Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
гр.
Ловеч, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 111/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 216,
ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба от Б.К.Г.-К.от гр. Ловеч чрез
пълномощник срещу мълчалив отказ на Главния архитект на община Ловеч по заявление
вх. № УТ-46-153/21.12.2017 г. за одобряване на инвестиционен проект.
Този отказ е обжалван от К. по
административен ред пред Началника на РДНСК- СЗР. В жалбата е посочено, че в
законоустановения в чл. 216, ал. 7 от ЗУТ срок Началникът на РДНСК-СЗР не се е произнесъл по
депозираната пред него жалба. Изразено е становище, че издаване на мотивирана
заповед е задължително съгласно чл. 216, ал.6 от ЗУТ, поради което
постановяването на мълчалив отказ е винаги незаконосъобразно. В жалбата се иска да се отмени мълчаливия
отказ на Главния архитект на община Ловеч и да му бъде върнат проекта за
произнасяне.
С допълнителна молба жалбоподателката чрез пълномощник е
посочила, че обжалва както мълчаливия отказ на Главния архитект на община
Ловеч, така и отказът на Началника на РДНСК – СЗР да се произнесе по
депозираната жалба срещу мълчаливия отказ, обективиран в писмо с изх. № ДК-04-28-00-072/13.03.2018 г. При условия на
евентуалност обжалва мълчаливия отказ на Началника на РДНСК – СЗР да се
произнесе по депозираната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката
чрез пълномощник поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените
разноски по делото. Представила е писмена защита с молба да бъде отменен
мълчаливия отказ на Главния архитект на община Ловеч, както и изричен отказ на
Началника на РДНСК да разгледа и се произнесе по жалбата срещу мълчаливия отказ
на Главния архитект. В случай на преценка, че обжалваното писмо на Началника на
РДСК не представлява индивидуален административен акт, се иска да бъде отменен
мълчалив отказ на Началника на РДНСК - СЗР
Ответникът по делото – Началникът на
РДНСК – Северозападен район в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателката. Представил е писмено становище чрез пълномощник. Счита, че
жалбата с уточненията й е недопустима, неоснователна и недоказана, поради което
моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че не е формиран мълчалив отказ
на Главния архитект на община Ловеч, както и че писмото на Началника на
РДНСК-Северозападен район не представлява индивидуален административен акт.
Твърди, че Началникът на РДНСК не е издал изричен, нито мълчалив отказ, с който
да потвърди несъществуващ акт на Главния архитект на община Ловеч. Позовава се
на ТР № 1/17.09.2018 г. на ВАС по тълк. дело № 4/2016 г.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателката чрез пълномощник е подала до община Ловеч
заявление с вх. № УТ 46-153/21.12.2017 г. за одобряване инвестиционен проект за
обект „Промяна предназначението на АИП за ПСП, разположен в първи надземен
жилищен етаж на 4 МСБЖ, за обособяваване на жилище в УПИ II-364.366 от кв.
25 по плана на гр. Ловеч, намиращ се в
гр. Ловеч, ул.“*****“
Заявлението е разгледано на заседание
на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при община
Ловеч на заседание на 09.01.2018 г. и след разисквания е прието Решение за
връщане на представения проект за отстраняване на две забележки – вписване като
възложител на още едно лице собственик,
както и премахване на външно стълбище и козирка.
В писмо с изх. № УТ-46-153/22.01.2018
г. на община Ловеч до жалбоподателката е посочено, че ОЕСУТ връща представения
инвестиционен проект за отстраняване на забележките, посочени в Решение № 1 по
Протокола от 01.09.2018 г. Писмото с приложенията е връчен на жалбоподателката
на 02.02.2018 г.
Б.К.Г. е подала жалба чрез Главния архитект
на община Ловеч до Началника на РДНСК – СЗР с вх. № 9400-279/07.02.2018 г.
срещу мълчалив отказ на Главния архитект на община Ловеч да се произнесе по
подаденото от нея заявление.
Главният архитект на община Ловеч е
изпратил жалбата заедно с преписката на Началника на РДНСК – СЗР, който с писмо
с изх. № ДК-04-28-00-051/20.02.2018 г. е изискал да бъде представено
заявлението на жалбоподателката и други документи, относими към случая,
необходими за разглеждане, съответно за произнасяне по жалбата по реда на чл.
216 от ЗУТ.
Главният архитект на община Ловеч с
писмо с изх. № 0400-75/23.02.2018 г. е изпратил на Началника на РДНСК-СЗР копие
на заявлението на жалбоподателката. Писмото е доставено на РДНСК-СЗР на
26.02.2018 г.
Началникът на РДНСК – СЗР с писмо с
изх. № ДК-04-28-00-072/13.03.2018 г. до жалбоподателката е посочил, че няма
основание за разглеждане, съответно за произнасяне по подадената жалба. Писмото е връчено на
жалбоподателката на 26.03.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на настоящото производство е
отказ на Началника на РДНСК – СЗР, обективиран в писмо с изх. №
ДК-04-28-00-072/13.03.2018 г. да се
произнесе по жалбата на Б.К.Г. срещу мълчалив отказ на Главния архитект
на община Ловеч да се произнесе по подаденото от нея заявление с вх. № УТ 46-153/21.12.2017 г. за одобряване
на инвестиционен проект. Писмото представлява индивидуален административен акт,
тъй като с него административният орган е направил проверка за допустимостта на
подадената жалба по смисъла на чл. 216, ал.5 от ЗУТ.
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл. 216, ал.5 във връзка с чл. 215 от ЗУТ от лице, което е
адресат на оспорения административен акт и притежава активна процесуална
легитимация, тъй като е собственик на обекта, за който е поискано одобряване на
инвестиционен проект. Следователно тя е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 145, ал.1, т.1 от ЗУТ,
техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от
Главния архитект на общината. Според чл. 146 от ЗУТ, отказ да се одобри
инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват
конкретните мотиви за това. Възложителят се уведомява писмено по реда на АПК за
отказа да се одобри инвестиционния проект. Отказът може да бъде обжалван пред
органа по чл. 216, ал.2 в 14-дневен срок от съобщението за издаването му.
В чл. 216, ал.1, т.1 от ЗУТ е
регламентирано, че не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред отказите за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част
на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Тези актове подлежат на
обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол по силата на ал.2 на чл. 216 от ЗУТ.
Жалбоподателката
е подала заявление за одобряване на инвестиционен проект за обект „Промяна
предназначението на АИП за ПСП, разположен в първи надземен жилищен етаж на 4
МСБЖ, за обособяваване на жилище в УПИ II-364.366 от кв. 25 по плана
на гр. Ловеч, намиращ се в гр. Ловеч, ул.****.
Не е спорно по делото, че този проект не е съставна част от комплексен проект
за инвестиционна инициатива.
В случая е налице формиран мълчалив отказ на Главния архитект
на община Ловеч да се произнесе по заявлението на жалбоподателката за
одобряване на инвестиционен проект. Този отказ представлява годен индивидуален
административен акт за разглеждането му от Началника на РДНСК.
Отказът на
Главния архитект да одобри инвестиционен
проект трябва да е конкретно мотивиран съгласно изискването на чл. 146 от ЗУТ,
което означава, че не може да бъде мълчалив. Това е основание за отмяна на
мълчаливия отказ, а не за отказ да се разгледа жалбата срещу него. Обратното би
означавало да се валидират незаконосъобразни мълчаливи откази, което е
недопустимо, защото представлява отказ от правомощия.
Началникът на РДНСК – СЗР е следвало да разгледа
жалбата по същество и да отмени мълчаливия отказ на Главния архитект като
материално незаконосъобразен.
Освен това Началникът на РДНСК- СЗР е отказал да
разгледа и да се произнесе по жалбата с писмо до жалбоподателката в нарушение
на императивното изискване на чл. 216, ал.5 от ЗУТ да се произнесе с изрична
заповед, ако прецени, че жалбата е недопустима.
В ЗУТ като специален закон не е изключен съдебния
контрол върху отказите (изрични и
мълчаливи) по исканията за издаване на
индивидуални административни актове по устройство на територията.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира,
че оспорения отказ, обективиран в писмото на Началника на РДНСК – СЗР е издаден
от компетентен административен орган, но в нарушение на изискванията за форма,
при нарушение на административно-производствените правила, на
материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което
налага неговата отмяна и изпращане на препискатата на Административния орган за
ново произнасяне.
При този изход на производството следва да бъде
уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски по
делото.
Направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за
адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според ал.2,
размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.В чл.
8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Настоящото съдебно производство не
попада в случаите, посочени в ал.2. Жалбоподателят е заплатил сумата от 600
лева за адвокатски хонорар, поради което размера на адвокатското възнаграждение
не е прекомерен.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на Началника на РДНСК – СЗР, обективиран
в писмо с изх. № ДК-04-28-00-072/13.03.2018 г. да се произнесе по жалбата на Б.К.Г. срещу мълчалив
отказ на Главния архитект на община Ловеч да се произнесе по подаденото от нея
заявление с вх. № УТ 46-153/21.12.2017
г. за одобряване на инвестиционен проект.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.
София 1606, бул.”Христо Ботев” № 47, БУЛСТАТ 13000993 да заплати на Б.К.Г.-К.от гр. Ловеч, ул.“Дунав“ № 30, ет.1,
ап.4 сумата от общо 610 (шестотин и
десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело и 600 (шестотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие от 18.03.2018 г.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на РДНСК –
Северозападен район за ново произнасяне по жалбата на Б.К.Г.-К.при съобразяване
с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт.
Съдът е разгледал жалбата в публично съдебно
заседание, тъй като приложимостта на чл. 216, ал.5 е установена в хода на
съдебното производство. По този начин е осигурена възможност на страните да
реализират правата си в пълен обем в хода на процеса. В този смисъл е
константната и непротиворечива практика на Върховния административен съд.
Решението има характер на определение. То е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл. 216, ал.5 от ЗУТ.
Препис от него да се изпрати на страните по делото на
основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: