ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. С.З., 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500085 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано
от законните си представители В.М.С. – Главен изпълнителен директор и
Д.Н.Н. – изпълнителен директор, действащи чрез юрк. К.С.М., против
разпореждане с № 224/17.01.2022 год., постановено по ч. гр. д. с № 66/2022 г.
по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Т.Ш.П. с
ЕГН:********** с адрес с.С., общ. П.Б., обл.С.З., ул. „******* и А.А.Б. от
с.С., общ. П.Б., обл.С.З., ул. „***** в частта разходи при изискуем кредит в
размер на 120,00 лева.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
поради постановяването му в противоречие със закона.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,Б.Д.“ АД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу Т.Ш.П. с
ЕГН ********** с адрес с.С., общ. П.Б., обл.С.З., ул. „******* и А.А.Б. с ЕГН
1
********** от с.С., общ. П.Б., обл.С.З., ул. *****, за общо сумата от 7684,90
лева, от които 6738,96 лева - главница; 716,44 лева – договорна лихва за
периода от 15.02.2021 г. до 08.12.2021 г., както и 45,86 лв. – обезщетение за
забавата след датата на настъпването на изискуемостта за периода от
16.02.2021 г. до 08.12.2022 г., 120 лева – разходи и несъдебни разноски при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата за забава,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит
за текущо потребление от 17.05.2016 г., сключен между длъжника Т.Ш.П. и
,,Б.Д.“ АД - гр.С., който договор е обезпечен с допълнително споразумение –
договор за поръчителство на А.А.Б., сключен между страните на 17.05.2016
год. Кредитът е станал предсрочно изискуем съответно с уведомление от
датата 08.12.2021 г., възложено за връчване ведно с обратна разписка, с което
длъжника е надлежно уведомен с уведомление под № 0060-20-
03595/17.09.2021 год., приложена по делото.
Извлечението от счетоводните книги на ,,Б.Д.“ АД - гр.С., представено
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, установява, че
кредитът е бил разрешен на 17.05.2016 г., с първоначално договорен размер от
9 350.00 лева и срок от 111 месеца; с месечна падежна дата на 15-то число и
краен падеж на 15.08.2025 г.; дни на забава към 08.12.2021 г. – 330 дни; дата
на настъпване на предсрочната изискуемост - 08.12.2021 г., поради забава в
плащанията и обявяване на предсрочна изискуемост и за двамата длъжници;
10 броя непогасени месечни вноски по лихва и главница, а именно – 716,44
лева на 15.02.2021 г. до датата на настъпването на изискуемостта 08.12.2021 г.
и от 45,86 лева за периода от 16.02.2021 г. до 08.12.2021 г.; общ размер на
просрочена сума – 1523,11 лева; общ размер на дължима главница /вкл.
предсрочно изискуема/ и договорна лихва по кредита -7455,40 лева, както
обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта 63.64
лева за периода от 09.12.2011 г. до 11.01.2022 г. или общо сумата от 756.90
лева; както и разходите при изискуем кредит- 120,00 лева.
Със заявлението са представени и договора за кредит за текущо
потребление и за обединяването на кредитите от датата 17.05.2016 год., ведно
с общите условия към него, както и сключеното допълнителното
споразумение от страните по договора от датата 15.02.2018 год., както и
договора за поръчителството с поръчителя в случая А.А.Б..
В раздел ІІІ, чл.8 от Общите условия като разходи по кредита са
предвидени такси и комисионни, които клиента дължи за извършвани от
банката услуги. Чл.9 предвижда таксите, които клиента дължи съгласно
Приложение - извлечение от тарифата на банката; такси за откриване и
2
поддържане на разплащателна сметка, чрез която се обслужва кредита; такси
за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнение на
условия за получаване на преференциална лихва; такса за ползване на
платежен пакет, ползването на който представлява изпълнение на условия за
получаване на преференциална лихва; разходи и такси, които
кредитополучателя трябва да заплати при неизпълнение на задълженията си
по договора за кредит; такса за предоговаряне.
Към заявлението е представено поканата-уведомление от 17.09.2021 г.
до длъжника Т.Ш.П. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
което е било възложено надлежно за връчване чрез ЧСИ Р.М. с рег. № ** и
района на действие Окръжен съд – С.З. съответно с протокол от датата
12.11.2021 год. със залепването на уведомление по чл.47, ар.2 от ГПК, на
постоянния адрес на длъжника Т.Ш.П.. Надлежно е бил уведомен и
поръчителя А.А.Б..
С обжалваното разпореждане съдът е уважил заявлението почти изцяло,
като е отхвърлил същото единствено и само за сумата от 120 лева,
представляваща разходите при предсрочната изискуемост на кредита.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 от ГПК когато със заявлението е
представен документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането,
кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изъплнение и да
издаде искания изпълнителен лист.
Ал.3 на чл.418 от ГПК предвижда, че когато според представения
документ изискуемостта настъпва в зависимост от настъпването на друго
обстоятелство, то настъпването на това обстоятелство следва да бъде
удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ.
В случая “Б.Д.” АД е основала вземането си на настъпила предсрочна
изискуемост на предоставения на длъжника Т.Ш.П. и на поръчителя А.А.Б.
договор за потребителски кредит.
Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, а по своята правна същност обявяването на
предсрочната изискуемост представлява упражняване на субективно право,
установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема
3
преимуществото на срока по договора.
Законът не съдържа конкретни изисквания за формата, в която следва
да бъде обективирано това волеизявление на кредитора, както и за начина на
съобщаването му на длъжника.
Съдебната практика безспорно приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост може да стане чрез връчване на уведомление по пощата или чрез
куриер, или чрез нотариална покана, която може да бъде връчена от
нотариуса и при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ предвижда дори компетентност на
частните съдебни изпълнители за връчване на всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданско-правни отношения, а по разпореждане на
съда – съобщения и призовки по граждански дела.
При такова връчване на покани, съобщения и отговори частният
съдебен изпълнител следва да прилага правилата на гл.ІV, раздел І на ГПК, в
това число и разпоредбата на чл.47 от ГПК.
В случая съгласно представеното от “Б.Д.” АД извлечение от сметка
изискуемостта на вземането произтича от обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че представения от
“Б.Д.” АД документ по чл.417 от ГПК и приложенията му удостоверяват
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, поради което
правилно първостепенният съд е извършил и преценка за основателността на
искането и съответно за издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в частта му относно дължимите главница, договорни
лихви, обезщетението за забавата и съответно ведно със законнананата лихва
върху главницата до окончателното изплащане на вземането.
Извлечението от счетоводни книги на “Б.Д.” АД е редовно от външна
страна, т.к. съдържа необходимите реквизити и обем от информация относно
възникването и съдържанието на претендираните вземания, и удостоверява
подлежащи на изпълнение вземания, които са претендирани от завителя със
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, освен в частта му, в която се претендира сумата от
120,00 лева – представляваща разходите при предсрочната изискуемост
на кредита, които разходи на практика представляват таксите и несъдебните
разходи начислени от банката за самата предсрочна изискуемост на
вземането.
В тази част въззивният съд приема, че са налице пречките по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаването на заповед за изпълнение за сумата от
120 лева, тъй като искането противоречи на закона.
4
Съдът приема, че противоречието със закона е налице, т.к. заявителят
основава искането си на договор за потребителски кредит, спрямо който
следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/.
Чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но ал.2 на този законов текст забранява на кредитора да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват
съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на
задълженията на двете страни по договора за кредит, като в това число влизат
предоговарянето на кредита и обявяването на предсрочната изискуемост от
страна на кредитора.
В тази връзка заплащането на такси или разходи за предоговаряне и във
връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на договора за
потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя,
т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с
управлението на кредита.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
отхвърлително разпореждане следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с
всички законни последици от това.
В полза на заявителя и жалбоподател не следва да бъдат присъдени и
разноски в настоящото въззивно производство, тъй като частната му жалба се
отхвърля изцяло.
В тази връзка съдът следва да потвърди изцяло Разпореждането на РС-
Казанлък , с което е отхвърлено заявлението на Б.Д.” АД за издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т. Ш.
П. и поръчителя А.А.Б. от с.С., обл.С.З. за сумата от 120,00 лева –такси и
несъдебни разходи за предсрочната изискуемост на вземането, като правилно
и
законосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане с № 224/17.01.2022 год.,
постановено по ч. гр. д. с № 66/2022 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с
5
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател “Б.Д.” АД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано
от законните си представители В.М.С.-Главен изпълнителен директор и
Д.Н.Н. – изпълнителен директор, действащи чрез юрк. К.С.М., за издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Т.Ш.П. с ЕГН ********** с адрес
с.С., общ. П.Б., обл.С.З., ул. „******* и А.А.Б. с ЕГН ********** от с.С., общ.
П.Б., обл.С.З., ул. *****, за сумата от 120,00 лева- разходи и разноски при
изискуем кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6