Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5533 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 219780 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. № 37370/2016 г., по
описа на СРС, 148-ми състав, ответникът „БКС – Х.Н.“ ЕООД /ЕИК ******/ е осъден
да заплати на ищеца О.Т.И. /ЕГН **********/ на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
сумата от 6 991,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 28.10.2014 г., ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлен искът на О.И. за горницата до сумата от 7 344 лева, като
погасена чрез прихващане с вземането на ответника по чл. 59 от ЗЗД за заплатени
3 броя канюлирани винтове за операция на ищеца, а за горницата по пълния
предявен размер от 70 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Решението в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция, е обжалвано от ищеца О.Т.И.,
който излага съображения за неговата несправедливост и неправилност в тази част
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
определеният от районния съд размер на обезщетението е несправедлив и не е
съобразен със събрания по делото доказателствен материал /свидетелски
показания, експертизи и писмени доказателства/ относно претърпените от ищеца вследствие
на инцидента билки и страдания. Сочи, че О.И. в един продължителен период от
време е търпял интензивни болки и страдания и неудобство от лечението, като без
наличието на поставеното чуждо тяло в крака той не може да функционира и е
изостанал в развитието си. Акцентира, че увреденият вследствие на трудовата злополука
крайник не е възстановен и за това ще трябват още две до три години лечение, а
смущенията в него ще останат за цял живот. Излага, че атрофията на
мускулатурата на крака на ищеца продължава, поради което е необходима постоянна
рехабилитация, за да се предотвратят допълнителни усложнения. Счита за
несправедлива преценката на районната съдебна инстанция, че О.И. има вина за
настъпването на процесната трудова злополука. В тази връзка сочи, че
работодателят е организирал „абсурдно и без всякаква логика“ производствения
процес и въпреки че е знаел за възможността да настъпят инциденти, не е
направил нужното да назначи компетентни лица, да закупи машини и системи за
безопасен процес, както и да назначи отговорни и компетентни служители, които
да осъществяват необходимия контрол. Намира, че от СРС не е било отчетено и
обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността „общ работник“, работодателят не
го е обучил да работи с машината /за работата с която се изискват специални
знания и опит/. Поради което счита, че О.И. няма вина за настъпването на
трудовата злополука, той е извършвал работата в интерес на работодателя и не е
налице приетото от първата съдебна инстанция съпричиняване от 70%. По така
изложените доводи отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди бъде уважен в
цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото
„БКС – Х.Н.“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата
на ищеца и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочат се за безспорни
обстоятелствата, че между страните е налице трудово правоотношение, както и че
процесната злополука е била призната за трудова от НОИ. Намира се обаче, че при
съобразяване причините за инцидента районната съдебна инстанция правилно е
приела, че същите се дължат преди всичко на поведението на ищеца, който се е
качил върху машината, въпреки че същата не е била предвидена за това и не е
имала предпазен парапет. Счита се, че законосъобразно СРС е установил наличието
на проявена от страна на О.И. груба небрежност, поради което правилно е приел
наличието на 70% съпричиняване от негова страна, както и основание за
намаляване размер на дължимото обезщетение с оглед полученото от последния
застрахователно обезщетение и приспадане извършените от работодателя разходи
във връзка с лечението. Твърди се, че на ищеца са били провеждани първоначален
и периодични инструктажи, като същият е бил инструктиран и за правилата за
работа с машината. Акцентира се, че в
деня на процесния инцидент О.И. е действал самонадеяно, като дори е отпратил
багериста, защото е счел, че може да се справи и сам. Предвид изложеното се
отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.
От страна на
ищеца О.Т.И. е подадена и частна жалба срещу постановено по реда на чл. 248 от ГПК определение № 298561/19.12.2017 г. по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на
СРС, 148-ми състав, с което е оставена без разглеждане молбата на процесуалния
представител на ищеца за изменение на решението от 21.09.2017 г. в частта за
разноските, като в жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост,
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Оправя се искане
за обезсилване на обжалваното определение и за връщане на делото на СРС за ново
произнасяне, а евентуално за произнасяне от страна на СГС по същество на спора
като бъде определено адвокатско възнаграждение в регламентирания от закона
минимум и бъдат дадени указания на районната инстанция по правилното тълкуване
и прилагане на закона.
В срока по чл.
276 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответника „БКС – Х.Н.“ ЕООД.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
частично неправилно, съображенията за което са
следните:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
ангажиране имуществената отговорност на ответника за претърпени от ищеца вреди
в резултат от трудова злополука, настъпила на 28.10.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ правопораждащият
спорното вземане за обезвреда фактически състав включва наличие на трудово
правоотношение между ответника и пострадалия, през времетраенето на което е
настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, претърпени от ищеца вреди
– в случая неимуществени, изразяващи се в причинени физически и психически
страдания, както и пряка и непосредствена причинна връзка между злополуката и
вредоносния резултат. В приложение правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК
установяването на посочените релевантни факти е в доказателствена тежест на ищеца.
По делото не е спорно, а и от представения трудов договор №
014/24.07.2013 г. и допълнителни споразумения към него от 01.01.2014 г. и от
01.01.2015 г. се установява, че страните са обвързани от трудово
правоотношение, възникнало от валидно сключен между тях трудов договор, по
силата на който пострадалият е заемал при ответника длъжността „общ работник“.
Според длъжностната характеристика на ищеца, която с оглед направеното в
трудовия му договор отбелязване е била връчена на последния при подписването му,
обобщеното описание за длъжността „общ работник“ се изразява в изпълнение на
рутинни задачи, помощни и спомагателни работи в комуналната дейност, получавани
устно от прекия ръководител и отчитани отново устно на последния, като длъжността
няма специфичен характер и организация на труда и за изпълнението й не се
изисква предишен опит или степен на професионална квалификация и образователно
равнище. В длъжностната характеристика е посочено като едно от задълженията за
работника да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и за
противопожарна защита и Правилника за вътрешния трудов ред.
От събраните по делото писмени доказателства /декларация за
трудова злополука, протокол за разследване на злополуката/, а и доколкото на
етапа на въззивното производство между страните не е спорно, се установява, че
на 28.10.2014
г. около 15:50 часа, в цех за сортиране на битови отпадъци, находящ се в гр.
София, жк ******, ищецът се качва върху металната шина на сортировъчна машина
на височина около 1,5 метра, от където поема вързоп с велпепе, за да го постави
ръчно в бункера на балиращата машина, при което връзката на вързопа се къса и пострадалият
се подхлъзва и пада от машината, вследствие на което получава счупване на лява
бедрена шийка (закрито). С разпореждане № 17430 от
11.12.2014 г. на НОИ злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.
От представената по делото застрахователна полица №
711514025000004 от 01.08.2014 г. се установява, че между ответното дружество и „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е била сключена задължителна застраховка „Трудова
злополука“ за служителите на „БКС – Х.Н.“ ЕООД, в това число и за
О.Т.И., за срок от една година. С оглед претенция № 71150211500033/27.04.2015
г. и претенция № 71150211500033/23.07.2015 г. и видно от представените по
делото платежни нареждания № *********/28.05.2015 г. и № *********/27.07.2015
г., застраховател е изплатил на ищецът сума в общ размер на 2 856 лева –
обезщетение за временна загуба на работоспособност от трудова злополука над 121
календарни дни и застрахователно обезщетение за трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука.
От
заключението на приетата от районната съдебна инстанция съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице специалист хирург, ортопед – травматолог
след запознаване с материалите по делото, приложената медицинска документация и
извършен клиничен преглед, се установява, че вследствие на претърпяната на
28.10.2014 г. трудова злополука /падане от височина от 1,5 метра и директен
удар в областта на трохантерния масив – горната част на бедрената кост, и
усукване на крайника при падане от такава височина/, ищецът е получил счупване
на шийката на лявата бедрена кост. О.И. е бил на лечение във II-ра Травматологична
клиника при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от 28.10.2014 г. до 04.11.2014 г., като на
29.10.2014 г. е опериран – под рентгенов контрол са му поставени три канюлирани
винта. През първите 20-30 дни при започване процеса на зарастване, ищецът е
изпитвал болки и страдания с по-голям интензитет, като при този вид фрактури
има нарушаване на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост, поради което
процесът на зарастване протича по-бавно, което налага използването на помощни
средства /патерици/ за период от 6 месеца, а пострадалият е бил временно
нетрудоспособен за срок от 8 месеца. Експертът е посочил, че този вид метална
остеосинтеза, която е направена на ищеца, е стабилна и позволява започване на
ранна рехабилитация с оглед избягване атрофия на бедрената мускулатура, без
натоварване /стъпване/ на увредения ляв долен крайник за периода от 6 месеца.
Вещото лице установява, че при извършения от него на 19.01.2016 г. клиничен
преглед О.И. е напълно възстановено, същият има пълен обем на движенията на
лявата тазобедрена става, няма атрофия на бедрената мускулатура, изпитва
умерена болка при лягане на лявата страна, която се дължи на контакта на
главите на канюлираните винтове с подлежащите меки тъкани /мускули и подкожие/,
и която ще отзвучи след тяхното премахване, а при промяна на времето и
по-продължително натоварване на левия долен крайник е възможна поява на болеви
симптоми, които биха могли да се купират с противовъзпалителни и аналгетични
медикаменти. Посочва, че не се установява скъсяване на левия долен крайник,
което се потвърждава и от направената обзорна рентгенография на тазовия
пръстен, като на ищеца му предстои още една оперативна интервенция за изваждане
на остеосинтетичния материал /канюлираните винтове/.
Във
въззивната съдебна инстанция съставът на СГС е приел като писмени доказателства
по делото представените от въззивника нови медицински документи, които не са
могли да бъдат представени пред СРС, и е допуснал изготвянето на комплексна
съдебно – медицинска експертиза, по която е назначил вещо лице – специалист
неврохирург, и вещо лице – специалист ортопед-травматолог. Съдът намира така
изготвената и приета по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно –
медицинска експертиза за компетентно изготвена, като от последната се установява,
че при проведения на 22.04.2019 г. ортопедичен преглед на О.И., последният ходи
без помощно средство, лявото му бедро е по-слабо с 2 см, а левият крак – по-къс
с 2,5 см, лявото коляно е по-слабо с 3 см и лявата подбедрица е по-слаба с 2
см. Констатирано е, че движенията на лявата тазобедрена става са в обем
по-малък от нормата с 28%, движенията на лявата глезенна става са в обем
по-малък от нормата с 15%, като е налице видима деформация на поясния отдел на
гръбначния стълб, лявата страна на таза стои по-високо от дясната и има
ограничени и болезнени движения. При проведения на 01.05.2019 г.
неврохирургичен преглед на О.И. се установява добро общо състояние на
последния, като след трудовата злополука той не е имал оплаквания в кръста, но
в началото на 2018 г. същият започва да се оплаква от болка в кръста с
разпространение по задно-страничната повърхност на левия крак, достигаща и до
палеца, при по-дълго седене оплакванията в поясния отдел на гръбначния стълб се
засилва, левия крак има постоянно чувство на изтръпване и при движение
оплакванията не се променят. Експертите посочват, че вследствие на оперативното
лечение и обездвижване на левия долен крайник са настъпили следните промени в
здравословното състояние на пострадалия, които са в причинно-следствена връзка
с трудовата злополука: палпаторна болка при натоварване на задната част на
подбедрицата в резултат от хипотрофията на мускулатурата вследствие на травмата
от инцидента; намаляване обема на мускулатурата на лявото бедро и подбедрица в
резултат от обездвижването при проведеното оперативно лечение; скъсяване на
лявото Ахилесово сухожилие и скъсяване на ляв крак с 2 см, последното поради
неправилно зарастване на бедрената шийка; скованост и болки в кръста с
парестезии в левия крак в резултат на артрозни промени на гръбнака водещи до притискане
на нерви; скелетна хипотрофия на м квадрицепс феморис, седалищните мускули и
подбедрицата в ляво; напрегната паравертебрална мускулатура с палпаторна болка
паравертебрално; ЛТБС с ограничени и болезнени движения. Вещите лица
разясняват, че след операцията и последвалото скъсяване на левия крайник с 2 см
са настъпили промени в биомеханиката на таза и поясния отдел на гръбначния
стълб, което има за последица наклон на таза към левия крак и компенсаторно
изкривяване на поясния отдел на гръбначния стълб на противната страна. В
началото изкривяването е нефиксирано, но с времето става трайно, което води до
хипермобилност в поясните отдели и особено на нива Л4-Л5 и Л5-ЕС1. От
неврологичния статус се установява пареза на лявото стъпало за дорзална лексия
/извиване на стъпалото нагоре, ходене на пета с крака/, снижени Ахилесови
рефлекси двустранно. Експертите заявяват, че О.И. е търпял болки с голям
интензитет до една седмица след оперативното лечение, като впоследствие болките
са намалели до края на 2-3 месеца и до момента на извършване на втората
операция не е налична медицинска документация за търпени болки от ищеца. При
провеждането на рехабилитация за около 1-2 седмици е търпял по-интензивни болки.
Появилите се през април 2018 г. болки, във връзка с които ищецът е приет и
опериран повторно, са в резултат от напредналата мускулна хипотрофия на
промените в гръбначния стълб. След втората операция пострадалият е изпитвал
болки с умерен интензитет, като интензитетът на болката е намалявал до края на
първия месец. Вещите лице посочват, че болевите усещания за О.И. в поясния
отдел на гръбначния му стълб ще продължават поради променената статика и
биомеханика в отдела вследствие скъсяването на левия долен крайник, а
счупването на бедрената шийка е зараснало /което е довело и до скъсяването на
левия крайник/, като за да се изравни дължината на двата крака е възможно
оперативно лечение в бъдеще – замяна на тазобедрената става с изкуствена. Едва
след приключването на възстановителния и оздравителен период може да се направи
преценка, какво ще бъде логичното развитие на заболяването.
От
показанията на свидетелката В. Г. Д., намираща се във фактическо съжителство с
ищеца, се установява, че след трудовата злополука същата е полагала грижи за О.И.,
като един месец му е поставяла инжекции в корема, за да не получи тромб.
Свидетелката споделя, че след операцията ищецът е плачел от болка, не е можел
да става и да се обслужва сам, да ходи самостоятелно до тоалетна /използвал е
стол/, кракът му се е подувал и посинявал, като след изписването от болницата е
пиел по 25 капки хексалгин. Посочва, че и към момента на разпита пострадалият
изпитва болки, не може да работи, да кляка и да тича, при лягане не може да се
обърне на страната, на която са имплантите – спи само на другата страна и по
гръб. Разказва, че 8 месеца след инцидента О.И. е имал по-интензивни болки,
първите шест месеца е използвал постоянно патерици, като след това още два месеца
е ходил само с една патерица без да стъпва на крака си. Свидетелката заявява,
че преди злополуката ищецът не е имал проблеми с ръцете и крака си, като
единствено пръстите на палеца и показалеца на левия му крак са били повдигнати
нагоре, а след злополуката няма кой да гледа децата им, като бащата на
свидетелката им помага финансова.
От показанията
на свидетеля Г.С.Д.– тъст на ищеца, се установява, че около шест месеца след
операцията последният не е можел да ходи и да работи, бил е на легло и около
два месеца след това се е възстановявал, като е изпитвал постоянни болки.
Свидетелят посочва, че той е издържал пострадалият и дъщеря му със свои
средства, всеки ден му е купувал инжекции за разреждане на кръвта, които са му
били поставяни от дъщеря му, след като медицинската сестра й е показала как да
го прави.
По
делото е представена фактура и фискален бон към нея, удостоверяващи направено
на 29.10.2014 г. от ответното дружество плащане на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с
получател О.Т.И. на 3 броя канюлирани винта на обща стойност
720 лева, а от представено по делото преводно нареждане от 29.10.2014 г. се
установява, че О.Т.И. е превел на ТД на НАП НЗОК сумата от 99,09 лева - здравни
осигуровки.
Основният
спорен по делото въпрос е относно справедливия размера на претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, както и дали е налице съпричиняване от
страна на последния за настъпване на процесната трудова злополука.
По
отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД е
налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., Решение
№ 177 от 27.10.2009 г., по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. Принципът на справедливост изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се
имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки /в този смисъл Решение №
140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III ГО/. Конкретно при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди за причинени телесни
увреждания такива обективни обстоятелства могат да са характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението
и извършените медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, възможност
да се социализира и др. /в този смисъл Решение № 86/06.06.2017 г. по гр. д. №
3856/2016 г., III ГО, ВКС, Решение № 129/01.08.2017 г. по гр.д. № 3070/2016 г.,
IV ГО, ВКС, постановени по реда на чл. 290 /.
В разглеждания случай
при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и установените въз
основа на тях обстоятелства, въззивният съд намира, че при определяне размера
на претендираното обезщетение първоинстанционният съд не е съобразил всички
изброени по-горе обстоятелства.
Този извод съдът
основава на конкретните обстоятелства в случая, а именно, че в
резултат на злополуката ищецът е получил счупване
на шийката на лявата бедрена кост, което е наложило хоспитализирането на
пострадалия и провеждането на оперативно лечение – поставени са му три броя
канюлирани винта под рентгенов контрол. Непосредствено след операцията О.И. е
бил обездвижен, предимно е лежал, като през първите 20-30 дни от започване
процеса на зарастване е изпитвал болки и страдания с по-голям интензитет –
плачел е от болка, поради което се е налагало да приема обезболяващи и да му
бъдат поставяни инжекции в корема, за да не се образува тромб. При фрактури от
вида, получена от пострадалия, има нарушаване на кръвоснабдяването на главата
на бедрената кост, поради което процесът на зарастване е протичал по-бавно и се
е наложило ищецът да използва помощни средства /патерици/ за период от 6
месеца, а след това още два месеца е ползвал само една патерица и не е стъпвал
на крака си. Непосредствено след операцията О.И. не е
можел да се обслужва сам, да ходи самостоятелно до тоалетна /използвал е стол/,
кракът му се е подувал и посинявал, не е можел да работи и да се грижи да
децата си, при лягане не е можел да се обърне на страната, на която са били
поставени имплантите – спял е само на другата страна или по гръб. В периода му
на възстановяване за него се е грижела основно жената, с която той е живеел на
семейни начала, а нейният баща е помагал финансово на семейството. Видът на металната остеосинтеза, която е направена на ищеца, е
стабилна и е позволявала започване на ранна рехабилитация с оглед избягване
атрофия на бедрената мускулатура, без натоварване /стъпване/ на увредения ляв
долен крайник за периода от 6 месеца. Към момента на проведения на 19.01.2016
г. клиничен преглед, О.И. е бил възстановен, същият е има пълен обем на
движенията на лявата тазобедрена става, не е имал атрофия на бедрената
мускулатура, изпитвал е умерена болка при лягане на лявата страна, която се
дължала на контакта на главите на канюлираните винтове с подлежащите меки
тъкани /мускули и подкожие/, като не било установено скъсяване на левия долен
крайник. През април 2018 г. при ищецът са се появили болки, във връзка с които
е приет и опериран повторно, като тези болки са били в резултат от напредналата
мускулна хипотрофия на промените в гръбначния стълб. При проведения на
22.04.2019 г. ортопедичен преглед на О.И. е установено, че въпреки че
последният ходи без помощни средства, то вследствие на проведеното му
оперативно лечение и обездвижване на левия долен крайник, лявото му бедро е
по-слабо с 2 см, а левият крак – по-къс с 2,5 см, лявото коляно е по-слабо с 3
см и лявата подбедрица е по-слаба с 2 см. Констатирано е, че движенията на
лявата тазобедрена става са в обем по-малък от нормата с 28%, движенията на
лявата глезенна става са в обем по-малък от нормата с 15%, като е налице видима
деформация на поясния отдел на гръбначния стълб, лявата страна на таза стои
по-високо от дясната и има ограничени и болезнени движения. След операцията и
последвалото скъсяване на левия крайник с 2 см са настъпили промени в
биомеханиката на таза и поясния отдел на гръбначния стълб, което има за
последица наклон на таза към левия крак и компенсаторно изкривяване на поясния
отдел на гръбначния стълб на противната страна. В началото изкривяването е
нефиксирано, но с времето става трайно, което води до хипермобилност в поясните
отдели и особено на нива Л4-Л5 и Л5-ЕС1. От неврологичния статус се установява
пареза на лявото стъпало за дорзална лексия /извиване на стъпалото нагоре,
ходене на пета с крака/, снижени Ахилесови рефлекси двустранно. След втората
операция пострадалият е изпитвал болки с умерен интензитет, като интензитетът
на болката е намалявал до края на първия месец. Болевите усещания за О.И. в
поясния отдел на гръбначния му стълб ще продължават поради променената статика
и биомеханика в отдела вследствие скъсяването на левия долен крайник, а
счупването на бедрената шийка е зараснало /което е довело и до скъсяването на
левия крайник/, като за да се изравни дължината на двата крака е възможно
оперативно лечение в бъдеще – замяна на тазобедрената става с изкуствена.
Всички тези
обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
определеното от районния съд обезщетение не е съответно на критериите за
справедливост и не е от естество да обезщети твърдените от О.Т.И.
и доказани
неимуществени вреди, като изложените от виззиваемия в обратния смисъл доводи се
явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав като взе
предвид тежестта на получената травма, наложилите се две оперативни намеси,
характера и продължителността на болките и страданията, продължителността на
възстановителния период, трайните последици за здравето на О.И., за който към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт е налице скъсяване на левия
долен крайник с 2 см /като за да се изравни дължината
на двата крака е възможно оперативно лечение в бъдеще – замяна на тазобедрената
става с изкуствена/, както и трайното изкривяване на гръбначния му стълб, ограниченията
и затрудненията, които той е имал и продължава да изпита, в това число и
постоянните болеви усещания вследствие на промените в
биомеханиката на таза му и поясния отдел на гръбначния му стълб,
възрастта на пострадалия (34 г. по времето на инцидента), икономическото
състояние в страната и жизнения стандарт, въззивният съд намира за справедливо
обезщетяването му със сума в размер на 28 000 лева.
Що се касае до
поддържаното от ответното дружество в хода на цялото съдебно производство
възражение за осъществено съпричиняване от страна на ищеца, настоящият съдебен
състав намира следното:
Намаляване
на отговорността на работодателя може да има само от съпричиняване при
допусната груба небрежност. В практиката на ВКС трайно е установено
разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на
трудовата дисциплина, обективира принос на пострадалия по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. №
510/30.11.2011 г. по гр. д № 1923/2009 ІVг.о, реш. № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. ІV
г.о по реда на чл. 290 ГПК, а признаците за отличаване на
грубата небрежност са посочени в реш. № 348/2011 г. по грд №
387/2010 ІV
г.о, реш. № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. ІV
г.о, реш. № 62/2015 г. по гр. д №
2798/2014 ІV
г.о, установена практика на ВКС. Критериите за намаляване на обезщетението,
когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 от КТ са разяснени в реш. № 149/2011 по гр. д. № 1248 по описа за 2010 г. на ІІІ
г.о., реш. № 348/2011 г. по гр. д №
387/2010 г. ІV
г.о, реш. № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. ІV
г.о, реш. № 62/2015 г. по гр. д №
2798/2014 ІV
г.о. реш. № 977/2010 г. по гр. д №
298/2009 г. ІVг.о
на ВКС, реш. № 125/2016 г. по гр. д №
4417/2015 г., реш. № 25/2016 г. по гр. д №
3233/2015 г. ІІІг.о, реш. № 79/2012 г. по гр. д №
673/2011 г. ІV
г.о, реш. № 290/2015 г. по гр. д №
15/2015 г. ІV
г.о на ВКС и др. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на
трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори,
обстоятелствата следва задължително да се преценяват от гледна точка на
признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно
квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена „груба
небрежност“ за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно
обезщетението.
При тази
небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от
пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по
гр. дело № 387/2010 г., ВКС, ІV г.о. реш. № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. ІV
г.о и реш. № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 ІІІ г.о и решение № 79 от 27.02.2012 г. по
гр. д. № 673/2011 г. ІVг.о
на ВКС. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Превенцията
на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете
страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово
задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила
за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и
служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които е трябвало
работодателят да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва
прилагането на чл. 201, ал. 2 от КТ работникът грубо е нарушил правилата за
безопасност отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства
е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова
злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да
следи за изправното им функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху
техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и
работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на
заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за
предотвратяване на трудовите злополуки. /в този смисъл решение № 159 от 15.01.2018 г. по
гр. дело № 251/2017 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 21 от 12.03.2018 г. по
гр. дело № 1459/2017 г., ВКС, ІІІ г.о./. Когато трудовата злополука е настъпила в
резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен
точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа,
то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност,
освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови
действия могат да доведат до злополуката, увреждаща здравето му /в този смисъл решение № 60 от 05.03.2014 г. по
гр. дело № 5074/2013 г., ВКС, ІV г.о./.
В случая по
делото злополуката е настъпила в цех за сортиране на битови отпадъци, намиращ
се на открита асфалтова площадка в двора на ответното дружество в гр. София, жк
******, при работа с хидравлична преса за балиране на отпадъци. Пострадалият е
общ работник, на който са му били възлагани задачи по предварителното сортиране
на входящите материали и по опериране с бутоните за управление на машината.
Характеристиката
на процесната машина - хидравлична преса за балиране на отпадъци, системата на
нейното функциониране, безопасната технологична процедура на работа, която
трябва да се съблюдава при опериране непосредствено с нея, организирането и
доставянето на материалите /отпадъците/ за подготовката им за балиране, съответните
правила за безопасна работа с машината, които са били системно нарушавани от
работниците при ответното дружество, както и механизмът на трудовата злополука,
са изяснени подробно, убедително и по несъмнен начин от районната съдебна
инстанция въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите М.С.Д., Н.С.Д.и Р.М.С., както въз основа на изготвената и приета
от районната съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза. Поради което и
доколкото СГС напълно споделя изложеното от страна на СРС в мотивите на атакуваното
решение за коментираните обстоятелства, то въззивната съдебна инстанция на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт в посочената му част. Въпреки това и с оглед наведените от страните
доводи пред СГС е необходимо да се добави следното:
На 28.10.2014 г.
на смяна в цеха за сортиране на битови отпадъци на ответното дружество са били
ищецът, св. М.Д., св. Н.Д.и св. Р.С.. В този ден на О.И. и на св. М.Д. им е било
възложено устно да оперират с бутоните за управление на машината. От
длъжностната характеристика на ищеца се установява, че същият заема при
ответника длъжността „общ работник“, като не са разписани конкретни негови
трудови задължения /единствено общи такива/, или конкретно работно място за
изпълнение на възложените му задачи, а освен това е посочено, че за
изпълнението на коментираната длъжност не се изисква
предишен опит или степен на професионална квалификация и образователно равнище.
Същевременно, в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице
е посочило, че за лицата, работещи с управлението на процесната машината, е
желателно да имат средно образование, а за извършване на подготвителните
действия е достатъчно и основно. Противно на твърденията на ответното
дружество, по делото липсват доказателства работодателят да е провел на своите
работници необходимия инструктаж за безопасност при работа с машината за
балиране на отпадъци. Непосредствено след постъпването му на работа, на 24.07.2013
г., на ищеца е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охраната, а на 06.10.2014 г. – периодичен такъв, като от
съдържанието на документите във връзка с така проведените инструктажи не се
установява О.И. да е бил запознат конкретно с начина и спецификата на
работа с процесната машина, както и със съответните правила за безопасност,
които той следва да съобразява при опериране с нея. В представения по делото
Правилник за вътрешния трудов ред, който въззивникът с длъжностната си
характеристика се е задължил да спазва, се съдържат единствено еквивалентни на
законовите задължения правила за здравословен и безопасен труд, без съответна
конкретизация с оглед възлаганите на пострадалия задачи по работа с машината. Отделно
от посоченото, от разпитаните по делото свидетели, които са били заедно с
пострадалия на смяна в деня на инцидента, се установява, че преките им
ръководители общо са ги предупреждавали да внимават и да се пазят от
хидравличната преса, без да са били запознавани изрично с правилата за работа с
нея, като провежданите им инструктажи за безопасност са били общи и с формален
характер. Противното не се установява и от представените и приети по делото Правилник
за вътрешния трудов ред, Правила за безопасна работа с работно оборудване –
хидравлична преса за балиране на отпадъци модел HSM – 500, Оценка риска на
работното място общ работник балираща машина, доколкото по делото липсват данни
така изброените документи да са били връчвани на ищца преди процесния инцидент,
респ. същият да е бил запознат със съдържанието им. Поради което настоящият
съдебен състав намира, че работодателят не само не е изпълнил задължението си
да запознае подробно и изчерпателно работниците си с правилата за безопасна
работа с машината, но е допускал и системното нарушаване на същите. В
заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че от
техническа гледна процесната система за балиране на отпадъци – хидравлична балираща
преса, транспортна лента, зареждаща бункера на хидравличната преса, багер за
зареждане на транспортната лента, като цяло е автоматизирана система, като
единствените ръчни операции, които е било необходимо и допустимо да се
извършват от техническа и безопасна гледна точка от хора, са подготовката на
суровините, премахването на сезаловите връзки на входящите суровини,
зареждането на кофата на багера при работа с PVC отпадъци и изнасяне на готовите
бали. Въпреки това по делото е установено, че поради неправилно сортиране на
отпадъците и несъобразяване с капацитета на процесната машина, често се е
случвало /по 2-3 пъти на смяна/ същата да се задръствана, което е налагало
качването на един работник върху нея на височина 1 – 1,5 метра посредством
метална стълба, която се е закачвала с кука, който е „набутвал“ заклещилите се
отпадъци с дървен прът. Според техническия експерт е недопустимо катеренето по
машината, отстраняването или „набутването“ на разфасовки с прът, особено докато
същата работи, ръчното зареждане на бункера или поставянето на отпадъци
директно в него, поставянето в последния на неразвързани пакети, като в случаи
на наличието на извънгабаритен отпадък операторът следва да спре транспортната
лента и да осигури безопасен начин за отстраняването му, напр. с обезопасена
мобилна платформа. Работодателят е бил наясно с всички така извършвани от
работниците му нарушения при работа с балиращата машина, като не е предприел
никакви съответни мерки за тяхното преустановяване.
Предвид всичко
изложеното СГС намира за несъмнено, че ответното дружество не е изпълнило
основното си задължение да инструктира своите работници за безопасна работа с
процената машина, не е организирало процеса на работа с последната съответно с
технически особености на системата за балиране, не е обезпечило необходимия квалифициран
персонал за опериране нея, пренебрегнал е допусканите системни нарушения на
правилата за безопасност и не е упражнявал необходимия контрол за тяхното
преустановяване, като не е осигурил необходимите технически възможности за
обезопасяване на работниците.
Въпреки
гореизложените констатации обаче, настоящият съдебен състав счита, че не би
могло напълно да се пренебрегне каузалния принос на пострадалия за настъпването
на процесната трудова злополука. Както вече беше посочено по-горе, в практиката
на ВКС е застъпено принципното становище, че когато трудовата злополука е
настъпила без да е
проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност
при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополуката, увреждаща здравето
му. СГС намира, че в процесния случай е налице именно така разграничената
хипотеза.
По делото е несъмнено установено, че на 28.10.2014 г., в
края на работния ден /около 15:30 часа/, О.И. своеволно отпраща багериста,
който до този момент е оперирал с багера и е поставял сортираните отпадъци
върху транспортната лента, като се е качил върху машината на 1.2 – 1.55 метра
над земята, и е поискал без да се развързват суровините предварително и да се
поставят на транспортната лента, вързопите да му се подават от земята от св. М.Д.
и ищецът да ги хвърля директно в бункера. Така св. М.Д. подал на О.И. 2 – 3
броя бали с тегло около 20 кг, които той поставил в бункера, като следващата
бала ищецът хванал неправилно за сизала, връзката се развързала и той залитнал
и паднал на левия си хълбок върху асфалтовата площадка. С така демонстрираното
от страна на пострадалия поведения настоящият съдебен състав намира, че същият
е проявил груба небрежност, доколкото от така създадената от него обстановки е
било несъмнено ясно, че неговите действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му. Качвайки се на машината и искайки да му бъдат подавани
неразвързани вързопи със съответна тежест директно от земята, които той да
поема и да хвърля в бункера, О.И. не е проявил елементарна житейска
съобразителност да отчете местоположението си, тежестта на поемания от него
вързоп и обстоятелството, че той не е стабилно завързан, да прояви минимална
съобразителност за факта, че при така извършваните от негова страна действие и
на мястото, на което той е застанал, няма стабилна упора, не се държи с едната
ръка за нещо, което да може да му позволи да запази необходимото равновесие, а
напротив – поема не лек и необезопасен товар и то от височина, който при
захващането му изисква необходимото изтласкване от място и едва след това
поставянето му в бункера. Поведението на ищеца не може да бъде изцяло оправдано
с непроведения от страна на работодателя инструктаж за безопасност на работата
с процената машина, както и с обстоятелството, че и друг път работници са се
качвали на същата, доколкото с оглед не малкия период от време, пред който
пострадалият е работил при ответното дружество преди настъпването на инцидента,
същият е бил вече запознат с технологията на работа с хидравличната преса, с
обстоятелството, че отпадъците не следва да се поставят неразвързани в бункера
й и че за достигането им до последния следва да се използва транспортната
лента. Действително по делото е установено, че лентата не всеки път е била
използвана, а понякога суровините директно са били поставяни в бункера, но това
не се е случвало ръчно – с качването на човек върху машината и с хвърлянето им,
а посредством багера, който директно ги е поставял в бункера. Освен това,
въпреки че често работниците са се качвали върху машината, то това е ставало не
от страната, от която е паднал пострадалият, а от срещуположната такава чрез метална
стълба, като те не са поемали от височина вързопи с отпадъци, а са натъпквали
заклещилите се такива с помощта на дървен прът. Поведението на ищеца при
настъпването на инцидента се явява напълно изолиран случай, който значително се
отличава по своя механизъм от допусканите до момента нарушения от страна на
работниците на правилата за работа с хидравличната преса. С качването си върху
последната и предприемането на действия по поемане от височина на вързопи с
отпадъци, О.И. не е проявил елементарно старание и внимание за собствената си
безопасност и е пренебрегнал основни физични и житейски правила за безопасност.
Съобразявайки
всичко гореизложеното, настоящият състав н СГС намира, че на основание чл. 201,
ал. 2 от КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката
неимуществени вреди на пострадалия следва да бъде намалено с 20%. Това е
степента, с която О.И. е допринесъл за увреждането със своята груба небрежност.
Или, определеното от въззивната съдебна инстанция справедливо обезщетение в
размер на 28 000 лева следва да бъде намалено с 20%, като сумата на същото става съответно 22 400 лева. От
тази сума, на основание чл. 200, ал. 4 от КТ, следва да бъдат приспаднати
получените от ищеца суми по застраховката „трудова злополука“ в общ размер на
2 856 лева, или крайният размер на дължимото от размер на дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди се равнява на 19 544 лева.
До този размер претенцията е основателна, поради което обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над 6 991,20 лева до
размера на сумата от 19 544 лева.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода на районната съдебна инстанция, че от
обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне доказаното по
делото плащане от страна на работодателя на сумата от 720 лева, представляваща
стойността за медицински консумативи по операцията на ищеца. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с направения от
работодателя разход по заплащане на медицински консумативи по
операцията на ищеца, което представлява имуществена вреда от вида на претърпяна
загуба. Получаването на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и
плащането на медицински консумативи не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване,
поради което се явява незаконосъобразно приспадането на направените от
работодателя разходи във връзка с лечението на пострадалия от определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди /в този смисъл решение № 54 от 23.04.2019 г. по
гр. дело № 3649/2018 г., ВКС, ІІІ г.о/.
По частната жалба на въззивника.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил
без разглеждане като процесуално недопустима подадената от адв. А.Ж., процесуален
представител на О.Т.И., молба по чл.
248, ал. 1 от ГПК за изменение решение
№ 219780 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на
СРС, 148-ми състав в
частта за разноските за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА, поради непредставен списък по чл. 80
от ГПК.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при определяне на дължимо възнаграждение в хипотезата
на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, правото да се претендира това възнаграждение не е
обвързано от включването му в списък на разноските по чл. 80
от ГПК и представянето на такъв.
В случая, допустимостта на молбата
по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението на Софийски
районен съд в частта за разноските за присъдено възнаграждение на адв. Ж. за
оказана безплатна правна помощ, е обусловена освен от подаването й в
законоустановения срок, и от наличието на представен от страната списък
по чл. 80
от ГПК, с оглед на заявеното с нея искане и указанията, дадени в т.
2, т. 8 и т. 9 от. ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
тези указания в чл. 248, ал. 1 от ГПК са предвидени две
хипотези, като правната последица, установена с чл. 80,
изр. 2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на
решението в частта му за разноските, а не и по отношение на неговото допълване
С молбата по чл. 248, ал.
1 от ГПК пред Софийски районен съд пълномощникът на жалбоподателя е направил
искане не за допълване, а за изменение на постановеното решение в частта, с
която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА. Съгласно установената съдебна практика - опр. №
50/23.03.3018 г. по ч.гр. д. № 772/18 на ВКС, ІІг.г; опр. №
257 от 23.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2199/2016 на ВКС
ІІІг.о., определение
№ 97 от 03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/17 г. на ВКС, III
г.о., определение
№ 9 от 07.01.2016 г. по ч.т.д. № 3590/2015 г. на ІІ т.о., определение
№ 593 от 11.12.2017 г. по ч.т.д. № 1758/2017 г. на І т.о. и др.,
адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА се присъжда директно на процесуалния представител
на страната, но по отношение на него са приложими процедурните правила на чл. 78
и сл. от ГПК, респ. правилата по чл. 248 от ГПК
включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено в
списъка на разноските. Доколкото адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА се третира от ГПК като разноски, аналогично на
юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително, независимо
дали е платено или се дължи на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, то следва да бъде посочено като вид и размер в списък
по чл. 80
от ГПК. Тълкуването, направено в т. 9 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК, е валидно и по отношение на разноските по чл. 38,
ал. 2 от ЗА. Затова молбата за изменение на съдебното решение в
частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80
от ГПК, е недопустима. От доказателствата по делото се
установява, че адв. А.Ж., като процесуален представител на О.Т.И., не е представил списък на
разноските по чл. 80
от ГПК до приключване на устните състезания пред СРС. Липсата
на представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК, обективиран в изходящ от страната и адресиран до съда
писмен документ до приключване на последното заседание по делото пред СРС,
обуславя недопустимостта на молбата по чл.
248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. А.Ж. за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА. Противно на заявеното от жалбоподателя в частната му жалба,
с оглед разясненото в мотивите по т. 2 и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 год. по
тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за
разноски по чл. 80 от ГПК, дори когато е направила
само един разход в производството.
Предвид изложените съображения,
атакуваното определение № 298561/19.12.2017 г. по гр. д. № 37370/2016
г., по описа на СРС, 148-ми състав, е правилно и законосъобразно, а подадената
срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски в първоинстанционното производство в
размер на 734,30 лева, поради което следва да му бъдат присъдени допълнително
458,38 лева, представляващи разликата между присъдените от СРС такива от 275,92
лева и дължимите 734,30 лева.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на ответника в първоинстанционното производство се дължат
разноски в общ размер на 2 003,82 лева, поради което обжалваното решение
следа да бъде отменено в частта, в която са му присъдени разноски за разликата
над 2 003,82 лева до присъдения от СРС размер от 2 488,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК в полза на Софийски районен съд се дължи от ответното дружество сумата
от 837,60 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице пред първата
инстанция, поради което в ползва на Софийски районен съд следва да му бъдат
присъдени допълнително 522,86 лева, представляващи разликата между присъдените
от СРС такива от 314,74 лева и дължимите 837,60 лева.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на процесуалния му представител се дължат
разноски във въззивното производство в размер на 482,17 лева.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК в полза на Софийски градски съд се дължи от ответното дружество сумата
от 350,65 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице пред въззивната
инстанция съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решения № 219780 от 21.09.2017 г., постановено
по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на СРС, 148-ми състав, в частта, с която е
отхвърлен искът на О.Т.И., с ЕГН **********, с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука от
28.10.2014 г., за разликата над сумата от 6 991,20 лева до размера на
сумата от 19 544 лева, както и в частта, в която О.Т.И., с ЕГН **********,
е осъден да заплати на„БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, сумата над 2 003,82 лева до присъдения от СРС размер от 2 488,33 лева – разноски по делото, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„БКС
– Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати допълнително на основание чл. 200, ал. 1
от КТ на О.Т.И., с ЕГН ********** сумата от 12 552,80, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 28.10.2014
г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решения № 219780 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. № 37370/2016 г.,
по описа на СРС, 148-ми състав, в частта, в която искът с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от трудова
злополука от 28.10.2014 г., е отхвърлен за сумата над 19 544 лева до
пълния предявен размер от 70 000 лева.
В частта, в която „БКС – Х.Н.“ ЕООД, с
ЕИК ******, е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на О.Т.И., с
ЕГН ********** сумата от 6 991,20 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 28.10.2014
г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
вземането, решението е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от ищеца О.Т.И. частна жалба срещу постановено
по реда на чл. 248 от ГПК определение № 298561/19.12.2017 г. по гр. д. № 37370/2016
г., по описа на СРС, 148-ми състав, с което е оставена без разглеждане молбата
на процесуалния представител на ищеца за изменение на решение № 219780/21.09.2017
г., по гр. д. № 37370/2016 г. на СРС, 148-ми състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати допълнително на адв. А.Н.Ж. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв сумата от 458,38 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА
„БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати допълнително по сметката на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 522,86 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА
„БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на адв. А.Н.Ж. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата от
482,17 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА
„БКС – Х.Н.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати по сметката на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 350,65
лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице пред въззивната инстанция
съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.