№ 3140
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513843 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20166028 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 43039 по описа за
2020 г. , постановено от СРС, Второ ГО, 58 състав се: отхвърля предявеният
от ЗД „Е.“ АД срещу „Д.З.“ АД АД, иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 332,50 лв.,
претендирана като неизплатена част от регресно вземане за застрахователно
обезщетение /в пълен размер от 1712,85 лв./, изплатено от ищеца като
застраховател по договор за застраховка „Каско“ и за щети по автомобил
„Мазда“ 3, рег.№ *******, причинени при ПТП от 17.12.2019 в гр.София по
вина на водач на автомобил марка „Форд“, рег.№ *******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2020 г. до
окончателното плащане.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- ЗД„Е.И.“ АД. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
1
така постановеното решение. Счита, че претенцията му е доказана от
събраните по делото доказателства, както и от неоспорената от страните
съдебно-автотехническа експертиза. Сочи, че дори СРС в отхвърлителното си
решение приемал, че е налице причинно-следствена връзка на извършените
разходи за заместващ автомобил с процесното ПТП. Неправилно СРС
приемал, че разходите следва да са извършени на самата дата на ПТП.
Неправилно СРС тълкувал нормата на чл.386, ал.2 КЗ.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо това
постановено друго с което ищцовата претенция да бъде уважена като
основателна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-
„Д.З.“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че от СРС не са
допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на
обжалваното решение. Претенцията на ищеца останала недоказана и затова
правилно била отхвърлена от СРС. По делото не били ангажирани
доказателства за наличието на влязло в сила застрахователно покритие по
клауза „Е +“- заместващ автомобил. Ангажирани били доказателства относно
застрахователно покритие по клауза „А-Пълно каско“, която не включвала
заместващ автомобил. Представените по делото ОУ, съдържащи клауза „Е +“-
заместващ автомобил не били подписани . Освен това не били доказани
предпоставките на т.1.5 и т.5 от чл.2 от клауза „Е+“, представляващи условия
за предоставянето на заместващ автомобил. От заключението на вещото лице
се установило, че ремонтът на увреденото МПС бил продължил 3 дни, т.е. не
било изпълнено изискването на т.1.5, съгласно което следвало отстраняването
на щетата да е продължило повече от 5 дни. Освен това вредите не били
тежки поради което считат, че увреденото МПС е можело да се използва през
период от настъпване на увреждането до доставяне на сервиза на
необходимите за ремонта части. В своя подкрепа излага, че заместващия
автомобил бил предоставен едва на 24.02.2020 г., т.е. след повече от два
месеца от датата на настъпване на ПТП. По делото не били ангажирани и
доказателства за изпълнение на клаузата по т.5- да е налице подписан договор
между дружеството –наемодател, предлагащ услугите рент-а-кар и
застрахования. Представеният по делото бил на чужд език и не отговарял на
2
изискванията на ГПК; освен това не съдържал всички необходими реквизити.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 11. 08.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 18. 08.2021 г./по пощата/. Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
извършеното от ответника извънсъдебно частично плащане представлявало
извънсъдебно признание за всички правнорелеванти обстоятелства относно
възникването и съществуването на регресното вземане на ищеца към
ответника, с изкл. на размера на застрахователното обезщетение, респ.
размера на регресното вземане. За да отговори на въпроса за този размер, СРС
се е позовал на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно който обезщетението следвало да е
равно на претърпените вреди към деня на настъпването на застрахователното
събитие. Според СРС материалните щети, изразяващи се в разходите за
осигуряване на заместващ автомобил били в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, но не се включвали в обезщетението по
застраховка „Каско“, защото не били ангажирани доказателства тези вреди да
са претърпени в деня на ПТП. Ищецът не твърдял и вредите да са сторени в
деня на ПТП. Тези вреди не представлявали действителни вреди и не
подлежали на обезщетяване, тъй като не попадали в обхвата на чл.386, ал.2
КЗ. В случая плащането от страна на ищеца към застрахования било
3
недължимо платено. Освен това ПТП било на дата 17.12.2019 г., а разходите
били извършени на 20.02.2020 г., когато било изготвено възлагателното писмо
за услугата. Затова и претенцията като неоснователна е била отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорно по делото е подлежи ли на обезщетяване по реда на чл.411 КЗ
претендираната от ищеца сума, представляваща разходи за предоставяне на
заместващ автомобил.
Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда
право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от
доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните
елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между
тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/
наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ, „Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
4
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3.
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването
на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; 5. лихвите по чл.429, ал.2,т.2 КЗ.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. 3аконодателят предвижда в случаите, когато се
ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за
онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение
(непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които
вреди причинната връзка не се прекъсва. Причинната връзка се разглежда
като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата
закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не
случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на
вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на деликвента, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди.
В конкретния случай от данните по делото е видно, че на застрахования
действително е бил предоставен от страна на ищеца, „заместващ автомобил“.
По делото от ищеца е представена и фактура /на л.32/ за заплатена сума
в размер на 332,50 лв.л.41 –доказателства за плащане от страна на
застрахователя на дружеството, предоставящо „заместващия автомобил“.
Налице ли е, обаче, клауза в договора за застраховка за
предоставяне на „заместващ автомобил“:
Видно от представената по делото застрахователна полица по
застраховка „Каско“, л.12, същата включва покритие „А-пълно Каско“,
съгласно ОУ на дружеството. Какво включва това застрахователно покритие
е посочено в т.3 от ОУ, л.14 по делото пред СРС. В същата липсва покритие
„заместващ автомобил“.
5
Относно спорната клауза ищецът е представил допълнително ОУ към
клауза Е +, заместващ автомобил. Съгласно клауза Е + /л.23 по делото пред
СРС/, чл.2, ал.1, застрахователят /ищцовото дружество/ предоставя на
застрахования „заместващ автомобил“ в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при наличие на посочените там условия. Видно,
обаче, от така представения от ищеца документ, същият не е подписан от
нито една от страните по застрахователното правоотношение за разлика от
ОУ, представляващи неразделна част от процесната застрахователната
полица.
Наред с това, дори да приемем, че е налице покритие и по клауза Е +,
заместващ автомобил, съгласно т.1.5 от ОУ към клауза Е +, заместващ
автомобил се предоставя в случай, че отстраняването на щетата, ще отнеме
повече от 5 работни дни, считано от приемане на автомобила в сервиза за
извършване на ремонта.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-автотехническа екпертиза се установява, че за отстраняване на
вредите по процесното МПС са необходими не повече от 3 дни с
предвиденото време за изсъхване на боята и лака. Заключението не е било
оспорено от страните.
Установява се от представеното с исковата молба /л.29/ доказателство –
възлагателно писмо за заместващ автомобил, че същото е отправено на
20.02.2020 г. до „Стар Моторс“ за който се твърди от страна на ищеца, че
предоставя услуги рент-а-кар.
Ремонтът на МПС е приключен и МПС е предадено на застрахования на
06.03.2020 г./л.33/-приемо-предавателен протокол.
По делото, обаче, липсват обективни данни какво е наложило
предоставянето на „заместващия автомобил“ да стане месеци след ПТП, респ.
възстановяването на вредите по МПС, за което е необходимо не повече от 3
дни, да се проточи също с месеци.
Ето защо настоящата инстанция намира, че в конкретния случай дори да
приемем, че е налице застрахователно покритие по клауза Е +, заместващ
автомобил, не се доказа по делото от страна на ищеца, че са възникнали
предпоставките за нейното приложение.
6
Не може да бъде споделена и тезата, че вредите, представляващи
разходи във връзка с наемане на „заместващ автомобил“ са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП доколкото не
се установи увреденото ПТП да не е могло да се ползва по предназначение
непосредствено след ПТП.
Налага се извод макар и с други мотиви, че обжалваното решение като
краен извод е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20166028 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 43039 по
описа за 2020 г. , постановено от СРС, Второ ГО, 58 състав, изцяло.
ОСЪЖДА „З.Д. Е.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София,бул. *******, сумата в размер
на 100 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8