ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр.
Пловдив, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 14/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение вх.
№57085/04.09.2019г., допълнителна молба с вх. № 62167/30.09.2019г., частна
жалба с вх. № 69381/28.10.2019г. и частна жалба с вх. № 74141/14.11.2019г.,
всички подадени от „Екселпринт“ ЕООД, длъжник в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII с-в.
С
възражението с вх. № 57085/04.09.2019г. по чл. 423 от ГПК се иска да бъде
прието възражението срещу заповед за изпълнение № 6379/11.07.2019г., издадена
по ч.гр.д. № 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII
с-в. и да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Длъжникът
твърди, че не е могъл своевременно да узнае за връчването и да подаде
възражение, както и че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно. С
допълнителната молба с вх. № 62167/30.09.2019г. длъжникът сочи, че издадената
заповед за изпълнение е от дата 11.07.2019г., а основанието ѝ е договор
за наем от 31.07.2019г. Излагат се доводи, че е невъзможно да се издаде заповед
за изпълнение по договор, който към момента на издаване на разпореждането не е
сключен. Твърди се, че не е налице надлежна индивидуализация на основанието на
вземането.
Другата
страна „Комуникационни технологии” ЕООД моли съдът да остави без уважение
възражението срещу издадената заповед за изпълнение, като сочи, че изложените
от длъжника доводи са неоснователни. По отношение на допълнителната молба взема
становище, че в заповедта за изпълнение е налице ОФГ и ще инициира производство
за поправката ѝ.
От
длъжника „Екселпринт“ ЕООД е подадена и частна жалба с вх. № 69381/28.10.2019г.
срещу разпореждане № 85418/05.09.2019г. по ч.гр.д. № 11017/2019г. на
РС-Пловдив, VIII с-в, с което е било върнато подаденото възражение
по чл. 414 от ГПК, като се моли съдебният акт да бъде отменен. Сочи се, че
възражението е приложено към молбата по чл. 423 от ГПК.
От
длъжника „Екселпринт“ ЕООД е подадена и частна жалба с вх. № 74141/14.11.2019г.
срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. №11017/2019г.
на РС-Пловдив, VIII с-в. Сочи се,
че след постановяването на определение за поправка на ОФГ в заповедта и в
изпълнителния лист, жалбоподателят е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок,
което е било прието от заповедния съд, който с разпореждане от 08.11.2019г. е
указал да се уведоми кредиторът за възражението, заедно с указания по чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си. Моли се да бъде
отменен обжалваният съдебен акт, тъй като към момента издаденият изпълнителен
лист не е обезсилен и се явява незаконосъобразен, тъй като е в нарушение на чл.
416 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
По
отношение на възражението с вх. № 57085/04.09.2019г. по чл. 423 от ГПК и допълнителната молба с вх. № 62167/30.09.2019г., настоящият състав
намира следното:
Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочено срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустимо.
В производството по чл. 423 от ГПК не следва да се обсъждат доводите, изложени от длъжника, касаещи спора по същество, включително посочените такива в допълнителната молба, тъй като тук следва да се прецени единствено налице ли са основанията по чл. 423, ал. 1 от ГПК за приемане на възражението на длъжника.
Основното оплакване във възражението е, че неправилно съдът е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че при посещението си на адреса връчителят е констатирал, че няма афиширан офис на фирмата, потърсен е представляващ и не е намерен, а по сведения на Н Г. Т., на адреса няма такава фирма. Сочи се, че не е взето предвид от съда обстоятелството, че адресите на управление на заявителя и на длъжника са едни и същи, а лицето, дало сведенията на служителя на съда, е бащата на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството-заявител.
Посочените от длъжника обстоятелства са ирелевантни, а процедурата по чл. 50, ал. 2 от ГПК е била спазена. Видно от съобщението на л. 17 от заповедното производство, призовкарят, който е служител на съда, е посетил посочения в заявлението адрес, който отговаря и на адреса на дружеството, посочен в търговския регистър, видно от справката на л. 18. Призовкарят е констатирал, че няма афиширан офис на такава фирма, нито е намерен представител на фирмата. Получил е сведения от лицето Н. Г. Т., живущ на същия адрес, който е посочил, че няма такава фирма. В тази връзка е правилна констатацията на първоинстанционния съд, че връчителят е удостоверил, че на адреса няма такава фирма, поради което и правилно е бил приложен чл. 50, ал. 2 от ГПК. Обстоятелството, че Н. Т. е баща на управителя на дружеството-заявител не опровергава констатацията на първоинстанционния съд, тъй като е без значение кое е лицето, дало сведенията на връчителя. Единствената причина, препятствала връчването на заповедта по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК и реалното участие на молителя в заповедното производство, е неизпълнението на задължението му да осигури на адреса си на управление канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК и служител, който да приема адресираните до него съдебни призовки и книжа, поради което и жалбоподателят не би могъл да се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила при връчването на съдебните книжа и да черпи от собственото си бездействие наличието на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази насока е и решение № 22 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 948/2010 г., II т. о., ТК.
Изложеното налага извода, че съобщението е било връчено съгласно изискванията на чл. 50, ал. 2 от ГПК и затова не е налице ненадлежно връчване на заповедта по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Наведените възражения в допълнителната молба за наличие на ОФГ в заповедта за изпълнение и в издадения изпълнителен лист, както и относно индивидуализацията на вземането, не са предмет на възражението по чл. 423 от ГПК. За пълнота следва да се посочи, че в настоящото производство не е необходимо да бъде изискано копие от изпълнителното дело, тъй като посочените в молбата обстоятелства не са част от предмета на подаденото възражение. На длъжника е изпратена не покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, а съобщение за започнато изпълнение, на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК – когато заповедта е връчена на длъжника (какъвто е настоящият случай съгласно фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК), нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава.
Тези обстоятелства обосновават извода, че подаденото възражение е неоснователно и не следва да се приема.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По отношение на частната жалба с вх. № 69381/28.10.2019г., против разпореждането, с което е върнато възражението
по чл. 414 като просрочено:
Частната
жалба с вх. № 69381/28.10.2019г. е подадена срещу акт, който не подлежи на
обжалване, поради което е процесуално недопустима.
Разпореждането
на заповедния съд за връщането на възражението по чл. 414 от ГПК не попада в
нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, тъй като не е преграждащо
по-нататъшното развитие на делото и обжалваемостта му не е изрично посочена в
закона. Процесната хипотеза е разгледана
в т. 5, б. „А“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, като е прието, че следва да бъде направено разграничаване
на хипотезите на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на
защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо
като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но редът за това е различен. На
самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане
като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение,
тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната
преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл.
418, ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай,тъй като в тази
хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение /чл. 407 ГПК/. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд е
посочил, че разпореждането му подлежи на обжалване.
По
тези съображения частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено.
Определението
на съда в тази част подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 1 от ГПК.
По отношение на частната жалба с вх. № 74141/14.11.2019г. срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. №11017/2019г. на
РС-Пловдив, VIII с-в.
Съгласно
чл. 407 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или
отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна
жалба в двуседмичен срок, който за ответника започва да тече от връчването на
поканата за доброволно изпълнение. В случая разпореждането да се издаде
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 11017/2019г. по описа на РС-Пловдив, е от 23.08.2019г. По твърдения
на длъжника, съобщението за започнатото принудително изпълнение (което в случая
замества поканата за доброволно изпълнение на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК)
му е било връчено на 30.08.2019г. В тази връзка, поначало двуседмичният срок за
обжалване би следвало да изтече на 13.09.2019г. и към момента на подаването
частната жалба – 14.11.2019г., би се явил изтекъл. Въпреки това, с определение
№ 12082/30.10.2019г. е била допусната
поправка на ОФГ както в заповедта за изпълнение, така и в изпълнителния лист,
като извършената промяна е била свързана с основанието на вземането. С оглед на
така направената промяна на основанието на вземането, по същество за длъжникът
заповедта се явява издадена въз основа на друго вземане, различно от
първоначално съобщеното със редовно връчената му заповед за изпълнение. Така за
него следва да започне да тече нов срок за възражение по чл. 414 от ГПК, за да
бъдат гарантирани правата му – така и Решение № 207/31.07.2015г. по дело №
7030/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. В тази
връзка, с поправката на ОФГ и в изпълнителния лист, доколкото заповедта за
изпълнение не е била влязла в сила, е следвало първоинстанционният съд служебно
да отмени разпореждането си за издаване на изпълнителен лист и да обезсили
издадения по делото изпълнителен лист от 23.08.2019г. Това не е било направено
от първоинстанционния съд, като няма пречка тези действия да бъдат извършени от
въззивния съд в настоящото производство. Следва да се отбележи, че препис от
определението за поправка на ОФГ е било изпратено до длъжника на 31.10.2019г. и
той в срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК на 07.11.2019г. и частна жалба
срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на 14.11.2019г. Въз
основа на това възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че възражението е в срок и е дал указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Неправилно обаче не е отменил
разпореждането си и не е обезсилил изпълнителния лист, което следва да се
направи в настоящото производство.
Съгласно
т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г., ВКС, ОСГТК, въззивното
определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен
съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК, не подлежи
на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението
подадено от „Екселпринт” ЕООД, ЕИК *********, против Заповед №
6379/11.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена от Пловдивския районен съд, VIII гр. с. издадена
по ч. гр. д. № 11017/19г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба с вх. № 69381/28.10.2019г., против разпореждане № 85418/05.09.2019г. по
ч.гр.д. № 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII с-в, с което е
върнато възражението по чл. 414 като просрочено.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в. ч. гр. дело № 14/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав в частта, в която е оставена без разглеждане
частната жалба с вх. № 69381/28.10.2019г., против разпореждане №
85418/05.09.2019г. по ч.гр.д. № 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII с-в.
ОТМЕНЯ разпореждане от
23.08.2019г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11017/2019г. на
РС-Пловдив, VIII с-в.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII с-в., изпълнителен лист №7836/23.08.2019г.
Определението
в частта, в която се оставя без разглеждане частната жалба против разпореждане
№85418/05.09.2019г. по ч.гр.д. № 11017/2019г. на РС-Пловдив, VIII с-в., и производството е прекратено, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.
В
останалите части определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.