№ / .07.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1324 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на З.М.А. *** срещу постановеното по НАХД № 2688/2019 година по описа на Районен съд - Варна, Решение № 617/09.04.2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0819-005048 от 03.11.2017 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция - Варна на Министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателят твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви, както и че неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил деянията. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 06.07.2020 година излага подробните си съображения.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 07.07.2020 година излага подробните си съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение.
Административен съд – Варна, Х касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалбата на З.М.А. *** срещу Наказателно постановление № 17-0819-005048/03.11.2017 година, с което са наложени административни наказания, както следва : 1. Глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата затова, че на 04.10.2017 година, 14,45 часа, в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ посока бул. „Владислав Варненчик“ при управление на л.а.м. „Джип Гранд Чероки“ с регистрационен номер *** навлязъл в съседната лява лента, като не осигурил предимство на движещия се в нея лек автомобил с регистрационен № ***; 2. Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, затова, че на 04.10.2017 година, 14,45 часа, в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ посока бул. „Владислав Варненчик“, като водач на л.а.м. „Джип Гранд Чероки“ с регистрационен номер ***, след като е участвал в пътно-транспортно произшествие с лек автомобил с регистрационен № *** е напуснал мястото на нарушението; 3. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата затова, че на 04.10.2017 година, 14,45 часа, в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ посока бул. „Владислав Варненчик“, управлява л.а.м. „Джип Гранд Чероки“ с регистрационен номер *** без свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и 4. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата затова, че на 04.10.2017 година, 14,45 часа, в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ посока бул. „Владислав Варненчик“, управлява л.а.м. „Джип Гранд Чероки“ с регистрационен номер *** без свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.
С Решение № 617/09.04.2020 година, постановено по НАХД № 2688/2019 година по описа на Районен съд – Варна наказателното постановление е потвърдено. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление. Приел е, въз основа на акта за установяване на административно нарушение и протокола за пътно-транспортно произшествие, представляващи официални свидетелстващи документи, чието съдържание не е опровергано, че жалбоподателят е нарушил правилото за поведение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като не е осигурил предимство на движещото се в съседната пътна лента превозно средство и причинил пътно-транспортно произшествие. Приел е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, т.к. след произшествието не е спрял, за да установи последиците от него. Приел е, че жалбоподателят не е представил за проверка свидетелство за правоуправление на автомобила и свидетелство за регистрация на автомобила, с което е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Въззивният съд е приел, че нарушенията съставляват административни нарушения, наказуеми по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4, чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т.1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата. Приел е, че наложените административни наказания по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4, чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата са в законоустановения размер и с тях ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН. Приел е, че наказанията по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 3 от Закона за движението по пътищата са определени в санкционната разпоредба в абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил удостоверителната сила на протокола за пътно-транспортно произшествие и на акта за установяване на административно нарушение. Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение е приложима само в административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс следва да се тълкува във връзка с ал. 1, която въвежда принципа за вземане на решенията по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона. Никое доказателство не може да бъде приоритетно, но винаги трябва да се изхожда от характеристиките му. Протоколът за пътно-транспортно произшествие и актът за установяване на административно нарушение са документи, съставени от длъжностни лица, в кръга на възложените им компетентности, поради което и представляват официални свидетелстващи писмени документи. Именно, защото са издадени в упражнение на удостоверителна компетентност, с която издателят им е облечен, те са израз на държавната удостоверителна власт. Поради и това тяхното значение е еднакво и в административнонаказателното производство и в съдебното производство. На тези документи не е придадена предварително определена сила от решаващия орган. Тяхната материална доказателствена сила, обвързва всекиго само затова, защото издателят е държавен орган. Материалната доказателствена сила на официалните документи се разпростира само досежно установените от компетентното длъжностно лице факти, които в конкретния случай са механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие и участвалите пътни превозни средства, съдържащи се в протокола за пътно-транспортно произшествие и непредставяне на свидетелство за правоуправление и за регистрация на автомобила от З.М.А. при проверката, извършена след установяване на моторното превозно средство, участник в пътно-транспортното произшествие, паркирано в гр. Варна на бул. „Владислав Варненчик“, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение.
Въззивният съд обаче не е съобразил, че удостоверителната сила на протокола за пътно-транспортно произшествие и акта за установяване на административно нарушение не се разпростира и върху факта кой е управлявал моторното превозно средство при извършване на пътното произшествие. В хода на административнонаказателното производство са снети писмени обяснения от Светлозар Иванов Авджиев, участник в пътно-транспортното произшествие и подател на сигнал за настъпването му. Същият обаче не е разпознал жалбоподателя, като водач на лекия автомобил, който е причинил произшествието.
Единствените събрани доказателства за управление на моторното превозно средство, с което е причинено пътно-транспортното произшествие са опосредените самопризнания на жалбоподателя, обективирани в докладна записка от 13.10.2017 година от Анатолий Колев Стойков – актосъставител. В хода на административнонаказателното производство не е разпитан пострадалия Авджиев и не е извършено разпознаване на извършителя, поради което делото е останало непопълнено с доказателства, въз основа на които да се изведе извод, че деянията са извършени от З.М.А.. Още повече, че видно от извършената справка и отразяването н Протокола за пътно-транспортно произшествие автомобилът е собственост на Станимир Добрев Добрев. Проверяващите не са изпълнили задължението си да изискат от собственика на автомобила данни за лицето, на което го е предоставил за управление.
Извършената проверка от служители на „Пътна полиция“ –
Варна е установила единствено паркиран л.а.м. „Джип Гранд Чероки“ с
регистрационен номер *** в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, до зимно кино
„Тракия“, близо до спирката. При проверката жалбоподателят не е представил
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и свидетелство за
регистрация на автомобила, но проверяващите не са установили управление на
автомобила от жалбоподателя. Същият се е приближил до проверяващите и е
потвърдил пред тях, че само той управлява автомобила, но това самопризнание не
е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, арг.
чл. 116 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложима по препращане от чл. 84
от Особените разпоредби на ЗАНН.
С ангажирането на административнонаказателната отговорност на З.А.М. единствено върху направените от него изявления, че само той управлява моторното превозно средство, без да бъдат събрани други доказателства, е нарушен принципа за разкриване на обективната истина, скрепен с императивната разпоредба на чл. 116 от Наказателно-процесуалния кодекс. Текстът на чл. 116 от Наказателно-процесуалния кодекс изрично вменява задължение за компетентните органи да събират доказателства за обективно изясняване на конкретния случай. Неизпълнението на задължението за събиране на други, относими доказателства, които с категоричност установяват автора на нарушението следва да се определи като съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на наказателното постановление.
Като е достигнал до различен извод въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 617/09.04.2020 година, постановено по НАХД № 2688/2019
година по описа на Районен съд – Варна, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0819-005048 от 03.11.2017 година на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с което на З.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както следва : 1. Глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата; 2. Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от Закона за движението по пътищата; 3. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата затова и 4. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.