Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 02.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1974 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

 

Предявени са искове от П.С.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Е.С., САК, срещу И.Р.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор за наем, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 26.05.2016 год. е закупила недвижим имот, апартамент, с административен адрес: **********, заедно с третото лице Х.А.Л..

На 03.11.2016 год. е сключила договор за наем с ответника за гореописаното жилище, със срок на договора – 1 година и месечен наем от 380 лв., платими до 20-то число на текущия месец. Жилището е предадено с приемо-предавателен протокол.

Твърди се, че за последните три месеца от срока на договора – август, септември и октомври, 2017 год. ответникът не изпълнил задължението си да заплаща уговореният наем, в резултат от което се е натрупало задължение в размер на 1140 лв.

На 05.04.2018 год. ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК пред ЛРС и по ч.гр.д. № 620/2018 год. по описа на съда срещу ответника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът се е възползвал от правото си на възражение, поради което за ищцата е възникнал интерес да установи претенцията си по исков ред.

За това ищецът иска от съда: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 1140 лв., представляваща неплатен наем за месеците август, септември и октомври, 2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2018 год. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Е. А., САК оспорва предявеният иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

Оспорва фактическите твърдения в исковата молба досежно факта на неплащане, който факт отрича. Поставя под съмнение коректното деклариране на доходите от наемното правоотношение от страна на ищцата.

Твърди редовно плащане на уговорения наем за жилището, като това е ставало по различни начини, включително на ръка или чрез трети лица при което ищцата не е издавала съответни разписки. Може да представи доказателства за плащанията чрез системата Изипей, извършвани от негови близки.

В условията на евентуалност прави искане за извършване на прихващане между претендираната сума и сумата от 380 лв., представляваща депозит по сключения договор за наем, който ищцата не е върнала.

В съдебно заседание ищцата се явява лицчно и с адв. Е. С., САК, която  поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.  

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява, не се представлява. С писмена молба чрез пълномощника си, адв. Е.А., САК не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа становището си, изразено в писмения отговор.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 620/2018 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 375 от 05.04.2018 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника И.Р.И., за сумата от 1140 лв., задължение по договор за наем от 03.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2018 год. изплащане на вземането и разноски в размер на 177,20 лв., направени по заповедното производство.

Издадената заповед по чл. 410 ГПК е възразена от длъжника в двуседмичен срок от получаването и  съдът, с Разпореждане от 16.07.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 26.07.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

С н.а. № 55, т. 3, рег. № 2452, д. № 326/26.05.2016 год. на нот. А.Л., рег. № 386 в РНК, р-н СРС, ищцата П.Д. и Х.Л.са закупили апартамент от 65,12 кв.м. с административен адрес: *********.

С Договор за наем на недвижим имот от 03.11.2016 год., ищцата П.Д. отдала под наем описаният по-горе жилищен имот на ответника И.Р.И., за срок от една година, считано от 03.11.2016 год., за цена от 380 лв. месечно, платими на 20-то число на текущия месец.

При подписване на договора наемателят заплатил депозит в размер на един месечен наем, за обезпечение на добросъвестното ползване на имота, както и за покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на големи повреди и други щети (ако има такива към датата на освобождаване на имота), причинени виновно от наемателя. Изрично е уговорено, че наемодателят може да прихваща от депозита дължими суми след прекратяването му, а в случай, че наемателят е изряден платец и няма задължения, депозитът подлежи на връщане след прекратяването на договора.

Уговорена е неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки ден просрочие при плащането на наемната цена.

Съгл. чл. 4 от договора, наемателят се е задължил да плаща наемната цена и всички режийни разходи, свързани с ползването на имота, както и да поеме текущите разходи по ремонт и поддръжка.

Уговорено е, че договорът може да бъде продължен само след изричното писмено съгласие на двете страни.

При подписването на договора за наем, между страните е съставен и приемо-предавателен протокол.

От ответника е представена служебна бележка, изх. № 20180326365/24.10.2018 год., издадена от Изипей на третото лице В.Ц.В.(за когото в отговора се твърди, че е първи братовчед по майчина линия на ответника), за преведени на ищцата 380 лв. на 24.11.2017 год.

Получаването на тази сума се признава от ищцата, но се твърди,че тя е закъсняло плащане на дължимия се наем за м. Юли, 2017 год.

От своя страна ищцата представя доказателства за получени от ответника 100 лв. на 03.11.2016 год. и за платени от нея на 07.04.2018 год.: – дялово разпределение на Топлофикация за периода м. Юни, 2017 – Февруари, 2018 год.,  и топлоенергия за периода м. Юни, 2017 – м. Ноември, 2017 год., в общ размер на 223,97 лв., и справка за останали неплатени задължения за ВиК услуги и ел.енергия, а също така и разписка за платени от нея 115 лв. – такса вход за цялата 2017 год. 

От показанията на свидетелката Н. В., без родство, приятелка на ищцата се установява, че ответникът престанал да плаща наем и освободил апартамента на ищцата през м. Февруари, 2018 год., без да предупреди.  При това оставил жилището в лошо състояние – имало счупени шкафове в кухнята, счупени и пуктати плочки в банята, наложил се ремонт въпреки, че такъв бил правен и преди да се нанесе ответника.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 1140 лв., представляваща неплатен наем за месеците август, септември и октомври, 2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2018 год. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК.

Предвид възраженията на ответника, съдът приема, че между страните не се спори относно съществуването на сключн договор за наем на жилищен имот, за срок от една година.

Спори се относно дължимостта на претендираната сума, представляваща наем за последните три  месеца от действието на договора за наем. 

С доклада си съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страните, че в хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си, а ответникът -- възраженията си за недължимост поради плащане, а също така изискуемостта на внесения депозит, предвид възражението за прихващане.

В случая не е спорно, че между страните е бил сключен и е действал процесният наемен договор от 03.11.2016 год.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за недължимост поради плащане, което не е сторено по делото. Не са основателни и възраженията му за прихващане със сумата по внесения депозит, тъй като от доказателствата по делото се установява, че в случая не са налице договорените между страните условия за връщане на депозита – ищцата е сторила разходи за заплащане на натрупани по време на действието на договора за наем задължения за топлоенергия, електроенергия, вода, входни такси, а също така – за отстраняване на причинени от ищеца увреждания на мебели. За това сумата по депозите не е изискуема.

По делото се установи, че ответникът е освободил жилището през м. Февруари, 2018 год., но договорът е със срок до 03.11.2017 год.

Претендираният наем е за месеците август, септември и октомври 2017 год. Ищцата признава, че е получила със закъснение – през м. Ноември наемната цена за м. Юли, поради което и предвид липсата на отразено основание за плащане на представената от ответника разписка от 24.11.2017 год. следва да се приеме  като наем за м. Юли.

Искът следва да се уважи в цялост.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното производство.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 550 лв., от които 375 лв. – по исковото и 175 лв. – по заповедното производство и те следва да бъдат понесени от ответника.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.И., ЕГН **********,***, че дължи на П.С.Д., ЕГН **********,***, сумата 1140,00 лв. (хиляда сто и четиридесет лева,  ст.), представляваща сбор от неплатен наем за месеците август, септември и октомври, 2017 год., в размер на по 380 лв. месечно, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2018 год. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), за които по ч.гр.д. № 620/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед № 375 от 05.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати на П.С.Д., ЕГН **********,***, съдебни и деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ  в размер на 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: