№ 197
гр. Радомир, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100329 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищeца М. В. М., адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап. ., в качеството му на пълномощник на И. В.
Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Л., общ. К., със съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш.
№81, ет.З, ап..Б, против ответника “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, бл.“Парк Лейн Офис Център“, ет.8,
представлявано от С.Ю.А., с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи
клаузата на чл.5.6 от сключения мужде тстраните договор за потребителски кредит № . от
дата 18.11.2021 г. за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.19, ал.4, чл.21 ал.1,
чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът “Ай Ти Еф Груп“
АД, чрез процесуалния представител Адвокат С. У., вписан в САК, е подал отговор, с който
твърди, че искът е недопустим.
В исковата си молба ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№ . г., сключен с ответника „Ай Ти Еф Груп" АД, по силата на който е получил сумата от 1
000.00 лева. Сочи се, че по силата на цитирания договор е дължима договорна лихва за
периода на договора в размер на 233 лева и неустойка в размер на 1 080.36 лева. Излагат се
съображения, че претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
1
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД , при неспазване нормите на чл. 19, ал.4, чл.21
ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Моли да бъде прието, че ищецът не дължи на „Ай Ти Еф Груп" АД горните суми.
Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответното дружество е
изпратенокопие от ИМ и доказателства. В преклузивния срок е постъпил писменотговор, в
койтоизразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че е налице сключен между тях договор договор за
потребителски кредит № . от дата 18.11.2021 г., по силата на който ответникът е
предоставил потребителски кредит на ищеца за сумата от 1000 лв. по силата на чл.5.6 от
договора ищецът, в случай на неизпълнение дължи на ответника, сумата от 1080.36 лв.
неустойка.
В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел и предмат
на договора и в раздел „Обезпечения“ - чл. 5.1 – 5.6., в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да
учреди обезпечение съгласно настоящия договор и общите условия. Съгласно чл.5.6., в
случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита
съгласно сроковете и условията на цитираните по- горе или действието на обезпечение бъде
прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за
всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение. Размерът на неустойката
изрично посочен в Прилжение №1 към договора е „2.96 лева средно на ден, като
неустойката не трябва да надвишава 1% дневно от главницата по кредита“. На пръв поглед
изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора
задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл.19, ал.3,
т.1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно
тълкуване обаче би било твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно
установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката, така и за
връзката на чл.5.6. от Приложение № 1 към Договора с останалите разпоредби от Договора.
Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД).
С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за
пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и
неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.
2
В горния смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й три
функции, в същото тълкувателно решение са посочени: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 5.6. от договора с
останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото в т.10 от
Приложение № 1 към договора парично задължение
в размер на „2.96 лева средно на ден“ не преследва нито една от присъщите на
неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително
възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс.
Така в чл. 5.1 е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави поне едно от
следните обезпечения посочени в чл.5.2: поръчителство на две физически лица, или банкова
гаранция. В цитираната вече норма на чл. 5.6. от Приложение № 1 към договора е
предвидено, че ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в срок“ до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита“ се дължи неустойка
в определения размер.
Видно от приложения по делото погасителен план, неустойката е включена в
стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и
преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните
компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки
един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.
В чл. 5.3 от договора е предвидено, че поръчителите трябва задължително да бъдат
физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат
нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна
възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат не-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Дни просрочие 0-30“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед
надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме
предложените от кредитополучателя поръчители.
Предвид горното съдът намира, че така предявения иск следва да бъде уважен.
3
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Видно от приложените писмени доказателства и списък по
чл.80 ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 490 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение и 50 лв.- внесена държавна такса или общо 540 лв., предвид което тази сума
следва да бъде заплатена от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца М. В. М., адвокатска
колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап. ., в
качеството му на пълномощник на И. В. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.Л., общ.К.,
със съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет. ., ап. ., против ответника “Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, бл.“Парк Лейн
Офис Център“, ет.8, представлявано от С.Ю.А., че клаузата на чл.5.6 от сключения мужде
тстраните договор за потребителски кредит № ., от дата 18.11.2021 г. за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, бл.“Парк Лейн Офис Център“, ет.8, представлявано от
С.Ю.А., да заплати на М. В. М., адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап. ., в качеството му на пълномощник на И. В. Т., ЕГН
********** с постоянен адрес: с.Л., общ.К., със съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет. .,
ап. ., сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4