Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5834 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.04.2020
г. по гр.д. № 80990/18 г., СРС, ІІ ГО, 57 с-в е осъдил М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”******* да заплати на И.М.Г., ЕГН ********** и с
адрес: ***, както следва: на основание чл.75, ал.1 от Закон за дипломатическата служба вр. чл.14 ал.1 от Наредба за командировъчните средства при
задграничен мандат сумата от
7410,82 лв., представляваща неизплатената част от направени разходи за медицинско обслужване на И.М.Г. и
членовете на семейството му за периода на дългосрочното му командироване в
Кралство Белгия - 01.11.2015г. - 30.06.2016г. , ведно със законната лихва върху
главницата счита от 27.12.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата над 7410,82 лв. до пълния предявен размер от 7411,04 лв.; на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 368,48
лв., представлявляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 7410,82 лв. за
периода 26.06.2018г. - 27.12.2018г., като е отхвърлил
иска за разликата над 380,83
лв. до пълния предявен размер от 2068,25 лв. и за периодите 04.07.2016г. -
26.06.2018г., на основание чл.78
ал.1 от ГПК разноските
по делото в размер на 820,66
лв. Осъдил е И.М.Г., ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на Министерство на външните работи, с адрес: гр.София, ул.”******* на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноските
по делото в размер на 35,86
лв. Осъдил е М. на в. р., с адрес:
гр.София, ул.”******* на основание
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати на Софийски
районен съд сумата от 728,03
лв.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника
М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”*******,
чрез пълномощника юрисконсулт П.П.с мотиви, изложени
в нея. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба не
отговоря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, липсва изложение на
обстоятелствата, на които се основават исковете, не отговаря на изискванията на
чл.127, ал.2 ГПК, тъй като ищецът не сочи кои конкретни обстоятелства ще
доказва със сочените доказателства, че решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, състоящо се в отказа да открие производство по оспорване
на представените от ищеца доказателства. Решението е необосновано, тъй като
посочените документи с наименование „удостоверение за извършени медицински услуги“ не представляват разходооправдателни документи по смисъла на НКСЗМ. Те
представляват вторични счетоводни документи и не се ползват със задължителна доказателствена сила. Фактурите за предоставени медицински
услуги са на стойности, по-високи от тези, които се поемат от
здравноосигурителната система в Белгия съгласно „договорните тарифи“, т.е.
установени по рамковия договор на здравноосигурителните дружества с държавата.
Решението на СРС е постановено в противоречие с
материалния закон, като съдът неправилно е приел, че Р България и Кралство
Белгия в процесния период не са били обвързани с
международен договор. Същите са членки на ЕС и са обвързани от първичното право
на ЕС, което има договорен характер. По силата на издадения формуляр S1/S072 осигурените в РБългария лица се включват в здравноосигурителната система
на съответната държава членка на ЕС, в случая-кралство Белгия. Както НЗОК на РБългария, така и здравноосигурителните системи на
останалите държави, които прилагат Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. не покриват
всички съществуващи услуги в областта на медицинското обслужване. Липсват доказателства
за това дали ищецът е бил регистриран към белгийската здравноосигурителна
система чрез формуляр S1/S072, като ищецът, който
като дългосрочно командирован в Кралство Белгия, е следвало по силата на
регистрация
към местната здравноосигурителна система чрез Европейски формуляр S1/S072 да кандидатства за
възстановяване на медицинските разходи, които по силата на белгийското
законодателство са безплатни. Позовава се на принципа за равно третиране
съгласно чл.4 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г., съгласно който „Освен ако друго
не е предвидено в настоящия регламент, лицата за които се прилага настоящият
регламент, получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно
законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани“. Сочи,
че този принцип е обоснован и в преамбюла на Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. в
параграфи 4 и 5. Принципът за равно третиране има двупосочно действие-от една
страна, означава равнопоставено третиране на
дългосрочно командированите служители в
приемащата държава спрямо здравноосигурените лица в същата държава, а от друга
страна, равнопоставено третиране на дългосрочно
командированите служители спрямо здравноосигурените лица в Р България. Ищецът
нито твърди, нито сочи доказателства, че здравните услуги, разходите за които
претендира да му бъдат възстановени, представляват медицински дейности, поемани
от здравноосигурителната система на Р България.
Съдът не е взел предвид
възражението на МВнР, че исковата претенция е неоснователна, тъй като за да
бъдат изплатени медицинските разходи е следвало да бъде спазен редът на Наредба
№ 5/2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване/Наредбата/. Не е подадено заявление по образец
съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата с приложени изискуеми документи по чл.7 ал.7 и
ал.8, респ. по чл.8, ал.1 от Наредбата.
Неправилно съдът е отхвърлил възражението на МВнР,
че исковете са погасени по давност поради изтичане на 3-годишен давностен срок.Законът за дипломатическата служба/ЗДипл.Сл./ не съдържа уредба на преклузивни
и погасителни давностни срокове. Съгласно чл.5, предл. 2 и 3 от ЗДипл.Сл., за
неуредените от него случаи субсидиарно се прилагат
ЗДСл. и КТ, като в чл.125 от ЗДСл и чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2, изр.2 от КТ
се говори за 3-годишни срокове. Тригодишният давностен
срок е приложим и защото претендираните суми
представляват командировъчни средства по смисъла на НКСЗМ и изплащането им се
извършва ежемесечно, съгласно чл.7, ал.1 от НКСЗМ, т.е. представлват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД. Счита, че решението е
недопустимо, необосновано и неоснователно и в частта, с която е уважена акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати производството поради недопустимост на решението, с което са уважени
нередовно предявени искове за възстановяване на медицински разходи, ведно с
лихвите, а ако съдът приеме, че е допустимо, то моли да бъде отменено в
осъдителната част като необосновано, неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закони. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Въззиваемият И.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.О. с адрес *** оспорва жалбата,
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа стана:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 75, ал.1 от Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл.14,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен
мандат/НКСЗМ/ за сумата от 7411,04 лв.,
представляваща платени от ищеца за него и неговото семейство и невъзстановени
разходи за медицинско обслужване в Кралство Белгия за периода 01.11.2015
г.-30.06.2016 г. От тях за 2015 г. са 696,18 евро с левова равностойност
1361,64 лв./ответникът е изплатил само 113,40 лв./, поради което дължимата сума
е 1248,24 лв., а за 2016 г. ищецът е платил 4140, 23 евро, при лимит 3641,
евро, или 7121,35 лв. От тях ответникът е платил 958,55 лв., поради което
незаплатените медицински разходи по чл.14, ал.1 от НКСЗМ за 2016 г. са на стойност 6162,80 лв., или общо сумата е в
размер на 7411,04 лв., ведно с лихва по чл.86 ЗЗД в размер общо на 2068,25 лв.,
считано от 04.07.2016 г.-01.06.2018 г.
Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдение, че искът за главница е недопустим,
че липсва основание за изплащане на твърдените за направени
медицински разходи, тъй като по силата на Регламент № 883/2004г. на ЕП и на
Съвета от 29.04.2004г. за координиране на системите за социално осигуряване е
осигурено безплатно медицинско обслужване, поради което е прекратено
изплащането на медицински разходи, в каквато насока са и изричните указания на
Министерството на финансите. Твърди се, че представените документи не
установяват реално направени разходи и не отговарят
на изискванията за изплащане на
разходи. Прави се възражение за погасяване на
правото на иск, както и на вземанията, които имат периодичен характера с
изтичане на 3- годишен давностен период.
По делото е безспорно,
че за процесния период 01.11.2015 г.-30.06.2016 г., ищецът е бил дългосрочно командирован за изпълнение на дипломатическа
служба в чужбина - първи секретар в Постоянното представителство на Република
България в Европейския съюз, Брюксел, Белгия, заповед за командироване, че за процесния период същият е пребивавал на територията на
Кралство Белгия за изпълнение на служебните си задължения заедно с членовете на
семейството си - съпруга и три малолетни деца по смисъла на чл.18 от НКСЗМ.
От правна страна:
Въззивната инстанция приема за
неоснователно твърдението във въззивната жалба, че процесното решение е недопустимо, тъй като исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127,
ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, като липсва изложение на обстоятелствата, на които се
основават исковете, че не отговаря на изискванията на чл.127, ал.2 ГПК, тъй
като ищецът не сочи кои конкретни обстоятелства ще доказва със сочените
доказателства.
Главният иск е с правно основание чл.75 от Закон за дипломатическата
служба/ЗДипл.Сл./, вр. чл.14,
ал.1 от Наредба за командировъчните средства при
задграничен мандат/НКСЗМ/.Съгласно чл.75, ал.1 от ЗДипл.Сл „Изпращащото ведомство
осигурява на дългосрочно командирования служител и на всеки
член на неговото
семейство, пребиваващ заедно с него, средства за медицинско
обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава при условия
и в размер, определени с наредбата по чл. 71, ал. 2, освен когато
е осигурено безплатно медицинско обслужване по силата на
международен договор с приемащата държава.“ Според чл.14, ал.1 от НКСЗ-Обн. ДВ. Бр.70 от 8 Август 2008г. „На командирования
служител и на всеки член на
неговото семейство се поемат разходи
за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава за една
календарна година в размер до 50 на
сто от базисния
размер за 30 календарни дни, определен във валута
за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата
на международен договор с приемащата държава. Според ал. (2) Лицата по ал.
1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка
с покритие в приемащата държава.“ От текста на ал.1
става ясно как се формира задължението на изпращащата администрация, респ.
размерът на вземането на командирования служител. Видно е, че размерът на задължението е равен
на стойността на разходите, направени от служителя и всеки член на неговото
семейство за медицинско обслужване и здравно осигуряване за една календарна година, но не повече от 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни,
определен във валута за съответната държава. Лимитът на плащането варира според
броя на членовете на семейството и е в зависимост от това дали поотделно
членовете на семейството на командирования изпълняват изискванията на чл. 17
НКСЗМ. Не се касае нито за месечни задължения на изпращащата администрация,
каквито са тези за заплащане на командировъчни пари по чл. 7 от Наредбата, нито
за плащания, дължими при възникването на отделния разход, каквито са плащанията
за възстановяване на пътни разходи по чл. 11 от НКСЗМ. Възстановяването на
разходи за медицинско обслужване се дължи след като вземането на правоимащото лице стане ликвидно-с изтичане на календарната
година, в която са направени разходи за медицинско обслужване и след покана. В конкретния
казус, ищецът е претендирал невъзстановената от ответника част от разходите за
медицинско обслужване на него и на членовете на семейството му, направени през
календарните 2015 и 2016 г. по време на дългосрочната му командировка в
Кралство Белгия.
Неоснователно се явява и твърдението, че исковата
молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК, като ищецът не е
посочил кои конкретни обстоятелства
ще доказва със сочените доказателства. Към исковата молба е представена таблица- опис на разходооправдателните
документи с искане за възстановяване на разходи за медицинско обслужване и
здравно осигуряване за периода 01.11.2015 г. - 30.06.2016 г. В тази таблица са посочени получените медицински услуги и вноски по застраховка,
датата на документа за получаване на услугата, сумата, платена от ищеца в евро,
сумата, възстановена от здравно-осигурителния орган в Белгия и остатъкът за
възстановяване. Представени са и самите разходооправдателни
документи-36 бр., фигуриращи в таблицата, ведно с превод от френски на
български език.
Не са налице твърдените съществени процесуални
нарушения на чл.193 и чл.236, ал.2 ГПК. Ответникът е направил оспорване на
депозираните писмени доказателства в отговора, но неконкретизирано. Оспорени са
всички документи по т.5, 6, 7, 10, 11, 12, 14 и 15 от ИМ като неистински и
неавтентични, а по отношение на документите, описани в т. 15 от доказателствените искания-разходооправдателните
документи, в т.ч. фактури, удостоверения, съдържащи разписки за получени суми
от белгийски лекари и лечебни заведения, квитанции за реимбурсиране
от осигурителния орган-Взаимоспомагателна каса „Сен Мишел" и извлечения от
здравноосигурителната банкова сметка *** транзакции, ответникът е въвел
твърдения, които нямат връзка с истинността на документите. Посочил е че същите не са първични счетоводни документи по смисъла на чл. б ЗСч и вътрешна инструкция на МнВР,
че те не доказват изпълнителя на
медицинската услуга-дали е специалист или личен лекар, че не е посочено дали предписаният продукт е лекарствен, не са посочени
неговия вид, количествен прием, диагнозата на пациента, медицинското състояние
при отпускане на продуктите, видът на медицинските и лабораторните изследвания,
налице ли е медицинска застраховка или самоучастие на
пациента. Твърдението е, че тези документи не доказват получаване на
медицинска услуга. Налице е неконкретизирано оспорване, като в първото по делото съдебно
заседание ответникът отново не е конкретизирал
оспорването си. При тези данни, съдът не е имал основания да извършва проверка
на истинността на представените от ищеца документи по реда на чл. 193 ГПК,
включително и със средствата, предоставени с Регламент (ЕО) N9
1206/2001 на Съвета от 28 май
2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
За да възникне притезателното право на ищеца да
получи плащане за направени медицински разходи на претендираното
основание е необходими кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
Ищецът да е служител, който е дългосрочно командирован
в друга държава 2. Да не е осигурено безплатно медицинско обслужване на
командирования и членовете на неговото семейство по силата на международен договор
с приемащата държава 3. Да са реално
направени разходи, за които са представени пред изпращащото ведомство разходооправдателни документи за съответната година
максимум до размерите по чл.14 ал.1 от НКСЗМ.
Преди това, неоснователно се явява твърдението на ответника, че исковете са
погасени по давност поради изтичане на 3-годишен давностен
срок. Районният съд е приел, че вземанията, предмет на иска, не са периодични, поради което и същите се погасяват с изтичане на
общата 5 годишна давност, която несъмнено към датата на подаването на исковата
молба не е изтекла дори от момента на възникването им. Мотивирал е, че с ТР 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието
„периодично плащане", като несъмнено претенцията за направени медицински
разходи за процесния период имат общ правопораждащ факт и че всяко вземане е самостоятелно
такова, като именно до тук се изчерпва покриването на критериите определящи
едно плащане като периодично. Обстоятелството, че през процесния
период има множество направени медицински разходи от ищеца, които се
претендират не е еднозначно с предварителната му определеност, тъй като разход
може да не бъде направен, може и да е един единствен в съответната година.
Освен това, определения ред за изплащане на направените разходи в НКСЗМ, а
именно годишно след представяне на
съответните документи не променя еднократността на
всяко вземане, като е въведен начин за бюджетно предвиждане на разходите на
съответното ведомство.
Ответникът твърди, че е налице безплатна медицинска помощ в Кралство
Белгия, предоставяна по силата на Регламент № 883/2004г., като обстоятелството,
че ищецът не е направил регистрация към местната здравноосигурителна система
чрез Европейски формуляр S1/S072 за възстановяване на медициски
разходи, които са безплатни, не може да бъде възложено в тежест на
работодателя.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НКСЗМ визира такова
международно споразумение (двустранно или многостранно), по силата на което
приемащата държава се задължава да осигури безплатно медицинско обслужване на
граждани на чужда държава - страна по договора. Такава уредба в международен
договор обикновено касае определена правоимащи
категория лица и е приложима при особени обстоятелства - например за военни,
участващи в задгранични мисии. Обикновено в такива споразумения се посочва за
чия сметка е лечението и се урежда механизмът по който се покриват разходите за
лечение. България и Белгия не са страни по такъв международен договор. Липсват твърдения и представени доказателства за двустранно споразумение
между България и Белгия за осигуряване на изцяло безплатна медицинска помощ на
определена категория лица.
Цитираните от ответника съюзни актове - ДФЕС и
Регламент (ЕО) 883/2004 г. не установяват правото на безплатно медицинско
обслужване на гражданите на една държава-членка в друга. В Регламент № 883/2004г. на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г. е: за
координация на системите за социална сигурност и в същия са въведени материални
принципи за равно третиране на
всички граждани на ЕС в съответната държава членка - лицата получават същите
обезщетения и имат същите задължения, както и гражданите на съответната държава
членка. Отнесено към настоящия казус това означава, че ищецът и неговото
семейство, при изпълнение на задълженията за регистрация чрез съответния
формуляр, има достъп до медицинска помощ при условия и ред, както поданиците на Кралство Белгия. Както за процесния
период, така и към настоящия момент, в Кралство Белгия няма безплатна
медицинска помощ. Има разходи за медицинска дейност, които се поемат частично
от държавен орган и съответно се приспадат от стойността на дължимите суми за
медицински разходи, като остатъкът се дължи от съответния пациент, както е
посочено в становището на НОИ. Не е
налице изключението по смисъла на чл.14 ал.1 in fine НКСЗМ основано на Регламент № 883/2004г.
По отношение на твърдението, че ищецът не е бил регистриран в белгийската
здравно-осигурителна система с S1/S072, то следва да са има предвид, че според чл.14, ал.2 от действащата редакция/ Обн., ДВ. Бр.70 от 8 Август 2008г.) Лицата по ал. 1 могат да
сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка
с покритие в приемащата държава. В тази редакция не се съдържа нито изрично, нито подразбиращо
се изискване за регистрация с формуляр S1/S072 като условие за възстановяване на медицински разходи.
Независимо от това, от доказателствата по делото се
установява, че ищецът и семейството му са били регистрирани към
здравноосигурителната система на Кралство Белгия, което може да стане
единствено посредством формуляр S1/S072 - за право на обезщетения в натура при болест и
майчинство на лица, пребиваващи страна, различна от компетентната държава по
осигуряването им. Самият формуляр S1/S072 не е представен по делото, тъй като той е предназначен
за здравноосигурителния орган в страната по пребиваване, но същото
обстоятелство се установява от представената с исковата молба служебна бележка,
изх. № Кв 09- 17776/30.06.2016 г., и от издадените от
лечебните заведения разходооправдателни документи, в
които са вписани осигурителните номера на ищеца и на членовете на семейството
му. Доказва се с разписките, издавани от компетентната здравноосигурителна
институция (Взаимна каса „Сен Мишел"), че част от разходите за ползвани
медицински услуги са възстановени на ищеца, което е невъзможно, ако ищецът не е
бил регистриран в системата за здравно осигуряване.
Неоснователно се явява и възражението, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като за да бъдат изплатени медицинските разходи е следвало да бъде спазен редът на Наредба № 5/2014
г. за
условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване Следва да бъде отбелязано, че за разлика от приложимите редакции на чл. 14, ал. 1 и 2
НКСЗМ, действащата редакция на ал. 2 от чл. 14 обуславя задължението на
изпращащата администрация за възстановяване на медицинските разходи от
изчерпване на възможностите за получаване на обезщетения в натура чрез
механизмите за координация на системите за социална сигурност. Нито
приложимата, нито действащата редакция на наредбата, обвързват възникването на
това задължение от получаването на отказ от НЗОК за възстановяване на разходи
за лечение след подадено заявление по чл. 7 от Наредба № 5/2014 г. за условията
и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване. Такива разходи (непокрити от системата за координация на системите
за социална сигурност на ДЧ) са вменени на изпращащата администрация, а не на
НЗОК.
Следва да бъде установено дали е налице и третата предпоставка от
фактическия състав за възникване на притезателното
право на ищеца да получи плащане за направени медицински разходи на претендираното основание, а именно реално направени
разходи, за които са представени пред изпращащото ведомство разходооправдателни
документи за съответната година максимум до размерите по чл.14 ал.1 от НКСЗМ.
Ответникът възразява, че процесните документи не са разходооправдателни и с тях не се
установява получаване на медицинска услуга, но следва да бъде отбелязано, че
извънсъдебно ответникът ги е приел именно като документи, установяващи получени
медицински услуги, тъй като е извършил частично плащане по тях. Твърди се, че извършеното частично плащане е по други документи, но това
твърдение е недоказано. При сравняване съдържанието на самите документи-на
изготвената от МВнР таблица „Опис на разходооправдателни
документи на служителите, дългосрочно командировани в страните от Европейския
съюз за периода от 01.11.2015г. до 21.03.2017 г." и изготвената от ищеца и
приложена към исковата молба таблица - „опис на разходооправдателните
документи с искане за възстановяване на разходи за медицинско обслужване и
здравно осигуряване за периода 01.11.2015 г. - 30.06.2016 г." се
установява, че записите в съставения от ответника опис са в същата поредност, каквито са записите в таблицата на ищеца, като
сумите в колоните, отнасящи се до разходите на ищеца за съответната услуга, частта
от този разход, който е възстановен от белгийската здравно-осигурителна система
и остатъкът, претендиран от ищеца за възстановяване,
напълно съвпадат. В същия смисъл е и приложената към отговора на ответника
„Рекапитулация за перо „Изпл. суми медиц. разх. мин. пер.".
Действително, в съдебно заседание процесуалният представител е поддържал, че
частичното плащане е било извършено въз основа на някакви други, различни от
представените от ищеца по делото документи.
Ответникът възразява, че представените от
ищеца документи за направени разходи не представляват ..разходооправдателен"
документ, защото не съдържали реквизитите по чл. 6 ЗСч и чл. 19 от Инструкцията за
бюджетния процес и Финансово-счетоводната дейност и
материална отчетност в задграничните представителства на Република България, утвърдена със
заповед № 95-00-28 от 23.01.2013 г. Представените от ищеца разходооправдателни
документи са няколко вида: фактури за получени услуги, издадени от лица,
извършващи медицински услуги - лекари, болнични заведения и медицински
лаборатории; еднообразни, попълнени от лекар, формуляри „Удостоверение за
положени грижи"; също така еднообразни квитанции от здравноосигурителната
институции (Взаимна каса
„Сен Мишел"- Брюксел), както и извлечения от здравноосигурителната банкова сметка ***. Взаимна каса
„Сен Мишел" в Белгия представлява „компетентната институция" по
смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, на която са възложени публичните функции по определяне и предоставяне
на обезщетенията за болест, като издаваните от нея електронни документи,
съответно - записите на такива документи на хартиен носител се презюмира за правилно и точно копие на оригиналния документ
или представяне на информацията, с която е свързан, съгласно чл. 78, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Представените
документи „Удостоверение за положени грижи" са по образец, одобрен от
компетентната институция и публикувани на страницата и в интернет - https://www.mc.be/la-mc/soins-sante- remboursements/attestation-soins. Тези удостоверения се издават само от доставчици на здравно обслужване. От тези документи се установяват видът, размерът и основанието на разхода, както и
самото извършване на този разход.
По-голямата част от разходите
са проверени от Взаимна каса „Сен Мишел" по повод на частичното им
възстановяване от здравноосигурителната система. Независимо от това, тези
документи отговарят на изискванията за документална обоснованост по смисъла на
чл.6, ал.1 ал.5 и ал.6 от ЗСч. Удостоверенията
за положени грижи и фактурите съдържат упоменатите в чл. 19, ал. 1 т.1-5
реквизити, а именно: наименование и адрес на издателя, номер на документа и
дата на издаване, регистрационен номер на издателя по местното законодателство,
предмет и стойност на стопанската операция, име, фамилия и подпис на
съставителя, регистрационен (идентификационен) номер на изпълнителя на
услугата. От удостоверенията за положени грижи и от представените разпечатки по
сметката на ищеца се установяват извършените от него и приети от получателя на
сумите- лекаря/лечебното заведение, плащания. От извлеченията по движението
на банковата сметка на ищеца се установяват извършваните от ищеца плащания по
фактури. От фактурите, от разписките, издадени от здравноосигурителната
институция (Взаимна каса „Сен Мишел) и от разпечатките, отразяващи движението
на средства по сметката на ищеца, се доказва и обстоятелството, че част от
разходите за медицинско обслужване са поети от здравноосигурителната система на
Кралство Белгия. Поетите от осигуряването парични средства не са предмет на
настоящата искова претенция, което личи от представената с исковата молба
таблица, имаща значението на справка с необходимите изчисления за определяне
размера на иска.
Невярно се твърди от ответника, че представените от ищеца разходооправдателни документи представляват „вторични счетоводни документи", след като в
нито един от тях не се съдържа преобразувана (обобщена или
диференцирана) информация, получена от други, първични счетоводни документи.
Твърдението, че видно от съдържанието на фактурите за предоставени медицински
услуги, те са на стойности по-високи от тези, които се поемат от
здравноосигурителната система в Белгия няма никакво отношение към основателността/неоснователността
на исковата претенция по чл. 14. ал. 1 НКСЗМ. Същото се
отнася и до твърдението, че в представени по делото документи
за извършени плащания се съдържало отбелязване, че те ..не са валидни като доказателство,
че сметката на получателя е заверена.
Голословно се явява твърдението, че по делото е останало недоказано, че претендираните
за заплащане от ищеца разходи не
са направени за получени насрещи услуги по смисъла на § 16. т. 1 от ДР на
330. В отговора на възивната жалба са изброени изчерпателно всички услуги, включени в
процесиите периоди, за които са направени разходите, предмет на делото.
Изброяването в настоящето решение е примерно, а именно Цито-патологично изследване на А. Г., съгласно Фактура № *********, издадена на
28.01.2016 г. за извършена на 06.11.2016 г. услуга - пренатален
ДНК тест, изд. от Университетска болница Брюксел; преглед при гинеколог на А.Г., съгласно Удостоверение за положени грижи от
20.11.2015 г., изд. от д-р А.Г., акушер-гинеколог; преглед при педиатър на А. Г., съгласно Удостоверение за положени грижи от 25.11.2015 г., изд.
от д-р Де С., педиатър; преглед при педиатър на А.Г., съгласно Удостоверение за положени грижи от 08.12.2015 г., изд.
от д-р Де С., педиатър; преглед при гинеколог на А.Г., съгласно Удостоверение за положени грижи от 21.12.2015 г., изд.
от д-р А.Г., акушер-гинеколог; преглед при педиатър на М.Г., съгласно Удостоверение за положени грижи от
23.12.2015г., изд. от д-р А.де С., педиатър и т.н.
Неоснователно се явява възражението, че исковете са
погасени по давност, поради изтичане на тригодишната давност. СРС е приел, че
вземанията, предмет на иска, не са
периодични, поради което същите се погасяват с изтичане на общата 5 годишна
давност, която към датата на исковата молба не е изтекла, дори от момента на
възникването им. СРС е посочил, че с ТР 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС е дадено
тълкуване на „периодично плащане“, като несъмнено претенцията за направени
медицински разходи за процесния период имат общ правопораждащ факт, че всяко вземане е самостоятелно такова
и до тук се изчерпва покриването на критериите определящи една плащане като
периодично. Обстоятелството, че през процесния период
има множество направени медицински разходи от ищеца, които се претендират не е
еднозначно с предварителната му определеност, тъй като разход може да бъде
направен, може и да един единствен в съответната година. Освен това,
определеният ред за изплащане на направените разходи в НКСЗМ, а именно годишно
след представяне на съответните документи, не променя еднократността
на всяко вземане, като е въведен начин на бюджетно предвиждане на разходите на
съответното ведомство.
От формулировката на чл. 14, ал. 1 НКСЗМ става ясно, че размерът на задължението на
изпращащата администрация, респ.
размерът на вземането на командирования
служител се определя на база разходите за медицинско обслужване и здравно
осигуряване за една календарна година. Искът се отнася за възстановяване на разходи, извършени
за 2015г. и 2016 г., а исковата молба е постъпила в съда на 27.12.2018 г. За
разлика от командировъчните пари, които се заплащат ежемесечно съгласно чл. 7,
и чийто размер е предварително определен, размерът на разходите по чл. 14 от
наредбата, направени от служителя и всеки от правоимащите
по наредбата членове на неговото семейство за медицинско обслужване и здравно
осигуряване за една календарна година, става ясен на 31-ви декември, с изтичането на съответната година. Дори да се приеме тезата на въззивника, че
изплащането на медицинските разходи се извършва ежемесечно, то тогава падежът на задължението на МВнР би настъпвал в края на месеца,
следващ месеца, през който са направени разходите. Най-рано извършеният разход,
включен в предявената искова претенция, е с дата от 20.11.2015 г., съответно, ако се касаеше за ежемесечно плащане, неговият падеж щеше да настъпи на
31.12.2015 г. без покана, само срещу представяне на разходооправдателните
документи за предходния месец.
От друга страна, въззивната
инстанция приема също, че вземанията,
предмет на иска, не са периодични, поради което същите се погасяват с
изтичане на общата 5 годишна давност.
Изводът е, че
представените от ищеца писмени документи удостоверяват извършени медицински
манипулации и съответно реално заплатената цена от ищеца за медицински услуги
предоставени на него и неговото семейство за процесния
период. Общият размер на разходите е правилно определен от съда, а именно
8482,77 лв., от който като се извадят платените от ответника 1074,95 лв., се
получава сумата от 7410,82 лв.
На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира
разноски пред настоящата инстанция, поради което такива следва да му бъдат
присъждани за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2020 г. по гр.дело № 80990/18г.
на СРС, ІІ ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”*******, чрез
пълномощника юрисконсулт П.П.да заплати на И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат М.О. с адрес *** направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.