Определение по дело №10080/2021 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20

Велико  Търново, 22.04.2021г.

Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в закрито  съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА 

                                                                                КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Дабкова  частно кас. адм. дело № 10 080/2021г. и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §19 от ПЗР на ЗИД АПК, ДВ бр.39 от 2011г.

Образувано е по  частна жалба, подадена от Г.М.В. ***.

Предмет на касационна проверка е Определение № 566 от 25.03.2021г., постановено по гр. дело № 915 по описа за 2021 г. на Районен съд Велико Търново. С този акт РС е оставил подадената жалба от същото лице без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател е недоволен от определението на РС и счита, че това е отказ от правосъдие. РС неправилно преценил, че не е налице мълчалив отказ на ОСЗ. Настоява, че заличаването на ТД „Пътнически превози”АД от търговския регистър е ново обстоятелство, което води до отпадане на основанието, на което е постановен отказ да му бъде възстановена наследена от майка му земеделска земя, находяща се в границите на урбанизирана територия. Става въпрос за част от нива – 2470кв.м. в местността „Качица” В. Търново, върху която са били изградени врменна автогара и паркинг на ДАП „Пътнически превози” В. Търново.

Настоящият касационен състав като извърши проверка на обжалваното Определение установи следното от фактическа и правна страна:

ЧЖ е подадена в срок и е допустима. Доколкото производството е прекратено преди да бъде конституирана ответна страна, по ЧЖ не са разменени книжа и не е ангажирано становище от ОСЗ В. Търново. Разгледана по същество ЧЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред РС е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие” В. Търново да се произнесе по Молба вх. № РД-12-02-382/16.03.2021г., подадена от Г.В.. С която същият е поискал да бъде издаден индивидуален административен акт за възстановяване на собственост от 2 470кв.м. в съществуващи или възстановими на терена реални граници, като твърди възникване на нови обстоятелства/заличаване на ТД „Пътнически превози”АД/, с което отпадали основанията по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ на издаденото Решение № 221В от 03.05.1993г., с което ОСЗ В. Търново е отказала възстановяване на земеделска земя.

         Великотърновският районен съд оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и прекратил производството. Защото приел, че липсва предмет на съдебен контрол, т.к. не е налице мълчалив отказ. Съобразил, че не всяко непроизнасяне на АО е мълчалив отказ, а само когато същият е задължен да се произнесе. В случая вече имало решение на Поземлена комисия, коетое  стабилен административен акт, който не може да се отменя или изменя  от органа, който го е издал. Освен това, РС приел, че соченото от жалбоподателя ново обстоятелство не е основание, посочено в закона за повторно произнасяне или преразглеждане на вече влязъл в сила ИАА.

         Настоящата инстанция при липса на спор по фактите намери за  правилен крайният извод на РС за недопустимост на първоинстанционното съдебно производство при следните допълващи мотиви:

         Административният процес борави с понятието стабилен административен акт, но познава и института на възобновяване на производството по издаване на административни актове. В нормата на чл.99 от АПК са предвидени основанията за това. Но същите са неприложими в случая, т.к. реституцията на земеделски земи е процес, който юридически е уреден в специален закон  -  ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Нормата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ сочи основанията и сроковете, в които може да се възобнови производството и ОСЗ да постанови ново решение. Между основанията, посочени в специалния закон видно фигурира понятието „нови обстоятелства”. Но органът, който следва да извърши преценка дали това действително са нови обстоятелства по смисъла на закона, кога са настъпили и дали са заявени своевременно е министърът на земеделието, храните и горите. Това той може да стори по своя преценка или по искане на заинтересованите лица. Той е АО натоварен с компетентност за това. Едва когато министърът прецени, че предпоставките за това са налице, отменя решението на ОСЗ или разпорежда на същата да го измени.      

В този ред на мисли се очертава решаващ извод, че по депозираната молба пред ОСЗ-В. Търново не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК. Преди министърът да отмени Решението на ПК за отказ да се възстанови собствеността върху земеделските земи , поради наличие на мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ, ОСЗ не може да възобнови производството и да издаде нов ИАА по същия въпрос. Тоест непроизнасянето на сезирания АО, който няма задължение да се произнесе, не води до МО. Доколкото възобновяването на адм. производство е изключителен способ той се прилага стриктно, на изчерпателно посочени в закона основания и се инициира от изрично посочени за това субекти, между които ОСЗ не  фигурира.

За пълнота следва да се посочи и следното. От материалите по делото не е видно, но в жалбата се сочи наличие на съдебно решение по въпроса за същите земеделски земи. Поради това следва да се има предвид изречение последно от чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, което сочи, че този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.

В заключение, по изложените съображения твърденият от  Г. В. мълчалив отказ на ОСЗ-В. Търново не съществува, а поради това и годен предмет на съдебен контрол пред ВТРС. Предвид това правилно на оснвание чл.159, т.1 от АПК се следва прекратяване на съдебното производство. Като е сторил това, ВТРС е постановил едно правилно  определение, което следва да бъде оставено в сила.

     По  изложените  съображения, настоящият   касационен съдебен състав на Административен съд – Велико   Търново

       

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Определение№ 566/25.03.2021г., постановено по  адм.д.№ 915/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е  оставена без разглеждане жалбата на Г.М.В. срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие Велико Търново да се произнесе по подадена от същото лице молба с вх. № РД-12-02-382/16.03.2021г. с искане за издаване на нов индивидуален административен акт, заместващ Решение № 221 В от 03.05.1993г. на Поземлена комисия В. Търново, като  процесуално недопустима

       Определението не подлежи на обжалване.

       

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: