Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,17.05.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 225/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.В.Г.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-003784/03.01.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.6, т.2 и на осн. чл.175, ал.5 от ЗДвП на Г. били наложени наказание “Глоба” в размер на 1000.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда, наказателното постановление да бъде отменено поради недоказаност на обвинението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2018г., за времето от 16.00ч. до 19.00ч. по повод масово обществено мероприятие /митинг/ преминаващо по улиците на гр.Русе, била въведена временна организация на движението, изразяваща се в недопускане движението на превозни средства по част от улиците. С цел да не допускат навлизането на автомобили по бул.“Липник“ в посока „Кръговото кръстовище“, в наряд били назначени свидетелите И.Ш. и Н.К. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Те се установили на кръстовището на улиците „Липник“ и „Дебър“, като със служебен автомобил „Опел Астра“, спрян напреки в северното платното за движение на бул.“Липник“ ограничили в значителна степен възможността за преминаване. Включили специалната светлинна сигнализация на автомобила и застанали от двете му страни, за да могат своевременно да насочват автомобилите по обходни маршрути.

 Около 18.20ч., в кръстовището на улиците „Липник“ и „Дебър“ навлязъл л.а. „Пежо 208“ с рег.№ Р 03 31 КВ на СОД „Ерика“ООД, управляван от жалб.К.Г.. Независимо, че възприел спреният напреки на платното за движение полицейски автомобил и полицейските служители, Г. преценил, че няма пречка да навлезе по бул.“Липник“ в посока „Кръговото кръстовище“, като за целта преминал между предната част на служебен автомобил „Опел Астра“ и бордюра на разделителната ивица. Непосредствено преди това и двамата полицейски служители подали сигнал с вдигната ръка към Г., да спре, но въпреки това последният преминал покрай тях и продължил движението си. Свидетелите Ш. и К. подали информация за случилото се към останалите полицейски патрули в близост, но автомобила управляван от жалб.Г. не бил установен.

В следващите дни свид.К. издирила собственика на автомобила по регистрационният му номер и установила, че това е СОД „Ерика“ООД. Свързала се с управителя на дружеството и той потвърдил, че на процесните дата и час л.а. „Пежо 208“ с рег.№ Р 03 31 КВ бил управляван от жалб.К.Г..

При така установеното, свид.Ш. преценил, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, за което съставил против К.Г. АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалб.К.Г. е извършил виновно нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, поради което на осн. чл.175, ал.5 от ЗДвП му наложил наказание “Глоба” в размер на 1000.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. Аргументите за този извод са следните:

Съобразно възприетата от актосъставителя и АНО нарушена правна норма на чл.6, т.2 от ЗДвП, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Приложената в конкретният случай санкционна разпоредба на чл.175, ал.5 от ЗДвП, указва по сходен начин, че се наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.

При анализа и на двете норми става ясно, че за да е осъществен състава на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, а от там да е налице и правно основание за налагане предвидените в санкционната норма наказания, освен останалите елементи от състава на тези норми, е необходимо наличието и на един съществен елемент, а именно да е било отправено към дееца разпореждане /нареждане/ от органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението, което той да е отказал да изпълни.

Несъмнено, разпореждането /нареждането/ може да бъде отправено само с действие от страна на съответният контролен орган и неговата външна изява е нормативно разписана в разпоредбите на чл.170, ал.3 от ЗДвП /При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет/ и на чл. 63, ал.1-3 от ЗМВР /Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.

В същото време, в акта и в обжалваното наказателно постановление нарушението било описано по следният начин: „Не съобразява поведението си с длъжностни лица упълномощени да регулират движението при въведена временна организация на движението…, със служебен автомобил на специален режим и двама униформени служители“

Както става ясно от съпоставката на сочената като нарушена правна норма на чл.6, т.2 и приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.5 от ЗДвП от една страна, с описанието на нарушението от друга, налице е съществена непълнота в последното, представляващо процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН /за акта/ и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /за НП/, които задължава административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да опишат нарушението като посочи всички елементи от състава му и обстоятелствата, при които е извършено. Т.е. към съответния законов текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай. Тази непълнота, в конкретният случай, се изразява в липсата на твърдение при описанието на нарушението, че полицейските служители изобщо са отправили към жалб.Г. някакво разпореждане /нареждане/ свързано с временната организация на движението, а от там и на липса на описание на конкретната външната изява на такова разпореждане.

От описанието на нарушението може да се направи извод, че според административните органи нарушението на жалб.Г. се изразява в несъобразяването му с наличието на „длъжностни лица…служебен автомобил на специален режим и двама униформени служители“, което обаче нито е смисъла на правните норми на чл.6, т.2 и на чл.175, ал.5 от ЗДвП вложен от законодателя, нито почива на житейската логика.  

Безспорно е, че съществените елементи от състава на твърдяното нарушение следва да бъдат изрично и изчерпателно посочено в АУАН и в НП, а не да се предполагат или извежда от други писмени или гласни доказателства по административната преписка или в съдебния процес, тъй като това изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на административнонаказателния процес.

Освен това, в АУАН и НП като изпълнително деяние на твърдяното нарушение по чл.6, ал.2 от ЗДвП, било описано, че жалб.К.Г.: „Не съобразява поведението си с длъжностни лица упълномощени да регулират движението при въведена временна организация на движението“ , като по този начин се внася и съществена неяснота досежно състава на нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателя, доколкото в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗДвП изпълнителното деяние е съвсем различно, а именно – неизпълнение разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата. При това описание на нарушението се е достигнало и до недопустимо смесване на съставите на две самостоятелни нарушения – това по чл.6, ал.1 от ЗДвП, на което, поне отчасти, е присъщо описаното в АУАН и НП изпълнително деяние и това по чл.6, ал.2 от ЗДвП.

При такова непълно и неясно описание на нарушението, съществено било нарушено правото на защита на наказаното лице, което несъмнено било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на К.Г. за обсъжданото нарушение, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1085-003784/03.01.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.6, т.2 и на осн. чл.175, ал.5 от на К.В.Г.,***, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на 1000.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: