Р Е Ш Е Н И Е
№ 1518
гр.Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 21.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2238/2019г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД
против решение № 3299 по гр. д. №
6275/2019г. на ПдРС, ХХІ гр. с., с което е признато за установено в отношенията
между страните, че въззиваемият Н.Т. не дължи на дружеството- жалбоподател
сумата от 544,13 лева- главница, представляваща неплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2010г.- 30.04.2012г., сумата от 66,52 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2010г.- 29.11.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 30.11.2012г., както и разноски
в заповедното производство, по което е издаден изпълнителен лист за горните
суми. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е допуснал смешение между
предпоставките за прекратяване на екс леге на изпълнителното производство и
тези за погасяване на вземанията с изтичане на погасителна давност в хода на
изпълнителното производство. По-конкретно се сочи, че не е налице такъв период
от 2 години след образуване на изпълнителното дело против въззиваемия, в който
да не е било поискано извършването на изпълнителни действия, за да настъпи
перемпция. Оспорва се също така, да е налице период от време, през който
погасителната давност да не е била прекъсната. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на отрицателно установителния иск.
От въззиваемия е подаден отговор на въззивната жалба,
в който се поддържа, че и двата извода на първоинстанционния съд, а именно, че
изпълнителното производство е било прекратено поради бездействието на
взискателя, а също така, че след образуване на изпълнителното дело не са били
извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност, са
правилни. В този смисъл се иска потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с.,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното
дело, по което е постановено обжалваното решение, е образувано по искова молба
от Н.И.Т. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК. В исковата молба се твърди, че
с неприсъствено решение по гр.д.№ 3288/2013г. на ПдРС в производството по иска
по чл.422 от ГПК е призната дължимостта на сумите от 544,13 лева- главница,
представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.10.2010г.- 30.04.2012г., 66,52 лева- обезщетение за забавено плащане за
периода 01.12.2010г.- 29.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2012 г. до окончателното погасяване и разноските в размер на
общо 125 лева, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
20187/2012 г. на ПРС. Бил издаден изп. лист от 29.08.2013г. за главницата и
лихвите, както и такъв от 21.08.2013г. за разноските от 125 лева. На 07.10.2013
г. било образувано изп.дело № 1119/2013г. на ЧСИ Д. М. за събиране на
вземанията по двата изпълнителни листа. Твърди се, че тези вземания са погасени
с изтичане на общата 5- годишна погасителна давност. Същата започнала да тече
от 07.06.2013г.- датата на влизане в сила на неприсъственото решение, и изтекла
на 07.06.2018г.. По изпълнителното дело не били извършвани действия по
изпълнението от образуването му до изтичане на две години, при което на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, същото било прекратено по силата на закона
към 07.10.2015г..
В подадения от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД отговор
на исковата молба се твърди, че били поискани и извършени редица действия по
изпълнението, чрез които срокът на перемпцията и давностният такъв били
прекъсвани.
Безспорно е, а и от приложеното гр.д.№ 3288/2013г. на
П|дРС се установява, че двата изпълнителни листа са издадени въз основа на
влязло в сила съдебно решение, при което, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2
от ЗЗД, приложима се явява общата 5- годишна погасителна давност. Видно от
приетите по първоинстанционното дело материали по изп.дело № 1119/2013г. на ЧСИ
Д. М., по същото е извършено следното: На 07.10.2013 г. е подадена молба за
образуване на изпълнително дело с приложени два изпълнителни листа, като със
същата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ; на 18.10.2013г. е връчена ПДИ на
длъжника при условията на отказ за получаване; с разпореждане от 13.02.2015г. е
насрочен опис на движими вещи за 26.03.2015г., за който му е връчена призовка
за принудително изпълнение на 23.03.2015г.; на 01.09.2016г. е подадена молба от
взискателя, с която е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия;
на 11.10.2016г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника; призовка за
принудително изпълнение за насрочения опис му е връчена на 10.10.2016г.; на
16.08.2017г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, в случай, че бъдат открити такива; на 21.08.2017г. е
наложен запор върху банкова сметка *** „ОББ“АД; запорни съобщения са връчени на
банката и на длъжника съответно на 24.08.2017г. и на 29.08.2017г.; на
27.09.2017г. е постъпило писмо от „ОББ“АД, в което се сочи, че по запорираната
банкова сметка ***та работна заплата; на 28.09.2017г. е постъпила молба от
взискателя за нова справка относно притежавани от длъжника банкови сметки и налагане
на запори.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става
ясно, че двугодишният срок, в който принудителното изпълнение може да се
прекрати по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на
изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от
съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.
По отношение на твърдяната от жалбоподателя перемпция
на първо място следва да се отбележи, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като ЧСИ е
оправомощен да извършва всякакви изпълнителни действия по негово усмотрение.
При наличието на такова възлагане не може да се приеме, че взискателят е
бездействал, ако съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия от
негово име, но по свое усмотрение. Безпредметно би било взискателят да подава
молби с посочване на изпълнителните действия, които да бъдат извършени, ако
възможните такива вече са предприети. От гореизложеното стана ясно, че преди
изтичане на две години от образуване на изпълнителното дело, на 13.02.2015г. е насрочен опис на движими вещи.
Първоинстанционният съд е приел, че насрочването на 13.02.2015г. на опис
на движими вещи не може да се приеме за валидно изпълнително действие, тъй като
не са предприети каквито и да е действия във връзка с него- не е изпратено
съобщение до взискателя за описа, не е внесена таксата за извършването му, не е
изготвен протокол, който да удостоверява, че имотът на длъжника е бил посетен. Действително
единственото действие във връзка с насрочения опис е връчването на длъжника на
призовка за принудително изпълнение. Без
значение обаче е обстоятелството, че предприетия изпълнителнителен способ не е
изпълнен не е дал резултат. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а не с осъществяването им. Както
се сочи и в мотивите към Решение №
249 от 18.10.2018 г. на ВтАС по в.гр.д. № 287/2018г., „Перемция е налице,
когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, но такава не е налице когато от взискателя са поискани
изпълнителни действия, но те не са приложени без значение по каква причина“. В
този смисъл е и Решение № 1416 от
24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се
сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да
се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от
съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради
ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по
тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК също се приема, че „прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ“.
Насрочването на опис на движими вещи е от значение както за прекъсване на
погасителната давност, така и за прекъсване на двегодишния срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, тъй като това изпълнително действие е предприето по възлагане
от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ, при което активността на съдебния изпълнител
замества тази, дължима от взискателя.
След 13.02.2015г. през 2016г. и 2017г. са искани и предприемани
изпълнителни действия, които преграждат възможността за настъпване на перемпция
или за погасяване на вземанията по изпълнителните листове по давност. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено, включително и в частта относно
разноските, като в полза на дружеството жалбоподател бъдат присъдени общо 625
лева- съдебни разноски, включващи 25 лева- държавна такса по въззивната жалба,
300 лева- юрк.възнаграждение по настоящето дело, и 300 лева- юрк.възнаграждение
по първоинстанционното дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение
№ 3299 по гр. д. № 6275/2019г. на ПдРС, ХХІ гр. с., с което е признато за
установено в отношенията между страните, че въззиваемият Н.И.Т. ***, ЕГН: **********
не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД- гр.****, ЕИК: **** сумата от 544,13
лева- главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия
за периода 01.10.2010г.- 30.04.2012г., сумата от 66,52 лева- обезщетение за забавено
плащане за периода 01.12.2010г.- 29.11.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.11.2012г., както и разноски в заповедното
производство, по което е издаден изпълнителен лист за горните суми, включително
и в частта, с която „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е осъдено да заплати на Н.И.Т.
сумата от 50 лева- съдебни разноски, както и адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА в полза на пълномощника му адв.С.М. в размер от 300 лева, като вместо
това
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.Т. отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за
установяване по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД недължимостта на
горните суми.
ОСЪЖДА Н.И.Т.
***, ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД- гр.****,
ЕИК: **** сумата от 325 лева- съдебни разноски по настоящето дело, както и
сумата от 300 лева- съдебни разноски по първоинстанционното дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: