Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 2470 17.07.2020 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 25.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15915 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Ищец „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД чрез юрк. В. Д.твърди, че на 15.12.2017г. с ответник Р.Т.Р. бил сключен
договор за паричен заем № ****, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен представително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложения за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя.
Длъжникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 586
лева, с която били погасени: неустойка
за неизпълнение – 302,53 лева, такса разходите – 45 лева, договорна лихва –
66,67 лева – главница 171,80 лева.
Възникнал
правен интерес от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Образувано било
частно гражданско дело № 12682/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ
граждански състав. Издадена била заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6922 за следните суми:
сумата от 1828.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 318.03 лева договорна лихва по
договор за заем за период от 16.02.2018г до 14.10.2018г, сумата от 1922.17 лева
неустойка за неизпълнение за периода от 16.02.2018г до 14.10.2018г., сумата от
199.21 лева лихва за забава от 17.02.2018г. до датата, предхождаща датата
на заявлението - 29.07.2019г., както и
85.35 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение, изчислено в минимален
размер по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Срещу заповедта постъпило възражение.
В исковата
молба се твърди още че на 01.02.2019г. било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор
за паричен заем № ****/15.12.2017г. е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3, ЗЗД за станалата продажба на
вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено
с известие за доставяне, с изх. № ******/**** от 05.02.2019г., което писмо било
върнато като непотърсено.
От съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р.Т.Р., че дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1828,20 лева главница, договорна
лихва 318,03 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение 1922,17 лева, обезщетение за забава в размер на
199,21 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 75327/19.11.2019г. от ответника Р.Т.Р.,
чрез адв. Е. И..
В отговора
на исковата молба се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани в
претендирания размер.
Счита се, че
договора е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 ЗПК във връзка с чл.
22 ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл. 23 ЗПК.
Счита се, че
с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което било
налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Твърди се,
че е нищожно уговорката в чл. 4, ал. 2 от договора като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т.19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Неравноправно
бил определен размера на дължимата неустойка чл. 4, ал. 2 от договора в размер
на 2224,70 лева.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед
№ 6922/31.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12682/2019г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено ответника да заплати в полза на ищеца сумите както следва :
1828.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.07.2019г. до окончателното изплащане
на вземането;
318.03 лева договорна лихва по договор за заем за период от 16.02.2018г до
14.10.2018г,
1922.17 лева неустойка за неизпълнение за периода от 16.02.2018г до
14.10.2018г.,
199.21 лева лихва за забава от 17.02.2018г. до датата, предхождаща датата
на заявлението - 29.07.2019г., както и
85.35 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение, изчислено в минимален
размер по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Против заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в срок подадено от
длъжника чрез адв. Е. И..
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен настоящия иск.
Съдът след като се запозна с представените и приети по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
С договор от 15.12.2017г. № **** сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД дружеството е предоставило в заем сумата от 2000 лева - главница като страните са се съгласили, че
договорът има характер на разписка за получаването на сумата от ответника. Бил
уговорен ГЛП от 10%, ГПР от 47.92% като сумата следвало да бъде върната на 10
погасителни вноски с падеж на последната 14.10.2018г. Съгласно чл.4, ал.1 от
договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора за
предостави обезпечение съгласно съдържанието на клаузата в договора. Според
ищеца заемателят не предоставил обезпечението поради което и била начислена
неустойка в размер на 2224.70 лева.
Ищецът посочва, че до подаването на заявлението по чл. 410 ГПК били
заплатени 302.53 лева – неустойка за неизпълнение, такса разходи 45 лева,
договорна лихва от 66.67 лева и главница в размер на сумата от 171.80 лева.
По делото се установява и че вземанията предмет на така сключения договор
са били прехвърлени на ищеца по силата на силата на договор за цесия от
01.02.2019г.
Следователно, по делото е несъмнено установено, че ответникът е поел
задължение за връщане на паричен заем с посочения по-горе падеж и при уговорен
ГПР в 47.92% който
е в съответствие с изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК. Падежът е настъпил поради
което дължими са главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва.
Според настоящата инстанция неустойката за неизпълнение на
задължение в размер на сумата от 2224,70
лева по чл. 4, ал.2 от договора за паричен заем е недействителна. Затова
обстоятелство съдът следи служебно.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване
на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка
във фиксиран размер.
Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1 922,17
лева се отхвърля като неоснователна, а сумата от 302,53 лева която е отнесена
за погасяването й всъщност погасява частично договорната лихва съгласно чл. 76,
ал.2 ЗЗД до платения размер с остатък
от 15.50 лева.
Аналогично по отношение на заплатената от ответника такса
разходи от 45 лева не са изложени никакви
обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от ищеца за извънсъдебно
събиране на задължението.За да се търси възстановяване на разход следва да е
обосновано и реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не
е изложил.
Вън от горното
съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на
кредитора /стария или новия/,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по
събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожна клаузата,
предвидена в Тарифата на кредитора
за извънсъдебно събиране на вземането. Тази клауза дори не е обективирана в
договора. Отделно
от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите –
чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им
като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради
което и на това основание тези такси не се дължат.
Същите са и неравноправни и на друго основание - не
са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху
която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на
договора.
Следователно и сумата от 45 лева се отнася за погасяване
на задълженията на ответника като от тази сума 15,50 лева погасяват остатъкът
от непогасената договорна лихва, а разликата от 29.50 лева погасява частично
мораторната лихва до размер от 169,71 лева.
При това положение искът за главницата от 1828,20 лева се
уважава в пълен размер, искът за договорна лихва в размер на 318.03 лева се
отхвърля изцяло, отхвърля се изцяло и искът за неустойката в размер на 1922.17
лева, а искът за мораторната лихва се уважава за сумата от 169,71 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски по съразмерност на уважените искове – за заповедното производство сума
в размер на 63,37 лева, а за настоящата инстанция 123,91 лева или общо разнски
в размер на сумата от 187,28 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника – адв. Е.
И. се дължат разноски по реда на чл. 38 ЗА в размер на 280,81 лева за
заповедното производство и 280.81 лева за настоящата инстанция или общо сума в
размер на 561,62 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***** М.
Д. и Н. С. чрез юрк. В. Д.сумите за които е издадена заповед №
6922/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12682/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва:
1 828,20 лева- неизплатена главница по договор за паричен заем № ****/15.12.2017г.
169,71 лева – мораторна лихва за периода от
16.02.2018г. до 14.10.2018г.
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 30.07.2019г.. до
окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата
от:
1922,17 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 16.02.2018г. – 14.10.2018г.
318,03 лева – договорна лихва за периода от
16.02.2018г. до 14.10.2018г.
и за сумата над 169.71 лева мораторна лихва до
пълния претендиран размер от 199.21 лева като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р.Т.Р. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***** М. Д. и Н. С. чрез юрк. В. Д.сумата
от 187,21 лева разноски за заповедното производство и настоящата инстанция
съразмерно на уважената част на исковете;
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от ***** М. Д. и Н. С. чрез юрк. В. Д.да заплати на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на *** Е. Г. И. с личен
номер ****** с адрес: гр. ****** сумата от 561,62 лева разноски за заповедното
производство и за настоящата инстанция съразмерно на отвхърлените искове..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
К.К.