РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. гр. Добрич, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500628 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 260593/22.02.2021 г. на КР. В. Ж. с ЕГН ********** от гр.К., ***,
чрез адв.Ю. О., и въззивна жалба вх.№ 260695/26.02.2021 г. от Д. Д. ХР. с
ЕГН ********** от гр.К., ***, чрез адв.П.А., двете срещу решение №
260010/28.01.2021 г. по гр.д.№ 456/2019 г. на РС-К., което всяка от страните
обжалва според интереса си, а именно:
КР. В. Ж. обжалва решението в частта, в която се отхвърля предявен от
нея против Д. ХР. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ***, иск за признаване за
установено, че Д. ХР. Б. не е собственик на недвижим имот представляващ
*** кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от *** кв.м. по документ за
собственост, а по скица – *** кв.м., земеделска земя, трета категория с идент.
35064.12.5 по КК на гр.К., придобити от него по силата на нотариален акт №
*** г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх. Рег. № *** г. на СВ гр. К. и
нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх. рег. № ****
г. на СВ гр. К..
1
Д. Д. ХР. обжалва решението в частта, в която се признава за нищожен
на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сключения между С. М. М. и К.В. Х.а /сега Ж./ с
нот. акт № 160/07.11.1996 г. на Каварненски районен съд, договор за
продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ от *** дка., трета
категория, находяща се в землището на гр.К., урегулирана в парцел № *,
масив № * по плана за земеразделяне при граници и съседи: нива Р. П., полски
път, нива на П. П., нива на Т. Т., нива на Х. Б. /съгласно индивидуализацията в
нотариалния акт/, а съгласно КК на гр.К. представляваща ½ ид.ч. от ПИ с
идент. 35064.12.5, целият с площ от *** кв.м., земеделска земя, трета
категория, срещу цена от 167 667 лева, като привиден, прикриващ
действителен и приложим между страните на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договор
за дарение на 2 недвижими имот.
КР. В. Ж. счита решението в обжалваната от нея част за неправилно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния
закон и необосновано, поради което иска неговата отмяна в тази част.
Изразява несъгласие с мотивите на съда относно вещните права на ответника
Б. като последващ приобретател на процесния имот при отричане на правата
на неговия праводател с обратна сила. Щом като договорът от който
праводателя на ответника Б. черпи права бил признат за нищожен като
привиден и приложим между страните по него е договор за дарение,
ответникът Х. не бил придобил вещни права, които да прехвърли на ответника
Б.. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, която
имала предвид правата, които трети лица са придобили добросъвестно от
приобретателя по привидното съглашение. Приобретател по привидно
съглашение била единствено тя, ответникът Х. не бил придобил никакви
права в резултат на това съглашение, ответникът Б. имал знание към момента
на придобиване, че имота е спорен заради вписана на 05.11.1998 г. искова
молба на праводателката на ищцата С. М. за прогласяване нищожността на
договора за продажба като прикриващ дарение и макар делото по нея да било
прекратено, действието на вписването не отпадало докато не било заличено, и
заради вписана възбрана върху имота.
Д. Д. ХР. счита решението в обжалваната от него част за неправилно,
тъй като е необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства, при липса на всестранен анализ на същите, при игнориране на
2
факти, които сам съдът приел за решаващи. Решението било постановено и
при допуснато съществено процесуално нарушение. Конкретно се акцентира
върху липсата на проведено доказване от страна на ищцата на постигнато
между нея и нейната майка съгласие за привидност на сделката от 07.11.1996
г. Анализират се показания на св.Д., действията на майката на ищцата от 1998
г. по предявяване на иск за разкриване симулативността на сделката от
07.11.1996 г. Извежда се извод за липсата на установяване от страна на
ищцата на своето отношение към процесната сделка към момента на
сключването й. Отрича се правната характеристика на „обратно писмо“ на
представения от ищцата документ, изхождащ само от нея, оспорва се
доказателствената стойност на същия, обосновава се извод, че е създаден от
ищцата за целите на производството. Оплаква се от липсата на анализ на
гласните доказателства, събрани, чрез разпита на водените от него свидетели,
кредитиране на показанията на св.Д.Д. при установени факти и поведение,
разкриващи личен интерес от изхода от делото. Гласните доказателства чрез
разпита на св.Д.Д. били събрани и в нарушение на разпоредбата на чл.165,
ал.2 от ГПК. Аргументира тезата си, че т.нар. “обратно писмо“ и исковата
молба на майката на ищцата от 1998 г., съдържаща твърдения по повод
иницииран от нея съдебен спор, не могат да обосноват допустимостта на
гласните доказателства за разкриване на симулацията и извежда извод, че
показанията на св.Д.Д. не следва да се ценят. Недоказан счита да е и
евентуалния иск на ищцата за право на собственост по давност, тъй като
ангажираните от нея доказателства установявали само действия на
обикновено управление, в която връзка аргументира доказателствената тежест
на показанията на св.Д. и Н. с оглед трайните им партньорски отношения с
ищцата по повод процесния имот и на свидетелите Г. и Г. като
незаинтересовани от изхода от спора.
В писмен отговор по въззивната жалба на К.Ж. насрещната по нея
страна - ответникът Б., е изразил становище за неоснователността и, правилна
преценка на съда относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал.2 от
ЗЗД, липсата на доказателства, които да опровергават добросъвестността му.
Относимо към правното положение на страните било вписването на исковата
молба по настоящия спор, извършено пет месеца след придобиването на
имота от него.
В писмен отговор по въззивна жалба на Д.Х., ответникът Б. изразява
3
становище за нейната основателност, респ. неправилност на решението по
спора относно симулативността на сделката, от която праводателят му черпи
права.
В писмен отговор по въззивната жалба на Д.Х., К.Ж. изразява
становище за наличието на две насрещни волеизявления за симулативност на
двете страни по сделката, обективирани в съставеното от нея обратно писмо и
в исковата молба на майка и от 1998 г., сочещи истинската им воля.
Аргументира допустимостта на гласните доказателства относно истинската
воля на страните. Счита и, че доводите на жалбоподателя относно
евентуалния иск са извън предмета на обжалване.
Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№
261094/28.04.2021 г. от Д. ХР. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ***, срещу
определение по чл.248 от ГПК № 260129/14.04.2021 г. по същото дело,
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК вр.чл.248,ал.3 от ГПК с начало
26.04.2021г., когато определението е връчено на обжалващия. В частната
жалба на Д.Б. се излагат твърдения за погрешна преценка относно
прекомерността на платеното от него адвокатско възнаграждение.
Отговор по нея е подаден от К.Ж. с доводи за неоснователността й.
Ответникът Б. бил страна само по отрицателния установителен иск за
собственост и преценката за прекомерност следвала да се прави въз основа на
цената на този иск.
Въззивна жалба вх.№260593/22.02.2021г. на КР. В. Ж., депозирана в
деловодството на съда на 22.02.2021г., се явява подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК с начало 12.02.2021г. и край 26.02.2021г., отговаря на
изискваният на чл.260, т.1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от ГПК.
Въззивна жалба вх.№,260695/26.02.2021г. на Д. Д. ХР., изпратена по
пощата на 24.02.2021г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с
начало 11.02.2021г. и край 25.02.2021г., отговаря на изискваният на чл.260,
т.1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от ГПК .
Жалбите подлежат на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
4
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от КР. В. Ж..
След като по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е била отстранена
констатираната от въззивната инстанция неяснота на исковата молба, с молба
вх.№1673/21.07.2021г. ищцата КР. В. Ж. е конкретизирала претенциите си,
предявени с искова молба вх.№2973/16.08.2019г. срещу Д. Д. ХР. - иск по
чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба на 1/2ид.част от земеделски имот с идентификатор 35064.12.5 по КК
на гр.К., сключен с № 160/07.11.1996 г. на КРС, като привиден- прикриващ
дарение; иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на прикритата сделка
дарение; евентуален на първите два иска иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване по отношенията на Д. Д. ХР. на правото и на собственост по
давност върху 1/2ид.част от имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.К.;
срещу Д. ХР. Б. - иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че Д. ХР. Б. не е
собственик на ***кв.м. в ид.част от имот идентификатор 35064.12.5 по КК на
гр.К..
Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до
твърдения за право на собственост върху недвижим имот-нива с площ от ***
дка, трета категория, находяща се в землището на гр. К., ПИ с идентификатор
35064.12.5, по КККР/ с №012005 по плана за земеразделяне/ на основание два
договора за дарение от 07.11.1996г.–1/2ид.част и дарила майка и С. М. М. и
1/2ид.част и дарила леля и Р. М. П..
Конкретно се излага, че на 07.11.1996г., с нот.акт № 160, т. 3, дело №
2495/1996г. на КРС, майка и С. М. М. и прехвърлила 1/2ид.част от нивата с
площ от *** дка. На същата дата 07.11.1996г., с с нот. акт № *** г. на КРС,
леля й Р. М. П. и е дарила другата ½ ид.ч. от нива.
Имотът придобила по време на брака си с Д. Д. ХР., прекратен с влязло
в сила на 25.05.1999г. решение по гр.д.№***г.на КРС,
На 22.03.2019 г. , с нот.акт № *** г. на нотариус № *** на НК,
ответникът Д. Д. ХР. дарил на ответника Д. ХР. Б. идеална част от *** кв.м.
5
от нивата с площ от *** кв.м. по документ за собственост/по скица – ***
кв.м./ с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. К.. На същата дата с
нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, ответникът Д. Д. ХР.
продал на ответника Д. ХР. Б. идеална част от *** кв.м. от същия имот.
Извършените на 22.03.2019г. седелки не са могли да разместят
собствеността върху имота, тъй като договорът за покупко-продажба от
07.11.1996г., сключен между нея и майка и бил симулативен, прикривал
дарение. През 1998 г. майка й е завела в РС К. срещу нея и ответника Х. дело
№231 за установяване, че действителната прехвърлителна сделка не е
покупко-продажба, а дарение. Делото било спряно по взаимно съгласие на
страните, а в последствие прекратено, поради невъзобновяването му в
законоустановения сро, по сделката пари не били броени. Майка и държала
имота да остане на нея, но за да нямат другите и бъдещи наследници
претенции извършили прехвърлянето на собствеността с договор за продажба.
Действителната и воля била да я надари. Поради това, че сделката е дарение
ответникът Х. не притежавал права в имота и не можел да се разпорежда с
нейния имот. За периода от прехвърлянето на имота и най-вече след
прекратяване на брака и с ответника Х. през 1999г. изключително и само тя
била владяла имота, работила я лично, декларирала я по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, вкл.на 25.04.2019г. подала декларация по законовия ред.
Ответникът Х. не фигурирал като собственик както в записванията в данъчна
служба при Община К., така и в СГКК .В нито един момент той не се е
противопоставял на владението и, не е претендирал добиви от вещта, т.к. не е
считал, че притежава земя. Само тя е владяла, владеела я и понастоящем
необезпокоявана от никого, явно, несмущавано, непрекъснато. С действията
си е обективирала във външния мир намерението си да придобие имота по
давност, което е сторила изпълвайки фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Тъй като имотът е изцяло собственост на ищцата, ответникът Х., не е
могъл да прехвърли на ответника Б. права върху процесния имот, поради
което същият не е станал собственик на част от имота по силата на двете
сделки.
В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Д. ХР.
оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Относно иска за
6
установяване привидност на сделката за покупко-продажба на недвижим имот
извършена на 07.11.1996 г. ответникът твърди, че по делото няма
доказателства, които да индикират, че договорът за покупко-продажба
сключен между ищцата и нейната майка е привиден и прикрива договор за
дарение. Документът именован „обратно писмо”по своята праван същност не
е такова, тъй като изхожда само от ищцата, не обективира в себе си изрично
волеизявление и на двете страни по привидния договор, като съставено
едностранно от ищцата няма никаква доказателствена стойност, и
представлява само писмено твърдение на страна по спора, в което тя твърди
изгодни за себе си факти, не е съставено на посочената в него дата, а
непосредствено преди образуване на настоящото дело и за целите на процеса.
Оспорват се майка й да е разполагала с процесното обратно писмо, т.к. по
образуваното по нейно искане гр.д. № 231/98 г. на КРС, същото не е
приложено и не са изложени твърдения за неговото съществуване.
Инициираният процес по гр.д. № 231/98 г. на КРС бил наказателна санкция
срещу ответника Д. по повод инициирания от него брачен процес.
Неоснователна счита евенуалната пренеция на ищцата за придобиване по
давност собствената му идеална част от имота, тъй като за периода от
07.11.1996 г. до 25.05.1999 г. в полза на ищцата не е текла придобивна
давност, поради наличието на брачна връзка между страните, не е текла и след
25.05.1999 г., защото ищцата никога не е имала качеството на владелец по
отношение на неговата идеална част от имота. Винаги е била обикновен
държател на идеалната част от имота собственост на Д.Х., а в полза на
държателя давност не тече. Твърдените от ищцата действия по обравотване на
имота и отдаването му под наем/аренда не били доказателство за наличие на
намерение за своене. Никога не била манифестирала пред ответника Х.
завладяване на неговата идеална част от имота, нито намерение да я свои.
Твърди се, че след прекратяване на брака между страните е постигната устна
договорка процесният имот да се ползва от ищцата, за да може тя да
реализира приходи, нужни за издръжката й. Постигната е и уговорка
процесния имот да се ползва от ответника Х., когато той има нужда и пожелае
това. Тази уговорка е изпълнявана през годините, като Д.Х. е ползвал
процесния имот многократно, засявайки го с различни растителни култури.
Твърди се, че ответникът Х. е манифестирал изрично, че е собственик на
процесния имот, подавайки молба до РС К. за отмяна на допусната
7
обезпечителна мярка „възбрана“ върху имота по ч.гр.д.№195/1998г.на КРС за
обезпечаване иска по гр.д.№231/1998г. Със сделката от 22.03.2019 г. се е
разпоредил валидно с притежаваната от него идеална част от имота в полза на
ответника Б. и той е станал собственик на тази идеална част от имота, поради
което искът предявен срещу Д.Б. също се явявал неоснователен.
В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. ХР. Б.
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Исковете по чл.26, ал.2,
пр.5 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от ЗЗД били недопустими поради настъпила
погасителна давност за предявяването им. Още през 1998г., чрез
бездействието си по повод образуваното по иск на майка и гр.д.№231/1998г.
ищцата заявила липса на правен интерес от водене на такова производство.
Представеният документ „обратно писмо“ бил без правна стойност защото е
само писмено изявление на самата ищца. При липса на писмени начала на
доказване , свидетелските показания били недопустимо. Твърденията и за
нищожност на договора от който черпи права обосновавали липсата на
възможност да се легитимира като добросъвестен владелец. Действията по
отдаване под наем на имота и неговото деклариране по реда на ЗСПЗЗ, са
такива на обикновено разпореждане със съсобствената вещ. Владяла само
своята идеална част, а е държала другата част от имота без намерение да го
свои. Идеална част от имота била придобита от ответника Б. чрез валидно
сключени сделки със собственик, който разполагал с титул за собственост и
по надлежния ред е удостоверил правата си пред нотариуса. Ответникът се
явявал трето добросъвестно лице по смисъла на закона, т.к. не е знаел и не е
имало откъде да узнае, че ищцата има претенции спрямо имота. След като
към момента на прехвърлителната сделка ищцата не е защитила по никакъв
начин правата си, които твърди, че са нарушени, то след валидно прехвърляне
на правото на собственост, тя губи възможността си да направи това в
настоящия процес.
Безспорно е, установява се от доказателствата по делото, че на
07.11.1996 г. са сключени две разпоредителни сделки, страна-приобретател по
които е ищцата КР. В. Ж..
Така с нотариален акт № *** г. на РС- К., Р. М. П. е дарила на
племенницата си К.В. Х.а собствания си недвижим имот представляващ ½
ид.ч. от нива, цялата с площ от *** кв.м., трета категория, находяща се в
8
землището на гр. К., урегулирана в парцел № *, масив ** по плана за
земеразделяне. В акта е посочена данъчната оценка на имота 167 669 лева.
На същата дата 07.11.1996 г., с нотариален акт № **** г. на РС-К., С. М.
М. е продала на дъщеря си К.В. Х.а собствания си недвижим имот
представляващ ½ ид.ч. от нива, цялата с площ от *** кв.м., трета категория,
находяща се в землището на гр. К., урегулирана в парцел № *, масив * по
плана за земеразделяне. В т.1 от акта, в която са обективирани извленията на
продавачката не е посочена продажната цена. В т.2 от акта е вписано, че К.
Х.а е съгласна и купува имота описан в пункт първи от договора за сумата от
167 669 лева. Вписаната сума съотвества на данъчната оценка на имота,
посочена в предходния акт/и в двата акта е удостоверено представянето на
една и съща данъчна ощенка/. Липсват вписани изявления за плащане и
получаване на посочената в т.2 от акта цена.
Договорът за продажба от 07.11.1996 г.между С. М. М. и К.В. Х.а е
сключен по време на брака на последната с ответника Д.Х., датиращ от *** г.,
прекратен с развод с влязло в сила на 25.05.1999 г. решение №*** г. по гр.д. №
*** г. по описа на РС К.. При това положение, независимо, че не е страна по
процесния договор за покупко-продажба, поради факта, че той се сключва по
време на брака на двамата съпрузи, съпругът Х., неучаствал в сделката,
придобива права по този договор по силата на закона/чл. 19, ал. 1 от
отменения СК от 1985г., чл.21,ал.1 от действащия СК от 2009./, т.е. по
презумпцията за съвместен принос .
Нотариалният акт, обективиращ договора за продажба, представлява
официален документ, който има обвързваща съда доказателствена сила
относно фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса:
датата и мястото на съставянето на акта, самоличността на лицата и
направените от тях изявления /не и верността им/, както и за другите
действия, извършени пред и от нотариуса- прочитане на акта на страните,
одобряването и подписването от последните.
Спорен по делото е въпросът именно относно верността на изявленията
на страните по договора за продажба- дали действителните отношения са
били да се прехвърли имот срещу плащане на цена или действителните
отношения са били с договор за продажба да се прикрие дарствен акт, респ. че
волята на договарящите страни е била собствеността върху имота да се
9
прехвърли безвъзмездно, а не срещу плащане на посочена в договора цена.
Ако продажбата е относително симулативна и прикрива действително
дарение, ищцата придобива в лична собственост прехвърлените и от майка и
вещни права/прехвърлените от леля и не са предмет на спора/. Ако
продажбата е действителна, вещноправният и ефект се е разпрострял и върху
съпруга на ищцата- ответника Х., респ. собствеността върху идеалната част от
имота е била в режим на съпружеска имуществена общност между двамата
ответници до 25.05.1999 г., а след тази дата в режим на индивидуална
собственост в равен обем. Касае се за спор между вече бивши съпрузи и за
ищцата съществува правен интерес от разкриване относителната
недействителност на сделката като продажба, прикриваща дарение на имот,
придобит по време на брака с ответника Х., който се извежда от възможността
да бъде елиминиран бившия вече съпруг като носител на права- съсобственик.
Тежестта да докаже твърдяната симулация, т.е. че целената сделка
всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена, е изцяло на
ищцата, тъй като тя би извлякла при евентуално успешно провеждане на иска,
посочените по-горе благоприятни за нея последици.
В подкрепа на твърденията, че процесният договор за продажба на
1/2ид.ч. от поземления имот е симулативен, че прикрива дарение, ищцата е
представила документ с дата 07.11.1996г., наименован „ обратно писмо”,
подписан само от нея. С него е декларирала, че извършената сделка прикрива
действително сключен между нея и майка и договор за дарение и, че не е
броила пари по сделката.
Безспорно е в правната доктрина, че обратното писмо е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ,
съдържащ писмени изявления на страните, недвусмусмислено разкриващи
симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е
съставен – преди, след или заедно с явния договор. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответника за недостоверност на датата на
документа „обратно писмо“. Доказателства за съставянето му с оглед нуждите
на процеса, каквото възражение е релевирал, същият не е ангажирал.
Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и
разкрива съдържанието на прикритата /относителна симулация/, то е
достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са
10
необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата,
освен ако има положението на трето лице и може да използва всички
доказателства при оспорването на симулацията.
В случая документът, наименован „обратно писмо”, няма
характеристиките на пълния обратен документ по чл. 165, ал. 2 от
ГПК/изхожда само от страната, която се позовава на привидността/, вън от
това ответникът Х. има качеството на съпруг, неучаствал в сделката, поради
което и обратното писмо му е непротивопоставимо.
По делото е представен препис от искова молба, вписана в СлВп- К. с
акт № 9, том I, дв.вх.рег. 2754/05.11.1998 г., по която не е спорно, че е било
образувано гр. д. № 231/1998 г. на КРС, и с която С. М. М. е предявила срещу
К.В. Х.а и Д. Д. ХР. искове по чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД, за разкриване
симулативността на два договора – от 06.04.1995 г.за продажбата на
урегулиран поземлен имот, и процесния договор за продажба от 07.11.1996г.
,сключен с нот.акт№160/1996г. С исковата молба е заявила, че извършените
на 06.04.1995 г. и 07.11.1996 г. сделки, с които е продала на дъщеря си К. Х.а
собствените си недвижими имоти са симулативни, не са покупко-продажби, а
дарения. Не е спорно, че инициираното производство по гр.д.№231/1998г.на
КРС е прекратено в хипотезата на чл.231, ал.1 от ГПК, т.е. поради
невъзобновяването му след като е било спряно по общо съгласие на страните,
с определение от 23.01.2003г., данни за което се съдържат в определение от
31.12.20018г. по ч.гр.д.№195/1998г. на КРС за отмяна на допуснато
обезпечение.
Писменото изявление на прехвърлителката в исковата молба, по която е
образувано гр.д.№231/1998г.на КРС, с характеристиките на едностранно
съставен документ, удостоверяващ изявления пред държавен орган, разкрива
волята и собствеността върху имота да се прехвърли безвъзмездно, а не срещу
плащане на цена. В двата документа – т.нар „обратно писмо“ и исковата
молба, се съдържат две съвпадащи волеизявления на двете страни по явната
сделка от 07.11.1996г.. Дори и да не могат в съвкупност да служат за пълно
разкриване на симулацията в спора между купувачката по явната сделка и
неучастващия в сделката нейн съпруг/понастоящем бивш съпруг/, потделно
по отношение на последния не може да се отрече значението им на начало на
писмено доказателство, респ. на предпоставка за допускане на свидетелски
11
показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат преценени от съда в
съвкупност с всички останали доказателства.
Иформация за действителните права и отношения между страните по
явната сделка се съдържа в показанията на св. Д. М. Д.. Твърди да познава
ищцата от 1989 г., когато е започнала работа в ***, а майка й С. познава от по-
рано, тъй като били колежки с неговата майка. С ищцата имал връзка от 15-
20години, от скоро живеели заедно, преди развода на страните имал конфлик
с ответника Х., през последните 20години го е виждал случайно не повече от
5-6пъти. Бил близък с майката на ищцата по повод приятелството и с неговата
майка. По професия свидетелят бил ***. Много пъти майката на ищцата го
викала за отстраняване на ел. повреди в дома и, после сядали на масата,
говорели. С него майката на ищцата нееднократно споделяла, че искала да
дари, че дарила земята си на К.. Имала болен от няколко години син Р.. Имала
проблеми със снахата. Знае от майката на ищцата за нанесен и побой от
снахата, тогава дошла в *** да се оплаче на К.. Искала да дари земята на К.,
защото брат и починал, искала да лиши снахата. Споделила със свидетеля и,
че се консултирала с адвокат П., който я посъветвал да оформи дарението като
продажба, за да не може след време да се оспори от снахата.
По данни от представеното удостоверение за наследници изх.№АО-11-
273/22.07.2019г. на Община К., С. М. М., починала на ***г. , е имала и син –Р.
В. Ж.. Същият е починал на ***г., т.е. месец преди процесната сделка.
Удостоверението сочи за наследник на С. М. М. по заместване на почалия и
син и неговия низходящ В. Р. В..
Показанията на св. Д. М. Д. следва да се ценят, дори с оглед неговата
евентуална пристрастност предвид отношенията му с ищцата, тъй като
логично и закономерно е именно близките да имат най-непосредствени,
своевременни и лични впечатления, да са запознати отблизо с фактическото
положение, така и предвид това, че по делото няма други източници на
аналогична информация, които да противоречат на показанията му.
Показанията на свидетелите Д. С. Д., П. И. Н. и двамата водени от
ответниците свидетели Н. Г. Г. и И. М. Г. са за установяване/опровергаване на
действия по своене, подлежащи на установяване по ентуалната установителна
претенция за собственост по давност.
Индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на продажбено
12
правоотношение е и съдържанието на договора по нотариялния акт с № ****
г. на РС- К., което не съдържа изявления за плащане от купувача по договора
и получаване от продавача на продажна цена по сключения договор за
покупко-продажба.
От изложеното следва извод за съществуването на двустранен
безвъзмезден договор като прикрита сделка при явна покупко-продажба, респ.
,че твърденията за симулативност на договора за покупко-продажба са
доказани. Страните не са имали воля да бъдат обвързани от правните
последици на договора за продажба, който сключили само за да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желали, а
всъщност са сключили прикрита сделка- дарение, чиито правни последици
са целели, т.е. че е било налице дарствено намерение и безвъзмездност на
сделката. Прикритата сделка е договор за дарение на 1/2ид.част от
земеделския имот – нива с площ от *** кв.м. с идентификатор 35064.12.5 по
КК на гр. К., в полза на ищцата, който като действителен /изпълнени са
изискванията за неговата валидност/ е породил вещнотранслативния си ефект
при условията на чл.20, ал.1 от отм СК от 1985г./ чл.22, ал.1 от действащия
СК от 2009г. като сключен по време на брака и с ответника Х.
Предявените искове по чл. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и чл.17 ал.1
от ЗЗД следва да се уважат, при което лишено от основание е обсъждането на
доказателствата /гласни и писмени/, относими към евентуалната
установителна претенция на ищцата за правото и на собственост по давност.
Не е спорно, установява се от доказателствата и, че на 22.03.2019 г. с
нот.акт № *** г. на нотариус № *** на НК, ответникът Д. Д. ХР. е дарил на
ответника Д. ХР. Б., чрез пълномощник, *** кв.м. в идеална част от ПИ – нива
с площ от *** кв.м. по документ за собственост, а по скица – *** кв.м.,
земеделска земя, трета категория с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. К..
На същата дата ,с нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, вписан
във вх. рег. № **** г. на СВ гр. К., ответникът Д. Д. ХР. е продал на ответника
Д. ХР. Б., чрез пълномощник, и *** кв.м. в идеална част от същия имот.
При установяване на относителна симулация и наличие на действителна
прикрита сделка, последната замества привидната сделка и последиците и
между станите по нея настъпват от момента на сключването и. При отпадане
на правата на праводателя по нищожна сделка, каквато е и симулативната,
13
принципно отпадат и правата на приобритателя. В случай обаче на
нищожност поради симулативност на сделката, при определени с
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД условия, правата на третите лица-
приобретатели се запазват.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, правата, които трети лица
са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се
запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити
след вписването на иска за установяване на привидност.
Следователно прилагането на чл.17, ал.2 от ЗЗД предпоставя
придобиване от приобретател по привидно съглашение, придобиването да е
преди вписване на исковата молба, с което се иска установяване на
привидността, добросъвестност на третото лице-приобретател .
В случая и двата договора са сключена преди вписване на исковата
молба против праводателя на ответника Б. за прогласяване симултивността на
договора за продажба по нот.акт №160/1996г., извършено на 16.08.2019 г.
Добросъвестността на ответника Б. следва от факта на придобиване на
вещните права преди вписване на исковата молба против праводателя му-
ответника Х., за разкриване на симулацията и не се опровергава от наличието
на вписана искова молба на С. М. М. за разкриване на симулацията по гр.д.
№231/1998г.на КРС, което е прекратено. Други доказателства за знание от
страна на ответника Б., че придобива от несобственик, тъй като договорът, от
който черпи правата си праводателя му е симулативен, ищцата не е
ангажирала. Обстоятелството, че ответникът Х. не е страна по привидния
договор за продажба, не изключва приложението на чл.17, ал.2 от ЗЗД, тъй
като по силата на закона има качество на приобретател независимо, че не е
страна по него. В този смисъл прогласяването симулативността на договора за
продажба по нот.акт №160/1996г. не засяга придобитите от ответника Б.
права, респ. същият се легитимира като собственик на ***кв.м. в ид.част от
имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.К.. Отрицателният
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения и на основание чл.272 ГПК при препращане и към
мотивите на районния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и обжалваното от ответника Б. определение
по чл.248 от ГПК № 260129/14.04.2021 г.
14
Данните по делото сочат, ответникът Б. да е удостоверил извършването
на разходи за първоинстанционното производство в размер на 2 500лева за
адвокатско възнаграждение, своеременно е заявил искане за присъждането им
като е представил и списък по чл.80 от ГПК. При своевременно наведено от
насрещната страна К.Ж. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на възнаграждението, районния съд е извършил преценка за несъответност на
възнаграждението на фактическата и правна сложност на спора по предявения
срещу него иск и редуцирал дължимото възнаграждение до размера от
600лева.
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК на ответника Б. е подадена в срок, но
неоснователна. Ответникът Б. е страна само по отрицателно установителния
иск за собственост с цена 4365.73лева. При преценката дали размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватен на естеството на
извършените процесуални действия предвид не високата степен на
фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните факти
относно правата на ответника Б., събраните за установяването им
доказателства, липсата на релевирани искания и възражения, обосноваващи
усилия на защитата над обичайните, и настоящата инстанция намира, че
платеното от ответника Б. адвокатско възнграждение е прекомерно и следва
да бъде намалено. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 предл. посл. от
ГПК при намаляване на възнаграждението съдът не може да слезе под
минимума по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева е в
размер на 300 лева +7% за горницата над 1 000 лева, т. е. в случая при интерес
от 4365.73лева /цената на предявения отрицателен установителен иск/
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 535.60лева.
С оглед на горното искането на ответника Б. за изменение на решение №
260010/28.01.2021 г. по гр.д.№ 456/2019 г. на РС-К. в частта на присъдените
му разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева е неоснователно и
правилно отхвърлено от районния съд.
За производството по частната жалба срещу определението на районния
съд по чл. 248, ал. 3 от ГПК разноски в полза на страните не се дължат, тъй
15
като същото няма самостоятелен характер, в него само се изменя или допълва
решението в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност
за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор
/определение № 74/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1103/2018 г., ІІ г. о., ГК на ВКС
и цитирана в последното съдебна практика/.
Отговорността за разноските на страните в производството по
въззивните жалби следва да се определи съобразно изхода му качеството на
страните на въззивник и/или въззиваем, резултата за всяка от тях съобразно
това и качество. За производството по въззивните жалби разноски на
въззивниците К.Ж. и Д.Х. за държавни такси за разглеждане на жалбите им
не им се дължат поради отхвърляне на жалбите им. Съразмерно на
постигнатия във въззивното производство резултат за всеки от
въззивниците/въззиваемите, право на разноски за адвокатско възнаграждение
има К.Ж./единствена заела позиция и на въззивник и на въззиваем/ в
качеството си на въззиваема по жалбата на ответника Х.. При липса на
указание каква част от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение от
500лева е заплатена за защита по подадената от нея въззивна жалба, каква за
защита срещу подадената жалба от ответника Х., следва сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат разпределяни по равно, при
което следва да и се присъди сумата от 250лева адвокатско възнаграждение,
дължима от ответника Х.. Ответникът Б., въззиваем по жалбата на К.Ж. не е
удостоверил извършването на разходи във въззивното производство за защита
сещу подадената от нея въззивна жалба. Ответникът Х., заел позицията на
въззивник по жалбата на К.Ж., е сторил разходи за адвокатско
възнаграждение от 1000лева , които поради постигнатия от него
резултат/отхвърляне на жалбата му/не му се дължат.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/28.01.2021 г. по гр.д.№ 456/2019 г. на
РС-К. и определение по чл.248 от ГПК № 260129/14.04.2021 г. по същото
дело.
ОСЪЖДА Д. Д. ХР. с ЕГН ********** от гр. К., **, да заплати на КР. В. Ж. с
ЕГН **********, от гр. К., ***, съдебно-деловодни разноски в размер на
16
250лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание
чл280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17