го е нагрубявал и обиждал и
с отношение и с думи. Родителите в момента не контактуват, като не може да каже
нещо определено. Бащата не се интересува от детето дали има някакви нужди.
Приложени са по делото от страна на
жалбоподателя и уверение и служебна бележка от 9.10.2019г., издадени от ОУ“Х. Б.“ гр.***, относно детето К. Х. и два броя протоколи от с.з. на
РС-Бяла Слатина.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Предмет на делото е Заповед №
ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019г. на Директора на ДСП-Мездра, потвърдена с Решение №
06-РД06-0020/24.06.2019г. на Директора
на РДСП-Враца.
Същата е издадена от компетентен орган, съгласно
разпоредбата на чл.20,ал.4,т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила
на детето (ППЗЗДет.). В административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена след
извършено от служители на ответника проучване и оценка на подаден сигнал от бащата
на детето, изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание, изготвени
социални доклади и установена от социалните работници необходимост от
ползването на социалната услуга и заявено нежелание от майката на детето да ползва предлаганата социална
услуга. Оспорената заповед съдържа, както правни така и фактически основания за
нейното издаване. Фактически
основания за издаването на заповедта могат да се извлекат и от
административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС. С оглед на изложеното, съдът приема, че е спазена предвидената в ППЗЗДет.
процедура и оспореният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка.
Заповедта е издадена и в
съответствие с материалния закон.
Една от предвидените в ЗЗДет. мерки за закрила е съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда /чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет./. В нормата на чл.23
ЗЗДет. е определено в какво се
изразяват мерките за закрила в семейна среда, като съгласно чл.23, т. 6
ЗЗДет. мярката се изразява в социална работа за улесняване
връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в
отношенията. Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от ДСП по искане на
родителите или на самото дете, както и по преценка на ДСП и се осъществяват от
доставчици на социални услуги за деца или от ДСП /чл.
24, ал. 1 ЗЗДет./. Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. „услуги“ по смисъла на чл. 23 са
социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане. Целта на мярката за закрила в семейна среда,
която може да се осъществява и чрез социална услуга, е да бъдат подпомогнати
детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание
на детето /чл.
18, ал. 1 и ал.
3 ППЗЗДет./.
В чл.
20, ал.1, т.4 ППЗЗДет., която норма
е посочена и като правно основание за издаване на заповедта, е посочено, че в
случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от
страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на
заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане".
В чл.36, ал. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), са изброени социалните
услуги, които се предоставят в общността, като в т. 8 е посочена услугата
"Център за обществена подкрепа“-. Според определението, дадено
в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП, „Център за обществена подкрепа“ е форма на социална услуга, в който
се извършват дейности, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище,
деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения за
самостоятелен живот и социална интеграция на деца от резидентна грижа. В центъра
се извършват: социално и психологическо консултиране на деца и семейства в
риск; оценяване на родителски капацитет, посредничество в случаи на родителско
отчуждение и конфликт при развод/раздяла, оценяване и обучение на бъдещи
приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с поведенчески
проблеми, реализиране на социални програми за деца и семейства в риск.
Властническото волеизявление,
съдържащо се в обжалваната заповед на Директора на ДСП - Мездра, се изразява в
насочване на В.С. и детето К.В.Х. да ползват социална услуга в
Центъра за обществена подкрепа към Община Враца, като тази услуга е посочена в
чл. 36, ал. 2, т. 8 ППЗСП.
В конкретният случай ползването на социална
услуга е наредено като вид мярка за закрила по смисъла на чл.23 ЗЗДет. За да пристъпи към подобна мярка,
административният орган се е позовал на обтегнатите отношения между родителите
на детето, нежелание от страна на детето да контактува с баща си, неизразено
желание от страна на майката да ползва социални услуги.
Съдът счита, че така приетото от
административния орган се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Видно е, че между родителите съществува неразбирателство и
напрежение, отчуждение, за което всеки от тях допринася с поведението си. Това
поведение на родителите сочи на липса на адекватна преценка как това се
отразява върху психиката на малолетното им дете. Видно от изготвените социални
доклади се наблюдава синдром на
родителско отчуждение (с бащата), детето е свидетел на продължаващия конфликт
между родителите. Именно предвид поведението на родителите, което е
предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в бъдеще, както и с
цел предотвратяване на отчуждаването на детето от бащата, социалният работник е
предложил по отношение на майката и детето да се предприеме мярка за закрила,
вкл. чрез насочване за ползване на социална услуга. Безспорно по делото се установява, че майката
на детето – жалбоподателката не желае да
ползва социална услуга по реда на ЗЗДет., като видно от данните по преписката е
отказала да ползва социални услуги, във връзка с издадени й направления от
28.08.20118г. и от 5.03.2019г. Същата е изразила мнение, че няма необходимост
от ползването на услугата тя и детето й.
От доказателствата по
административната преписка е видно, че
за детето К.В.Х. е констатиран риск от родителско отчуждение, тъй като същото
не контактува със своя баща. Безспорно е
също, че майката няма заявено желание за ползване на социални
услуги. Налице е хипотезата на чл. 20, ал.4, т.1 ППЗЗДет, при която Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ може да издаде заповед за ползване на
социални услуги, още повече, че съгласно чл.24, ал.1 ЗЗДет., мерките по чл.23
могат да се предприемат по преценка на Дирекция "Социално подпомагане".
Предвид гореизложеното съдът счита, че
нареждайки ползването на посочената социална услуга от страна на жалбоподателя и детето
й, съобразявайки същата с най-добрия интерес на детето, административният орган
е издал акта си в съответствие с материалния закон. Изложените обстоятелства сочат, че при
издаване на оспорваната заповед МЗД/Д-ВР-М-325/31.05.2019 г. на Директора
на ДСП - Мездра, са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ППЗЗДет.,
а определената социална услуга е съобразена с потребностите
на детето, което има право да
контактува и с двамата си родители. Потвърждаващото заповедта решение също е
постановено в съответствие с материалния закон.
В тази връзка, съдът счита, че при преценката
за съответствието на оспорения акт с материалния закон, не следва да се дава
превес на изразеното от детето, видно от докладите нежелание да се вижда с баща си. По делото
няма данни бащата да има недобросъвестно
отношение към детето. Заявеното от св. С. за отношението на бащата към детето,
не е подкрепено с други доказателства по делото. Като в тази насока следва да
се има предвид и факта, че същата е майка на жалбоподателката и нейните показания не са
безпристрастни.
Изложените обстоятелства сочат, че при
издаване на заповедта по отношение на детето са преценени всички критерии по ЗЗДет. и определената социална услуга е съобразена с
потребностите на детето. Оспорената заповед на директора на Дирекция
"СП" - Мездра е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправното
изискване за законосъобразност и целта на закона.
С оглед на изложеното и при безспорно
установения по делото отказ на майката да ползва предлаганата социална услуга,
с оспорената заповед правилно и в съответствие с нормата на чл.20,
ал.4, т.1 ППЗЗДет. е наредено ползването на социалната услуга. Правилно и
заповедта е потвърдена от Директора на ДСП-Враца.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 АПК, а жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващия за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С. *** против Заповед № ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019г. на
Директора на ДСП-Мездра, потвърдена с Решение № 06-РД06-0020/24.06.2019г. на Директора на РДСП-Враца.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.С. за присъждане
на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване,чрез
Административен съд Враца пред Върховен
административен съд на Република България София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ.
СЪДИЯ:
|
|