Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 24.03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 15 по описа за 2021г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“
- гр.София, против Решение № 260181/16.11.2020г., постановено по АНД №2623/2020г.
на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №6834/16.07.2020г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора изводите на съда са направени при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства, както и при неправилно тълкуване на
разпоредбите на Закона за пътищата, Закона за движение по пътищата и Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. Сочи
се, че санкционираното лице като водач на извънгабаритно – тежко ППС е субект
на вмененото му нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик на
автомобила или превозвач по смисъла на Наредбата. Според касатора неправилно
съдът е приел, че когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата, във вр. с чл.26, ал.3 от
ЗАН е налице нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява
състава на чл.53, ал.1 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без
заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177,
ал.3 от ЗДвП. В подкрепа на това възражения е направен анализ на
приложимите разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата, както и на целите на всеки един от тези закони. Изложени са съображения,
че нито в жалбата срещу санкционния акт, нито в съдебната фаза на
производството е оспорено фактическото извършване на нарушението от
санкционираното лице. Въз основа на подробно изложени в
касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касация М.Й.М., редовно и своевременно
призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.А. оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата, като предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е Наказателно постановление №6834/16.07.2020г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №0007613/18.06.2020г.,
с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата на М.Й.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че М. на 18.06.2020г., около 10:38 ч.,
на път II-66, км 73+700,
в посока гр.Чирпан-гр.Стара Загора е управлявал и осъществявал движение със
съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка ДАФ, модел 95ХФ 380, с рег. ***и
полуремарке с 3 оси с рег. ***. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС е 12,200т при максимално допустимо натоварване на оста
11,500т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“.
2. При измерено разстояние между осите 1,31м, сумата
от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 24,750т при максимално
допустимо натоварване на тройната ос 24,000т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква
„б“ от Наредба №11/03.07.2001г.
С това деяние е посочено, че е извършено нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление, като е
приел, че описаното в обстоятелствената
част на наказателното постановление деяние не съставлява административно
нарушение и АНО не е имал основание да наложи административно наказание. Посочено
е, че съгласно чл.11 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ отговорност за
извънгабаритни и тежки ППС носят лицата, които извършват превозите – за
движението и съпровождането им, а по силата на чл.15, ал.3 от същата наредба лицата,
на които е възложено да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи,
са собствениците на тези превозни средства или лицата, които извършват
превозите. Констатирано е, че в случая жалбоподателят не е нито собственик на
превозното средство, превишаващо съответните габарити, нито превозвач, с оглед
на което не се явява субект на АНО и няма основание за налагане на
административно нарушение. Посочено е, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не е направено разграничение кой е собственик на
МПС, кой е превозвач и кой е водач, с което е допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и е ограничено правото на защита на наказаното лице. Обосновано
е, че движението без разрешително съответства на хипотезата на чл.14, ал.1 и
ал.2, вр. чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и тогава действително
ще е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредбата, респективно –
ще е осъществен състава на чл.53, ал.1, т.2 от Наредбата, а когато движението
се извършва без платена такса, ще е налице изключението на чл.14, ал.3 от
Наредбата и ще е осъществен състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. С оглед на това е прието,
че е налице несъответна от гледна точка на установените по делото факти и
неправилна от гледна точка на материалния закон правна квалификация на деянието.
С оглед тези съображения районният съд е отменил санкционния акт.
Решението на Районен съд Стара
Загора е правилно.
Наложената
от наказващия орган санкция на М.М. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят
да бъдат извършени дейности – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на
нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б. “а“ от ЗП за движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение, като
в този смисъл настоящият касационен състав не споделя извода на въззивния съд,
че след като М. не е собственик на процесното ППС, то няма задължения за
снабдяване със съответното разрешително. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да
се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи (чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г.) или
след заплащане само на дължимата такса (чл.14, ал.3 от наредбата).
Споделят
се обаче изводите за незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, че при ангажиране отговорността на М. са допуснати
съществени нарушения на закона. От правна страна повдигнатото му обвинение е
обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, а от
фактическа страна се основава на това, че е управлявал съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси и полуремарке с 3 оси, като измереното натоварване на задвижващата
/2-ра/ единична ос на ППС е 12,200т при максимално допустимо натоварване на
оста 11,500т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“, а при измереното разстояние
между осите 1,31м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 24,750т при максимално допустимо натоварване на тройната ос
24,000т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба №11/03.07.2001г., с
което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г.
без издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата.
Действително
управляваният от санкционираното лице ППС е с натоварвания на осите, които
надвишават посочените максимално допустими такива в чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7,
ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, но установените натоварвания сочат и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно
движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на
извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване на оси без издадено
разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното
от М. отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г.,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което
алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения
за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за
движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/
03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно
единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП и се
осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението
на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се
осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не
този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за
различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от
органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за
общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса
и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането на такса е
фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от
преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради
това няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на
платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е,
че щом по смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да
продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние
като процесното не може се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението
продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на
срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.
14, ал.1 от Наредбата. Като е съобразил тези обстоятелства въззивния съд
правилно е отменил санкционния акт.
Отделно
от изложеното наложената
в санкционния акт е налице празнота, свързана с друг обективен специфичен елемент
от състава на вмененото нарушение. Съгласно текста на
чл.7, ал.1 от Наредба №11 „допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е:“, като в
следващите точки на разпоредбата са определени различни стойности на допустимо
максимално натоварване на ос, в зависимост от различните видове ППС. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №11 „допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, които не са дадени в приложение № 2, е:“, като в
следващите точки също са определени различни стойности на допустимо максимално
натоварване на ос, в зависимост от вида на ППС.
От така
посочените разпоредби е видно, че от съществено значение за определяне на
допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване е обстоятелството дали същото осъществява
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно Приложение №2
от Наредбата или по пътища, които не са посочени в това приложение. Това
обстоятелство е ирелевантно по отношение на ППС с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване, тъй като стойностите на допустимото максимално
натоварване на ос по чл.7, ал.1 от Наредбата за тези ППС се отнасят за всички
пътища.
Движението
на процесното ППС в разглеждания случай се е осъществявало по път II-66, отворен за обществено ползване, който не е сред посочените в Приложение №2.
Следователно за определяне на неговите допустими стойности за натоварване на ос
е от значение дали същото е с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване или е без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване,
като в първия случай ще важат изискванията на чл.7, ал.1 от Наредбата, тъй като
същата важи за всички пътища, а в втория – ще са относими стойностите на чл.7,
ал.2 от Наредбата, тъй като пътя, по който се е движило ППС не е сред
посочените в Приложение №2.
В случая при
описанието на нарушението нито контролният, нито санкциониращият орган са
посочили дали се касае за ППС с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване или за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване. А когато ППС се движи по път, отворен за обществено ползване, който
не е посочен в приложение №2, какъвто е разглеждания случай, това обстоятелство
е от съществено значение за правилната квалификация на нарушението. Този
пропуск при описание на нарушението и обстоятелствата при извършване му
представлява нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, и възпрепятства съда да прецени правилна ли е дадената правна
квалификация на извършеното деяние. Посочването в санкционния акт на
разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба №11, не запълва тази празнота,
тъй като строго формалния характер на административнонаказателното производство
изисква пълно съответствие при описание на нарушението както от правна, така и
от фактическа страна, а неспазването на това изискване е основание за цялостна
отмяна на санкционния акт.
В
заключение съдът следва да посочи, че
наведените оплаквания на касатора за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на решението на районния съд не са
конкретизирани в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява
служебно съдебния акт в такава насока, с оглед на което следва да се приеме, че
същите са неоснователни.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация
не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260181/16.11.2020г.,
постановено по АНД №2623/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.