Решение по дело №1040/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1506/16.7.2021г.

 

Гр. Пловдив, 16. 07. 2021 год.  

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

          

при секретаря  Д. Й. и участието на прокурора В. В., като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1040 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на МВР-гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Г.Б., срещу Решение № 137 от 02.03.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХIII – ти н.с. постановено по АНД № 5041 по описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-1030-004878/10.06.2020г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на Я.Р.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100лв. и „отнемане на 8 контролни точки" за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че Г. е осъществил състава на визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, което е доказано по несъмнен начин, като в хода на административнонаказателното производство не са допусната съществени нарушения на административнопроизводствените правилаи което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Я.Р.Г. в депозиран по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител адвокат Минко К. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъжданеа на сторените разноски по производството.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Я.Р.Г. срещу Наказателно постановление № 20-1030-004878/10.06.2020г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100лв. и „отнемане на 8 контролни точки" за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ Серия АА № 623962/22.05.2020г., съставен от И.Д.С., на длъжност старши полицай в ОДМВР гр.Пловдив.

Обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации се свеждат до следното :

На 22.05.2020г. около 18.00ч. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза" и бул. „Източен", като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис" с рег. № ***, Я.Р.Г. управлява същия като навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофара /червено/, при работеща в нормален режим светофарна уредба.

Така описаното деяние е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДв.П.

Процесното  административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН И.Д.С., както и свидетеля Р.С.М..

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че не е установено по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДв.П. В тази насока съдът е приел, че въз основа приобщените писмени доказателства категорично се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е навлязъл и преминал през кръстовището с процесният лек автомобил на червен сигнал на светофара. По този въпрос, от една страна, е налице изискана и приложена по делото циклограма, от която се налага безсъмнения извод, че ако беше извършил тази маневра, то жалбоподателят би попаднал в автомобилния поток от другата пътна лента -А7 от означението на циклограмата.На следващо място съдът е приел, че  дори да е напуснал кръстовището на забранителен сигнал на светофара, това не може да се счита за доказано и по отношение на самото навлизане в кръстовището. Ноторно известно е, че същото е натоварено такова, деянието се твърди да е реализирано в 18.00часа - час пик за гр. Пловдив, поради което и е напълно естествено автомобилът да не може да напусне кръстовището своевременно. От друга страна според съда нормите на ЗДвП са категорични, като вменяват в задължение на водачите на ППС при навлизане в кръстовище да го напуснат дори при смяна на сигналната уредба в забранителна такава.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган, че  дружеството е осъществило състава на визираното  в АУАН и НП административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП, са необосновани и незаконосъобразни, като същите не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже нарушението по несъмнен начин. В случая това не е сторено, като по делото липсват безпротиворечиви доказателства, от които да е възможно да се формира несъмнен извод, че от страна на Г. е  осъществено визираното в АУАН и НП състави на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП, поради което и правилно първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е материално незаконосъобразно. 

11. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските:

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на сторените разноски  в касационното производство. Те се констатираха в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  137 от 02.03.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХIII - ти наказателен състав, постановено по АНД № 5041 по описа на същия съд за 2020 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на Я.Р.Г. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

              

 

 

 

 

      2.