МОТИВИ към НОХД №1892/2010 г.:
Обвинението е против
подсъдимите П.М.Л., З.В.Ю. И И.М.Г..
Подсъдимият П.М.Л. се обвинява за това, че на
10.01.2010 г. в с.М. К., в съучастие като съизвършител със З.В.Ю. *** и
непълнолетните И. *** и З. *** е отнел чужда движима вещ - 1 бр. кобила, на
стойност 400.00 лв. от владението на Д.Б.Л. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимия З.В.Ю. е за това,
че на 10.01.2010 г. в с.Мало
Конаре, в съучастие като съизвършител с П.М.Л. *** и непълнолетните И. *** и З. *** е
отнел чужда движима вещ -
1 бр. кобила, на стойност 400.00 лв. от владението на Д.Б.Л. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
Против
подсъдимия И.М.Г. е повдигнато
обвинение за това, че на 10.01.2010 г. в с.Мало
Конаре, в съучастие като съизвършител със З.В.Ю., П.М.Л. *** и непълнолетния З. *** е отнел чужда движима вещ -
1 бр. кобила, на стойност 400.00 лв. от владението на Д.Б.Л. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си - престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20,
ал.2 във
вразка с чл.63, ал.1 т.3 от
НК.
Против подсъдимите П.М.Л.,
З.В.Ю. и И.М.Г. е предявен от К. Д.Л. и Б.Д.Л., наследници на
пострадалия Д.Б.Л. граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление в размер на 400 лева, ведно със законна лихва върху
нея, считано от 10.01.2010 г. приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
Пострадалите К. Д.Л. и Б.Д.Л. са конституирани в качеството на граждански ищци.
К. Д.Л. и Б.Д.Л. са
конституирани в качеството на частни обвинители.
При проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите П.Л., З.Ю.
и И.Г. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло
фактите, изложени в обвинителния акт,
като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
На 10.01.2010 г., подсъдимите П.М.Л.,
З.В.Ю., И.М.Г. и свидетеля З. З. И. се прибирали от центъра на село М.К. към махалата, където живеели. Били с каруцата на родителите на подсъдимия З.Ю.. На
пасището забелязали да пасе кобила, червеникава на цвят. Същата била
собственост на свидетеля Д.Б.Л. ***. Четиримата решили да вземат кобилата и да я продадат. Подсъдимите П.Л.
и З И. слезли от каруцата и
вързали кобилата за нея. След това четиримата откарали животното в гр.П., където го продали на
свидетеля С.К. за сумата от 220 лв. Подсъдимите П.Л. и З.Ю. си разделили по 100.00 лв., а подсъдимия
И.Г. и З. И. взели по 10.00 лв.
По-късно,
животното било продадено от свидетеля К. на свидетеля
Б. В. от гр.П., който се
занимавал с изкупуването и препродаването на животни.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-оценъчна зооветеринарна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на движимата вещ, предмет на
извършената кражба на 10.01.2010 г. е 400.00 лв.
С
постановление за частично прекратяване от 22.07.2010 г., на Районна прокуратура П.,
наказателното производство е прекратено по отношение на З. З. И., на
основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, и чл.61, ал.1 от НК. Същото е влязло в законна
сила.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на
подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Д.Л.,
З. И., С.К., С.К., М. Ч., Д. К., Б. В., М. Г., С. К., заключението на
оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите
П.М.Л., З.В.Ю. са осъществили от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като
на 10.01.2010 г. в с.М. К., в съучастие като съизвършители по между си и с И.М.Г.
и З. З. И.са отнели чужда движима вещ - 1 бр. кобила, на стойност 400.00 лв. от
владението на Д.Б.Л. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвоят.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че подсъдимият И.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК във връзка с
чл.20, ал.2 НК, като на 10.01.2010 г. в с.М. К., в съучастие като съизвършител
със З.В.Ю., П.М.Л. и непълнолетния З. З. И.е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
кобила, на стойност 400.00 лв. от владението на Д.Б.Л. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
При
извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали
всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и
това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така
съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите П.Л.,
З.Ю. и И.Г. за извършените от тях деяния съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретните деяния, която е висока, като се има предвид предварителния сговор
за извършването, начина на извършване и високата стойност на предмета на
деянието.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид
характеристичните данни на същите, които са отрицателни.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за всички подсъдими, съдействието
при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените
самопризнания, съжаление за извършеното, чистото съдебно минало на тримата, ниския
социален статус, ниската възраст към момента на деянието на подсъдимия Г., а
като отегчаващи - лошите характеристични данни, както и сравнително високата
стойност на предмета на деянието.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК
– личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.М.Г. при условията на чл.58а
във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му
адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза
на обществото с продължителност 100 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
По отношение на подсъдимите П.М.Л.,
З.В.Ю., съдът прие, че за постигане
целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да се наложи при условията на чл.58а във
връзка чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му
адрес за срок от по ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по ДЕСЕТ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в
полза на обществото с продължителност по 100 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
Съдът определи наказанията на подсъдимите П.Л., З.Ю. и И.Г. при условията на чл.58а от НК, тъй като
процесулно правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на
чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на вида на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното
престъпление. В този смисъл, тъй като престъплението е извършено от подсъдимите преди действието на чл.58а
от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при
действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието,
която се явява по-благоприятна за дейците, която предвижда задължително
приложение на чл.55 от НК.
Предявения граждански иск против подсъдимите,
съдът счете за доказан по основание. Вредите причинени на гражданските ищци са
пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимите. В
този смисъл вредите представляват парично солидарно задължение на подсъдимите
към тях.
При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД
и като съобрази стойността на отнетата вещ съдът прие, че следва искът да бъде
уважен в пълен размер на 400 лева.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение
подсъдимите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено
увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в
забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима покана за плащането.
Затова съдът осъди П.М.Л., З.В.Ю. И И.М.Г. да заплатят
солидарно на К. Д.Л. и Б.Д.Л. сумата
в размер на 400 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 10.01.2010 г.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите П.Л., З.Ю.
и И.Г. бяха осъдени да заплатят в полза
на Държавата направените по делото разноски в размер на по 20 лева, както и ДТ
върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. Тази сума подсъдимите следва
да заплатят солидарно в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание
на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: