ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. гр. София , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Г. Илиева
Членове:Даниела Б. Врачева
Красимира П. Костова
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3 от
НПК.
Образувано е по депозирани два частни протеста срещу протоколни
определения от 22.03.2021 г. и от 31.03.2021 г. по нохд № 249/21 г. СНС.
С протоколно определение от 22.03.2021 г. СНС е разрешил на
подсъдимия П. С. Б. да напусне пределите на страната за времето от
11.04.2021 г. до 16.04.2021 г. и от 21.04.2021 г. до 23.04.2021 г. Отказал е да
разреши напускане пределите на страната по останалите осем искания за
различни периоди от време.
С протоколно определение от 31.03.2021 г. СНС разрешил на подс. А. С.
Б. да напусне пределите на страната за времето от 11.04.2021 г. до 17.04.2021
г.
И в двата частни протеста са обосновани доводи за
незаконосъобразност на съдебните актове, първите от които е атакуван
единствено в уважителната му част. Излагат се съображения, че подсъдимите
са предадени на съд с обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, а подс. А.Б. и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6,
т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Посочват, че в исканията на защитата липсват
доказателства за неотложност и необходимост от лично участие на
подсъдимите в твърдяните търговски преговори. Позовават се на
значителните средства, с които разполагат подсъдимите и опасност те да се
укрият извън пределите на страната, необходимостта от обезпечаване правата
1
и на останалите подсъдими за разглеждане на делото в разумен срок,
ограничителните мерки във връзка с влошаваща се епидемична обстановка и
вероятност подсъдимите да не могат да се приберат на територията на
Република България. Предлагат, в интерес на обществения ред и
обществената сигурност, които имат приоритет пред личните права на
подсъдимите лица и за да се предотврати и ограничи възможността за
отклонение на подсъдимите от наказателно преследване, да се отменят
протестираните определения, в атакуваната част и се постанови отказ
подсъдимите да напуснат пределите на Република България за
претендираните периоди.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу протеста е подала адв.
И. Л., като защитник на подс. П.Б.. Изразява несъгласие с тезата на
прокуратурата, че тежестта на обвинението сама по себе си обосновава
опасност от укриване, тъй като противоречи на презумпцията за невиновност
и на установената постановка, че мерките за процесуална принуда нямат
репресивен /санкционен / характер. Намира за несъстоятелен довода, че
временната отмяна на забраната за напускане пределите на страната ще
попречи за провеждане на разпоредителното заседание по делото, тъй като
очевидно е съобразена от съда с предстоящото насрочване на делото.
Позовава се на изрядното процесуално поведение на подзащитния си от
момента на привличането му като обвиняем, на личността му, на неговата
професионална, обществена и семейна ангажираност, които установяват
трайни и неразривни връзки със страната. Подчертава възможност, при
епидемиологичната обстановка в страната и пречки подсъдимият да се яви
лично, да участва в процеса дистанционно, на основание чл. 6а, ал. 2 от
Закона за мерките и действията при обявено извънредно положение. Моли за
оставяне на протеста без уважение.
Възражение срещу протеста е подал адв. И. В., като защитник на подс.
А.Б.. Моли за оставяне на протеста без уважение, тъй като няма доказателства
за минимална опасност от укриване на подсъдимия, същият е с
добросъвестно поведение, не е осуетявал хода на наказателното производство
и не е ставал причина за забавяне на същото. Сочи определения
изключително голям размер на мярката му за неотклонение „Гаранция в
пари“ като гаранция за явяването на подсъдимия по делото. Излага доводи за
ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, поради
което ограничаването на конституционното право на свободно придвижване
възприема като репресия съгласно практика на ЕСПЧОС. Намира, че
периодът на командировката не съвпада с разпоредителното заседание,
поради което няма как да го възпрепятства и епидемичната обстановка не
препятства резидент на една държава свободно да се върне в държавата си по
местожителство. Подчертава наличието на основателни причини, свързани с
работата на подс. А.Б., които изключват ограничителните мерки. Моли за
оставяне на протеста, като неоснователен, без уважение и потвърждаване на
2
определението на СНС.
АСНС преценява и двата частни протеста за процесуално допустими,
като подадени от активно легитимирана страна, в 7-дневния преклузивен срок
по чл. 342, ал. 1 НПК и срещу актове, подлежащи на въззивна проверка.
След като се запозна с наведените в двата частни протеста напълно
идентични доводи, с релевираните във възраженията правни доводи, обсъди
доказателствата по делото и извърши проверка на правилността на
атакуваните определения, АСНС намира частните протести за основателни,
макар и по съображения, различни от така формулираните в сезиращите
процесуални документи.
Несъмнено е, от доказателствата по делото, че всеки един от двамата
подсъдими е предаден на съд с обвинение за тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, а именно: подс. П. С. Б. е предаден на съд с обвинение за
участие, като длъжностно лице, в ОПГ, ръководена от А. С. Б. и К. В. Ж., с
участници още пет лица, поставила си за цел извършване на престъпления по
чл. 282 НК, чл. 311 НК, чл. 353б НК, чл. 353в НК, чл. 353г НК и с користна
цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.
Подс. А. С. Б. е предаден на съд затова защото за времето от месец март
2016 г. до 28.05.2020 г. на територията на областите София, Плевен, Монтана,
Шумен, като длъжностно лице, ръководил заедно с К. В. Ж. ОПГ, с
участници П. С. Б., В. В. К., В. Ц. Б., Г. П. С., Н. Г. М., А. Р. Е., поставила си
за цел извършване на престъпления по чл. 282 НК, чл. 311 НК, чл. 353б НК,
чл. 353в НК, чл. 353г НК и с користна цел престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1,
вр. ал. 1 НК.
Наказателната отговорност на подс. А.Б. е ангажирана и затова защото
за периода от месец януари 2017 г. до 14.03.2018 г., в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, с 14 отделни деяния, в качеството
му на член на СД на „............“ ЕАД и физическо лице – търговец, като
посредствен извършител, чрез В. Ц. Б. – изпълнителен директор на
„..................“ ЕАД, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери /618 326,89 лв./ за „.................“ ЕАД,
представляващи данък върху добавената стойност, като при водене на
счетоводството съставил документи с невярно съдържание, потвърдил
неистина в справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1
ЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Не е спорно по делото, че към настоящия процесуален момент по
отношение на всеки един от подсъдимите се изпълнява мярка за
неотклонение, несвързана с ограничаване правото на свободно придвижване,
а именно: „Гаранция в пари“ в размер на един милион лева по отношение на
подс. П.Б. и в размер на два милиона лева по отношение на подс. А.Б..
3
С постановления от 29.05.2020 г. на прокурори в СП по отношение на
всеки от двамата обвиняеми е наложена и мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане на пределите на Република България“.
На 08.02.2021 г. в СНС бил внесен обвинителен акт срещу двамата
подсъдими за посочените по-горе престъпления, както и срещу подсъдимите
К. В. Ж., Н. Г. М., В. В. К., И. Б. Х. с обвинения за участие, ръководство на
ОПГ и за претендирана за осъществена последваща престъпна деятелност от
вида на преследваната от престъпното сдружение.
С протоколно определение от 23.02.2021 г. СНС отказал да уважи
искането на адв. И. Л., като защитник на под. П.Б., за отмяна на наложената
му мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на
страната“. Съдът е уважил искането и е разрешил на подс. П.Б. да напусне
пределите на страната за времето от 28.02.2021 г. до 04.03.2021 г.
Определението, в уважителната му част, не е било протестирано, нито
обжалвано.
С определение от 09.03.2021 г. внчд № 88/21 г. АСНС е потвърдил
определението от 23.02.2021 г. СНС в частта, в която е отказано да бъде
отменена наложената на подс. П.Б. мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Република България“.
Въззивният съд намира за необходимо да уточни, че предмет на
настоящото производство не е законосъобразността на продължаващото
действие на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Република България“, а оспореното разрешение за конкретен
период от време двамата подсъдими да напуснат територията на страната. Ето
защо, доводите на защитата за изрядното лично процесуално поведение на
подсъдимите, обстоятелствата, характеризиращи личността на подсъдимите
/установена самоличност, трайната им уседналост, професионална,
обществена и семейна ангажираност, необременено съдебно минало/, за
наличието на които не се възразява от държавните обвинители и които са
относими към предпоставките по чл. 68, ал. 6, вр. ал. 1 НПК за цялостна
отмяна на прилаганата ограничителна мярка, са от значение и за преценка
основателността на исканията на подсъдимите да напуснат страната за
посочения времеви период, в какъвто смисъл СНС е изложил
законосъобразни съображения.
Това е така, защото, както принципно вярно е констатирал СНС и в
двата проверявани съдебни акта, правото на свободно придвижване на
всекиго, включващо и правото да напусне пределите на всяка държава и да
отиде във всяка друга държава по свой избор, в която е законно приет, е
гарантирано от чл. 2 § 2 от Протокол № 4 към КЗПЧОС .
АСНС припомня, че наложеното на досъдебното производство
ограничение - забрана за напускане пределите на страната по отношение на
4
двамата подсъдими П.Б. и А.Б., чиято цел е да осигури присъствието на
обвиняемите/подсъдимите и безпроблемното развитие и приключване на
процеса в разумен срок с окончателно решаване на основателността на
наказателното обвинение срещу подсъдимите лица, не е абсолютно, тъй като
по всяко време те могат да поискат разрешение за задгранично пътуване. По
делото са налице индикации, че подс. П.Б. се е възползвал от тази
възможност и не е получил отказ, а разрешение да напусне пределите на
страната за времето от 28.02.2021 г. до 04.03.2021 г.
Въззивният съд изтъква, че законосъобразното реализиране на
отклонението, за определен период, от действието на обсъжданата мярка за
процесуална принуда, при баланс между целите на процесуалната принуда и
правото на лицата да напускат територията на своята държава, изключва
автоматично и бланкетно разрешаване излизане в чужбина, а предполага
взискателна съдебна оценка и контрол за съществуване на ясни и
действителни признаци, които се основават на конкретни доказателства,
показателни за необходимостта от пребиваване извън страната.
Приложените към исканията на защитата копия на заповеди за
командироване в чужбина /Берлин, Германия и Цюрих, Швейцария/ №№ РД-
03-215007; РД-03-215008; РД-03-215017, всички от 12.03.2021 г.,
„координирани“ от Ц. П. А., изпълнителен директор на „...........“ ЕАД
/последната от които не заверена по реда на чл. 32 от ЗА след представянето й
пред съда/, с посочена цел на командировките „търговски преговори“, според
въззивната съдебна инстанция, не изглежда да сочат на реална нужда от
задгранични пътувания на подсъдимите, поради което и не могат да
обосноват в достатъчна степен основателността на исканията. Ето защо,
несподеляеми са правните съображения на първостепенната съдебна
инстанция, че за произнасянето „допълнителна конкретизация на причините,
поради които подсъдимият иска да осъществи командировките си до други
страни“, не е приоритетно. Преценката, която следва да осъществи съдът, не е
по целесъобразност, а по законосъобразност, поради което простото
позоваване на факта на направените искания и извод, че „тези пътувания не
крият осезаем риск от възпрепятстване на процеса и укриване“ /този
релевантен риск съставлява материално-правна предпоставка, по аргумент от
противното на ал. 6, чл. 68 НПК, за продължаване действието на забраната по
ал. 1, чл. 68 НПК/, без излагане на допълнителни мотиви, не е достатъчна.
Предвиденото в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците провеждане на съдебно
заседание от разстояние, с оглед извънредната епидемична обстановка, като
се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса,
на който законов регламент се позовава защитата, представлява законова
възможност, упражняването на която е в преценката на решаващия орган, при
5
съобразяване обезпечаването в пълен обем както на правото на защита, така
също и разкриването на обективната истина по делото.
Доколкото насрочване на разпоредително заседание, предвид твърде
краткия срок от образуване на съдебното производство, с оглед фактическа,
правна сложност и доказателства – 525 т. и секретни материали, не е
извършено, доводът на защитата, че дадените от съда разрешения са
съобразени и не съвпадат с предстоящото насрочване, като неоснователни,
въззивният съд отхвърли.
АСНС преценява основателност на заявеното във възраженията
становище, че мерките за процесуална принуда нямат репресивен
/санкционен / характер, поради което и при зачитане действието на
презумпцията за невиновност, „тежестта на обвиненията“ сама по себе си не
може да обоснове отказ от разрешаване подсъдимите да напуснат пределите
на Р България. Такъв законосъобразен процесуален подход е приложила и
първостепенната съдебна инстанция. Едновременно с това обаче не е
констатирала липсата на доказателства за действителна и сериозна
потребност за претендираните периоди от време двамата подсъдими
временно да преодолеят действието на мярката на процесуална принуда като
напуснат територията на страната си.
Като е постановил краен извод за основателност на исканията на
защитата и уважаване на претенциите подс. П. С. Б. да напусне пределите на
страната за времето от 11.04.2021 г. до 16.04.2021 г. и от 21.04.2021 г. до
23.04.2021 г., а подс. А. С. Б. да напусне пределите на страната за времето от
11.04.2021 г. до 17.04.2021 г., СНС е постановил незаконосъобразни съдебни
актове, които следва да бъдат отменени, а вместо тях се оставят, като
неоснователни, исканията за разрешаване на двамата подсъдими да напуснат
пределите на страната за посочените времеви периоди.
Предвид всичко изложено до тук и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3 от НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколни определения от 22.03.2021 г. и от 31.03.2021
г. по нохд № 249/21 г. СНС и вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. Л., като защитник на
подс. П. С. Б., да напусне пределите на Република България за времето от
11.04.2021 г. до 16.04.2021 г. и от 21.04.2021 г. до 23.04.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. В., като защитник на
подс. А. С. Б., да напусне пределите на Република България за времето от
11.04.2021 г. до 17.04.2021 г.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7