Решение по дело №293/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 509
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220200293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.

31,07,19г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесети юни  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:                                                                       

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Хр. Велчева  , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 293/18  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.И.К. ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0340-000053/ 25.01.2019 г.на началник РУ с. при ОД МВР П. с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.174, ал.,1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. 

Въззиваемата страна,  редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 14,01,19г.  жалбоподателят управлявал собственото си МПС т.а. ФОРД ТРАНЗИТ, ДКН РА7392ВТ. Около 23,20ч. и на бул. „Освобождение“ в гр. Б. бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РУ с. в състав св. С. и колегата му се движел. След като документалната проверка, водачът бил изпробван  с техническо средство  „Алкотест Дрегер“, който отчел стойност от 0,56 промила съдържание на алкохол в издишан въздух.

На водача бил издаден талон за изследване ( ТИ- л.20), който   той подписал и в който отразил, че желае да бъде извършено химическо изследване на кръвна проба. Поради това св. С. отразил в ТИ, че  лицето следва да се яви във ФСМП Б. до 00,25 ч. и да даде кръвна проба.

Жалбоподатеят се явил на посоченото в тала място и в посочения времеви диапазон и дал кръвна проба за изследване. Такова било извършено и изготвен протокол 38/21,01,19г., в който е установено концентрация на алкохол в кръвта 0,54 промила.

На 25,01,19тг. било издадено атакуваното НП за нарушение на чл. 174, ал.1 от ЗДвП поради установената с техническо средство  „Алкотест Дрегер“ концентрация -  0,56 промила съдържание на алкохол в издишан въздух.

 На 30,01,19г. жалбоподателят подал искане до началника на РУ с., че желае повторно изследване в друга лаборатория , като е посочил това да е в УМБАЛ „ Св. Г.“ - П.

 С писмо от 15,02,19г. ( л. 36) началникът на РУ с. е уведомил жалбоподателя, че следва да заплати в полза на МБАЛ Пловдив посочена сума от 40 лева за повторно изследване на кръвната проба, като е посочена и сметка на превеждане на паричната сума. След привеждане на сумата ( л.49) е извършено ново изследване, което е установило стойност от 0,55 промила ( протокол на л.45).

При тези данни по делото  процесуалният представител на жалбоподателя поддържа основно становище за допуснати съществени процесуални нарушения , доколкото като дата на нарушението в АУАН е отразено 14,01,18г. , а не 14,01,19г. Счита, че има разминаване и в часовете на извършената проверка и поради това настоява да се отмени НП.

Претенциите за съществени процесуални нарушения не са основателни, въпреки че са базирани на едно вярно твърдения. Действително в АУАН е посочено, че описаното нарушение е извършено на 14,01,18г. В НП издаденото въз основа на този акт НП като дата на нарушението се сочи 14,01,19г. и това е действителната дата на която е била извършена проверката от св. С..  Тази дата,  като дата на извършената проверка и на извършване на нарушението се установява напълно еднозначно от всички събрани гласни и писмени доказателства. На първо място това е графикът на дежурство на патрула С.- Пенов л.69, в който е отразена извършената проверка на Котов и установеното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. самият съставител на акта е отразил в изготвена от него докладна записка - л. 67, че е допуснал техническа грешка при изписване на годината в датата на нарушението. Установяването му е било предмет и на изготвената записка на л. 68.

От друга страна датата на съставяне на акта е 14,01,19г., която дата съвпада и с посочената на предявяване и на връчване на преписа 14,01,19г.

В НП неговият автор е поправил допуснатата техническа грешка от актосъставителя и е отразил, че нарушението е извършено на 14,01,19г.

 Така, че допуснатата грешка в АОУАН досежно датата на извършване на нарушението в случая не е съществено процесуално нарушение, тъй като последиците от реализираната спрямо нарушителя административно-наказателна отговорност за нарушителя са от НП, където е отразена вярната дата - както и във всички други документи. Талона за изследване, който е бил връчен на лицето на 14,01,19 г. и в който самият жалбоподател е отразил кой от двата други алтернативни начина за установяване употребата на алкохол предпочита - избрал е химичен анализ на кръвна проба ( виж ТИ- л.20) и на две места е положил подписа си при дата 14,01,19  Впрочем, подписите при предявяването на акта и връчването на разписка също са отнесени към дата 14,01,19.   Тоест- допуснатата грешка в отразената в акта дата на извършване на нарушението ( само досежно годината) 14,01,18г. е техническа . Тя се преодолява и по смисъла на чл. 53 от ЗАНН, съгласно която норма „ наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“.

А извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина в случая са безспорно установени. Защото: установено е от показанията на актосъставитяля и разпечатката от „Алкотест Дрегер“ на л. 17, че е извършено валидно тестване и е установена стойност 0,56 промила. Посоченият час е 23,19ч. , а в НП се сочи 23,22, но и това не съставлява претендиранаото от защитата съществено процесуално нарушение, като само следва да се отрази, че има пълно съответствие в посочените часове на нарушението и на изследването в акта и в НП .  Разминаването с една минута  на отразеният час на изследване в акта/НП и в разпечатката на л. 17 нито засяга годността на административно-наказателното обвинение, нито засяга правото на защита на нарушителя. още повече, че лицето след това се е възползвало от правата си по Наредба 1 /17г. е и искало два пъти да бъде извършен химичен анализ на дадената от него кръвна проба и резултатите и в двата случая са над 0,5 промила. 

След като е била установена на място употреба на алкохол поради данните от Дрегера , на лицето е бил съставен съгласно чл. 3, ал.2 от наредба 1/17. АУАН и талон за изследване. Талона за изследване съдържа всички нормативно предвидени реквизити и него ( както вече се посочи) лицето е отразило желанието си да даде кръвна проба, поради което е било насочено , видно от данните в талона, да даде такава във ФСМП Б. до посочения там час.

 Кръвна проба  била дадена в посоченото по талона време и на посоченото в него място  и е била изследвана в СХЛ на УМБАЛ „Св. Г.“ Пловдив , видно от протокол на л. 19. Тази лаборатория е призната за оторизирана за такова изследване с чл. 19, ал.1 т.1 б. „Б“ от Наредбата.

Отделно от това и след като е било запознато с резултатите от този анализ , лицето е поискало ( л.14) в срока по чл. 27, ал.3 от наредбата нова експертиза , доколкото пробата е била все още в срока на съхранение по чл. 26, ал. 4 от Наредбата.  Става ясно от позицията на защитника и от представените писма на л. 35, 36 и 49, че по искането не е имало отговор до момента, до който лицето не е заплатило цената на изследването. За това му е била надлежно предоставена информация първо от РУ с. - л. 35 и 36, като му е посочено и конкретна сметка на която да преведе посочената сума от 40 лева. От писмата на л. 35-36 и на л. 49 става ясно, че едва след заплащането новият анализ е бил извършен. Така и двете изследвания са в рамките на срока за съхранение на пробата по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, видно от протоколите на л. 19 и л.45.  Първата е установила стойност от 0,54 промила, а втората - 0,55 промила. Възприемането на последната стойност е обяснено през призмата на проведения метод на изследване по газ-хроматографския метод  ( 0,57 пр. и 0,53 промила са установените стойности от двукратното изследване).   Обяснението на самия експерт - виж на л. 49. Установените при двете изследвания стойности са с допустимата по чл. 22, ал.2 Наредбата ( по препратка от чл. 27)  разлика от 0,10 на хиляда .

Вяно е, че в постановлението са отчетени и зачетени резултатите от теста с Дрегер, които са 0,56  промила, но каква е точната стойност на алкохолното опиянение има значение за индивидуализация на наказанието, тъй като всяка стойност в диапазона от 0,5 промила до 1,2 покрива елемента от нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП . Затова и конкретната такава, която е най-благоприятна за извършителя  и установена с химичния анализ 0,54 ( първата експертиза л. 19) следва да бъде зачетена при преценката дали наложените наказания са справедливи и ще постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.

До налагането им с обжалваното НП се е стигнало след като правилно е преценена съставомерността на възприетото нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като този несъмнен извод следва от споделения горе анализ.  Нарушена от жалбоподателя е забраната, въведена с тази норма и поради това той подлежи на административно-наказателна отговорност по чл. 174, ал.1 от ЗДвП, която предвижда кумулативно наказания лишаване от правоуправление и глоба. Наложените такива от наказващия орган са в минимален размер 500 лева и 6 месеца лишаване от правото да се управлява МПС, като това решение следва да бъде напълно споделено, предвид ниската степен на алкохолно опиянение, което е почти на границата на установения минимум. От друга страна, справката за водач  на л. 21-24 сочи едно твърде постоянно нарушаване на правилата за движение по пътищата, като дори има и предходно нарушение от вида на процесното ( №29 в справката). Но тази информация само може да сподели, защото в настоящото производство, инициирано от жалбоподателя не може да се влошава положението му с ревизия на санкционната част на атакувания акт. 

        

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                                                  

Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0340-000053/ 25.01.2019 г.на началник РУ с. при ОДМВР П. с което на Г.И.К. ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** са наложени на основание чл.174, ал.,1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                     

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: