№ 70
гр. Бургас, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600087 по описа за 2022
година
С присъда № 5 от 28.02.2022г., постановена по НОХД № 288/2021г.,
Окръжен съд-Ямбол е признал подсъдимия ..... К., роден на ********** г. в с.
Къзълл, общ. Кастамолу, Република Турция, за виновен в това, че на
13.10.2021 г., в гр. Елхово по път 1-7, км. 293 +213 м., в участък от
околовръстен път на гр. Елхово, в посока гр. Ямбол - ГКПП - Лесово, обл.
Ямбол, управлявал състав от МПС - влекач, марка "ДАФ" модел "CF 85
EDN3" с peг. № .. и прикачено полуремарке, марка "TIRSAN", модел "МЕ", с
peг. № .., двете собственост на "Атлас Кара Ташъмаджълъгъ лимитед
Ширкети" - Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от Х.Е. от гр.
Истанбул, Република Турция, при което нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на С. М. /S.M./, родена на .. г. в Република
Италия, както и:
-една тежка и четири средни телесни повреди на Дж. Щ., родена на
********** г. в Република Румъния, изразяващи се в загуба на слезка; тежък
хеморагично-травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; разкъсване на черния й дроб - няколко лоба, с обилно
кървене, наложило оперативно отстраняване на жлъчния й мехур, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; открита фрактура на
1
дясната й бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на десния
долен крайник и фрактура на таза - пубисната кост, довело до трайно
затрудняване движението на двата долни крайника;
- средна телесна повреда на Д. М., роден на .. г. в Република Италия,
изразяваща се в контузия на главата в ляво, челно, довела до черепно-мозъчна
травма с проникващо нараняване в черепната кухина, както и
-значителни материални щети на лек автомобил, марка "Мерцедес GLE
350D" с peг. № FM..LP, собственост на М. М. /Mehmet Mavigok/, на стойност
83 902,80 лева, на състав от МПС - влекач, марка "ДАФ" модел "CF 85 EDN3"
с peг. № .. и прикачено полуремарке с peг. № .., в размер на 7 747 лв., и двете
собственост на "Атлас Кара Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - Република
Турция, гр. Истанбул, представлявано от Х.Е. от гр. Истанбул, Република
Турция, или общо значителни материални щети по двете МПС, в размер на 91
649.80 лева, поради което на основание чл.343, ал.3, буква "б", вр. ал.1, буква
"в", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от четири години, което наказание да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия ..... К. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият ..... К. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 13.10.2021 год. до привеждане на
присъдата в изпълнение.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия ..... К. да заплати по сметка на
ОД МВР-Ямбол направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 4953 лева.
Съдът се е разпоредил и с приобщеното по делото веществено
доказателство - дигитален тахограф, постановявайки същият да бъде
унищожен като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни
жалби от назначения като служебен защитник на подсъдимия ..... К. - адвокат
Д.Д. от АК-Ямбол, както и от упълномощен лично от К. защитник - адвокат
М.А. от АК-София.
В жалбата, подадена от служебния защитник Д. се заявява декларативно
оплакване за неправилност на присъдата поради необоснованост на същата и
противоречието й с материалния и процесуалния закон. Формулирано е
искане за изменяване на атакувания акт в неговата санкционна част, с
намаляване размера на наложеното на подсъдимия ..... К. наказание лишаване
от свобода от четири на две години и прилагане на института на условното
2
осъждане по чл.66 от НК, с определяне на изпитателен срок от три години.
В жалбата на упълномощения защитник А. се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност и несправедливост на постановената присъда. Твърди
се, че първостепенният съд „е възприел и тълкувал“ доказателствата по
делото превратно, непоследователно и тенденциозно, в резултат на което е
достигнал до грешни фактически и правни изводи, както и е отмерил
наказание, неотговарящо на критериите за справедливост. Изтъква се, че
обвинението срещу К. се крепи само и единствено на свидетелски показания,
които са непоследователни и противоречиви. Сочи се, че осъждането на
подсъдимия е тенденциозно, като е пренебрегнато изискването за
диференциран подход в анализа на доказателствата за всяко едно от
престъпленията, за които е ангажирана неговата наказателна отговорност и
при избирателно кредитиране на събраните по делото доказателства.
Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова –
оправдателна такава, алтернативно – изменяване на присъдата и намаляване
размера на наложеното на подсъдимия наказание.
В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадените жалби е
постъпило писмено възражение от адвокат Р.П. от САК в качеството й на
упълномощен процесуален представител на частните обвинители Д.С. и М.
М. - първата конституирана в това й качество като пострадала, както и като
наследник на детето С. М., и като законен представител на малолетния Д. М.,
вторият – в качеството му на наследник на детето С. М. и законен
представител на малолетния Д. М.. Във възражението се излагат подробни
съображения в насока неоснователност на депозираните жалби. Поддържа се,
че съдът е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност по делото, като
е направил правилна преценка за осъществено от подсъдимия К.
престъпление по транспорта съобразно квалификацията, предложена от
прокурора в обвинителния акт. Изразявайки съгласие с подхода на съда при
индивидуализация на санкцията, повереникът счита, че при отмерването й са
съобразени както особеностите на конкретното деяние и личността на дееца,
така и коректно са отчетени наличните по делото смекчаващи и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Акцентира се върху предходната
съдимост на подсъдимия, за която се сочи, че отново касае извършено от него
престъпление по транспорта и поради това има своето важно значение в
преценката за степента на обществена опасност на личността му. Коректно се
счита, че съдът е отчел и данните за извършена от подсъдимия манипулация
на монтирания в превозното средство тахограф, както и отсъствието на
принос на пострадалите в причиняване на тежкия съставомерен резултат.
Моли се постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като
обоснована и законосъобразна.
3
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас застъпва становище, че при постановяване
на съдебния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в
обхвата на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК и обуславящо отмяна на атакуваната
присъда. Обсъждайки мотивите към присъдата, прокурорът сочи, че от
същите не става ясно по какви съображения е прието, че ПТП е реализирано
от подсъдимия при неупражнено ефективно управление на управляваната от
него товарна композиция и като резултат от високата скорост. Подобен извод
сочи, че не е бил направен от вещите лица в изготвената по делото АТЕ, в
заключението по която е прието, че навлизането на товарната композиция в
насрещна лента е по неизяснени причини. В този смисъл и след като съдът е
обявил, че кредитира представената АТЕ, е очевидно, че същият е изпаднал в
противоречие. Поддържа, че съдебният състав не се е ангажирал да изследва
и анализира причината за навлизане на товарната композиция в насрещната
лента за движение на лекия автомобил, довело до настъпването на
съставомерните последици, предвид че изразеното в тази насока становище
на вещите лица явно не е прието за правилно. Противоречие в мотивите
прокурорът извежда и на основата на направено от съда заключение, че
единствена вина за настъпване на ПТП има подсъдимият, който не е
упражнил контрол над превозното средство и последвалата констатация, че в
причинна връзка с настъпилите вредни поледици стоят и нарушения от
последния на правилата по чл. 16, ал. 1, чл. 20 и чл. 21 от ЗДП. Твърди също,
че при преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
съдът не е изследвал въпроса, налице ли е принос на другия водач в
настъпилото ПТП. Изтъква, че такава задача не е била поставена за
разрешаване от автотехническата експертиза, поради което и изводите на
съда, че независимо от неразрешената скорост, с която се е движил вторият
водач, той няма дял в настъпването на ПТП, са неаргументирани. На
основание горното прокурорът обосновава становище, че първата инстанция
не е следвало да приема, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните по делото доказателства, а е била длъжна да разгледа делото по
общия ред, като назначи допълнителна автотехническа експертиза, с помощта
на която да изясни всички обстоятелства по делото. Критика прокурорът
отправя и към подхода на съда при индивидуализация на санкцията, за който
намира, че също е противоречив и не позволява да се разбере как е достигнал
до размер на наказанието лишаване от свобода от 6 години. Изтъкнатите
неясноти и противоречия в мотивите на присъдата според прокурора не могат
да бъдат преодолени от въззивната инстанция, поради което и последният
предлага атакуваният акт да бъде отменен и делото върнато за ново
разглеждане от първостепенния съд, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 2, предл. I от НПК.
4
В алтернативен план представителят на държавното обвинение
предлага присъдата да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан по
обвинението за допуснати нарушения на чл. 16, ал. 1 от ЗДП и чл. 21, ал.1 от
ЗДвП. Посочените две нарушения намира, че не се установява по данни от
делото да стоят в причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици и поради това следва да бъдат изключени като такива, запълващи
бланкета на чл. 343 от НК. Счита, че жалбите на защитниците, с които се
претендира санкцията на подс.К. да бъде определена при условията на чл.55
от НК, е неоснователна. Изразява позиция, че наказанието е неоправдано
занижено, но поради липсата на протест, завишаването му не би могло да се
постигне.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частните обвинители
Д.С. и М. М., както и техният упълномощен повереник – адвокат Р.П. от САК,
не се явяват, редовно призовани.
Пред въззивния съд подсъдимият ..... К. се явява лично и с
упълномощения си защитник - адв.М.А. от АК-София, която поддържа двете
въззивни жалби – подадената лично от нея и депозирана от служебния
защитник, представлявал К. пред първоинстанционния съд. Присъединява се
към становището на представителя на БАП относно наличието на
противоречия в мотивите към присъдата, както и към изразената от него
позиция, че съдът не е следвало да уважава искането за провеждане на
съкратено съдебно следствие, а да пристъпи към разглеждане на делото по
общия ред, като положи усилия за изясняване на фактическите обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия и тежестта на санкцията, която
трябва да понесе. Изтъква, че при вземане на решението си да признае
фактите по обвинителния акт, подс.К. едва ли е бил наясно какви са
последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие. Изразява
също съмнение, че е получил ясно разяснение на правата си във връзка с
проведената съдебна процедура. Претендирайки явна необоснованост на
присъдата и постановяването й при неправилно и превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност, защитникът сочи, че изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза не обхваща всички
значими за правилното решаване на делото технически въпроси, а в
заключенията си по поставените такива, е неясна и необоснована. Твърди, че
доказателствата по делото са противоречиви, като акцентира върху
обясненията на подс.К. и показанията на втория участник в ПТП – св. М..
Позовавайки се на данните от представените пред въззивния съд документи,
сред които и актуална справка за съдимост на К., установяващи настъпила
реабилитация на последния по предходната му присъда, защитникът намира,
че първата инстанция напълно неоснователно е отчела това осъждане на дееца
5
като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Аргументира становище, че
по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността на К.
обстоятелства – чисто съдебно минало, изразено от последния съжаление и
проявя на съдействие за разкриване на обективната истина, влошено
здравословно състояние, включително тежко психично заболяване на
съпругата му, които съдът е пренебрегнал и поради това отмереното
наказание се явява явно несправедливо. С горните съображения защитникът
пледира за изменяване на присъдата, с намаляване размера на наказанието на
К. при условията на чл.55 от НК на две години лишаване от свобода, с
отлагането му по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години,
алтернативно - отмяна на присъдата и постановяване на нова-оправдателна
такава, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първата инстанция поради неизясненост на обстоятелствата от кръга по чл.
102 НПК и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият К. се
присъединява към доводите на защитника си и моли съда да се произнесе
съобразно направените в жалбата искания.
Въззивните жалби, изходящи от защитниците на подсъдимия, като
подадени от лица, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в
посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за
обжалване, се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията
си по чл.314 от НПК, намира въззивните жалби на защитниците за частично
основателни.
На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати
процесуални нарушения, които освен в жалбата на упълномощения защитник,
се правят също и от представителя на БАП в пледоарията му по същество
пред въззивния съд.
Изтъкнатото в жалбата, изготвена от упълномощения защитник на
подсъдимия, съществено нарушение на процесуалните правила, не се
констатира при извършената от въззивната инстанция проверка на
материалите по делото. Заявеното от защитата оплакване е общо – че не е
изяснена обективната истина по делото, че съдът е подходил селективно и
тенденциозно в оценката на доказателствената наличност, като е осъдил
подсъдимия в противоречие със съдопроизводствените правила, а в съдебно
заседание се излага теза, че първата инстанция не е отчела противоречивостта
на събраните по делото доказателства и непълнотата на експертното
6
изследване относно техническите параметри на ПТП.
Формулираното от защитника общо оплакване за неправилна
доказателствена дейност и за неизпълнение на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, не държи
сметка, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по
специфичния процесуален ред на глава 27 от НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 НПК. В тази хипотеза проверката за допуснати процесуални
нарушения при установяването на фактологията на деянието се концентрира
върху процесуалната законосъобразност на проведеното съкратено съдебно
следствие /ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Нарушения по чл. 13, чл. 14 и
чл. 107 от НПК /в каквато насока са заявените такива от защитата/ могат да се
претендират и съответно разглеждат в аспекта на преценката по чл. 372, ал. 4
от НПК – дали действително самопризнанието е подкрепено от събраната на
досъдебното производство доказателствена съвкупност или заключението на
съда по този въпрос почива на логически неверен анализ, превратно или
едностранчиво тълкуване, изопачаване на доказателствата и пр.
По настоящото дело ОС-Ямбол е приложил стриктно установените
правила на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от
НПК. Подсъдимият ..... К. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Волеизявленията на подсъдимия в
горната насока са направени в условията на устност и непосредственост пред
ОС-Ямбол, с назначен му преводач от турски на български език и обратно, и
при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира,
че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни
последици, като в производството същият е бил компетентно защитаван от
професионален защитник - служебно назначен адвокат. При съблюдаване на
предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил
доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те
подкрепят самопризнанието на подсъдимия, приобщил ги е към материалите
по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на
присъдата си. По този начин, след като подсъдимият, чрез неговия защитник,
доброволно е инициирал провеждане на диференцираната процедура и съдът
е удовлетворил волята му, то той се лишава от възможността да оспорва
приетите в съответствие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт релевантни факти. Съдът, на свой ред /както
първоинстанционният, така и въззивният/ не разполага с процесуална
възможност да събира доказателства относно фактите по обвинението
/съставомерните факти/ и не може също да приема нови фактически
положения относно инкриминираното деяние, различни от установените от
7
прокурора и признати от подсъдимия.
Отчитайки, че като процесуална последица от признанието на
подсъдимия по т.2 на чл. 371 от НПК, същият е лишен по закон от
възможността да оспорва пред по-горните инстанции поддържаните от
прокурора факти, настоящият състав прие, че релевираните от защитата в
тази насока съображения - че престъплението не е доказано, са изцяло
неоснователни. Подобно оплакване следва да се посочи, че по същество
представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което
оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно
ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат
оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е
постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372, ал. 4 от
НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати
съществени процесуални нарушения /както е в процесния случай/, защитата
на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с
изложената фактология в сезиращия първата инстанция акт на прокурора,
същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната
процедура, а да изложи своевременно съображенията си в тази насока, за да
може производството да се проведе по общия ред.
По-нататък, на преценка от съда подлежи и доказателствената
обезпеченост на признатите от подсъдимия факти, изводима на база данните,
събрани в хода на досъдебното производство, тъй като при липса на такава
обезпеченост, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а да премине към разглеждане на
делото по общия ред. В настоящият случай въззивният съд се присъединява
към застъпените от първата инстанция изводи, че самопризнанието на подс.К.
е подкрепено от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, в каквато насока подробни съображения ще бъдат изложени
по-надолу в мотивите на акта. Важно е обаче да се спомене по повод
критиката, която защитата и прокурорът отправят към съдържанието на
мотивите на първата инстанция, че при разглеждане на делото по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, съдът принципно не е задължен да навлиза в подробен
анализ на доказателствените материали, така както е ангажиран да подходи
при разглеждане на делото по общия ред, а е достатъчно да мотивира ясно
преценката си за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на
фактите по обвинителния акт от събраните на досъдебното производство
доказателства. По конкретното дело това е сторено от съда, който е обсъдил
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като с оглед на изведени
8
противоречия между тях, недвусмислено е обявил на кои дава вяра и на кои
не и по какви съображения. Поради това и възраженията на защитата,
поддържани и от представителя на БАП, че липсва яснота в тезата на съда
относно релевантните факти, както и че експертното заключение по тройната
АТЕ е интерпретирано произволно и не според действителното му
съдържание, са изцяло неоснователни.
Следва също да се отбележи, че за провеждането на съкратено съдебно
следствие в хипотезата на т.2 на чл. 371 от НПК, какъвто е и настоящият
случай, законът не изисква да е налице изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани
чрез тях фактически данни. Необходимо и достатъчно условие за провеждане
на диференцираната процедура е надлежно приобщените и проверените
гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават
признатите от подсъдимия факти. Тези доказателства заедно със
самопризнанието трябва пълноценно да потвърдят и по един несъмнен начин
фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съответно – при постановяване на осъдителна присъда да
удовлетворяват критерия по чл. 303 НПК. Незначителните противоречия в
доказателствения материал не представляват процесуална пречка за
прилагане на процедурата. Законовите изисквания по чл. 372 ал.4 от НПК
според тълкуването, даденото в т.4 от ТР №1 от 6.04.2009г. на ВКС по т.д.
№1/2008г., ОСНК ще бъдат изпълнени и при установени несъответствия в
определена категория доказателствени средства, но при налични други
доказателствени източници, достатъчни за категорично и безусловно
обосноваване на направеното от подсъдимия самопризнание. Съобразявайки
горното тълкуване и след внимателен анализ на доказателствената съвкупност
по делото, въззивният съд не намери основание за упрек към първата
инстанция в преценката й по чл. 372 ал.4 от НПК за приложимост в случая на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Констатираните
противоречия в показанията на св. М. М. и обясненията на подсъдимия, върху
които защитата акцентира, първата инстанция правилно е отчела, че се
преодоляват посредством заключението на изготвената по делото тройна
автотехническа експертиза. Поради това и законосъобразно съдът е достигнал
до извод, че несъответствието на представената в тези два гласни
доказателствени източника информация относно механизма на
произшествието, не се явява процесуална пречка за прилагане на
процедурата по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал.4 от НПК. По
делото са налице достатъчно по обем, тежест и относимост доказателства,
обезпечаващи признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт и
същевременно позволяващи правилното формиране на вътрешното
9
убеждение за доказаност на предявеното срещу К. обвинение.
Изложените по-горе съображения са изцяло относими и към доводите
на представителя на БАП, изтъкнати от последния в пледоариите по
същество, с които се претендира, че актът на първата инстанция страда от
процесуален порок, който следва да се приравни на липсата на мотиви.
Трайно и категорично е разбирането, намерило израз както в доктрината, така
и в съдебната практика, че липсата на мотиви е налице не само когато
напълно липсват такива, но и когато те са формални, незадълбочени или
противоречиви в степен, че не дават възможност да бъде проследен от
контролната инстанция начина, по който е формирано вътрешното убеждение
на решаващия съд. В настоящият случай не сме изправени пред подобна
хипотеза, тъй като в рамките на особената процедура, по която
първостепенният съд е разгледал производството пред себе си, същият освен,
че е спазил регламента на чл. 372, ал.4 от НПК, приемайки да е налице
установеност на фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт, е
изложил също и надлежните си съображения относно подкрепеността на
обвинителните факти от доказателствата по делото. Застъпените от съда
изводи в тази насока не страдат нито от неяснота, нито от противоречивост,
както твърди прокурорът. Що се отнася до представената от съда правна
интерпретация на фактическите положения по казуса, то този въпрос,
доколкото касае правилното приложение на материалния закон, се явява
такъв, разрешаването на който е възможно да се постигне и по реда на
въззивния контрол, без да се налага отмяна на присъдата и връщане на делото
за новото му разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички
фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като то е направено доброволно и кореспондира с доказателствените
материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на
досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите М. М., Дж.
Щ., И.Х., Н.Г., С.А., А.А., Г.С. и Х.М.; данните, обективирани в протокола за
оглед на местопроизшествие от 13.10.21г. ведно с фотоалбум към него;
писмените материали - медицински документи, удостоверяващи лечението на
пострадалите лица Д. М. и Дж. Щ.; справка от трафични камери на АПИ;
справка от ОД МВР- Ямбол относно влизането в РБългария на товарната
композиция, управлявана от подсъдимия през ГКПП Русе Дунав мост;
документите, удостоверяващи самоличност на пострадалите лица;
свидетелствата за регистрация на лек автомобил "Мерцедес", управляван от
М. М. и на товарната композиция, управлявана от К., протоколи за сервизна
проверка на „Дрегер 7510" с инв. № 0198, и апарат марка „Драг тест 5000" с
10
инв. № 0027, както и заключенията по назначените СМЕ относно травмите,
причинени на пострадалите Дж. Щ. и Д. М., и причините, довели до смъртта
на детето С. М.; заключенията по назначените еднолична и тройна АТЕ.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ..... К. е роден на ********** год. в гр. Къзълл, Република
Турция, завършил начално образование, неосъждан /реабилитиран/, семеен,
трудово ангажиран - работи като международен шофьор във фирма „Атлас
Кара Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - гр.Истанбул, Р Турция. Същият е
правоспособен водач на МПС - притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство № 760453 за категории - В, В1, ВЕ, С, Cl, С1Е,
СЕ, D, D1, D1Е, DE, F и М, издадено на 27.04.1994 г. в гр.Истанбул,
Република Турция, със срок на валидност до 28.04.2022 г. /спр. т.2, л.39-41 от
ДП/.
Фирмата, в която подс.К. бил назначен на работа „Атлас Кара
Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - гр.Истанбул, Р Турция, представлявана
от Х.Е. от гр.Истанбул, се занимавала с международен превоз на товари от и
за Република Турция, като основната транспортна дейност се осъществявала
по направление – Република Турция – през Република Българи – до Република
Беларус и обратно. За целите на транспортната дейност фирмата разполагала
с 9 броя товарни автомобили - влекачи и 10 броя полуремаркета.
Във връзка с дейността на К. като международен шофьор, на същия бил
предоставен за управление състав от МПС - влекач марка DAF, модел „СF 8 5
EDN3" с рег. № .. (кат. N3), с монтиран в автомобила тахограф марка "VDO",
серия № 2531404, и полуремарке марка, ТIRSAN', модел „МЕ", с рег. № ...
(кат. N04).
Около края на м. септември и началото на м. октомври 2021 год. като
водач на състав от МПС - влекач марка DAF, модел „СF 8 5 EDN3" с рег. № ..
и полуремарке марка, ТIRSAN', модел „МЕ", с рег. № ..., натоварено с
групажни пратки, подс.К. потеглил от Република Турция, през Република
България – Република Румъния и Република Украйна за Република Беларус.
След достигане до крайната дестинация, в гр.Минск, Р Беларус, стоката била
разтоварена и натоварена нова – строителни материали, които подсъдимият
превозил до Р Румъния. Освобождавайки товара в Р Румъния, на 12.10.2021г.
с вече празно полуремарке, подс.К. потеглил към Р Турция, през Р България.
На територията на Р България автомобилът, управляван от подсъдимия,
навлязъл на 13.10.2021г. в 03:37 ч. през ГКПП-Русе /Дунав-мост/, откъдето
продължил в посока гр.Разград. Движението на товарната композиция на
територията на страната в определени часови зони било регистрирано от
трафичните камери на АПИ.
11
Около 8 часа на 13.10.2021 г. подсъдимият се намирал на път I - 7, в
участък от околовръстен път в границите на населено място – гр.Елхово,
движейки се в посока ГКПП – Лесово. По същото време и по същия
околовръстен път в границите на гр.Елхово, в обратна посока – към гр.Ямбол,
се движил лек автомобил „Мерцедес GLE 350D" с рег. № FM..LP, управляван
от св.М. М. - турски гражданин, пребиваващ от дълги години в гр.Падуа,
Италия. С него в собствения му автомобил пътувало и семейството му - на
предна дясна седалка съпругата му Дж. Щ. /с румънско гражданство/, а на
задна седалка – двете им деца. Детето С. М., родена на .. г., с румънско
гражданство пътувала в детско столче на задна седалка вляво зад водача, а
детето Д. М., роден на .. г., с румънско гражданство – вдясно, също настанено
в детско столче. Всички пътуващи в автомобила били с поставени предпазни
колани.
Участъкът от пътя, по който се движили двата автомобила, бил с мокра
асфалтова настилка, запазена, с ясно видима маркировка - прекъсната осева
линия, разделяща платното за движение на две симетрични ленти. Пътното
платно било ограничено двустранно от затревени банкетни ивици, след които
също двустранно били позиционирани метални еластични ограждения -
мантинела и шумоизолираща ограда.
Около 8 часа на посочената дата, при достигане района на км 293+213
м. на път I - 7, движейки се със скорост от около 87 км/ч, подсъдимият
преодолял десен завой с радиус около 375 м. Приближавайки към края на
кривата на завоя, при посочената скорост подс. К. изгубил контрол върху
управлението, в резултат на което съставът от МПС навлязъл изцяло в
насрещната лента за движение, в която продължил да се движи. По същото
време в зоната на км 293+213 м. на път I – 7, разположен изцяло в собствената
си дясна лента, се движил и автомобилът, управляван от св. М. М., със
скорост от около 89 км/ч.
Възприемайки опасността, създадена от товарния автомобил, водачът
М. не предприел аварийно спиране, а реагирал с отклоняване на автомобила
наляво. Продължавайки да се движи в насрещна лента, подсъдимият К.
задействал спирачната система, като едновременно с това отклонил
автомобила леко надясно. Въпреки горните действия на двамата водачи
между двата автомобила настъпил челен ексцентричен сблъсък. Към момента
на сблъсъка товарната композиция била разположена изцяло в насрещната
лента, като непосредствено преди линията на удара, влекачът е бил насочен
на около 5 градуса надясно. След удара товарната композиция продължила
движението си напред, с осъществено аварийно спиране, като при
безконтролното си движение по настилката влекачът се завъртял и около
вертикалната си ос. Вследствие ексцентричния удар с товарната композиция,
12
автомобилът, управляван от М. реализирал безконтролна транслация и
ротация, сблъсък и качване върху дясната мантинела, с последващо
повдигане, завъртане около вертикалната ос и удряне във вертикална колона
на шумоизолиращата ограда, която частично се разрушила. Окончателното
движение на автомобила било преустановено в дясната пътна лента, в
обратна на първоначалната му посока.
След произшествието водачът М. М. успял да излезе от автомобила и
подпомогнат от свидетеля Н.Г., който живеел в близост до мястото на ПТП,
извадил от автомобила двете си деца - С. М. оставил на земята на постелка, а
по-голямото дете Д. М. на асфалта в детското столче. Св. М. освободил
затиснатия десен крак на съпругата си Дж. Щ. и отново с помощта на
св.Георгиев успял да я извади от автомобила и да я положи на асфалтовата
настилка.
На мястото на произшествието пристигнал и св.Г.С., който също живеел
наблизо. Последният позвънил на тел.112 и съобщил за възникналия пътен
инцидент. По-късно пристигнали два екипа на Спешна помощ, на пожарната
служби и полицейски служители. Пострадалите Дж. Щ. и Д. М. били качени в
единия медицински автомобил, а във втория били настанени - пострадалият
М. М. и дъщеря му С. М., която вече била починала. Съпругата на водача М. -
пострадалата Дж. Щ. и сина им Д. М. били настанени за лечение в болницата
в гр.Сливен.
Местопроизшествието било посетено от полицейски екип на РУ-
Елхово. На двамата водачи – св.М. и подс.К. била извършена проверка за
алкохол и употреба на наркотични вещества с технически средства - апарат
марка „Дрегер 7510" с инв. № 0198 и апарат марка „Драг тест 5000" с инв. №
0027, резултатите от които били отрицателни. Извършен бил оглед на
местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и
веществени доказателства били надлежно отразени в протокол /спр. т.1, л.
л.3-8 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 13.10.2021 г.
подсъдимият К. предал монтирания във влекача тахографски апарат,
приобщен като веществено доказателство по делото /спр. т.1, л.265 от ДП/.
Правилно в преценката си по чл. 372, ал. 4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подс. К. фактически обстоятелства, отразени в
констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Ямбол е
възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им
заключения по назначени в хода на досъдебното производство общо четири
съдебномедицински експертизи, способстващи изясняването на получените
вследствие настъпилото ПТП от С. М. травматични увреждания, довели до
смъртта на последната, както и медикобиологичните характеристики на
причинените телесни увреждания на останалите, пътуващи в лекия автомобил
13
„Мерцедес GLE 350D" с рег. № FM..LP лица – водача М. М., съпругата му -
Дж. Щ. и сина им Д. М.. Обсъдените и ценени от първостепенния съд
експертни становища, представени в заключенията на всяка от експертизите,
са изготвени от специалисти в съответната научна област и на основата на
събрания по делото доказателствен материал. Констатациите, съдържащи се в
тях са описани достъпно и ясно, с разяснения относно подходите и методите
на анализ и изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по
делото, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и
достоверността изготвените експертни заключения, в каквато насока страните
също не повдигат възражения.
Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза на труп № 190/2021 г., изготвена от вещото
лице д-р Ч. /спр. т.1, л. 120-123 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа
на С. М. е установена тежка съчетана травма /автомобилна травма/ с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и десния долен крайник.
Констатирано е при външния оглед наличие на масивно значително охлузване
в областта на дясната половина на челото, други по повърхностни охлузвания
в областта на лявата половина на челото и лявото слепоочие; масивни
кръвонасядания в челните и теменните области на главата, както и по-
повърхностни кръвонасядания в областта на дясната половина на гръдния
кош, предимно горната половина, в областта на предните, страничните и
задните повърхности; масивно кръвонасядане в областта на предната
повърхност на горния край на дясното бедро с кръвоизливи в областта на
меките тъкани и счупване на дясната бедрена кост на това място. При
аутопсията са установени масивни кръвонасядания в челните и теменните
области на главата с подлежащи многофрагментни счупвания на челните и
теменните кости; разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка на местата на
счупванията на черепните кости и добре изразени субарахноидални
кръвоизливи в челните и теменните области на двете големи мозъчни
хемисфери с умерено изразени контузионни увреждания на мозъка на коровия
слой и наличие на такива увреждания и в областта на базалните участъци на
двете големи мозъчни хемисфери; наличието на кървениста гръбначно-
мозъчна течност в ликворните пътища и мозъчните стомахчета; множество
точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка; оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор.
Установената гръдна травма според експертизата се изразява в
наличието на масивни двустранни контузионни изменения на белите дробове
и контузионни кръвоизливи на същите предимно в областта на
паравертебралните участъци на белите дробове и то предимно на десния бял
14
дроб. Коремната травма се изразява в установените контузионни
кръвонасядания и умерено изразени кръвоизливи в областта на
дебелочревния опорак и наличие на около 50 мл кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина.
Описвайки в подробен план всяко от уврежданията, констатирани по
тялото на пострадалото дете С. М., като непосредствена причина за смъртта
на последното, настъпила на 13.10.2021 г., вещото лице е приело изпадането
му в състояние на дълбока кома вследствие значителната черепномозъчна
травма и тежък травматичен и хеморагичен шок, както и множествените
контузионни изменения на белите дробове и контузионни кръвоизливи на
белите дробове, а също и закритото счупване на горния край на дясното
бедро. Смъртта на пострадалото дете по данни от експертизата е била
неизбежна предвид, че получените от него увреждания са били тежки,
съчетани, с обхващане на няколко области на тялото и със засягане на важни
органи и системи. С най-голямо значение за настъпване на смъртта експертът
сочи тежката черепно-мозъчна травма, като отбелязва, че установената
гръдна травма с тежките контузионни изменения на белите дробове и
кръвоизливите на белите дробове, също е била смъртоносна.
Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил
съприкосновение на тялото на пострадалото дете с твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, удряне със значителна сила на главата, гръдния кош,
корема и дясната бедрена област с такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети.
Уврежданията по тялото на С. М. според експертизата добре отговарят
да са получени при блъскането на лекия автомобил и удрянето и
притискането на травмираните области на тялото на детето по деформиралите
се части от купето на автомобила. Описаните в експертното заключение
травми и настъпилата смърт на детето вещото лице приема, че са пряка и
непосредствена последица от възникналото пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №42/2021г./
спр. т.1, л.127-131 от ДП/, изготвена от д-р С.С. - началник отделение по
Обща и клинична патология при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД гр.Сливен, на
пътувалата на предна дясна седалка Дж. Щ. са причинени една тежка, четири
средни и три леки телесни повреди: Установени при нея по данни от
експертиза са следните травматични увреждания: тежък хеморагично -
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота й; разкъсване на черния дроб /травматични руптури на няколко лоба/,
с обилно кървене, наложило оперативно отстраняване на жлъчния мехур, с
което на същата е причинено разстройство на здравето, временно опасно за
15
живота; открита фрактура на дясната бедрена кост /фемура/, довело до трайно
затруднение движението на десния долен крайник; фрактура на таза
/пубисната кост/, довело до трайно затруднение на движението на двата
долни крайника; коремната травма с травматично разкъсване на далака
/слезката/, наложило оперативното му отстраняване, причинило загуба на
слезка; контузия на главата, протекла със степенна промяна на съзнанието
под формата на сомнолентност и загуба на спомен за време отпреди
инцидента и след него, както и разкъсно-контузни рани на лицето, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; гръдна травма, с
порезна рана под дясната гърда и отслабено дишане вдясно, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и разкъсно-
контузна рана на дясно коляно, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Описаните травми вещото лице е заключило, че
отговарят да са получени в резултат от съприкосновение на тялото с твърди
тъпи и тъпоръбести предмети – повърхности вътре в автомобила, по време на
настъпилото на 13.10.2021г. пътнотранспортно произшествие.
Обективираното в съдебномедицинска експертиза № 43/2021г.
заключение на вещото лице д-р С.С. /спр. т.1, л.135-138 от ДП/ установява, че
вследствие ПТП на детето Д. М. е причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, а именно: контузия на главата в ляво, челно -
откритата черепно-мозъчна травма с надлежаща разкъсно-контузна рана и
подлежаща фрактура на фронталната кост в ляво, с епидурален хематом и
вбиване на костни фрагменти, протекло с клиника на степенна промяна на
съзнанието под форма на сомнолентност, покриващи според експерта
медикобиологичния признак „проникващо нараняване в черепната кухина“.
Описаните и диагностицирани телесни увреждания, се сочи в
експертизата, че имат травматичен характер-механична генеза, като същите
добре отговарят да са причинени в условията на автомобилна травма – удари
с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности вътре в
купето на автомобила на 13.10.2021г. – датата на процесното ПТП.
На досъдебното производство е допусната и изготвена също
съдебномедицинска експертиза № 44/2021 г. /спр. т.1, л.142-144 от ДП/,
заключението по която сочи, че при водача на л.а. „Мерцедес GLE 350D" с
рег. № FM..LP – св. М. М. не са установени травматични увреждания, в това
число и изпадане в безсъзнателно състояние.
На основание обсъдените по-горе данни от медицинските заключения,
въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Ямбол относно
доказателствената подкрепеност на признатите от подс.К. фактически
обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния
акт, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от всеки от
16
пострадалите при процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта
на пострадалото дете С. М. от травмите, причинени й при произшествието.
Интерпретирайки коректно в своите мотиви заключенията на експертите,
съдът правилно е приел, че няма основание да не кредитира същите в
констатациите си относно броя жертви при произшествието и тежестта на
получените от всеки от пътниците в автомобила увреждания.
Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на
фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът се е основал на заключението по назначената в
досъдебното производство тройна автотехническа експертиза, извършена от
вещите лица – П.Д., инж. Д.Б. и инж. М.М., което в достатъчна степен на
обоснованост и пълнота дава отговор на всички значими за правилното
решаване на делото въпроси, свързани с изследване техническите параметри
на възникналото ПТП /спр. т.1, л. 228-256 от ДП/. Основавайки се на
обективните находки, установени, фиксирани и описани в протокола за оглед
на местопроизшествие, както и на база останалите, събрани по делото
доказателства, с избрани от тях изчислителни и аналитични методики, вещите
лица са дали обоснован отговор на всяка от поставени им от разследващия
орган задачи, свързани с причините и условията, довели до настъпване на
процесното ПТП, механизма на протичането му, както и техническите
възможности, с които участниците в него са разполагали за
предотвратяването му.
Видно от заключението на изготвената тройна автотехническа
експертиза, същата установява скорост на лекия автомобил. „Мерцедес GLE
350D" с рег. № FM..LP, управляван от св. М. М., непосредствено преди
същият да влезе в съприкосновение с товарната композиция и към момента
на удара с последния – около 89 км/ч. Посочено е в експертизата, че по
делото липсват данни за приложено аварийно спиране от страна на водача М.,
поради което и се приема, че скоростта на движение л.а. „Мерцедес“ към
момента на удара е и скорост на движение на същия преди ПТП. Опасната
зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при тази скорост е изчислена на 71,8
метра, а времето, необходимо за изминаването й – 4,45 секунди. Скоростта на
товарната композиция - влекач марка DAF, модел „СF 8 5 EDN3" с рег. № .., с
прикачено към него полуремарке марка, ТIRSAN', модел „МЕ", с рег. № ...,
управлявана от подс.К. /изчислена по математически път на база Закона за
съхранение на количеството на движение, по метода „Momentum 360“ поради
установено манипулиране на данните в паметта на дигиталния тахограф/, към
момента на удара и преди ПТП, вещите лица са изчислили на около 87 км/ч,
със съответстваща и опасна зона за спиране – 112,0 метра, изминаващи се за
7,65 секунди. Анализирайки данните от протокола за оглед на
17
местопроизшествието, вещите лица са констатирали, че следите, оставени от
товарната композиция при закъснителното й движение, са с начало след
определеното от тях място на удара. В тази връзка и е направен извод, че
товарната композиция е започнала ефективно да намалява скоростта си на
движение едва след реализирания сблъсък с лекия автомобил „Мерцедес“,
т.е., изчислената скорост от около 87 км/ч, се явява скорост на движение на
същата преди и към момента на ПТП. Към момента на реакция на водача К. за
аварийно спиране по данни от експертизата управляваната от него товарна
композиция е била изцяло позиционирана в насрещната лента за движение,
като челните състави на влекача са отстоели на около 17,6 метра преди
мястото на удара. Тези резултати от техническото изследване са дали
основание на вещите лица да заключат, че водачът К. е реагирал на
опасността около 0,73 секунди преди сблъсъка. Към момента на реакция на
водача К. за аварийно спиране, експертите са изчислили, че челните състави
на лекия автомобил „Мерцедес“ са отстоели на около 18,1 метра преди
мястото на удара. Дистанцията между двете превозни средства към
разглеждания момент вещите лица определят на около 35,7 метра.
Посочвайки, че към момента на сблъсъка с товарната композиция, л.а.
„Мерцедес“ е бил позициониран в лентата си за движение, под ъгъл от около
5 градуса, експертите разясняват, че преди да се отклони косо наляво, лекият
автомобил се е движил симетрично разположен в собствената си лента за
движение. Към момента на реакция на водача на лекия автомобил – св. М. за
отклоняване наляво, експертизата е изчислила, че челните състави на
автомобила са отстоели на около 38,8 метра преди мястото на удара,
съответно времето, което е изминало от този момент /на реакция/, до момента
на сблъсъка е около 1,6 секунди. Дистанцията между двете, участвали в
произшествието превозни средства към разглеждания момент вещите лица
определят на около 76,5 метра.
В отговор на нарочно поставен въпрос дали е съществувала техническа
възможност л.а. „Мерцедес“, управляван от св.М., в определен период от
време преди момента на удара, същият да се е движил в лентата за насрещно
движение /предназначена за движение на товарната композиция/, експертите
са изразили категоричното си становище, че на основата на наличните по
делото обективни данни и изведените по изчислителен път параметри на
ПТП, такава техническа възможност не може да се приеме да е била налице.
Подлагайки на анализ взаимното поведение на водачите на двете МПС,
участвали в произшествието, с отчитане на измерената възможност за
взаимното им възприемане на пътя /определено да е около, но не повече от
200 метра/, сумарната скорост на приближаване на двете МПС – 49,0 м/с,
времето на изминаване на тези 200 метра – около 4,08 секунди, и
18
необходимото на водача М. време от 1,6 секунди, след реакцията му на
опасността при движение в собствената му лента да достигне до мястото на
удара, вещите лица сочат, че за остатъка от 2,4 секунди, е технически
невъзможно автомобилът да извърши действия по напускане на собствената
си пътна лента, навлизане в насрещната такава и обратно връщане в
собствената си пътна лента. В този смисъл и напълно следва да се изключи
според тях хипотеза на преминаване на л.а. „Мерцедес“ в насрещна лента,
като възможна причина за настъпване на ПТП.
Обсъждайки наличните по делото данни и възможността на основата на
същите да се постигне изясняване на въпроса за разстоянието преди мястото
на удара, на което се е намирал л.а. „Мерцедес“ към момента на преминаване
на товарната композиция в неговата попътна лента, вещите лица ангажират
позиция, че обективни такива не са налице, поради което и еднозначен
отговор на този въпрос не може да бъде даден. Изтъкват в експертното си
заключение, че информацията, представена в показанията на св.М. относно
пътната обстановка и движението на товарната композиция, като субективна
такава, не може да се приеме за технически допустима, предвид
пресметнатите величини на скоростите на двете МПС преди и към момента
на удара, изчисленото време от 4,0 секунди, с което водачите на двете МПС
са разполагали, от момента на съществуващата за тях възможност да се
възприемат взаимно, до момента на сблъсъка, както и габаритните
възможности на товарната композиция.
При създалата се пътна обстановка, изведена по експертен път, вещите
лица правят извод, че мерки за предотвратяване на произшествието е
следвало да се предприемат единствено от водача на товарната композиция -
подс. К., който е трябвало да контролира адекватно управлявания от него
състав от МПС и по никакъв повод да не допуска навлизане в насрещната
пътна лента, когато по нея се движи друго МПС – в случая лек автомобил
„Мерцедес“, управляван от св.М.. Изборът на съобразена с конкретната пътна
обстановка скорост на движение от водача К. не е посочен като фактор, имащ
отношение към предотвратяване на настъпилото ПТП. Отбелязвайки, че
навлизането на товарната композиция в насрещната лента е по неизяснени
причини, експертите изтъкват също, че в материалите по делото липсват
следи и находки, предхождащи мястото на удара, които да свидетелстват за
възникнала техническа неизправност по товарната композиция, довела до
отклоняването й към насрещната лента.
Обследвайки повредите по двата автомобила вследствие настъпилото
ПТП, тройната автотехническа експертиза е дала заключение, че щетите по
товарната композиция възлизат на обща стойност 7 747 лв., от които 7 307
лева се явява сумата, необходима за възстановяване на уврежданията по
19
товарния автомобил - влекач ДАФ и 440 лева - сума, необходима за
възстановяване на уврежданията по полуремаркето "TIRSAN".
При оценка на щетите, причинени на л.а. „Мерцедес GLE 350D", вещите
лица, след като са достигнали до извод, че средствата, необходими за
възстановяване и ремонт на автомобила /резервни части и труд/ ще
надхвърлят цената на употребяван автомобил с подобен период на
експлоатация и добро техническо състояние, предлаган на вторичния пазар,
са приели, че уврежданията му следва да се определят като тотални. По тази
причина, оценявайки автомобила като отпадъчно желязо на стойност 1097,00
лева, формулират заключение, че реалната стойност на причинените
материални щети по същия към момента на ПТП следва да се изчисли като
тази стойност бъде приспадната от пазарната му цена – 85 000,00 лева, т.е
определят стойност на л.а. „Мерцедес“ от 83 902,80 лева.
Въззивният съд се присъединява към становището на първата
инстанция, че автотехническата експертиза /обсъдена по-горе/ е изготвена
професионално и компетентно и дава убедителен отговор на интересуващите
процеса въпроси. Достигайки до заключение, че изводите на експертите,
представени в нея относно механизма и условията, при които е протекло ПТП
и техническите причини за настъпването му, са базирани на научни методики
и утвърдени в експертната практика изследователски подходи и
математически методи на анализ, описанието на които е направено достъпно,
съдът с основание е преценил, че следва да кредитира същите в полза на
фактическите констатации, описани в обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Сходно с първата инстанция, въззивният съд не намира причина
за критика към тройната АТЕ, а напротив, констатирайки, че отговорите на
вещите лица по поставените им от разследващия орган задачи, се отличават с
пълнота, категоричност и научна обоснованост, прие за неоснователно
възражението на защитата, с което се претендира „неправилност, неяснота и
противоречивост“ на експертното заключение. В случая, обстоятелството, че
в отговорите на някой от въпросите вещите лица са направили препращане
към вече представени в експертизата резултати от математически изчисления
и развити от тях съображения за параметрите на ПТП, не дава основание да се
приеме, че експертизата е неясна или непълна, както твърди защитата. Повод
за такъв извод не може да бъде и ангажираното от експертите становище /в
отговор на задача 9/, че по делото не са налице обективни данни, на чиято
основа да се определи разстоянието, на което се е намирал л.а. „Мерцедес“ от
мястото на удара, при навлизане в неговата пътна лента на товарната
композиция, управлявана от подсъдимия. Напротив, споменатата констатация
на вещите лица сочи, че използваният от тях подход в изследване
параметрите на ПТП, цели обективност на постигнатите резултати, а не
20
субективна преценка на пътната ситуация. Именно поради това и
анализирайки доказателствената информация по делото, при формулиране на
своите заключения по отделните въпроси, вещите лица се основават само на
данни, които биха могли да бъдат проверени по технически път, без да
допускат излагане на хипотези, чиято научна обосновка не могат да
постигнат. Ето защо въззивният съд не може да се съгласи с доводите на
защитата, насочени към дискредитиране на експертното заключение по
тройната АТЕ, ползвано от прокурора като база за формулиране на изводите
му по фактите на обвинението срещу подс.К., съгласно даденото им описание
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно и ценено от първата
инстанция в преценката й за подкрепеност на самопризнанието на
подсъдимия от доказателствената наличност по делото. Съвсем отделен е
въпросът, че с оглед реда, по който е протекло производството пред ОС-
Ямбол - в хипотезата на чл.372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК, събирането на
нови доказателства и установяването на факти, несъвместими с
обстоятелствената част на обвинителния акт /каквато е насоката на исканията,
поставени от защитата/, е недопустимо да се извършва от въззивния съд - т.8
от ТР № 1/2009 г., ОСНК, ВКС. Съобразявайки горното, настоящата
инстанция отклони искането на защитата за назначаване на комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допускане повторно до
разпит като свидетел на водача на л.а. „Мерцедес“ - М. М..
В подкрепа на фактическите обстоятелства, описани в обвинителния
акт, първата инстанция правилно е отчела също и заключението по
назначената в хода на ДП еднолична АТЕ, изготвена от вещото лице - инж.Д.
...Б.., предмет на която е било изследването и анализа на данните, съхранени в
паметта на дигитален тахограф, монтиран във влекач ДАФ, модел „СF 8 5
EDN3" с рег. № .., управляван от подс.К. /спр. т.1, л.266-281 от ДП/. Видно от
цитираното експертно заключение, в същото се сочи, че последното
регистрирано от тахографа движение на товарната композиция, е в 04:28 ч. на
13.10.2021 г., или 37 минути след потеглянето на автомобила от ГКПП-Русе,
което по данни от писмо, рег. № 326р-16941/21.10.21г. на ОД-МВР-Ямбол се
установява, че е било в 03:37 часа /спр. т.2, л.6 от ДП/. За времето от 37
минути, при средна скорост на движение от около 70,8 км/ч вещото лице е
изчислило, че товарната композиция е изминала разстояние от около 44 км,
което съответства на разстоянието от ГКПП - Русе до гр.Цар Калоян,
обл.Разград. Съпоставяйки данните от тахографа с отразените такива в
приложната по делото справка от трафичните камери на АПИ /спр. т.2, л.3 от
ДП/, експертът е направил констатация, че на територията на РБългария
товарната композиция, управлявана от подс.К. се е движила по маршрут
гр.Русе - гр.Разград - гр.Търговище - гр.Омуртаг - „Котленски проход“ –
21
пътен възел “Петолъчката“ - гр.Елхово. Отчитайки на следващо място, че
процесното ПТП е настъпило около 8 часа на 13.10.2021 г. в района на
околовръстен път гр.Елхово, експертът е изказал становище, че тахографът е
манипулиран. Посочено е в експертизата, че за времето от 04:28 ч. на
13.10.2021 г. до момента на настъпване на произшествието /около 08:00 ч. на
същата дата/ в паметта на тахографа липсват данни за движение на товарната
композиция, като според записа в устройството, в интервала от време около
03.32 часа водачът К. е бил в почивка и товарната композиция е била в покой.
За това, че тахографът е манипулиран според вещото лице свидетелстват и
данните от камерите на АПИ, които са регистрирали преминаването на
товарната композиция при движението й от гр.Цар Калоян до гр.Елхово,
което разстояние е от около 225 км.
Правилно по-нататък в изводите си по фактите на обвинението,
първостепенният съд е кредитирал данните, изнесени от разпитаните по
делото свидетели - Н.Г., Г.С., С.А., А.А. и Х.М., които макар да не се
установяват като очевидци на произшествието, доколкото са посетили същото
непосредствено след възникването му, са възприели факти и обстоятелства,
пряко относими към предмета на делото. Съобщеното от тях във връзка с
местоположението на обектите, лицата, участници в ПТП и тяхното
поведение, напълно синхронизира както с данните, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие, датиращ от 13.10.2021г., така и с показанията на
втория участник в ПТП – св.М..
Разпитаният в хода на досъдебното производство свидетел Х.М. –
младши автоконтрольор в РУ-Елхово, посетил местопроизшествието, дава
категорични сведения, че е извършил проверка с техническо средство на
двамата водачи – подс.К. и св.М. за употреба на алкохол, както и тест за
наркотици, при които са били отчетени отрицателни резултати.
Съобразявайки отразеното като данни в справките от МВР - ГД „НП“ за
техническата годност и периодична проверка на измервателното устройство
за алкохолна употреба „Дрегер 7510“, АRNA 0198 и състоянието на Drugtest
5000 /спр. т.2, л.79, л.80 от ДП/, въззивният съд намира за правилен подхода
на първата инстанция в кредитирането на показанията на този свидетел
относно факта на осъществена от него контролна дейност за употреба на
алкохол и наркотици на двамата водачи на МПС, с отчитане на отрицателни
показатели. Спор относно тези обстоятелства не е налице по делото, поради
което и с оглед реда, по който се е развило производството пред първата
инстанция, последната правилно е преценила отсъствие на необходимост от
допълнителна проверка на сведенията, съобщени от свид. Маджаров.
Показанията на св. И.Х. от своя страна носят информация за трудовата
ангажираност на подс.Кабабджъ като международен шофьор в „Атлас Кара
22
Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - гр.Истанбул, Р Турция, а също и за
дейността на посоченото дружество. Представените от св.Хасанов сведения
не противоречат на данните, съобщени от самия подсъдим, както и на
писмените доказателства по делото, като същите съдът правилно е преценил,
че в последователното си изложение, се установява в подкрепа на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подходът на съда в оценката за достоверност на показанията, дадени от
свидетелите М. М., Дж. Щ., също не търпи критика. Като водач на л.а.
„Мерцедес GLE 350D" с рег. № FM..LP /участник в произшествието/, св. М.
М. представя сведения относно целта на предприетото пътуване, времето и
мястото, от което е тръгнал с автомобила, лицата, пътували с него, както и
обстановката, при която е възникнало произшествието, и очертаната такава
след ПТП. В отличие от последния, разпитаната като свидетел - Дж. Щ.
/съпруга на М./ дава сведения единствено за роднинските си връзки и
причините за предприетото от семейството пътуване - във връзка
посещенията им при роднини, като твърди, че относно настъпилия пътен
инцидент няма никакви спомени. Това нейно изявление намира своята
убедителна подкрепа в данните, съдържащи се в съдебномедицинската
експертиза №42/2021г., заключението по която сочи, че сред травмите,
причинени на св.Дж. Щ. при ПТП е налице и такава - контузия на главата,
която е протекла със степенна промяна на съзнанието под формата на
сомнолентност и загуба на спомен за време отпреди инцидента и след него
/спр. т.1, л.127-131 от ДП/. Независимо от горното, е важно да се отбележи,
че в цялостното им изложение, показанията на двамата свидетели не си
противоречат, като несъответствия не могат да се изведат и при съпоставка на
данните от техните показания със съобщените такива от останалите
свидетели, присъствали на мястото на произшествието, след неговото
настъпване.
Обсъждайки гласните доказателствени източници по делото, напълно
основателно съдът е отхвърлил като недоказана тезата, наведена от
подсъдимия в неговите обяснения, че причина за възникване на ПТП е
навлизане в насрещната лента на автомобила „Мерцедес“, управляван от
св.М., което пък е наложило за него отклоняване на товарната композиция
наляво, с цел избягване на удар /спр. т.1, л.27-28 от ДП/. Поддържаните в
горния смисъл твърдения на подсъдимия не намират подкрепа в
заключението по назначената тройна автотехническа експертиза, която е
категорична в застъпеното становище, че описаният от него механизъм на
ПТП не кореспондира с установения такъв при проведеното експертно
изследване, който е базиран на представените обективни данни по делото
/отговор на зад.8 в АТЕ/. В случая, с оглед съобщеното от подс.К. в неговите
23
обяснения за причините, довели до ПТП, на състава експерти е била
възложена нарочна задача да изследват дали е съществувала техническа
възможност л.а. „Мерцедес“, управляван от св.М., в определен период от
време преди момента на удара, да се е движил в лентата за насрещно
движение /предназначена за движение на товарната композиция/. В отговор
на така поставения въпрос, вещите лица единодушно са възприели позиция,
че подобна техническа възможност не е била налице. Подлагайки на анализ
взаимното поведение на водачите на двете МПС, участвали в
произшествието, с отчитане на измерената възможност за взаимното им
възприемане на пътя /определено да е около, но не повече от 200 метра/,
сумарната скорост на приближаване на двете МПС – 49,0 м/с, времето на
изминаване на тези 200 метра – около 4,08 секунди, и необходимото на водача
М. време от 1,6 секунди, след реакцията му на опасността при движение в
собствената му лента да достигне до мястото на удара, вещите лица са
посочили, че за остатъка от 2,4 секунди, е технически невъзможно
автомобилът да извърши действия по напускане на собствената си пътна
лента, навлизане в насрещната такава и обратно връщане в собствената си
пътна лента. С горната обосновка експертите категорично изключват
хипотеза на преминаване на л.а. „Мерцедес“ в насрещна лента, като възможна
причина за настъпване на ПТП. Съобразявайки представената ясна експертна
позиция по въпроса, съдът основателно е достигнал до извод, че наведената
от подсъдимия теза за обстановката, при която е настъпило ПТП, се явява
само защитна такава и поради това следва да бъде отхвърлена, без да е
необходимо тя да бъде допълнително проверявана чрез прилагане на
инструментариума по чл. 153 от НПК.
В случая, акцентирайки върху противоречието между обясненията на
подс.К. и показанията на втория участник в ПТП - св.М., засягащо механизма
на настъпване на ПТП, защитата не държи сметка, че изготвената по делото
тройна АТЕ е категорична по отношение на изразеното становище, че
описаната от водача К. пътна ситуация, с навлизане на л.а. „Мерцедес“ в
насрещната лента, е нереална такава и технически невъзможна. Основавайки
се на обективните следи и находки, намерени и фиксирани при огледа на
местопроизшествието /отразени в надлежен протокол/, като най-достоверен
източник на информация за механизма на ПТП, вещите лица са направили
пресмятания, които са им дали основание да отхвърлят като възможна версия
за настъпване на ПТП – навлизане на лекия автомобил, управляван от св.М. в
лентата за движение на товарната композиция. Поради това и напълно
резонно съдът е приел да кредитира показанията на св.М. /спр. т.1, л. 67 от
ДП/, включващи твърдения, че товарната композиция е навлязла в неговата
лента за движение, а не поддържаната от подсъдимия версия, че
24
произшествието е възникнало вследствие навлизане на л.а. „Мерцедес“ в
насрещната лента. Прилагайки обективен подход на изследване на процесната
пътна ситуация, вещите лица също така са съобразили и субективизма в
интерпретацията на пътната обстановка, при представяне на същата от страна
на св.М., във връзка с което и са приели, че е технически недопустимо да
основават изводите си на параметрите за разстояния и видимост, които
последният описва в своите показания.
На основание изложеното въззивният съд не прие за основателно
възражението на защитата, че в преценката си относно доказателствената
обезпеченост на признатите от подсъдимия факти първата инстанция е
игнорирала съществуващите противоречия между показанията на св.М. и
обясненията на подс.К.. Съдът вече отбеляза по-горе, по повод доводите на
защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че
съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС
незначителните противоречия в доказателствените материали не
представляват процесуална пречка за прилагане на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Предявените от законодателя изисквания
по чл. 372, ал. 4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в
определена категория доказателствени средства, но при налични други
доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно
обосноваване на направеното самопризнание. В случая, доколкото това
изискване е изпълнено и надлежно приобщените по делото и проверени по
експертен път доказателства, убедително потвърждават признатите от
подсъдимия факти, съдът правилно е преценил, че липсва законово основание
за отказ от провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК.
Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие от
13.10.21г. и фотоалбум към него/ спр. т.1, л.3-24 от ДП/, протокол за
доброволно предаване от 13.10.21г. / спр. т.1, л.265 от ДП/, въззивният съд се
солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им.
Цитираните писмени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в
съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при
съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално
действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на
застъпените изводи по фактите.
При очертаната по-горе фактическа обстановка първостепенният съд е
направил законосъобразен извод за доказана деятелност на подс.К.,
съставомерна по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, буква „в“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Въззивният съд отчете, че прецизният подход при извеждане на правната
25
квалификация на деянието изисква същото да бъде обвързано с ал.4 на чл. 343
от НК, каквато правна рамка обаче не е възведена с обвинителния акт.
Аргументирайки правната рамка на изведената от доказателствата по делото и
призната от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактология по казуса,
ОС-Ямбол е приел, че допуснатите от последния нарушение на пътните
правила, стоящи в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, са
регламентираните такива в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд се присъединява към възприетото от първата инстанция
становище, че в дейността по управление към инкриминираната дата –
13.10.2021г. на поверената му товарна композиция – влекач марка DAF,
модел „СF 8 5 EDN3" с рег. № .. и полуремарке марка, ТIRSAN', модел „МЕ",
с рег. № ..., подс.К. е допуснал нарушение на правилото по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП. Цитираната норма от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС
да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват.
Контролът върху пътното превозно средство обхваща редица действия на
водача, засягащи техническото състояние на автомобила, положението му
спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
възприемане и съобразяване с показателите на отделните уреди,
всеобхватното, внимателно, концентрирано и непрекъснато наблюдение на
пътната обстановка и т.н., всяко от които действия е насочено към
безопасността на движението по пътя /Решение № 831/76, III н.о. на ВКС;
Решение № 945/78, III н.о. на ВКС; Решение № 960/80, III н.о. на ВКС и др.).
Задължението за непрекъснат контрол над превозното средство възниква за
водача от момента, в който същият поеме управлението на автомобила до
момента, в който го преустанови. В настоящия казус установеното от
доказателствените източници отклоняване на тежкотоварния автомобил вляво
по посоката му на движение, с последвалото преминаване на последния в
насрещната лента за движение, без наличие на конкретно възникнала
опасност на пътя, както и при отсъствие на причина от технически характер
или такава, свързана с особеностите на пътя, несъмнено води до извод, че
водачът К. не е съумял да осъществи контрол над управлявания автомобил.
Загубата на контрол над автомобила по данни от тройната автотехническа
експертиза, не стои във връзка с избраната от водача скорост на движение,
която е установена от около 87 км.ч. /над разрешената от 50 км/ч за пътния
участък/. На основата на извършеното техническо изследване, вещите лица
приемат, че навлизането на товарната композиция в насрещната лента, е по
неизяснени причини, т.е., загубата на контрол е по причини от субективен
характер, които вещите лица не биха могли да определят. Преминавайки,
непосредствено преди ПТП, през десен, попътен завой, с радиус около 375
26
метра и незначителен наклон на изкачване, при достигане до края на неговата
крива, товарната композиция е навлязла в насрещната /лява/ пътна лента, по
която симетрично разположен, се е движил л.а. „Мерцедес“. Вследствие
навлизането в цялост на товарната композиция в насрещната лента, между
него и л.а. „Мерцедес“ последвал челен ексцентричен сблъсък. Анализът на
гласните доказателствени източници, подкрепен от обективните находки,
фиксирани и описани в огледния протокол, и данните от автотехническата
експертиза сочи, че сблъсъкът между товарната композиция и лекия
автомобил е станал изцяло в пътното платно, предназначено за движение на
лекия автомобил /съобразно посоката му на движение/. Непосредствено
преди удара, водачът на лекия автомобил – св.М. е предприел завиване
наляво, а подс.К. е осъществил завиване леко надясно, както и задействал
аварийно спирачната система. За двамата водачи обаче се установява, че не е
съществувала практическа възможност да избегнат удара, чрез напускане на
пътното платно поради наличието в участъка на мантинела и двустранно
изградената шумоизолираща ограда. В случая експертите са категорични, че
водачът К. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако е контролирал управлението на автомобила по такъв начин, че да не
допуска навлизане в насрещната пътна лента, след като по нея, насрещно се
движи друг автомобил, а именно л.а. „Мерцедес“, управляван от св.М.. При
така застъпеното становище на вещите лица, законосъобразни се явяват и
изводите на първостепенния съд, че допуснатото от водача К. нарушение на
правилото за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП стои в пряка причинна връзка
с настъпилия съставомерен резултат - смъртта на детето С. М., тежка телесна
повреди на Дж. Щ. и средна телесна повреда на Д. М.. Известно е, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е
самостоятелно нарушение на правилата за движение, което се дължи на
заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в
резултат на което превозното средство е възможно както да напусне
очертанията на пътя или да преустанови движението си, така и да се отклони
от праволинейното си движение и да навлезе в лентата за насрещно
движение. Това неуправляемо движение се дължи на недопустимото
бездействие на водача поради различни външни и вътрешни фактори, които
пречат на необходимата му концентрация за пълна и вярна преценка на
пътната обстановка и нарушават реакциите му при управлението на МПС.
При отклоняване на вниманието по каквито и да е причини, водачът е в
обективна невъзможност изобщо или правилно да възприема измененията в
пътната обстановка и да ги контролира, като отговаря за това, че сам виновно
се е поставил в състояние на пасивност по отношение на задължението си
активно да владее и насочва управлението на МПС. В конкретния казус,
пренебрегвайки изискванията за осъществяване на непрекъснат контрол над
27
превозното средство, което управлява, подс.К. неправомерно е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като по този начин е създал опасност за
движещия се в тази лента лек автомобил, в който са пътували пострадалите
лица.
Въззивният съд намира, че останалите инкриминирани нарушения на
специалния закон не са в причинна връзка с общественоопасния резултат и
нямат отношение за съставомерността на извършеното от подс.К..
Фактите по делото действително сочат, че избраната от водача К.
скорост от около 87 км/ч /изведена по експертен път/, при движение с която е
настъпило ПТП, се е явявала над разрешената такава за съответния пътен
участък от 50 км/ч /в границите на населено място/. Описаните в
обвинителния акт и признати от подсъдимия фактически констатации обаче,
не включват твърдение, че при скоростта, с която се е движил, водачът К. се е
поставил в невъзможност да преодолее кривата на завоя и това е довело до
преминаването му в насрещната лента. Констатации за това, че загубата на
контрол от страна на подсъдимия е последица от движението му с превишена
скорост, не се съдържат и в изготвената по делото тройна АТЕ, която приема,
че навлизането на товарната композиция в насрещна лента е по неизяснени
причини. Освен това, в експертизата не е ангажиран извод, че ударът би бил
предотвратим с позволената за участъка скорост от 50 км/ч, за да се обсъжда
приложението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл, след като не е прието
за установено, че загубата на контрол върху товарната композиция се дължи
на превишаването на скоростта, то осъждането на подс.К. за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, се явява неправилно. Поради това и последният следва да
бъде оправдан по това обвинение, а неспазването на допустимата скорост да
бъде ценено само при индивидуализацията на наказанието.
Незаконосъобразно също така първата инстанция е утвърдила правния
извод, застъпен от прокурора в обвинителния акт, че подсъдимият е
осъществил деянието при допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Очертаната на основата на доказателствата по делото фактология сочи, че
навлизането на товарната композиция в насрещната лента, не е в резултат на
съзнателни и целенасочени действия на подс.К., а вследствие неупражнен от
последния непрекъснат и ефективен контрол върху управляваното превозно
средство. Именно загубата на контрол над МПС е довело до това,
композицията да напусне собствената си попътна лента и да навлезе в
насрещната такава. Поради това и разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП
не представлява отделно нарушение, запълващо бланкетната норма на чл. 343
от НК. Тази разпоредба от ЗДвП регламентира разположението на
нерелсовите превозни средства върху пътното платно, като позволява
навлизането в насрещната пътна лента само при изпреварване или
28
заобикаляне. Когато това навлизане не е волево, а е следствие на вече
допуснато нарушение на правилата за движение – неосъществен непрекъснат
контрол над превозното средство, то извършеното нарушение на правилата за
движение е по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като е
приел, че нарушението на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП е самостоятелно такова,
реализирано от подсъдимия, наред нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
първостепенният съд е приложил неправилно закона. Допуснатата
незаконосъобразност може да бъде отстранена от въззивния съд чрез
частично оправдаване на подсъдимия, в каквато насока актът на първата
инстанция следва да бъде изменен.
Отчитайки стойностното изражение на материалните вреди, причинени
на двата автомобила, участвали в произшествието, установено по данни от
автотехническата експертиза да е в общ размер на 91 649,80 лева, съдът
правилно е отбелязал, че се касае за „значителни“ такива по смисъла на
чл.343, ал.1, б."а" НК. В случая обаче, изчислените по експертен път щети,
макар да се явяват реална последица от произшествието, са несъставомерни,
доколкото по силата на закона последиците по б. "а" на чл. 343, ал. 1 от НК
изцяло се поглъщат от причиняването на тежка или средна телесна повреда,
респ. смърт по б. "б" и б. "в". Ето защо и с посочването на размера на вредите
в диспозитива на обвинението, съответно присъдата, не се очертава
самостоятелен състав на престъпление, както се твърди в жалбата на
упълномощения защитник в подкрепа на доводите за липса на „диференциран
подход в анализа на доказателствата за всяко едно от престъпленията, за
които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия“. Данните по
делото сочат, че на подс.К. не е предявявано самостоятелно обвинение за
престъпление по чл.343, ал.1, б."а" НК, съответно липсва и осъждане по
такова обвинение. Поради това и независимо, че в присъдата си съдът е
възпроизвел описателния диспозитив на обвинението срещу К., с посочване
на стойностното изражение на вредите по автомобилите, вследствие ПТП, то
не е налице необходимост от изменяване на присъдата в тази й част.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс.К., първостепенният съд правилно и в
съответствие с указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год. е приел, че деецът
е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Съдът е
съобразил и т.5 от Тълкувателно решение №2/2016г. ОСНК, ВКС, посочвайки
изрично вида на непредпазливата вина, а именно небрежност. В аспекта на
установените по делото фактически положения, обосновани се явяват
изводите на съда, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
29
Управлявайки тежкотоварния автомобил в участък след плавен завой, при
избраната скорост на движение, същият е имал задължение да следи пътната
обстановка и да контролира непрекъснато управляваното от него превозното
средство. Отклонявайки се от изпълнението на това свое задължение,
подсъдимият е следвало да предвиди, че е възможно настъпването на
неблагоприятни последици. Имайки предвид също дългогодишния стаж на
подс.К. като водач на МПС и категориите, придобита правоспособност - В,
В1, ВЕ, С, Cl, С1Е, СЕ, D, D1, D1Е, DE, F и М, последният е имал
необходимия опит, рутина и квалификация, които да способстват правилната
му преценка за съответно на пътната обстановка поведение, осигуряващо
безопасно движение. Поради това и правилно ОС-Ямбол е приел, че подс. К. е
действал виновно /небрежно/.
В настоящия казус не е налице хипотезата на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала
обективна възможност при правомерно поведение от страна на подсъдимия, а
именно съобразено с изискванията на чл.20, ал.1 ЗДвП, да бъде предотвратено
възникналото ПТП.
Постановената от първостепенния съд присъда не е атакувана от
прокурора и от частното обвинение. Същата е обжалвана пред настоящата
инстанция единствено от защитниците на подс.К., които наред с оплакването
за допуснати нарушения на процесуалните правила, регламентиращи
диференцираната процедура по чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК,
възразяват и срещу подхода на съда при определяне на санкцията,
претендирайки намаляване на размера на същата и приложение на института
на условното осъждане.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като
подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната
му част, намери следното:
Развитите в жалбите на защитниците съображения за явна
несправедливост на наложеното на К. наказание и незаконосъобразен отказ на
първата инстанция да приложи чл.66 от НК, не се споделят от настоящия
състав на съда.
При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи за извършеното престъпление по чл.343, ал.3, буква "б", вр. ал.1,
буква "в", вр. чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил
законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото
извършване – 13.10.2021 год., а именно лишаване от свобода от три до
петнадесет години, както и задължителното редуциране с една трета на
определеното наказание, съгласно чл. 58а ал. 1 от НК, предвид проведеното
30
съкратено съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК.
Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на
обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието,
първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства /макар в мотивите да се сочи баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства/, индивидуализиран
между минималния и средния размер на шест години лишаване от свобода,
като след редукцията по чл. 58а от НК с една трета, е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от четири години.
Въззивната инстанция се присъединява към становището на
първостепенния съд за висока степента на обществена опасност на
разгледаното престъпление, изведена на основата на конкретните негови
особености, а именно: механизма на реализиране на ПТП – при управление на
товарна композиция с превишена скорост от 87 км/ч, надвишаваща
значително максимално разрешената скорост от 50 км/ч; навлизане на
товарния автомобил в лентата за насрещно движение с цялата му габаритна
широчина при наличие на намиращ се там лек автомобил „Мерцедес“;
тежестта на допуснатото от водача К. нарушение на пътните правила – такова
по чл.20, ал.1 от ЗДвП, свързано със задължението на водачите на МПС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и
пряко относимо към безопасността на движението; настъпилия вредоносен
резултат - причинена смърт на детето С. /на четири месечна възраст/, средна
телесна повреда на детето Д. /на две годишна възраст/, една тежка, четири
средни и три леки телесни повреди на тяхната майка Джорджиана, както и
значителни материални вреди по двата автомобила, оценени на 91 649,80
лева. Горните фактически особености на процесното ПТП и тежестта на
настъпилите общественоопасни последици не позволяват случаят да се
характеризира като типичен за този род престъпления. В този смисъл ОС-
Ямбол законосъобразно е приел, че степента му на обществена опасност
надхвърля рамките на характерната и налага определянето й като висока.
Преценката на въззивния съд за необходимост от оправдаване на
подсъдимия по обвинението за допуснати от последния нарушения на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, не повлиява изводите, направени от
първостепенния съд за тежестта на деянието, съответно и не обуславя по-леко
наказание за подс.К.. Макар в случая нарушението на режима на скоростта да
не запълва бланкетната диспозиция на инкриминирания чл. 343 от НК, по
естеството си то се явява обстоятелство, отегчаващо отговорността на дееца,
чиято тежест е относително висока. Приетите за установени по делото факти
сочат, че величината на скоростта, с която водачът К. е управлявал
повереното му МПС – около 87 км/ч, надвишава с 37 км/ч допустимата такава
31
от 50 км/ч в границите на населено място. Предвид особеностите на пътния
участък – преминаване през десен попътен завой с радиус около 375 метра и
навлизане в участък от пътя, препятстващ всякаква възможността за
предприемане на „спасителна маневра“ /при необходимост/ - пътно платно,
ограничено двустранно от затревени банкетни ивици и позиционирани
двустранно метални, еластични ограждения – особеност на пътя, която е била
известна на подсъдимия поради честите му пътувания по това трасе, то
превишаването на разрешената скоростта с 37 км/ч, следва да се оцени като
грубо нарушение на пътните правила, обосноваващо необходимост от по-
строгото санкциониране на дееца. В този смисъл и независимо от извода на
въззивния съд за липса на пряка причинна връзка между допуснатото от К.
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и настъпилите общественоопасни
последици, констатираното неизпълнение от последния на задълженията му,
свързани с режима на скоростта в конкретния пътен участък, следва да бъде
отчетено като обстоятелство, завишаващо личната обществен опасност на
последния. Не може да бъде пренебрегнато също така и обстоятелството, че в
принципен план величината на избраната скорост стои във връзка и с
характера на уврежданията при ПТП. Ноторно известно е, че по-високата
скорост води до причиняването на по-тежки травми.
В светлината на горното въззивният съд счита, че следва да даде
отговор и на наведените от защитата доводи за наличие на съпричиняване от
страна на втория участник в ПТП, водач на л.а. „Мерцедес“ – св. М. поради
обстоятелството, че същият се е движил с превишена скорост. Впрочем,
възражения в тази насока се изтъкват и от представителя на БАП, който
претендира, че изводът на първостепенния съд за липса на принос от страна
на пострадалия в настъпване на тежкия съставомерен резултат, е
неаргументиран, неясен и фактически необоснован.
Обсъждайки въпроса за приноса на пострадалия М. в настъпването на
общественоопасните последици, предвид значението, което има за
отговорността на подсъдимия, ОС-Ямбол е изразил становище, че такъв не е
налице, като ПТП е по изключителна вина на подсъдимия К.. Посочил е също,
че съпричиняване на вредата не може да се търси и в поведението на
пътуващите в лекия автомобил „Мерцедес“ пострадали лица, тъй като според
приетите за установени факти по делото всички те са били с предпазни
колани, а децата поставени и в самостоятелни столчета.
Въззивният съд се съгласява с приетото от първостепенния съд, че
тримата пътника в автомобила нямат принос в настъпването на ПТП и
вредите от него. Различна обаче е оценката на въззивната инстанция на
поведението на водача М., разгледано на плоскостта на т.нар.
„съпричиняване“, в каквато насока и възраженията на защитата имат своята
32
частична основателност. В случая е необходимо да се отбележи, че
отрицателната позиция на първостепенния съд по въпроса за приноса на
пострадалия М. в настъпване на общественоопасния резултат, не е защитена
по дължимия начин със съответните аргументи, а е с характер на декларация.
Това от своя страна налага за въззивния съд да обсъди в по-подробен план
фактите по делото, които имат своето значение в преценката налице ли е или
не поведение, чиято изява би могла да се квалифицира като „съпричиняване“.
Известно е, че в наказателноправен смисъл съпричиняването се разбира
като принос на пострадалия за настъпването на общественоопасните
последици, който принос всякога има обективен характер. В принципен план
то е свързано с наличие на неправомерно поведение от страна на пострадалия,
което съвместно с действията или бездействията на дееца предизвиква
настъпването на вредоносния резултат. Въпросът е фактически, и с оглед
избраната по конкретното дело процедура по гл. ХХVІІ от НПК,
разрешаването му е възможно единствено в рамките на фактологията,
представена в обстоятелствената част на обвинителния акт, с която
подсъдимият се е съгласил при вземане на решение за реда, по който да
протече производството пред първостепенния съд. В настоящия случай
описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти сочат, че
лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от св.М. се е движил със скорост
над разрешената от 50 км/ч, а именно - установена по данни от тройната АТЕ
– около 89 км/ч. Друго въведено в обвинителния акт обстоятелство е, че
възприемайки опасността, създадена от товарния автомобил – навлизане в
насрещна лента, водачът М. не е предприел аварийно спиране, а реагирал с
отклоняване на автомобила наляво. Така описаните факти несъмнено
изискват да се направи преценка дали нарушението на режима на скоростта,
реализирано от пострадалия М., е в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, респективно дали обосновава наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Приетите по-нататък за
установени по делото факти разкриват, че рисковата ситуация е предизвикана
от подсъдимия, който е загубил контрол върху управляваното от него
превозно средство и след излизане от десния завой е преминал от своята
лента в тази за насрещно движение, отнемайки предимството на намиращия
се там автомобил на пострадалия М.. С това свое действие подсъдимият е
поставил началото на причинния процес. До този момент поведението на
водача на л.а. „Мерцедес“ – св. М. безспорно, макар и в нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, не е създавало опасност за останалите участници в движението,
включително и за подсъдимия. Експертният анализ на пътната обстановка
установява, че преди навлизане на товарната композиция в насрещна лента,
автомобилът, управляван от пострадалия е бил разположен изцяло
33
симетрично в собствената си попътна лента.
Съгласно експертното заключение на тройната АТЕ по делото отсъстват
обективни данни, на основата на които да се определи разстоянието, на което
л.а. „Мерцедес“ се е намирал от мястото на удара към момента, когато
товарната композиция е навлязла в неговата лента за движение. Горното
обосновава извод, че единствените показатели, които носят информация за
това дали водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и адекватно
на създадената опасност, това са изведените такива по математически път от
експертите за момента, в който двамата водачи са реагирали на опасността –
водачът на л.а. „Мерцедес“ – с отклоняване на автомобила наляво, а водачът
на товарната композиция – подс.К. – с отклоняване на автомобила надясно и
задействане на спирачната система. Казано по друг начин, моментът на
възникване на опасността за пострадалия М. според експертизата /която в
застъпените й изводи е възпроизведена в обстоятелствената част на
обвинителния акт/, съвпада с момента, в който той е реагирал на рисковата
ситуация - предприел действия за избягване на пътнотранспортното
произшествие. Така представената и надлежно обоснована позиция на вещите
лица не дава основание за извод, че скоростта, с която водачът М. е
управлявал автомобила, има пряко отношение към възприемането на
опасността от последния и предприемане на реакция за преодоляването й.
Съвсем отделен е въпросът доколко действията на пострадалия М. с
отклоняване на автомобила наляво съставляват правилна реакция на
последния на опасността, възникнала на пътя. Именно на тази плоскост
въззивният съд намира, че може да бъде открит известен резон във
възраженията на защитата за наличие на съпричиняване.
Очертаните в обвинителния акт фактически обстоятелства сочат, че на
навлизането на товарната композиция, управлявана от подсъдимия в дясната
лента и продължилото известно време движение в нея, пострадалият не е
реагирал с аварийно спиране, каквото изискване поставя чл.20, ал.2 от ЗДвП,
а непосредствено преди удара е предприел завиване наляво, което е
отклонило надлъжната му ос на около 5°. Така предприетата от последния
реакция, макар и обяснима при вида на насрещно движещата се товарна
композиция със съответния габарит, се явява несъответна на изискванията на
закона. Вярно е, че в тройната автотехническа експертиза е посочено, че от
техническа гледна точка мерки за недопускане на произшествието е следвало
да бъдат предприети единствено от водача на товарната композиция –
подс.К., който е бил длъжен да контролира адекватно управляваното от него
МПС и да не допуска навлизането му в насрещната пътна лента, по която се е
движил лекия автомобил, но това становище на вещите лица не е от естество
да обоснове заключение за отсъствие на съпричиняване. Изводът за наличие
34
или отсъствие на съпричиняване е правен, а не експертен, и поради това
същият следва да се основава на всички обстоятелства по делото, преценени в
аспекта на законовите изисквания за осъществяване на съответната дейност.
В конкретния случай, описаните в обвинителния акт факти по разглежданото
произшествие ясно сочат, че водачът на лекия автомобил – пострадалият М.
не е предприел нито плавно, нито екстрено спиране, а е избрал реализирането
на спасителна маневра, каквато се явява отклоняването на автомобила наляво
в насрещната лента за движение.
Маневрата за спасяване или т.нар „спасителна маневра“ представлява
такава дейност за безопасност на движението, която водачът на едно превозно
средство предприема, за да излезе от критична пътна ситуация, в която е
попаднал и да предотврати настъпването на транспортно произшествие.
Спасителната маневра, като действия на водача на МПС, които извършва за
изменение посоката на движение, не е правно регламентирана. При
предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна,
пряка и непосредствена и да не съществува обективна възможност за водача
да предотврати същата по начините, предвидени в чл. 20 от ЗДвП, т.е.
водачът трябва да се намира в състояние на крайна необходимост – чл.13 ал.1
от НК /виж ТР №106 от 31.10.83 год. по н.д. №90/82 год., ОСНК/.
В настоящия случай е безспорно, че неправомерното навлизане на
управляваната от подс.К. товарна композиция в насрещната лента за
движение, по която се е движил пострадалият М., реално е предпоставило
възникването на критична ситуация. Този факт обаче не определя безусловно
правомерност в следващото поведение на водача М., чиято единствена
реакция е била свързана с отклоняване на автомобила наляво и то към
момента, в който дистанцията между челните състави на двете превозни
средства е била около 76,5 метра. Направените от вещите лица пресмятания
сочат, че към момента на реакция на водача на лекия автомобил – св.М. за
отклоняване наляво, челните състави на автомобила са отстоели на около 38,8
метра преди мястото на удара, като времето, изминато от момента на реакция
на последния, до момента на сблъсъка, е около 1,6 секунди. Към
разглеждания момент на реакция на водача М., както бе посочено вече по-
горе, дистанцията между челните състави на двете превозни средства е била
около 76,5 метра /отг. на зад. 5 от АТЕ/. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при установената му скорост на движение от около 89 км/ч, е
изчислена от вещите лица на 71,8 метра, изминаващи се за 4,45 секунди /отг.
на зад. 6 от АТЕ/. Очевидно е при тези данни, че липсата на правилна реакция
на водача М. при възникване на опасността за него, има отношение към
настъпване на ПТП.
Законово регламентираните действия на водача на МПС, при
35
възникване опасност за движението, е да намали скоростта или да спре така,
както разпорежда чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Едва при невъзможност в този случай
да се предотврати настъпването на общественоопасните последици, за водача
ще бъде оправдано да предприеме т.нар. спасителна маневра, при която обаче
не се причинява смърт и телесни увреждания, а само имуществени щети.
Наред с това е необходимо водачът, предприемащ маневрата, да не е нарушил
правилата за движение, поставяйки се сам в положение да не може да избегне
опасността с намаляване на скоростта или със спиране, а в случая М. се е
движил със скорост, значително над разрешената.
Безспорно, описаната в обвинителния акт на основата на
доказателствата по делото фактология не позволява извод, че пострадалият
М. е могъл да прогнозира поведението на подс. К. и по-специално, дали ще се
върне или не обратно в своята лента за движение. Това обстоятелство обаче
не обосновава направения от ОС-Ямбол извод, че като водач на л.а.
„Мерцедес“ – св.М. не е допринесъл за настъпване на общественоопасните
последици, защото за съществуването на съпричиняване не е необходимо
поведението на увредения да бъде непременно виновно. Обратното би
означавало да се отрече приносът на малолетни или невменяеми лица за
възникването на пътни инциденти или други подобни злополуки.
Съпричиняване не би било налице единствено ако неправомерните действия
на пострадалия не са част от каузалния процес /Решение № 258/19г. по н. д. №
972/2018г., I н. о., ВКС/. В случая обаче те се явяват един от факторите, без
които произшествието и тежките последици от него не биха настъпили. Ето
защо и според въззивния съд в случая не може да се изключи обективен
принос на пострадалия в настъпването на ПТП, макар и картината на
произшествието да разкрива, че неговият принос не е съществен.
Независимо от обстоятелството, че действията на водача М. обективно
са допринесли за настъпване на общественоопасните последици, то
отчитайки, че се касае за незначителен принос на последния, въззивният съд
намери, че съобразяването на това смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство, не налага корекция на проверявания съдебен акт в
претендираната от защитата насока. Това е така, защото съобразно приетата
за установена фактология до момента на навлизане на подсъдимия в лентата
за движение на пострадалия, последният не е създавал опасност на пътя, а за
него е съществувал единствено риск от самоувреда поради високата скорост,
с която е управлявал автомобила. Той се е намирал в собствената си лента за
движение, като автомобилът е бил разположен симетрично в тази лента.
Началото на причинния процес не е поставено от пострадалия, а от
подсъдимия, който поради загуба на контрол върху превозното средство, е
преминал в неговата лента за движение и по този начин се е достигнало до
36
реализиране на сблъсъка между тях.
На основание горното и като намери, че фактическата специфика на
казуса на собствено основание разкрива както персоналната опасност на
подсъдимия К. като водач на МПС, така и завишена обществена опасност на
извършеното от него деяние, въззивният съд счете, че не е оправдано да
проявява спрямо последния по-голямо снизхождение от демонстрираното
такова от първата инстанция, която в дейността си по индивидуализация на
санкцията е отмерила размер на основното наказание - лишаване от свобода,
установяващ се значително под средния, предвиден за съответното
престъпление.
Правилно при обсъждане на наличните по делото данни, имащи
значение за отговорността на дееца, в негативен за личността на последния
аспект първата инстанция е отчела представените такива като резултат от
експертното изследване на записите в паметта на монтирания във влекача
ДАФ дигитален тахограф, разкриващи, че устройството е било манипулирано.
Сведенията, представени в техническата експертиза, ясно сочат, че данните
от паметта на тахографа не отразяват обективно времето на движение на
автомобила, изминатото разстояние, скоростта, както и времето на почивка –
обстоятелства, които принципно имат своето важно значение, не само за
транспортните предприятия в организиране на дейността им по превоз, но и
са сред проверяваните такива от контролните органи, натоварени с тази
дейност, а в ситуация на пътно произшествие, какъвто е настоящия случай – с
особено значимост за преценка на условията на работа на водача, съответно -
за определяне параметрите на ПТП. Пренебрегването от страна на
подсъдимия на режима на почивка и работа, съответно и ограниченията на
скоростта при придвижването му в разчетеното направление и крайна
дестинация, което очевидно е наложило корекция на данните в паметта на
тахографа, е фактор, който повлиява годността на последния /психическа и
физическа/ да управлява повереното му МПС с нужната концентрация и
внимание. В този смисъл и доколкото в казуса се установява, че ПТП е
следствие именно от загубата на контрол върху управляваната товарна
композиция, то действията на К., сочещи на намеса в данните на тахографа,
съдът правилно е отчел като показател за явно безотговорното му отношение
към възложената дейност по превоз на товари, с поемане на неоправдан риск
за собственото и на останалите участници в движението здраве и живот.
Анализирайки категорията обстоятелства, носещи сведения за
личността на дееца, първостепенният съд е пропуснал да отчете данните за
семеен, социален и трудов статус на подс. К., които го характеризират в
положителен аспект. Фактическите констатации сочат, че подсъдимият е с
постоянна трудова ангажираност, семеен, като същият полага грижи за своята
37
съпруга, която е с диагностицирано психично заболяване и е подложена на
медикаментозно лечение, в каквато насока бяха представени доказателства
пред въззивния съд /спр. л.84-88 от внохд № 87/22г. на БАС/. Изисканите и
приобщените на следващо място от въззивния съд писмени справки от ОД
МВР-Ямбол, Сектор „ПП“, с данни от Автоматизираната информационна
система „Граничен контрол“ и Автоматизираната информационна система
„Административнонаказателна дейност“ сочат, че спрямо подсъдимия ..... К.
не са налагани административни санкции по ЗДвП във връзка с допуснати от
последния нарушения на територията на страната / спр. л.39-41 от внохд
№87/22г. на БАС/. Така обсъдените данни несъмнено носят положителна
информация за личността на подсъдимия, преценката на която също е от
значение при решаване на въпроса за обема наказателна принуда, която
последният следва да понесе за извършеното престъпление.
Обсъждайки по-нататък обстоятелствата, от значение за
индивидуализацията на наказанието, ОС-Ямбол необосновано е заключил, че
предходното осъждане на К. с присъда № 4/13.01.2004 г. по нохд № 451/2003
г. по описа на ОС-Ямбол, в сила от 15.09.2004 г., с предмет извършено
престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б."б", предл.1, вр. ал.1, б."в",
вр.чл.342, ал.1 от НК, следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността
му обстоятелство поради отсъствие на данни за същото деецът да е
реабилитиран. Констатирайки, че по делото липсват сведения относно
привеждането в изпълнение на цитираната присъда, съответно и изтърпяване
на наложеното с нея наказание лишаване от свобода, препятстващо
преценката за настъпила реабилитация, въззивният съд изиска и приобщи по
делото писмени справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София и затворите в гр.София и гр.Стара Загора, както и от ВКП на Р
България, по данни от които бе установено, че подсъдимият е постъпил в
затвора Стара Загора на 7.11.2003 г. за изтърпяване на наказание по НОХД №
451/2003 г. на Окръжен съд-Ямбол в размер на четири години лишаване от
свобода, освободен от затвора София на 27.07.2005 г. на основание трансфер
– за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок
от четири години в държавата, чийто гражданин е – Република Турция /спр.
л.123-125 от внохд №87/22г. на БАС/. Изисканата във връзка с горните данни
от Централно бюро за съдимост при Министерство на правосъдието на
Република България, актуална справка за съдимост на ..... К., рег. № 19071, с
дата на издаване 13.06.2022 г., установява, че за осъждането на последния с
присъда по НОХД № 451/2003 г. на Окръжен съд-Ямбол, същият е
реабилитиран на основание чл.88а от НК, считано от 01.09.2018г. /спр. л.137
от внохд №87/22г. на БАС/. С оглед горното, въззивният съд намери, че
предходното осъждане на К., неправилно е отчетено от първата инстанция
38
като обстоятелство, отегчаващо отговорността на последния. В случая, макар
да е видно от справката за съдимост, че постановената предходна присъда
отново касае извършено от К. престъпление по транспорта и то със сходна на
разглежданото деяние правна характеристика, то поради факта на настъпила
реабилитация към датата на осъществяването му – 13.10.2021г., същото е
недопустимо да повлиява изводите на съда относно личната обществена
опасност на дееца, съответно и не би могло да послужи като основание за по-
тежкото санкциониране на последния.
Изложеното относно пропуска на първата инстанция да отчете
обстоятелства, характеризиращи в положителен аспект подсъдимия, както и
неправилната оценка, която е дадена на факта на преходното му осъждане, не
дава основание на въззивния съд да счете, че претенцията на защитата за
облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия, е
основателна. Не се констатира необходимост от намаляване размера на
определеното му съобразно разпоредбите на Общата част на НК наказание
лишаване от свобода, което в срока му от шест години, редуцирано по
правилата на чл.58а, ал.1 о НК на четири години, се установява да е
значително под средния размер на предвидената санкция за извършеното
транспортно престъпление. Извън това се установява, че сред изведените от
първостепенния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
са налице такива, които настоящият състав не намира да са от естество да
обосноват облекчаване на правното му положение. В този смисъл и
корекцията, която въззивният съд внася в оценката на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, не обуславя промяна на крайните изводи на съда
относно справедливостта на наказанието.
Неправилно в дейността си по индивидуализация на санкцията,
първостепенният съд е отчел самопризнанието на подс. К., като
благоприятстващо в допълнителна степен правното му положение. В случая,
данните по делото разкриват, че при първия разпит на подсъдимия,
непосредствено след привличането му в качеството на обвиняемо лице, а
именно на 14.10.2021г. /спр. т.1, л.27-28 от ДП/ същият, макар да е представил
подробни сведения за обстановката на ПТП съобразно личните си възприятия
и реализирано право на защита, не е направил самопризнание за извършеното
деяние. Признание по фактите на обвинението и съдействие за разкриването
на обективната истина подсъдимият не е реализирал и в следващите си
обяснения от 06.12.2021г., в които отрича включително и факта да е
извършвал манипулация на дигиталния тахограф, монтиран във влекача /спр.
т.1, л.31-32 от ДП/. Самопризнание за извършване на деянието съгласно
фактическите параметри на предявеното му обвинение е било направено от
подсъдимия едва пред първоинстанционния съд, като по реда на чл.371, т.2 от
39
НПК същият е признал фактите, изложени в обвинителния факт. Към този
момент обаче по делото вече са били са били събрани достатъчен обем
доказателства, подкрепящи тезата на обвинението. Това е станало след
извършването на редица действия по разследването – оглед на
местопроизшествие, разпити на свидетели, възприели обстановката на
произшествието преди и непосредствено след настъпването му, назначаване и
извършване на съдебномедицински и автотехнически експертизи,
приобщаване на писмени и веществени доказателства. Горното сочи, че
установяването на авторството на деянието, на неговия механизъм и
причините за настъпването му, е било възможно и гарантирано и без
самопризнанията на подс. К.. Затова и законосъобразният подход в случая не
допуска самопризнанието на подсъдимия да се третира като отделно
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, в каквато насока са и
задължителните постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от
6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. Според застъпеното в цитираното ТР
становище на ВКС в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК самопризнанието може да се третира като смекчаващо
обстоятелство със съответната тежест, само ако е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител. Ето защо в разглеждания казус реалното значение на
самопризнанието на подсъдимия К. не следва да бъде надценявано, доколкото
обективно не е подпомогнало в съществена степен разкриването на
обективната истина, поради което и законоустановената по чл. 58а, ал. 1 от
НК благоприятна последица от самопризнанието, се явява достатъчна за
правилната индивидуализация на наказанието.
Съобразявайки всичко изложено по-горе, въззивният съд не може да се
съгласи с поддържаната от защитата позиция, че отмереното от ОС-Ямбол
наказание от 6 години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на
чл.58а, ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода, не отговаря на
критериите за справедливост и се явява несъразмерно тежко за извършеното
престъпление. Наложеното на подсъдимия К. наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, освен законосъобразно е и
справедливо, като същото е съответно на степента на обществена опасност на
деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и
на целите на чл. 36 от НК. Наказанието правилно е определено при условията
на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства,
които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия. Известно е, че
правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е
40
значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и
справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-
лекото, предвидено в закона наказание. За приложението на института обаче е
необходимо не само наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, но и извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. В конкретния
случай, както правилно е приела първата инстанция, данните по делото не
позволяват да се направи такъв извод.
При отчетения комплекс от смекчаващи и отегчаващи отговорността на
дееца обстоятелства и относителната тежест на всяко едно от тях,
намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и
няма да допринесе преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание. Ето
защо и съдът прие, че искането на защитника на подсъдимия за редуциране на
наложеното наказание лишаване от свобода до размер от две години, е без
основание.
Правилно съдът е приел, че определеното наказание от четири години
лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице
законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Законосъобразно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието – „общ“ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Въззивната
инстанция се присъединява към позицията на първостепенния съд, че в
случая целите на специалната превенция ще могат да бъдат успешно
реализирани само чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Едновременно с това ще се изпълни и целта на генералната
превенция, защото ще се прекъсне оформилата се обществена търпимост към
непредпазливите престъпления, макар и с тежки последици, при които
обикновено се очаква условно осъждане.
Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК –
Лишаване от право да се управлява МПС съдът, като съобрази, че
определеният от ОС-Ямбол размер от четири години съответства на степента
на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, личната
обществена опасност на подсъдимия и проявленията му като водач на МПС,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе,
възприе същото за справедливо. В случая, както вече бе посочено по-горе, по
делото не се събраха данни подсъдимият да е бил санкциониран по
административен ред на територията на страната ни за допуснати нарушения
на ЗДвП. В този смисъл и преценката на първата инстанция за адекватния
размер на това наказание, се явява правилна и в съответствие със
задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и
Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС.
41
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия К. направените по делото разноски в
размер на 4953 лева, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа,
който ги е направил – ОД МВР-Ямбол.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
По изложените съображения въззивната инстанция счита, че с оглед
предоставените й процесуални възможности в съдебното производство,
образувано по жалби на защитниците на подсъдимия, следва на основание чл.
334, т. 3 от НПК да измени атакуваната присъда на Окръжен съд-Ямбол в
наказателната й част, като оправдае подсъдимия К. по предявеното му
обвинение за допуснати нарушения на правилата по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В останалите й части, присъдата следва да бъде
потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 5 от 28.02.2022г., постановена по НОХД №
288/2021г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, като:
ПРИЗНАВА подсъдимия ..... К., роден на ********** г. в с. Къзълл,
общ. Кастамолу, Република Турция, персонален № .., паспорт № U.. за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за нарушаване на правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
42