РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501574 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. И. Н. против
решение № 1255/13.04.2022г. по гр.д.№ 7984/2021г. на ПРС, І гр.с., с което по отношение на
нея е признато за установено, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД следните
суми за начислена топлинна енергия: главница в размер от 447,98 лева, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018г. - 30.04.2020г. по
партидата на Н. за обект на потребление, находящ се в град *****; обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер от 55,41 лева за периода 04.12.2018г.- 09.12.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че РС не е направил цялостна преценка на събраните доказателства,
интерпретирал ги е погрешно и съответно е достигнал до погрешни изводи. Липсвали
доказателства, както за това жалбоподателката да има качество на потребител спрямо
въззиваемото дружество, така и за това да е потребила топлинна енергия на определена
стойност.
От „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи за това, защо считат исковата
претенция за доказана.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на "ЕВН България
Топлофикация"ЕАД против С. И. Н., с която са предявени искове с правно основание чл.
422, ал.1от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че Н. дължи на
топлоснабдителното дружество следните суми за начислена топлинна енергия: главница в
1
размер от 447,98 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2018г.- 30.04.2020г. ; обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер от 55,41 лева за периода 04.12.2018г.- 09.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2020г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, до пълното му изплащане. В исковата
молба се твърди, че Н. се легитимирала като вещен ползваел на ап.*****, находящ се в град
*****, по силата на нот.акт № *****. Жилището било топлоснабдено, поради което тя имала
качеството на клиент на топлинна енергия. Доставената ТЕ била разпределяна от търговеца
за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД. За събирането на дължимите суми било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като била
издадена заповед за изпълнение. Тъй като същата била връчена по реда на чл.47, ал.1- 5 от
ГПК, на "ЕВН България Топлофикация"ЕАД било дадено указание да предявят иска за
устновяване на вземанията си.
Отговор на исковата молба е подаден от назначения на Н. особен представител- адв.
С. П.. Със същия исковете са оспорени като неоснователни.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
С нот.акт № *****г. С. Н. и съпругът й Н. Н. са продали горепосочения ап.№ *****,
като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия.
Следователно по силата на разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ и по силата на факта, че
сградата на бул.***** е топлоснабдена и е в режим на етажна собственост- обстоятелство,
което се потвърждава от приетото по делото заключение на в.л.В. Ш., жалбоподателката се
явява потръбителна на доставената в сградата и в жилището, върху което тя притежава
вещно право на ползване, Топлинна енергия. От заключението на вещо лице В. Ш. се
установява, че през процесния период за ап.№ ***** са начислени за плащане количества
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределени на база на отопляемия обем на
жилището- 194 куб.м., и ТЕ за битова гореща вода. ТЕ за отопление не е начислена, тъй като
всички отоплителни тела в жилището са отсъединени и пломбирани. Съгласно
заключението при определяне на количествата БГВ не е прилагана методиката по т.6.7, вр.
т.6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост към Наредба № 16-334 от 6.04.2007г., предвиждаща служебно определяне на
количествата по максимален специфичен разход. Следователно те трябва да са начислявани
по показанията на водомера за БГВ. Цената на начислените количества ТЕ е определена в
приетото първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице С. К.. От
заключението се установява, че претендираните от въззиваемата страна вземания са
осчетоводени правилно, като това се отнася и за главницата и за лихвите. Ето защо,
2
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
съобразно с изхода на делото в полза на въззиваемото дружество ще следва да присъдено
юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция
в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1255/13.04.2022г. по гр.д.№ 7984/2021г. на ПРС, І гр.с.,
с което по отношение на жалбоподателката С. И. Н. е признато за установено че дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ЕАД следните суми за начислена топлинна енергия:
главница в размер от 447,98 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.10.2018г. - 30.04.2020г. по партидата на Н. за обект на потребление,
находящ се в град *****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер от 55,41
лева за периода 04.12.2018г.- 09.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Н., с постоянен и настоящ адрес в гр.****, бул.*****, ЕГН:
********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3