Р Е Ш
Е Н И Е № 1008
гр. Пловдив, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1159/2020г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2031387, с който на В.С.Л., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В депозираното
по делото становище от гл. юрисконсулт И.П.се излагат съображения за
законосъобразност на атакувания електронен фиш и се иска неговото
потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя В.С.Л. е
бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение,
извършено на 19.04.2018г. в 15:56 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург” №63, за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. при управление на
МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 320
ЦДИ“ с рег. №***. Моторното превозно средство се движело със 71 км/ч, при разрешена
скорост за населеното място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1 – M №529 в снимка 15460, в която скоростта била
отразена като 74 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача. Процесното
техническо средство е от одобрен тип, видно
от наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, със срок на валидност
до 24.02.2010г., както и Протокол №2 – 32 – 17 за последваща
проверка.
На жалбоподателя, като собственик на заснетото МПС, било наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото не се установява друго лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени
доказателства, които съдът кредитира.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. №***, тъй
като същият се е движил със скорост от 71 км/ч при разрешена в населено място
скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона
- чл.188, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, а именно собственикът на МПС.
Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач,
съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Обжалваният
Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
като в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, дата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят
/ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за
доброволното й заплащане.
Нарушението
е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M №529, за което е
доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало
съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от
административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2010г., както и
Протокол №2 – 32 – 17 за последваща проверка. Поради това и възражението на
жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Съдът
счита, че са спазени изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното техническо средство е мобилно по
своя характер. Предвид това и съобразно
изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към Наредбата – изискване. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е
съставен. Поради това и възраженията на жалбоподателя в тази
насока съдът намира за неоснователно. Такова е и възражението, свързано с липса на
снимка на мястото, на което е бил разположен уредът. Липсата на снимка на мястото,
на което е бил разположен уредът, също не е съществен пропуск, който да опорочи производството по налагане на
административно наказание и/или съществено да наруши правото на защита на
наказаното лице /в този смисъл е Решение №459 от 17.12.2018г. на
Административен съд – Враца по к.а.н.д. №645/2018г./.
Наложеното
наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, където
административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно установен размер
от 100 лв., което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед
изложените съображения Електронният фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева. Производството
по делото е продължило в едно съдебно заседание, без събиране на гласни
доказателства, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2031387, с който на В.С.Л., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.С.Л., ЕГН:********** *** сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ